Присъда по дело №1578/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1578 по описа за 2023 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №421/2023 год. по описа на РУ- Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Й.В.С., с ЕГН**********, роден на
******** год. в гр.София, с настоящ адрес в гр.Шумен, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, осъждан за престъплениe по чл.346, ал.2, т.1, т.2,
предл.трето и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, във вр.
с чл.28, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият
на 30.04.2023 год. в гр.Шумен противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство -
лек автомобил “Пежо 306” с рег.№ Р7842ВР, от владението и собственост на А.И.П., без
негово съгласие с намерение да го ползва, като деянието е извършено повторно и
отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК /отнетото МПС не се е
намирало под постоянен надзор/.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото
лице не предявява граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият в хода на разпоредителното заседание по делото
изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание
чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.11.2023 год.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на една година
и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3 при условията на чл.58а от НК. Предлага да
бъде приложена разпоредбата на чл.25 от НК, като изразява становище и относно иззетите
по делото веществени доказателства.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда на С. да бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 1дна година и три месеца, което на
основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия да
изтърпи наказание в размер на 10 месеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Й.В.С. е роден на ******** год. в гр.София, но живеел в гр.Шумен,
като имал постоянен адрес на ************** и настоящ адрес на **************,
апартамент в ляво. Същият бил неженен, с начално образование, не учел и не работел, като
бил многократно осъждан за престъпления по чл.346 НК и такива против собствеността на
гражданите. Последното му осъждане било за престъпление по чл.346 НК, за което му било
наложено ефективно наказание в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“.
На 23.04.2023 год. пострадалият А.И.П. управлявал собствения си автомобил „Пежо“
306 с peг. № Р 7842 ВР, като го паркирал пред дома си на ************** в гр.Шумен. На
26.04.2023 год. решил отново да ползва автомобила, но не можал да го запали и го оставил
1

на мястото му.
На 30.04.2023 год. след полунощ, подсъдимият отишъл до дискотека „Азаро“,
находяща се в гр.Шумен. Там установил, че си забравил портфейла и решил да се върне до
дома си на ********. В тази връзка решил противозаконно да отнеме някой автомобил, за да
го ползва. В изпълнение на намерението си в интервалът от време между 00:30 часа и 00.40
часа С. се приближил до лекия автомобил „Пежо“ 306 с peг. № Р 7842 ВР, вървейки по
тротоара. Отишъл до шофьорската врата на превозното средство и се опитал да я отвори. Не
успял и заобиколил автомобила като застанал до предната му дясна врата, която отворил.
Влязъл в превозното средство и освободил колата от скорост. След това излязъл от нея и
започнал да я бута при отворена предна лява врата, като държал едновременно с това волана
и маневрирал автомобила. По този начин успял да го запали и потеглил с него към дома си,
за да си вземе портфейла. След като сторил това, обвиняемият се върнал обратно с
автомобила на мястото, от което го отнел. Паркирал го малко по-отдалечено и слязъл от
него. С. се приближил пеша до мястото, откъдето първоначално потеглил с превозното
средство, за да се увери, че неговият собственик не е излязъл на улицата. Междувременно на
местото, където преди отнемането се намирал лек автомобил „Пежо“ 306 с peг. № Р 7842 ВР
било спряло друго превозно средство - джип. Когато се уверил, че е безопасно С. се върнал
обратно до отнетия автомобил, запалил го и го паркирал пред спрелия джип. След това
загасил двигателя и си тръгнал.
Около 07.30 часа свидетелят А.И.П. забелязал, че лекия ме автомобил модел „Пежо“
306 с peг. № Р 7842 ВР не е точно на същото място, на което го бил оставил, поради което
подал сигнал на телефон 112.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия С., направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от предявените на страните веществени доказателства.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият е
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо чл.346, ал.2, т.1, т.2, предл.трето и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с
чл.195, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на деянието са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ, която не е
нито собствена, нито във владение на подсъдимия и за отнемането й е липсвало съгласие от
страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на веща чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху нея от страна на собственика и
2

установяване на фактическа власт от подсъдимия. В същото време отнемането на
превозното средство е било извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, а именно
МПС-то не се е намирало под постоянен надзор.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на веща,
предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да го ползва, т.е.
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост и обществените отношения, които обезпечават сигурността и безопасността на
транспортната дейност.
При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че
подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан с присъда №260012/07.04.2021
год. по НОХД №265/2021 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 23.04.2021 год., с присъда
№5/13.05.2021 год. по НОХД №591/2021 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 29.05.2021
год.; със споразумение №121/16.09.2021 год. по НОХД №1616/2021 год. по описа на ШРС,
влязло в сила на 16.09.2021 год., с присъда №25/14.10.2021 год. по НОХД №1301/2021 год.
по описа на ШРС, влязла в сила на 30.10.2021 год., със споразумение №35/10.04.2023 год.
по НОХД №120/2023 год. по описа на PC – Айтос, влязло в сила на 10.04.2023 год. за
престъпление по чл.346 от НК. От изтърпяване на наказанията по същите до датата на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство не са изминали пет години,
което дава основание същото да бъде квалифицирано като повторно деяние по смисъла на
чл.346, ал.2, т.2 от НК, във вр. с чл.28 от НК.
В същото време обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението при
условията на чл.195, ал.1, т.2, доколкото откраднатата вещ не била под постоянен надзор,
дава основание същото да бъде квалифицирано и по чл.346, ал.2, т. 3 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което съдът
преценява като висока - касае се за отнемане и повреждане на чуждо МПС. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява, като висока с оглед данните за
личността му: множество предишни осъждания, включително и за деяния, идентични с
настоящото деяние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че
процесното деяние е извършено след като подсъдимият е излязъл от затвора. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално
положение на подсъдимия, което се доказва от събраните в хода на досъдебното
производство материали. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е
задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото
време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното
производство, което е способствало за разкриване на деянието и изясняване на механизма
на неговото извършване.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
3

същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да му бъде наложено наказание в размер към минималния, предвиден в разпоредбата
на чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и
т.4 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно – една година и три месеца “лишаване от
свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на десет
месеца “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия намери основание за
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо
наказание на С. измежду наложените му наказания с настоящата присъда и с Определение
№187/20.09.2023 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №2007/2023 год. по описа
на ШРС, влязла в сила на 20.09.2023 год. в размер на най-тежкото от определените
наказания, а именно 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“.
По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът
като взе предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен
период от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимият очевидно не се е
поправил, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се
налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане
на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да
даде необходимия и целен положителен резултат.
В тази връзка на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание “лишаване
от свобода”.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
съдът постанови веществените доказателства – 2 броя дискове, съдържащи записи от
видеокамери /намиращи се на л.14 от ДП №421/2023 год. по о писа на РУ-Шумен/ да бъдат
оставени по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	48
Дата:	29 ноември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20233630201578
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юли 2023 г.

Присъда по дело №1578/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите