РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 31.07.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 164 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2 вр. чл. 143 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен представител на М.Г.Й., с ЕГН ********** срещу З.Г.Д., с ЕГН ********** ***, с която твърди, че с ответницата са живели на семейни начала.Твърди, че когато детето се родило той работел в ***и по тази причина най-напред детето е било записано на името на майката с имената М.З.Д.. Твърди, че по-късно припознал детето. Твърди, че в продължение на две седмици след раждането,основните грижи за детето се полагали от майката. Твърди, че за да има сигурност за детето на 06.08.2018 г. подписали споразумение по чл. 139 от СК, по силата на което упражняването на родителските права се предоставили на майката, а той се задължил да изплаща месечна издръжка в размер на 200 евро, считано от 01.09.2018 г. Твърди, че на 06.08.2018 г. след подписване на споразумението , взел детето и се грижел за него три седмици, след което заминал за Испания и предал детето на ответницата. Твърди, че същата е гледала детето три дни и го е дала на неговата майка, като заявила пред нея, че не иска и няма да полага грижи за детето и при положение, че майка ми откаже да гледа детето ще го даде в социален дом. Твърди, че майка му поела грижи по отглеждането на детето, като от тогава и до настоящият момент той и майка му полагат грижи за отглеждане на детето. Твърди, че до 22.12.2018 г. ответницата не се била обаждала да се интересува как е детето и не го е била виждала нито веднъж, освен в дните за  консултация при личния лекар на детето. Твърди, че ответницата живее в гр. Плевен и там е личния лекар на детето, като за да не се пропуснат консултации на детето неговата майка го е водела в гр. Плевен, като детето е въвеждано в кабинета за консултации от ответницата, след което го е връщала на неговата май. Твърди, че от 28.12.2018 г. той се грижи за детето и го води на необходимите консултации. Твърди, че от тогава до настоящия момент ответницата не е виждала детето, не се е интересувала за него и неговите нужди, като само той се грижел за него в домът им в ***. Твърди, че ответницата в нито един момент не е изпълнявала клаузите  залегнали в подписанот от тях споразумение, а той продължавал добросъвестно да изплаща уговорената месечна издръжка, като изпращал пари на ответницата и докато била бременна ,като месечните суми варирали между 500 и 650 евро. Твърди, че през м. март 2018 г.  ѝ изпратил сумата от 2 500 евро, като му казала, че са и необходими за ремонт на жилището.  Твърди, че същата му заявила, че няма да може да гледа детето в такива условия и ако не и изпрати исканата сума щяла да махне детето. Твърди, че нямало какво да направи и изпратил  исканата сума. Твърди, че от 06.08.2018 г. изпратил на ответницата уговоренатаиздръжка и в същото време изпращал пари и на неговат амайка , за да полага необходимите грижи за детето. Твърди, че ответницата получавала и обезщетение за това че е в отпуск по майчинство, като в действителност детето е било при нея 17 дни от раждането до настоящия момент. Твърди, че ответницата не полага каквито и да е грижи за детето ,нито се интересува за него, нито се интересувала за неговото физическо и психическо здраве, както и за неговите ежедневни нужди и не осигурява никаква финансова помощ. Твърди,че не страда от забовяване, което би му попречило да полага необходимите грижи за детето. Моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде осъдена ответницата, да изплаща издръжка в размер 150 лв. за детето за бъдеще, да се определи режим на лични срещи на детето с майката, съобразно константната съдебна практика, като срещите да бъдат провеждани в присъствие на доверителя ми, тъй като в апартамента  ответницата отглежда бойно куче. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован не се явява лично. Представлява се от адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата – редовно призована не се явява лично и не се представлява. В отговор на исковата молба е изложила съображенията си.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,  по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1312/25.07.2018 г. на Община Плевен, страните по делото са родители на малолетното дете М.Г.Й., с ЕГН **********, което към настоящия момент е на около 1 година.

По делото безспорно се установи, че родителите са живеели заедно като от връзката им се е родило детето М.Г.Й., с ЕГН **********. Безпорно е, че страните са подписали споразумение, след раждането на детето на 06.08.2018 г., като след подписване на споразумението ищеца взел детето и се грижел за него три седмици, след което заминал за Испания и предал детето на майката. След известно време ответницата се обадила на бабата по бащина линия, ме не може да се справи с грижите за детето и майката на ищеца взима детето при нея в ***. От този момент грижите за детето се полагат от майката на ищеца с негова подкрепа. През м. декември 2018 г. бащата се установил трайно в ***, за да отглежда и полага грижи за дъщеря си.

         При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата, и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице е спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  Съгласно чл.127, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и между тях не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на детето  не живеят заедно, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл.127, ал.1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

Малолетната М.Г.Й., с ЕГН **********, за определяне местожителството, на която съдът е сезиран, е на около 1 годишна възраст. Видно от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – Червен бряг, е че  след раздялата на родителите детето  се отглежда от бащата,  като за детето се полагат качествени грижи и са създадени условия за нормалото му физическо, психическо и  емоционално развитие. Бащата разполага с подходящи жилищно – битови условия и родителски капацитет, още повече, че в домакинството същия е подпомаган и от своята майка. Ответницата изразява положително становище и не възразява, упражняването на родителските права да бъдат предоставени на бащата. След  сравнителен анализ и преценка на  родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за  отглеждане и възпитание на малолетните деца, съдът счита, че в интерес на детето да  живее при баща си Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***, както и на бащата да се предостави упражняването на родителските права и задължения. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее детето е обстоятелството, че сегашното фактическо положение, продължило не малък период от време не се отразява неблагоприятно на детето и то е обгрижвано правилно. Като се отчита и неговата възраст, която е на около 1 годишна възраст, което предполага по специално отношение и грижи. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от  подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата  към  адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите им, за да израснат и живеят като пълноценни, самостоятелни и отговорни личност.

Предвид горепосочените обстоятелства, съдът намира, че към настоящия момент местоживеенето на детето М.Г.Й. следва да се определи при бащата Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***. Родителските права също следва да се упражняват от бащата, при който детето ще живее.

Произнасяйки се по въпроса за местоживеенето на детето съдът следва да реши и произтичащите от това фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият родител, личните отношения на детето с другият родител и издръжката на детето дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при когото живеят децата.

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА:

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата си, за тяхното образование и за техните лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Претендира се месечна издръжка за бъдеще време до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в размер на по 150 лв. за детето.

Видно от удостоверението за раждане, прието като доказателство по делото е, че детето е малолетно и като такова се нуждае от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Семейния кодекс – „Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”. Съгласно чл. 142, ал.1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на Министерски съвет размерът на минималната месечна работна заплата за страната, действащ към момента е определен на 560 лв., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 140.00 лв. Ответницата е представила с отговора на исковата молба трудов договор с договорено БТВ 682.00 лв., договор за кредит за текущо потребление и 3 бр. у-я за раждане, установяващи наличието на още 3 непълнолетни лица, за които се грижи и осигурява издръжка.

Съобразявайки в съвкупност нуждите на детето, възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката; съдът счита, че общият размер на издръжката за детето М.Г.Й., възлиза на  300.00 лв., от които майката следва да поеме не по-малко от минимално определената от законодателя, а именно: 140.00 лв., а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че този  иск освен по основание е доказан и по размер и ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на по 140.00 лв, считано от дата на завеждане на исковата молба 08.02.2019 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, а именно в размер на 201.60 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС. Ищеца не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето М.Г.Й., с ЕГН ********** да  е при баща си Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето М.Г.Й., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***.

        ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето М.Г.Й., с ЕГН ********** с майката З.Г.Д., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя в месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК З.Г.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на Г.Й.Г., с ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетното дете М.Г.Й., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 140.00 /сто и четиридесет/ лв. за всяко едно от децата, считано от 08.02.2019 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА З.Г.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС държавна такса върху уважения размер на издръжката размер на 201.60 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: