РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Ищецът Р. И. Ц., ЕГН **********, от ***************************, е предявил
против С. Л. К., ЕГН **********, от ************************** , иск за реално
изпъление на договорно задължение за връщане на дадена в заем сума от 6200 лева ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението по
чл. 417 от ГПК – 05.02.2021г до окончателното изплащане на вземането .
Спаред фактите в исковата молба , между страните имало сключен договор за заем с
нотариална заверка на подписа от дата 17.10.2017г. По силата на договора, ищецът
предал на ответника в заем сума от 6200 лева, като било уговорен срок за връщането й
– 01.03.2018г. Сумата не била върната в срок, и ищецът се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на това задължение, издадена по частното гр. дело № 4511 по
описа на ПРС за 2021г . К. възразил против заповедта в срока по чл. 411 от ГПК и
затова кредиторът, на когото е даден срок по чл. 424 от същия кодекс, иска вземането
му да бъде установено със сила на пресъдено нещо, и да му се присъдят сторените
разноски. Претендира и законовата лихва върху главницата от датата на депозирането
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
производството.
Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока
по чл.131 от ГПК. Отрича съществуването на договор или получаването на сумата,
1
представеният такъв не бил подписан от него, а договорът бил фиктивен и
симулативен, тъй като прикривал хонорар на Ц. от незаконна *************** , в
които и К. участвал. Затова се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят
разноските.
Предвид изложените факти, води се допустим иск с правно основание в чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите , във връзка с чл. 422 от ГПК.
Искът е допустим, спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК; има
идентичност между вземането , така както е заповядано за незабавно плащане , и това,
предмет на исковата молба.
По същество, съдът съобрази следното:
На л. 6 от делото е представено копие от договора , сключен между страните на дата
17.10.2017г. Спорно е било дали този договор е бил подписан от ответната страна, но
съдът приема , че подписът в графа „заемател „ е положен от претендирания му автор
К. – полагането му е извършено пред нотариус , който е заверил това обстоятелство, а
ответника не внесе депозита за назначената с оглед оспорването графологична
експертиза.
Спорен факт е и предаването на сумата от 6200 лева от ищеца на ответника. Отделно
съставена като самостоятелен документ разписка липсва. В чл. І.1 от договора е
записано , че „ Ц. предоставя на К. изцяло и в брой сумата от 6200 лева, която сума
заемателят се задължава да възстанови до 01.03.2018г. Предвид стилистичната и
езикова формулировка на тази разпоредба, където сказуемото е склонено в сегашното
си време, използвания език индикира на извършвано по време на сключването на
договора действие , тоест, на извършено по това време предаване на сумата. Затова
съдът приема , че сумата е реално предадена и оттам – че има договор за заем като
източник на задължение на К. да върне полученото по него.
Възраженията, че сделката е симулирана, като всъщност прикрива комисионен
договор, останаха недоказани. При липса на начало на писмено доказателство –
официален или изходящ от другата страна по договора частен документ, свидетелски
показания за разкриването на тази симулация са недопустими по смисъла на чл. 165 ал.
2 от ГПК. Тъй като договоря между страните е съставен в писмена форма, свидетели
не могат да бъдат допуснати да установят липса на договор, процесуалният закон го
забранява ( в чл. 164 ал. 1 т . 6), тъй като договора е на стойност над 5000 лева и се
иска чрез свидетели да се опровергае съдържанието му.
Искът е основателен. Разноски се присъждат в тежест на ответника, включително тези
, направени за снабдяването на ищеца със заповед за незабавно изпълнение.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. Л. К. , ЕГН **********, от
******************, че в отношенията между страните, дължи на Р. И. Ц., ЕГН
**********, от *********************, плащане на сумата от 6200 лева – главница по
договор за заем от дата , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.02.2021г до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за плащане № 3261 по
частното гр. дело № 11964/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ
гр.състав.
Осъжда С. Л. К., ЕГН **********, от **************************, да заплати на Р.
ИЛ. Ц., ЕГН **********, от ***************************, сумата от 748 лева
разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок
от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на
основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3