Присъда по дело №133/2021 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Полк. Стойко Драганов Спасов
Дело: 20216200200133
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:полк. Стойко Др. Спасов
Съдебнимл. серж. Борислав П. Павлов

заседатели:серж. Тодор К. Ботев
при участието на секретаря Зорница Хр. Миленкова
и прокурора Ст. Н. Ст.
като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Наказателно дело от
общ характер № 20216200200133 по описа за 2021 година
разгледа нохд № 133/2021 г. по описа на съда, против цивилен
служител Д. Г. Д., от военно формирование ***-К., предаден на съд по чл.343,
ал.1, буква „в“, вр.чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.301, 303 и 305 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия цивилен служител Д.Г. Д., от в.ф. *** – К., на
33 години, роден на *** г. в гр. К., адрес: гр. К., кв. „Сушица“ № 1,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН : **********,

за ВИНОВЕН в това, че:
На 23.10.2020 г., около 07:55 часа, на ПървоклА. път I-6, км 295, при
управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „***”,
1
модел „Ц 180”, рег. № *** *** негова собственост, в посока от гр.
К. към гр. К. /запад-изток/, нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозн и средства, които управляват”, като не
наблюдавал пътната обстановка внимателно и всеобхватно, отклонявайки
вниманието си към километража на управлявания от него лек автомобил;
- чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП - "Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 /за категория "В" за
извън населено място 90 км/ч/, това се сигнализира с пътен знак /В26
Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 50 км/ч/", като
управлявал автомобила си със скорост 88-89 км/час, вследствие на което
допуснал ПТП на разклона за село А. и по непредпазливост причинил
смъртта на гр.л. Т. Т. Х.а на 39 години, от с. Т., общ. П.Б, обл. СТ.З., поради
което и на основание чл.343, ал.1, буква „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл. 58а,
ал.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
определеното на цивилен служител Д.Г. Д. наказание лишаване от свобода за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ЛИШАВА, на основание чл. 343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, цивилен
служител Д.Г. Д., от правото да управлява моторно превозно средство за срок
от ДВЕ години и ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, цивилен служител Д.Г.
Д., да заплати сумата от 766,28 (седемстотин шестдесет и шест лева, двадесет
и осем стотинки) лева, разноски по досъдебното производство по сметка на
Районно управление гр. К., както и сумата от 2 225,00 (две хиляди двеста
двадесет и пет лева) лева, разноски по досъдебното производство, по сметка
на Регионална служба „Военна полиция“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, цивилен служител Д.Г.
2
Д. да заплати на частния обвинител К. Д. Х. с ЕГН : ********** сумата в
размер на 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение, за водене на делото.

ДА СЕ ВЪРНАТ, приложените по досъдебното производство
веществени доказатества : лек автомобил марка „***“, модел „25”, с рег. №
*** и лек автомобил марка „*** ”, модел „С 180”, с рег. №*** ***, които се
намират на съхранение във в.ф. *** – К., след влизане на Присъдата в законна
сила, на техните собственици.
Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок
от днес, пред Военно-апелативен съд гр. София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по Присъда № 1 от 21 януари 2022 г. по нохд № 133 от 2021
г. по описа на Военен съд – Пловдив.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства по делото, съдът приема за установено следното :
Подсъдимият цивилен служител (ц.сл.) Д. Г. Д. е в трудови
правоотношения с Министерството на отбраната със сключен договор на
22.07.2015 г., на длъжност *** към военно формирование (в.ф.) *** гр. К..
Трудовият договор бил сключен за неопределено време. Място на работата
му, бил определен гарнизонен учебен център „***“, съгласно графика за
дежурства, на 12 часови смени (т.3, л.19-20 д.п.). Завършил средно
образование. Няма участие в мисия извън страната. Няма разрешение за
достъп до класифицирана информация (т.4, л.91 д.п.). По време на занятия,
показаните от него резултати, били отлични и удовлетворителни. Умеел
отлично да работи в колектив. Познавал и умеел да прилага в ежедневната си
дейност необходимите регламентиращи документи, необходими за
изпълнение на функционалните му задължения, като длъжностно лице от
състава на наряда. Изпълнявал поставените му задачи в заповяданите му
срокове. Не влизал в пререкания с по-старши. Притежавал сравнително добра
лична дисцилина. Бил психически устойчив и физическа здрав (т.3,
л.92 д.п.). Не бил съден и осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78а НК (т.3, л.95
от д.п.). Правоспособен водач на МПС бил от 24.10.2018 г. Притежава
свидетелство за управление на МПС категории „М В“. Води се на
отчет при ОД МВР – СТ.З.. За периода от 2018 г. до 2020 г. е бил наказван с
актове, накзателни постановления и с фишове (т.1, л.56 от д.п.).

По повод на службата си, извършил следното :
Тъй като живеел в град К., а работил в град К., на подсъдимия цивилен
служител Д.Д., се налагало, когато бил отдаден в заповед от Командира на
в.ф. *** гр. К. за наряд, да пътува от местоживеенето си до местоработата си
и обратно. Пътуването извършвал рано сутрин, с личен автомобил марка
„***”, модел „Ц ***”, рег. № *** ***. Работата му в гр. К., била на
смени и в месеца имал 12 смени. Познавал много добре маршрута, по който
се движел, тъй като пътувал по него от 2015 г.
Съгласно Заповед на Командира на военно формироване *** гр. К. № 3
РД – 582 от 22.10.2020 г., ц.сл. Д.Д. бил отдаден в наряд за 23.10.2020 г., в 24
часово дежурство, въоръжена охрана на Учебев чентър „***то“ (т.4, л.90 от
д.п.).
На 23.10.2020 г., около 07:30 часа, ц.сл. Д. Д. тръгнал с личния си
автомобил от дома си в гр. К., за работа във военното формировaние
гарнизонен учебен център „***“. Бил сам в автомобила си. Докато пътувал,
времето било ясно и слънчево, пътят бил сух. Цивилният служител
1
управлявал автомобила си нормално. Малко преди разклона за гр. П.Б, там
където били бензиностанциите, намалил скоростта си, защото имало водач,
който се включвал в движението от гр. П.Б, в посока запад /гр. К./, а и
имало ограничение на скоростта от 50 километра в час. Ц.сл. Д. Д.
продължил да управлява автомобила си в посока гр. К..
Непосредствено, след разклона за гр. П.Б в посока гр. К., на около 300 м
източно, следвал разклон за село А.. Преди този разклон, бил поставен знак
В 26, указващ ограничение на скоростта от 50 км/ч. Участъкът от пътя, от
разклона за гр. П.Б до разклона за с.А., бил прав, платното за движение било
с две ленти за движение - южна /за движещите се в посока изток – гр. К./ и
северна /за движещите се в посока запад – гр. К./.
По същото време, на разклона за село А., бил спрял л.а. марка „***”,
модел ***, с рег. № ***, управляван от св. гр.л. М. Ч., която пътувала с
колежката си от ТП ДЛС „***” гр.л. Т. Х.а. Двете колежки пътували всяка
сутрин заедно, от месец актомври 2020 г. Били с поставени предпазни колани.
Автомобилът на св. гр.л. Ч., бил с подаден сигнал за завиване наляво,
изчакващ да премине движещата се с предимство, в посока гр. К., колона от
товарни автомобили. Била спряла в нейната си лента за движение, близо до
осевата линия.
От своя страна, ц.сл. Д. Д. подминал знака В 26 и погледнал към
километража на автомобила си. В следващия миг, ц.сл. Д.Д. видял, че пред
него има автомобил, но било късно. И така, около 07:55 часа
автомобилът, управляван от ц.сл. Д., блъснал отзад автомобила на св. гр.л. Ч..
След удара, л.а. „***“ се преместил напред в своята лента /южната/ в посока
изток, след което променил посоката си на движение, завил надясно /юг/ и
пропаднал в отводнителната канавка. Автомобилът, управляван от ц.сл. Д.,
запазил праволинейното си движение напред, след което променил посоката
си на движение, завил наляво, в посока север и навлязъл в банкета северно от
северното платно за движение.
След сблъсъка, ц.сл. Д. Д., който бил облечен във военни дрехи, слязъл
от автомобила си и отишъл до другата кола, за да види, как били хората от
нея. Помогнал на св. гр.л. Ч. да излезе от автомобила си, попитал как е, като
същевременно е обливал с свода. Тя му отговорила, че била добре, но била в
шок. Возещата се на предната дясна седалка и с поставен колан гр.л. Т. Т.
Х.а, останала в л.а. „***“ до пристигането на екип на ФСМП - П.Б и екип на
РС „ПБЗН”- П.Б, защото нейната врата не могла да се отвори. Ц.сл. Д.
веднага се обадил на тел.112 (т.1, л.49 и л.50 д.п.). В
последстсвие, на място пристигнали полиция, линейка и пожарна.
На местопроизшествието, също пристигнали и полицейски служители от
РУ гр. К.: *** Г. Н. и *** В. А., които установили, че пътуващата на предна
дясна седалка в л.а. „***“ гр.л. Т. Т. Х.а, е починала, а св. гр.л. Ч. е получила
натъртване в областта на носа.
Мл*** *** Н. тествал св. гр.л. Ч. и ц.сл. Д. Д. за алкохол, като пробите и
2
на двамата били отрицателни, а малко по-късно водачите на участвалите в
ПТП автомобили, били тествани и за употреба на наркотични вещества, като
пробите им също били отрицателни. Същият съставил на ц.сл. Д. АУАН серия
GA № 331218 от 23.10.2020 г. (т.1, л.63 от д.п.).
На 23.10.2020 г., е бил извършен и съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от разследващ полицай от РУ гр. К. в присъствието на
поемни лица, автоексперт и съдебен лекар, и изготвен фотоалбум от
специалист-технически помощник (т.1, л.8-10 д.п.). Бил изготвен и
фотоалбум (т.1, л.11-16 д.п.).
На 23.10.2020 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК е било започнато
Досъдебно производство № 284 - ЗМ 1251/2020 г. по описа на РУ
гр. К. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,
ал.1, буква „в“, вр.чл. 342, ал.1 от НК (т.1, л.1 д.п.).
На 23.02.2021 г., с постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. СТ.З., досъдебното производство е било изпратено на
Военно-окръжна прокуратура по компетентност, за продължаване на
разследването (т.2, л.4 д.п.).
На 04.03.2021 г., с постановление на прокурор във Военно-окръжна
прокурора гр. Пловдив, е приел за довършване досъдебно
производство № 11251/2020 г. по описа на РУ гр. К. (т.2, л.1 д.п.).
На 18.05.2021 г. е бил съставен протокол за оглед на веществени
доказателства на лек автомобил „***“ - „С ***“ и лек автомобил „***“ - „25“,
като при огледа са били направени и фотоснимки (т.2, л.43-49
д.п.).
Видно, от назначената и изготвена по досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза на труп 188/2020 г. е, че причина за смъртта
на гр.л. Т. Т. Х.а на ***, е черъпно-мозъчна травма при автозлополука -
счупване на черепа, контузия и оток на мозъка, кръвонасядания и разкъсно-
контузна рана на меките черепни обвивки. Настъпването на смъртта била
пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания,
при възникналото на 23.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие (т.1,
л.33-37 д.п.).
Видно, от назначената и изготвена по досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 104/2021г. е, че на
гр.л. М. С. Ч. е било причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК (т.2, л.50-51 д.п.).
От назначената и изготвена по досъдебното производство
автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на лек
автомобил марка „*** ”, модел „С***”, непосредствено преди сблъсъка е =
88-89 км/ч. Пътят, изминат от този автомобил, от началния момент на
възприемане на опасността от водача, до сблъсъка с л.а. модел „***“, марка
*** е 39.20 м, като времето за движение от момента на възприемане на
опасността до сблъсъка бил не повече от 1.6 сек. При посочената по-горе
3
скорост, опасната зона за спиране на л.а. „*** ” е = 83 м - т.е. сблъсъкът
бил неизбежен. Вещото лице прави извод, че при движение на автомобила със
скорост 50 км/ч, опасната зона за спиране на л.а. „*** ” е = 38 м, т.е
сблъсъкът е бил предотвратим. При разполагаемо разстояние от 39.20 м
/отдалеченост на л.а. „*** ” от мястото на сблъсъка в момента, в
който водачът му е възприел опасността/ при движение на л.а. „*** ” със
скорост 52 км/ч и по-малка, сблъсъкът е бил предотвратим. Вещото
лице определя причината за възникване на произшествието, изхождайки от
техническа гледна точка, която е: управление на л.а. „*** ” със скорост 88-89
км/ч, при което водачът се е поставил в невъзможност да спре безопасно на
възникналата пред него опасност; възприемане на възникналата опасност със
закъснение от не по-малко от 4 сек от водача на л.а. „*** ” (т.2, л.56-79 д.п.).
От назначената и изготвена по досъдебното производство тройна
автотехническа експертиза се установява, че водачът на л.а. „***” не е
реагирал своевременно на опасността от удара със спрелия на пътното платно
в кръстовище лек автомобил, пропускащ насрещно движещите се МПС, за
извършване на маневра завой наляво. Водачът на л.а. „***” е управлявал
автомобила си със скорост 88-89 км/ч, при което се е поставил в
невъзможност да спре безопасно на възникналата пред него опасност (т.4, л.1-
56 д.п.).
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена, както от
направеното от страна на подсъдимия ц.сл. Д.Д. по реда на чл.371, т.2 НПК
самопризнание, но така също и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, изготвените експертизи, протокола за оглед с фотоалбума към
него, както и представените скици, характеристична справка, свидетелство за
съдимост, протокол за химическа експертиза, справки и други.
Съдът кредитира заключенията на експертите като компетентно
изготвени, с необходимите задълбочени познания и опит в съответната
област на науката, както и като неоспорени от страните.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели, тъй като те са депозирани добросъвестно,
безпротиворечиви са, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
При така установената, по един несъмнен начин, фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият
ц.сл. Д.Д. е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление
по чл.343, ал.1, буква „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3, тъй като на 23.10.2020 г.,
около 07:55 часа, на Пъ***оклА. път I-6, км 295, при управляване на моторно
превозно средство, лек автомобил марка „***”, модел „Ц ***”, рег. № *** ***
негова собственост, в посока от гр. К. към гр. К. /запад-изток/,
нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, като не наблюдавал пътната обстановка внимателно и
4
всеобхватно, отклонявайки вниманието си към километража на управлявания
от него лек автомобил; чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП - "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1
за категория "В" за извън населено място 90 км/ч/, това се сигнализира с
пътен знак В 26 Забранено е движение със скорост, по-висока от означената
50 км/ч", като управлявал автомобила си със скорост 88-89 км/час, вследствие
на което допуснал ПТП на разклона за село А. и по непредпазливост
причинил смъртта на гр.л. Т. Т. Х.а на ***дини, от с. Т., общ. П.Б, обл. СТ.З..

От субективна страна, престъплението е било извършено от него при
непредпазливост. Подсъдимият ц.сл. Д.Д. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. И
това е така, тъй като същия се е движел със скорост, която не е съответствала
с условията на пътния участък. А както се вижда и от заключението на
автотехническата експертиза, основната причина за станалото ПТП е
движение със скорост, по-висока от означената 50 км/ч/", като управлявал
автомобила си със скорост 88-89 км/час, и закъсняла реакция от страна на
водача на автомобила. Изборът на скорост, както и неправилната преценка на
атмосферните условия – изгрев на слънцето, съчетани с грешната преценка на
създалата се пътна ситуация, са поставили подсъдимия в положение да се
случи пътно-транспортното произшествие. Вместо да намали скоростта си на
движение, при заслепяване от слънцето, той е продължил движението си,
дори и след като е възприел лекия автомобил пред него, на осовата линия,
като опасност за движението. За това свидетелства и липса на негова
пъ***оначална реакция - задействане на екстрено спирачната система на
автомобила.

ПРИЧИНИ : нарушение на ЗДвП като водач на лек автомобил
ФОРМА на ВИНА : непредпазливост

Спор по фактическата обстановка и правна квалификация няма.

В съдебно заседание, прокурорът *** С.С. поддържа изцяло
повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия. Според него, от
доказателствата, които били събрани в хода на съдебното следствие, се
потвърждава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Било е
доказано, че ц. сл. Д., на 23.10.2020 г. по път К. – К., при управление на негов
автомобил „*** ” „С***”, рег. № *** ***, е нарушил правилата за движение и
е причинил смъртта на Т. Х.а. Подсъдимият напълно признава вината си.
Всичко това, се доказало на база свидетелски показания и изготвени
експертизи. Като смекчаващи вината обстоятелства прокурорът изтъква:
чисто съдебно минало, добри характеристични данни, признаване на вина.
5
Причини: не спазване на разпоредбите на закона за движение по пътищата.
Моли съда да наложи минимум наказание, по чл.66 НК.
Веществените доказателства, да бъдат върнати. Направените разноски да
бъдат поети от подсъдимия. Да бъде лишен от правоуправление за срока на
наказанието. Мярката „подписка“ да бъде отменена.
Представителят на частния обвинител адвокат-повереник ЕВГ. ЕВГ. ,
легитимиран с адвокатско пълномощно на лист 18, т.1 от д.п. пояснява, че
военния прокурор в доста голяма детайлност възстановил фактическата
обстановка. Напълно бил солидарен по отношение на заключенията на вещите
лица на автотехническата експертизи и с изводите на вещите лица. Деянието,
което било извършено от подсъдимия, било непредпазливо Същия е наруши
чл.20 ал.1 от закона за движение по пътищата и не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което управлява и се е движел със скорост
88-89 км/ч., с тази скорост е извършил ПТП, като се е ударил отзад, в стоящия
на пътното платно автомобил, с подаден пътен-показател завой на
ляво. В следствие на тези негови действия, е настъпила и смъртта на Т. Т. Х.а,
съпруга на частния обвинител К.Х.. При определяне на размера на
наказанието, съдът е следвало да се съобрази, на пъ***о място с размера на
наказанието, което било визирано в чл. 343в ал. 1 НК. Там бил фиксиран
размер от 2-6 г. Изтъква, че загубата на контрол, при управление на
автомобил с превишена скорост, винаги води до изключителни вредни
последици. Моли съда, внимателно да анализира приложената по делото
справка, за нарушител на водача Д.. Обръща внимание на наложените на
подсъдимия фишове, които са били за превишена скорост. Това бил начин на
поведение на подсъдимия, на пътя. Той бил потенциално опА. за останалите
участници в движението. Моли съда, да наложи наказание около средния
размер, т.е 4 г. лишаване от свобода и за толкова години на основание
чл.343г, вр.чл.37 т.7 НК, лишаване от правото да управлява МПС също за 4
г., така както изисква нормата на чл.49 ал.2 НК. Тъй като наказанието щяло
бъде редуцирано, счита, че едно наказание лишаване от свобода от три
години, с пет години изпитателен срок и лишаване от право да управлява
МПС за 4 г., ще изиграе онази роля, която бил отредил законодателя в чл.36.
Моли съда да осъди подсъдимия да заплати разноските на частния обвинител.
Частния обвинител гр.л. К Х. е солидарен с адвоката си. От своя
страна, нямал какво повече да добави.
Защитника на подсъдимия ц.сл. Д.Д. адвокат-защитник В.Д.,
легитимиран с адвокатско пълномощно на лист 28, т.1 от д.п., моли съда да
приеме фактическата обстановка и обстоятелствата, които са събрани в хода
на съдебното следствие, в светлината на тяхната обективност. СъглА. е, че
настоящият случай, бил една голяма трагедия. Нищо не би могло да
обезвъзмезди близките на загиналата. Все пак отбелязва, че това е едно
непредпазливо деяние и всеки един от нас е шофьор, всеки има близки и
всеки един от нас, може да изпадне в такава ситуация. Той лично посетил
мястото, на местопроизшествието. Това бил един участък, представляващ
6
двулентов път, като от завоя на община П.Б в посока К., до мястото на
трагедията, разстоянието било около 200 метра и е прав участък. На мястото
на разклона нямало уширение на пътното платно, а автомобилите и водачите,
които трябвало да завият, изчаквали в платното си за движение. Мястото
било изключително опасно. Наистина, тогава слънцето е изгрявало и
наистина подсъдимия е възможно да е бил заслепен. Това е довело до тази
житейска трагедия. Обръща внимание, че от самото начало на това
разследване, до съдебна фаза, подсъдимия е съдействал до колкото може,
според неговите възможности, на разследването. Признал е вината и е
обяснил реално какво е довело до отклоняване на вниманието му. По никакъв
начин не бил саботирал разследването. От друга гледна точка, същия е
сравнително млад човек на ***, на който тепъ***а му предстояло да гледа
семейство, на който тепъ***а предстоят житейски изпитания и получавал
доход от 800 лв. и се борил за живота, както всеки един от нас. Наказанието,
следвало да бъде съобразено с личността на дееца, а на този етап от
житейския си път, той е млад човек, освен няколкото фиша за превишена
скорост, нямал други противообществени прояви. Работи като охрана във
военно поделение. По никакъв начин, не се е сблъсквал с правоохранителните
институции, което само по себе си сочило, че същият не е личност с повишена
обществена опасност. Наказателната репресия, която следвало да се упражни
спрямо него, както казал прокурора, следва да е в определения от закона
минимум. Тъй като едно необосновано високо наказание, би било изиграло
обратна роля и не би било пропорционално на стореното. Ето защо, и той
моли наложеното наказание, да бъде с определения от закона минимум,
изтърпяването, на което да бъде отложено с три години изпитателен срок. По
тези изложени съображения, моли съдът да се произнесе.
Подсъдимият ц.сл. Д.Д. е солидарен с казаното от защитника си. Моли
за наказание към минимума, което да бъде отложено. Съжалява за случилото
си.

Съдът, за да определи размера на наказание на подсъдимия ц.сл.
Д. Д. взе предвид смекчаващите вината обстоятелства – чистото му съдебно
минало, неговите самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото, добрите характеристични данни, като
военнослужещ, критичното отношение към извършеното, доброто поведение
по местослужене, младата му възраст, че стореното е изолиран случай в
неговия живот и че производството по делото е протекло по реда на чл.373,
ал.2 НПК. За това деяние, което е непредпазливо, което предполага не голяма
обществена опасност на деянието, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години. Подсъдимият, като личност, не представлява
голяма обществена опасност. С оглед на това, съдът намира, че за
подсъдимия е най-подходящо да се наложи наказание при условията на чл. 54
от НК към средния размер, при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода.
7
Предвид това, че производството по делото е протекло по реда на чл.373, ал.2
НПК, то съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, това
наказание следва да бъде намалено с една трета, или иначе казано, на
подсъдимия следва да се определи наказание в размер на ДВЕ години
лишаване от свобода.

Съдът, като взе предвид размера на наложеното наказание,
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, подсъдимия
ц.сл. Д.Д., не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер намира, че не са налице предпоставките за ефективното изтърпяване
на така определеното наказание лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за срок от
ТРИ години. Така, ще му се даде шанс, с бъдещото си поведение да покаже,
че е осмислил поведението си, както и, че се е превъзпитал в насока спазване
на установените порядки в обществото. Същият продължава да е на военна
служба, с много добри характеристични данни като военнослужещ, поради
което и не следва да бъде откъсван от естествената си среда и да продължи
военната си служба и кариера.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимия ц.сл. Д.Д. е
правоспособен водач на МПС и като се съобрази с другите му нарушения на
Правилата за движение по пътищата намира, че на основание чл.343 г,
вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде лишен от правото да управлява МПС
за срок над средния предвиден в закона размер от ДВЕ години ШЕСТ месеца.

Съдът, като взе предвид, че по досъдебното
производство, с постановление на разследващ полицай при
Районно Управление гр. К., са били назначени и изготвени
съдебномедицинска експертиза и химическа експертиза намира, че
подсъдимия ц.сл. Д.Д. следва да бъде осъден, на основание чл.189, ал.3 от
НПК, да заплати по сметка на РУ гр. К., направените разноски в размер на
766,28 (седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) лева,
за възнаграждение на вещи лица и превоз на автомобили с пътна помощ.

Съдът, като взе предвид, че по досъдебното
производство, с постановление на военен разследващ
полицай при Регионална служба „Военна полиция“ гр. Пловдив са били
назначени и изготвени автотехническа експертиза и тройна автотехническа
експертиза и разходи по изготвяне на фотоалбуми намира, че подсъдимия
ц.сл. Д.Д. следва да бъде осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да
заплати в полза на Регионална служба „Военна полиция“ гр. Пловдив, сумата
от 2 225,00 (две хиляди, двеста двадесет и пет лева) лева, за възнаграждение
на вещи лица.
8

Съдът, след като призна подсъдимия ц.сл. Д.Д. за виновен намира, че
следва да бъде осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати на
частния обвинител К. Д. Х. направените от него разноски в размер на 960,00
(деветстотин и шестдесет) лева, за адвокатско възнаграждение, за водене на
делото.

Съдът, като взе превдивд, че по досъдебното производство са
приложени като веществени доказателства : лек автомобил марка „***“,
модел ***, с рег. № *** и лек автомобил марка „*** ”, модел „С ***”, с рег.
№*** ***, които се намират на съхранение във в.ф. *** гр. К. намира, че след
влизане на Присъдата в законна сила, следва да бъдат върнати на техните
собственици.

Водим от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
съдът постанови своя съдебен акт.
Подчертаванията, в томовете по досъдебното производство, не са
извършени от настоящия съдебен състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
28.01.2022 г.


9
Съобщи за изтекли лични данни