Р Е Ш Е Н И Е
Номер 474
Година 09.05.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 193
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84 и следващите от Закон за убежището на бежанците (ЗУБ) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.З.К.
родена на ***г. в гр.Курск, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ **********, с
адрес на пребиваване гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.700, ет.2, ап.3, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ №2, ет.1, офис 6 – адв.Л.Г. против
решение № УПБ-14/25.11.2022г. на интервюиращ орган на ДАБ-МС. С решението на
основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена
молбата за международна закрила на жалбоподателя. Счита решението за
незаконосъобразно и неправилно и прави искане да бъде отменено и да се върне
преписката за ново разглеждане със задължителни указания.
Ответникът – Интервюиращ орган на ДАБ-МС –
Десислава Попова, редовно уведомен, представя административната преписка по
издаване на обжалваното решение и изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От Т.К. е подадена молба за закрила с вх.№
УП3248/08.11.2022 г. (л.47 от делото) до Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет (ДАБ при МИС). Към молбата са приложени декларация съгласие
за събиране на информация и нейното използване и обработване на пръстовите
отпечатъци, информация за обработване на лични данни на чужденци търсещи международна
закрила, указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут
на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България, указания
относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата,
която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за
закрила в Република България и списък на организации, работещи с бежанци и
чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС (л.48-53 от делото).
Всички тези документи са подписани от жалбоподателя и преводач.
Попълнен е регистрационен лист с рег.№
УП3248/08.11.2022 г. (л.46 от делото), в който са посочени данните на
жалбоподателя и адрес в страната, а именно гр.Бургас, ж.к.“Меден редник“
бл.700, ет.2, ап.3.
На Т.К. е връчена покана за интервю с рег.№
УП3248/08.11.2022 г. (л.42 от делото), съгласно която интервюто ще се проведе в
РПЦ с.Баня, на 08.11.2022 г. от 10,00 ч.
От Т.К. е подадена молба-декларация с рег.№
УП3248/08.11.2022 г. (л.40 от делото), с искане да ѝ бъде разрешено по
време на производството по ЗУБ да пребивава за нейна сметка на посочения адрес
в гр.Бургас. Декларирано е и че разполага с достатъчно средства за задоволяване
на основните ѝ жизнени потребности, че ѝ е известно, че няма да получава
финансова и материална помощ от ДАБ, както и че трябва да декларира в РПЦ всяка
следваща промяна на адреса, на който ще пребивава.
На 08.11.2022 г. е проведено интервю, за което
е съставен съответния протокол с рег.№ УП 3248/08.11.2022 г. (л.36-39 от
делото).
Съгласно докладна записка с рег.№ УП
3248/08.11.2022 г. до директора на РПЦ с.Баня, жалбоподателя е регистриран на
08.11.2022 г. и поради заболяване /прекаран инсулт/ и обща инвалидност, не е
било възможно да се свалят отпечатъци.
От директора на СД „М“ – ДАНС е поискано
становище по подадената молба за закрила, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ, с писмо
с рег.№ УП 3248/08.11.2022 г. (л.34 от делото). В отговор е получено писмо с
рег.№ М-25071/08.12.2022 г. (л.28 от делото), в което се сочи, че към настоящия
момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на
лицето, регистрирано в РПЦ с.Баня, като Т.К., в случай, че отговаря на
условията на ЗУБ.
От началника на 04 РУ Бургас на ОД на МВР
Бургас, с писмо с рег.№ УП 3248/10.11.2022 г. (л.33 от делото), е поискано да
се извърши проверка на посочения от жалбоподателя адрес и да се предостави
писмено становище дали пребивава на него. В отговор е получено писмо с рег.№
329200-12075/24.11.2022 г. (л.29 от делото), с приложена към него докладна
записка (л.30 от делото). Съгласно докладната записка на 18.11.2022 г. е
посетен адреса на Т.К., където тя е установена и е заявила, че пребивава на
него заедно с внука си.
С решение № 203/10.11.2022 г. на директора на
РПЦ с.Баня (л.32 от делото), е разрешено на Т.К. да се настани на избрания от
нея адрес, като не получава финансова и материална помощ от ДАБ. Решението е
връчено на лицето на 30.01.2023 г., съгласно направеното отбелязване.
С решение № УПБ-14/25.11.2022г. на интервюиращ
орган на ДАБ-МС (л.14-18 от делото), на основание чл.70, ал.1, във връзка с
чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за международна закрила на Т.К..
В мотивите на решението е
прието, че Т.К. е родена на *** г. в гр.Курск и е гражданка на Руската
федерация, рускиня по народност, православна християнка, вдовица с ЛНЧ: ***********,
като личните данни са установени въз основа на представения международен
паспорт. С кандидатката е проведено интервю на 08.11.2022 г., изследвани са
подробно причините за напускане на Руската федерация през 2022 г., легално с
международен паспорт. Една от сочените причини е защото
не ѝ били плащали цялата пенсия, а именно от 20 години не е плащана
„северна“ пенсия, която се явявала като втора пенсия. Също така не ѝ били
платили пари за погребението на мъжа ѝ, а трябвало да вземе пари назаем
от други хора. Друга причина, за която споделя е, че нямало никой в страната
ѝ, който да се грижил за нея, защото била инвалид от 2-ра група. Била е
заплашвана, когато си оформяла документите за инвалидност, че нямало да ѝ
дадат парите за пенсията за инвалидност. Заявява, че не е имало конкретна
заплаха към нея, просто се притеснявала, че щели да ѝ махнат категорията.
Не получавала 5-6 години пенсия, защото не я била подновявала, а самата сума не
била много голяма. Решението ѝ за инвалидност е от 2013 г., а го получила
защото на 29.12.2012 г. претърпяла инсулт. Имала проблеми със социалната
работничка, която отговаряла за инвалидите в Камчатка. Тя ѝ предложила да
замине да живее на друго място, само да не е в Камчатка, защото била писала
навсякъде, че не ѝ изплащали пенсията. Писала е и до прокуратурата, но
все още не са изплатили пенсията. Заявява, че два пъти се опитали да я блъснат
с кола, това се случило преди много време и не си спомняла подробности относно
инцидента. Не била потърсила помощ, защото се страхувала, че можело да бъде
убита. Споделя, че останала да живее сама. Дъщеря ѝ отишла да живее в
гр.Сочи, защото при тях било много студено, а тя имала студова алергия. Дошла в
България при внука си, който имал рожден ден през септември месец, заедно с
майка му, за да отбележат празника. Не можела да се върне сама в Русия, защото
била трудно подвижна и имала инвалидна количка, с която я придвижвали. Искала да получава пенсията си тук, понеже банковата ѝ карта не работила в България и трябвало да ходи до Турция, за да си получава парите по картата. Казва, че не е имала
проблеми на етническа основа като рускиня и като православна християнка.
Твърда, че не е членувала в политическа партия и не е била арестувана или
осъждана в държавата си по произход.
В заповедта е прието, че в хода на административното
производство е установено, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за
предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, тъй като не се установява да е
осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо
мнение или убеждение, както и дискриминационни и други неблагоприятни мерки,
водещи до риск от преследване. Неплащането на втората пенсия са проблеми от
личен характер, като по думи на лицето, изплащането на тази пенсията е било
спряно със закон, тоест не е лично отношение на държавата, а към всички, на
които е следвало да я изплащат. Относно твърдението, че служителка я заплашвала
да напусне Камчатка, защото се оплаквала, че не получавала пенсията си, за
което писала оплакване до прокуратурата, тя не уточнява какво точно се е
случило и кога, като не е потърсила помощ от полицията, което е логично.
Проблемите във връзка с получаването на пенсията за инвалидност, не могат да се
определят като заплаха, освен това, тя заявява, че 6 години не си е подновявала
документите, защото пенсията била малка. Следователно, тя самата не е подала
нужните документи за подновяването ѝ, и е логично да не я е получавала.
Необосновано и недоказано е твърдението ѝ, че се опитали два пъти да я
блъснат с кола, като не помни кога точно са се случили произшествията, не е
познала колата или човека, който се опитал да го направи. Освен това е вероятно
да се касае за нейна субективна преценка на ситуациите, а не за действителни
опити да бъде блъсната, като не е потърсила помощ от органите на реда и не е
подала оплакване за случките. Относно изявленията, че държавата не ѝ
помогнала финансово за погребението на мъжа ѝ, а тя взела пари назаем,
следва да се отбележи, че тя не заявява, поради какви причини не е получила
помощ и дали е имала право на такава. От друга страна дъщеря ѝ също е
пребивавала по това време в Руската федерация и съответно е следвало те да се
погрижат за погребението на съпруга ѝ, като негови роднини. Неоснователно
е твърдението и че ще бъде сама в Русия, тъй като сочи, че там е живяла с
дъщеря си и внучката си, и ще може отново да живее при тях и те да полагат
нужните грижи за нея. Тя доброволно е напуснала своята държава и се преместила
да живее в България, при своя внук, по чиято инициатива е подала молба за
международна закрила, за да живее по някакъв начин в страната, тоест не е
напуснала Руската федерация с цел да получи международна закрила, а в
последствие е взела това решение, тоест основната ѝ цел е да узакони
пребиваването си в България. Причините, които молителката изтъква са от личен характер и са извън предметният обхват на ЗУБ. Съгласно наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН:
„Мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението,
доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Ако върши това по
чисто икономически съображения той е икономически мигрант, а не бежанец“ / глава
II, § 62 /. От изложените факти се установява, че чуждата гражданка няма
релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по
произход и да остане извън нея, както и че спрямо нея не е осъществено
преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова,
поради което молбата за международна закрила е неоснователна в частта за
предоставяне на статут на бежанец.
Прието е и, че спрямо К. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената
фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че тя е била принудена да
напусне Руска федерация поради „реална опасност от смъртно наказание или
екзекуция“ по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Тя не е била арестувана или осъждана, а
от проведеното интервю става ясно, че официалната власт няма негативно
отношение към нея. Причините, които са я мотивирали да напусне Руската
федерация, били проблемите с пенсията ѝ и здравословното ѝ
състояние. Подобни проблеми се оценяват като такива, които не са предизвикани
нито от държавен орган, нито от организация, на която държавата не може или не
желае ефективно да противодейства. Според тълкувателно решение на Съда на
Европейския съюз от 17 февруари
2009 г. по дело № С-465/07, понятията
“смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание“, наложени на молителката в страната ѝ на
произход, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които
кандидатката за субсидиарна закрила е изложена на риск именно от този конкретен
вид посегателство. Твърдения, релевантни по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, тя не
прави. В случаят не е приложима и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на СЕО по дело № С-465/07 по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/
83/ ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., нормата визира заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице в по-широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща
ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. Разгледаното насилие
в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“ - термин,
който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на
личното им положение. В този контекст под „лични“ трябва да се разбират
посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност,
когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно
насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната
територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на
чл. 15, б „в“ от Директивата. Признато е правото на преценка за степента на
безогледно насилие, характеризиращо въоръжения конфликт от компетентните
национални органи, до които е подадена молбата за субсидиарна закрила или на
съдилищата на държавата-членка, до които е отнесено решението за отказ на
подобна молба. След извършено детайлното анализиране на информацията в справка
с вх.№ МД-652/14.10.2022 г. за Руска федерация на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ се установява, че на територията на Русия не е налице въоръжен
конфликт. Предвид решението на СЕО това означава, че за да са налице
предпоставките за хуманитарен статут, тъй като молителката има минимални лични
причини да се страхува, нивото на общото насилие в Русия трябва да е
изключително, каквото съгласно горепосочената информация, то не е. Не се
приема, че кандидатката може да бъде изложена на реална опасност от тежки
посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността ѝ на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. От представените
доказателства е показателно, че дори и да се завърне в държавата си по произход
- Руска федерация, К. би могла да води нормален начин на живот. Тя не е била изложена на реална
опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността
ѝ на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в Руска
федерация не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата
на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по
чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи извод, че за К. не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗУБ. Същевременно за кандидатката се установяват положителните
предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл.9, ал.4 и 5 от
ЗУБ и искането ѝ в частта за предоставяне на хуманитарен статут е
неоснователно.
В конкретния случай липсват предпоставки за
предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителката
не е заявила член на семейството ѝ да има предоставен статут в Република
България. Не може да бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като
не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер. Здравословното
състояние на кандидатката не предполага невъзможност физически да бъде върната
в Руската федерация, като тя може да живее при своята дъщеря, съответно ще има
кой да полага необходимите грижи за нея и ще има достъп и до медицинско
обслужване в страната.
С оглед на изложеното е прието, че молбата на К. за предоставяне на международна закрила е явно неоснователна, по смисъла на
чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и като такава следва да бъде отхвърлена.
Решението е
връчено на 30.01.2023 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№
1230/06.02.2023 г., подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ.
В жалбата се
излагат твърдения, че в случая са налице обстоятелствата по чл.8, ал.1 от ЗУБ
за предоставяне на статут на бежанец, поради наличие на основателни опасения от
преследване от недържавен субект, поради принадлежността на жалбоподателя към
определена социална група – на инвалидите, лишени от адекватна грижа, която
може да застраши дори физическото им оцеляване и безспорно същото съставлява
нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, поради което и
евентуалното ѝ завръщане в Русия, ще
бъде в нарушение на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ. Сочи се, че преследвачите на
жалбоподателя са държавата и държавни субекти, поради което тя не може да
получи никаква защита и да ѝ се гарантира правото на живот, ако се върне
в Русия.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено в ускорено
производство по ЗУБ.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличието на
основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца
интервюиращият орган може да приложи ускорено
производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, председателя
на ДАБ определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон.
Със заповед № РД05-296/13.04.2022 г. на
председателя на ДАБ (л.19 от делото), на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е
определена Десислава Попова младши експерт в РПЦ с.Баня, за интервюиращ орган,
който извършва действията, предвидени в ЗУБ. С оглед така представената заповед
и цитираните правни норми, обжалваното решени е издадено от компетентен орган,
в рамките на предоставените му правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Всички съставени документи са били връчени
на Т.К., като тя се е запознала с текста им на език, който владее, което е
изрично отбелязано във всеки един документ и е удостоверено с подписите на
чужденката, назначения преводач и съставилото ги длъжностно лице.
Т.К. е подала молба за закрила на
08.11.2022 г., и нейната регистрация, в съответствие с изискванията на чл.61а,
ал.1 от ЗУБ е извършена същият ден, видно от съставения регистрационен лист.
Същият ден е насрочено и проведено интервю, за което е съставен протокол, като
са спазени изискванията на чл.63а, ал.1 и ал.3 от ЗУБ. Интервюто е проведено на
руски език, като на Т.К. е бил
осигурен преводач, като тя е декларирала, че текста на протокола е преведен на
разбираем от нея руски език и не са съществували комуникационни пречки, добре
разбира написаното и няма възражения по него, като протокола е подписан от
чужденеца, преводача и интервюиращия орган.
В хода на производството от административният
орган е изискана допълнителна информация и становище от ДАНС и органите на МВР,
с оглед правомощията му по чл.64 от ЗУБ, след постъпването на която той се е
произнесъл по подадената молба за закрила.
Обжалваното решение е издадено в предвидената
от законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него
фактически и правни основания.
За да бъде проведено ускорено производство,
интервюиращият орган се е позовал на нормата на чл.70, ал.1 от ЗУБ, като е
приел, че молбата е явно неоснователна, по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗУБ.
Безспорно в случая не са били налице
изключенията предвидени в нормата на чл.71, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, при които
ускорено производство не се провежда, тъй като жалбоподателя не е непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, подал
молба за международна закрила, съответно тя не се ползвала от временна закрила.
Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ, молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и
8, и чужденецът: т.1. се позовава на основания извън предмета на този закон и
т.2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
Правилно административният орган е приел, че в
случая нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ не е приложима. Съгласно посочената норма, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.
В случая, видно от проведеното интервю, К. е
напуснала Русия легално, като е летяла със самолет до гр.Истанбул – Турция,
след което е пристигнала в България с кола, като има виза само за Република
България, и е дошла в страната за рождения ден на внука си през месец септември
2022 г. От нея не се сочи, че е напуснала Русия поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Съответно не се установява, тя да
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея по причини, че от една страна основателно се опасява от
преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от
алтернативно изброените характеристики, а именно: раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
В жалбата единствено се сочи, че тя принадлежи
към групата на инвалидите, лишени от адекватна грижа, която може да застраши
физическото им оцеляване и безспорно съставлява нечовешко и унизително отнасяне
по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Същевременно липсват конкретни твърдения,
посредством които да се установи, че действително е налице такова отношение,
както към инвалидите в страната, така и в частност спрямо жалбоподателя. От нея
се сочи, че не и се изплаща цялата пенсия, като от 20 години не са и изплащали
северна пенсия, която се явява втора пенсия, за която са и удържали, а накрая
не са ѝ я дали. В подкрепа на тези твърдения не се ангажират
доказателства, но следва да се има в предвид, че съобразно твърденията на
жалбоподателя, тази пенсия не е изплащана от 20 години, а тя е инвалид с
решение от 2013г., тоест пенсията не е свързана с нейната инвалидност. Също
така, видно от проведеното интервю, 5-6 години тя не е получавала пенсията си,
тъй като не я е подновявала и размера ѝ не е толкова голям, тоест
неплащането на инвалидната пенсия, в половината от времето, през което
жалбоподателя е имала право на пенсия за инвалидност, е било свързано с
неподаване на заявление от нейна страна, а не общо отношение към инвалидите или
лично отношение към нея.
В интервюто, жалбоподателя сочи и че не са
ѝ платени пари за погребението на мъжа ѝ, но по делото не се
установява тя да е имала право на това, съответно да е подала заявление и
причините по които и е било отказано. Същевременно неполучаването на това
парично обезщетение от държавата не се установява да е лично отношение към
жалбоподателя или отношение спрямо всички инвалиди, за да се приеме, че спрямо
тях има преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ.
От жалбоподателя се сочи, че е била заплашвана
от социалната работничка, която отговаря за инвалидите в Камчатка, която
ѝ е предложила да се махне от там, защото е писала навсякъде, че не
ѝ изплащат пенсията, както и че са се опитвали да я блъснат с кола , но
това е било преди много време и не си спомня подробности, не е потърсила помощ,
защото се е страхувала да не бъде убита. Тези твърдения, също не обосноват
извода, че спрямо жалбоподателя е налице преследване по смисъла на цитираната
правна норма, тъй като не се установява, какви точно са били заплахите, на
посочената социална работничка, както и че тези заплахи и двата опита да бъде
блъсната с кола, са свързани по някакъв начин.
От жалбоподателя се сочи в интервюто, че е
решила да напусне страната, защото не може да живее сама, но от нейните
твърдения се установява, че нейните дъщеря, внучка и племенница, продължават да
живеят в Русия, тоест тя би могла да живее с тях. Действително от нея се сочи,
че дъщеря и има едностайно жилище, но това не е обстоятелство, което да
обоснове нуждата от закрила.
На второ място, от жалбоподателя не се твърди
и по делото не се установява, на член от нейното семейство да е предоставен
статус на бежанец, поради което спрямо нея не намира приложение и нормата на
чл.8, ал.9 от ЗУБ, съгласно която за бежанци се смятат и членовете на
семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при условие че
семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната
и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата
по чл. 12, ал. 1.
Спрямо Т.К., не се установяват и условията по
чл.9, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статус. Съгласно посочената
норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.смъртно
наказание или екзекуция, или 2.изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. К. макар и да не отговаря на условията за предоставяне на статут на
бежанец, от нея не се твърдят и по делото не се установява, че тя е изложена на
реални опасност от тежки посегателства. Видно от проведеното интервю, тя не е
арестувана и осъждана нито в Русия, нито в друга държава, рускиня и православна
християнка е, и не е имала проблеми заради етническата си принадлежност и
изповядваната религия, не е членувала в политическа партия и организация. Също
така е отговорила отрицателно на въпросите – оказвано ли е върху нея насилие,
била ли е задържана или арестувана, възбуждано ли е срещу нея или нейни близки
съдебно дело (процес). Съобразно така дадените отговори от жалбоподателя, при
провеждане на интервюто, не било могло да се направи извода, че съществува
реална опасност от тежки посегателства спрямо нея, включително от смъртно
наказание, екзекуция, изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. Същевременно, преди пристигане в Република България, Т.К. е живяла в
гр.Петропавловск – Камчатски, град който се намира в Далечния изток и в района
на който безспорно не е налице международен или вътрешен конфликт, които да
обосноват тежки заплахи срещу живота или личността ѝ. По делото липсват
доказателства и за риск от тежки посегателства в бъдеще, като самата К. е
заявила „Ако децата се върнат, бих се
върнала в Русия. Аз затова съм тук при тях.“. Ето защо, правилно в
обжалваното решение е прието, че молителката не е била принудена да напусне
Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на
чл.9, ал.1 от ЗУБ и не са налице основанията да ѝ бъде предоставен
хуманитарен статус. Съответно не са налице и основанията по чл.9, ал.6 от ЗУБ,
за предоставяне на този статус, тъй като по делото не се установява, той да е
предоставен на член от нейното семейство.
Съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ,
хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен
характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния
комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците. Такива причини не се сочат от жалбоподателя, като правилно е прието
от административният орган, че причините които се изтъкват от нея са от личен
характер, извън предметния обхват на ЗУБ, като се касае за мигрант, а не за
лице, нуждаещо се от международна закрила, съгласно определението за него в
Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на
бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, а именно, че мигрантът е лице, което по причини
различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската
конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за
да се засели другаде. В случая не е спорно, че К. е напуснала доброволно
страната си по произход, единствено поради икономически затруднения от една страна
и поради желанието ѝ да живее с внука си, който се намира в България,
като първоначално е дошла да празнува рождения му ден, а в последствие е решила
да се установи в Република България, отново по икономически и социални причини,
с цел да си осигури по-добри условия на живот и грижи за нея, поради което, тя
се явява мигрант, по смисъла на цитираните норми.
С оглед на изложеното, правилно
е прието в обжалваното решение, че спрямо Т.К. не са налице основания за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и на основание чл.70,
ал.1 от ЗУБ е отхвърлена молбата ѝ за международна закрила, като явно
неоснователна. Ето защо и на основание
чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.91 от АПК, жалбата на Т.К.
против решение № УПБ-14/25.11.2022г. на интервюиращ орган на ДАБ-МС, следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл.85, ал.3 от ЗУБ
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.З.К.
родена на ***г. в гр.Курск, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ ********** с
адрес на пребиваване гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.700, ет.2, ап.3, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ №2, ет.1, офис 6 – адв.Л.Г. против
решение № УПБ-14/25.11.2022г. на интервюиращ орган на ДАБ-МС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: