Р E Ш Е Н И Е
№ 471
гр.Плевен, 30. 09.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
ЧЛЕНОВЕ:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иво Радев като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 553 по описа на
Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 253 от 25.05.2021 г.,
постановено по АНД № 675/2021 г., Районен съд – гр. Плевен е изменил Наказателно постановление №549074-F577370/25.11.2020
г. на началник Отдел "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности", в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП, с което на "ХЕЛИКОН" АД гр. Бургас с ЕИК147109395, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.„Тройката“ №4, представлявано от
Д.Д.П., чрез пълномощника адв. С.Ц. от
БАК е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като намалил размера
на имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева – на 500 /петстотин/ лева.
Против
горното решение постъпила касационна жалба от "ХЕЛИКОН" АД гр. Бургас
с ЕИК147109395, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Тройката“№4,
представлявано от Д.Д.П., чрез пълномощника ад С.Ц. от БАК, с която се оспорва въззивния съдебен акт
в частта му, с която е потвърдена наложената имуществена санкция в размер на
500 лв.
Излагат се твърдения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, а
наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е допуснато
нарушение на чл.36, ал.1 от Наредбата. Сочи се, че за фискалното устройство Datecs FP1000KL с ИН
на ФУ №DT589736 и ИН ФП№02589736,
намиращо се в проверявания търговски обект в гр. Плевен е осигурен отделен
кочан с касови бележки, на които са индивидуализирани всички изискуеми
реквизити съгласно чл.31, ал.2 от
Наредбата. Излагат се твърдения, че не е налице допуснато
нарушение от страна на касатора и се развиват подробни съображения, свързани с
ФУ на търговския обект. Сочи се, че процесните
пет касови бележки на обща стойност 78, 19 лв. са издадени от кочан, тъй като законодателят е въвел
диференцирана ставка на данък добавена стойност, който за книгите е 9% а за
останалите продавани от дружеството стоки е 20% - за срока от 01.07.2020г. до
31.12.2020г. (чл.66, ал.2, т.1 от ЗДДС). Излагат се твърдения, че продажбите, които са документирани с касови
бележки от кочан, впоследствие се отразяват надлежно при подаване на
изискуемите данъчни декларации. В тази връзка ежемесечно са изготвяни „Отчет на
продажби“, в които са отразявани издадените касови бележки
и сторно бележки от кочан. В този отчет съответно се увеличават или намаляват
месечния фискален отчет на ФУ с ДТ
589736 със сумарните суми от издадените
касови бележки сторно бележки от кочан за съответния месец. Твърди се, че липсва каквото и да е увреждане на фиска,
тъй като дневниците за продажби по ЗДДС
са отразявани всички реализирани продажби, включително и тези с РКБ. Излагат
се съображения, че дори и да e налице формален пропуск да се изпълнят някои от
изискванията, то това не води до неотразяване на приходи, поради което са
налице условията за маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна на оспореното пред РС-
Плевен наказателно постановление. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът се представлява от ст. юрк. Ж., която
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да
бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението
на РС- Плевен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а
съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд. В оспореното решение са налице изложени мотиви в
достатъчен обем, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради
което касационният състав не намира за нужно да ги повтаря в настоящето
решение, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Осъществяването на
нарушението е доказано по несъмнен начин и наведените в касационната жалба
оплаквания в обратната насока са неоснователни.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки и услуги във и от търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство (ФУ), а съгласно чл. 25, ал. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава и фискална касова бележка за всяка продажба.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира хипотези, в които се допуска вместо фискална касова бележка от ФУ, да се издава касова бележка от кочан. Хипотезите за това са императивно и изчерпателно уредени в подзаконовия нормативен акт.
Безспорно е, че в конкретния случай нито една от седемте хипотези на чл.36, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е налице, поради което не е възникнала възможност да се издава касова бележка от кочан.
Неоснователно е възражението, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. При определяне маловажните случаи на административни нарушения, на
основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се съобрази
регламентацията на понятието в чл.93, т.9 от НК. За да е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
От събраните по делото
доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да
притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на
просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на
вредоносен резултат.
В случая са засегнати обществени отношения,
регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, обусловени от целта на
закона, свързана с отчетността и проследимостта на сделките. Деянието накърнява
реда и правната сигурност на данъчното документиране и отчитане, създава
усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и
органите по приходите, от друга.
В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова бележка - 500 лева, сочи, че законодателят е предвидил по-висок размер на санкция, с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че дружеството е нарушило обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид
така изложените съображения касационната инстанция счита, че РС-Плевен е
постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се
остави в сила. С оглед изхода на делото
следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника
искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 80 лева на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във
връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Предвид изложеното ХЕЛИКОН" АД гр. Бургас ЕИК147109395,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.„Тройката“ №4 следва да бъде осъден
да заплати в полза на ТД НАП Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253 от 25.05.2021
г., постановено по АНД № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ХЕЛИКОН" АД гр.
Бургас ЕИК147109395, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
пл.„Тройката“ №4 да заплати на ТД НАП
Велико Търново деловодни разноски в
размер на 80, 00 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2. /п/