№ 1729
***, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430105072 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по субективно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Е. Д. А. с ЕГН: **********, от ***, чрез
пълномощника му адвокат К. К. от ***, със съдебен адрес за призоваване: ***
против *** и ***, в която се твърди, че на 14.08.2023 г., около 05:00 часа,
отивайки на работа, ищеца бил спрян за проверка от служители на Пътна
полиция. При направен на място тест за наркотични вещества, последният
отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Бил обискиран и
задържан до около 19:00 часа на същия ден. Било отнето свидетелството му за
правоуправление, считано от 14.08.2023 г. до решаване на въпроса за
отговорността му и била прекратена регистрацията на автомобила му за срок
от 6 месеца. Бил му издаден талон за изследване № 0052994. и взета кръвна
проба за анализ. Срещу ищеца било образувано досъдебно производство №
5098/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен.
Излага се, че към същия момент ищеца работел в „НИКОЛОВ ТРАНС
2015“ ЕООД - *** на длъжност *** Наложило се да уведоми работодателя си,
че не можел да продължи да работи на тази длъжност и да му обясни
1
причините за това. При това всички във фирмата разбрали, че причината за
отнемане на свидетелството му било наличието на положителен тест за
употреба на наркотични вещества и това сринало доверието към него и
авторитета му. Работодателят бил изключително недоволен, а от страна на
колегите имало негативни коментари по адрес на ищеца. Въпреки, че
последния молил да не бъде уволняван, като обяснил, че нямал вина и очаквал
това да се установи в най-скоро време, трудовият му договор бил прекратен
със Заповед №67/07.09.2023 г., считано от 07.09.2023 г. и останал без доходи и
възможност да осигурява прехраната си и тази на приятелката си, с която
живеел на семейни начала. Това го сринало психически и физически.
Сочи се, че наказателното производство било образувано за това, че на
14.08.2023 г., в *** управлявал автомобил *** с peг. № *** -( ***) след
употреба на наркотични вещества - амфетамин, установена по надлежен ред с
техническо средство дрегер Дръг тест 5000 - престъпление по чл.343 б, ал.3
НК. Същото било прекратено с Постановление от 13.05.2024 г. на ***, което
било връчено на ищеца през месец август 2024 г. с писмо. От постановлението
ставало ясно, че изготвената физико-химическа експертиза доказвала, че в
представената за изследване проба от кръв не се установявало наличие на
наркотични вещества, поради което и на основание чл. 199, чл.243 ал.1 т.1 вр.
с чл. 24 ал.1 т.1 от НК *** прекратявала наказателното производство поради
липса на извършено от ищеца престъпление.
Навеждат се доводи, че от образуването на досъдебното производство до
прекратяването му изминали девет месеца, а до уведомяването на ищеца за
прекратяването му – една година. При задържането на ищеца в полицията, а
така също и в периода от образуване на прокурорската преписка до нейното
прекратяване, той претърпял неимуществени вреди, състоящи се в изживян
стрес и психично неразположение, безсъние, тревожност, нарушение на
социалните контакти, затвореност; изпитвал срам, огорчение и неудобство
пред колегите, работодателя, семейството и приятелите си. В периода, когато
му били наложени принудителни административни мерки, не можел да
управлява автомобил с цел да задоволява обичайните транспортни ежедневни
нужди - свои и на семейството си, което създало доста трудности за него и
близките му, тъй като живеел в отдалечена местност край *** ***, където
нямало градски транспорт, който да използват. Налагало се да го карат до
работа в периода, в който все още не било прекратено трудовото му
2
правоотношение, а след като било спряно действието на принудителната
административна мярка „отнемане на СУМПС“, дълго време шофирал
единствено по работа, от страх, случката да не се повтори, като се налагало
приятелката му да го кара отново до работа. След само няколко дни откакто
получил обратно свидетелството си за управление на МПС, отново бил спрян
и тестван за наркотици, и имало изказвания по негов адрес от рода на „откога
на наркоманите им връщат книжките“.
Твърди се, че ищеца претърпял и имуществени вреди, тъй като във вр. с
прекратената регистрация на автомобила му, чуждите регистрационни табели
били унищожени. Това наложило да регистрира автомобила си наново с
българска регистрация, за което платил такса за регистрация в размер на 74,40
лв., както и заплатил Еко такса в размер на 310 лв.
Навеждат се още доводи, че за периода от 07.09.2023 г. до 18.10.2023 г.
ищеца останал без трудово възнаграждение и пропуснал ползи в размер на 776
лв., съизмерими с нетното възнаграждение, което би получил за съответния
период, а свързаните с производството принудителни административни мерки
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ и
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ ограничили
възможността му да шофира и да ползва личното си МПС, както и да
упражнява обичайното си право на труд и професията си.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза
на ищеца сумата в размер на общо 5 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 1 160,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди и пропуснати
ползи, ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до окончателното изплащане
на обезщетението или при условията на евентуалност от датата на
прекратяването на наказателното производство - 13.05.2024г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор, с който ангажира
становище за недопустимост на исковите претенции, а на следващо място за
тяхната неоснователност.
Ответникът *** не е депозирал писмен отговор, но в съдебно заседание
ангажира чрез процесуалния си представител становище за неоснователност
на исковата претенция.
3
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното досъдебно производство по пр.пр.
№5098/2023г. по описа на ***, че същото е било започнато при условията на
чл.212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Видно е от съдържащите се в досъдебното производство Протокол от
14.08.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и АУАН №986385/14.08.2023г., че на сочената дата в ***, при
управление на лек автомобил *** с рег. ***, ищеца Е. Д. А. бил спрян от
полицейски служители за проверка и след извършване на такава с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000, същото отчело положителен резултат за
употреба на амфетамин. Според отразеното в съставения Протокол,
проверката започнала в 5.00ч. и приключила в 06.30ч. При това, на лицето бил
издаден талон за изследване. С Протокол за медицинско изследване била взета
кръвна проба.
От съдържащата се в досъдебното производство справка от Дирекция
„МОС“ от 18.08.2023г. е видно, че към датата на проверката ищеца е бил
собственик на управлявания автомобил.
Установява се от приложения препис на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0938-000453/14.08.2023г., че със
същата е прието, че ищеца е управлявал автомобила си след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, поради което е било постановено
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП. Видно е от удостоверяването с подпис на ищеца на същата Заповед (на
л.39), че свидетелството за управление на МПС е било върнато на 02.10.2023г.
Видно е също така от представения препис на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0938-000457/14.08.2023г., че
спрямо ищеца е била приложена и принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б.”б” от ЗДвП, като е било постановено прекратяване
регистрацията на автомобила му.
Установява се още от приложеното досъдебно производство по пр.пр.
№5098/2023г. по описа на ***, че по същото не е било привлечено лице в
качеството на обвиняем и срока на разследване е бил продължаван, с оглед
4
необходимостта от изготвяне на назначената химическа експертиза. Разпитани
са били в качеството на свидетели полицейските служители, извършили
проверката.
Видно е от съдържащата се в прокурорската преписка токсико-химична
експертиза от 18.04.2024г., че от извършените изследвания на предоставена
кръвна проба от ищеца Е. А. не е било установено наличие на наркотични
вещества.
Установява се също така, че с Постановление на прокурор от
13.05.2024г. е било прекратено образуваното наказателно производство по
горното Досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление
по НК. Същото е било връчено на ищеца на 08.08.2024г. срещу разписка.
Видно е от приложения препис на Заповед за прекратяване на трудов
договор, издадена от „Николов Транс 2015“ ЕООД, че със същата е било
прекратено трудово правоотношение на ищеца със сочения работодател за
заемана длъжност *** при отбелязано основание – чл.71, ал.1 от КТ,
позволяващ прекратяване без предизвестие на трудов договор, сключен със
срок на изпитване.
От представеното копие на Трудов договор №110/18.10.2023г., сключен
между „Николов Транс 2015“ ЕООД и ищеца Е. А. е видно, че последния е бил
назначен отново на длъжност ***при същия работодател, считано от
19.10.2023г., за неопределено време.
От представения препис на Протокол за извършена проверка от
09.10.2023г. по чл. 81 от ЗМВР е видно, че на сочената дата полицейски
служители са извършили проверка на автомобил, управляван от ищеца,
завършила с констатация, че не са били намерени забранени от закона вещи.
От приложеното копие на вносна бележка от 12.06.2024г. се установява,
че на сочената дата ищеца Е. А. е внесъл по сметка на *** сумата от 74,40лв.
за първоначална регистрация на автомобила си.
Видно е от приложените справка за съдимост и от Регистър на ***, че
ищеца не е осъждан и по отношение на същия няма неприключени
наказателни производства.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца.
5
Свидетелката С.О.И. сочи, че живее на съпружески начала с ищеца.
Излага, че към средата на месец август 2024г., след излизане за работа
сутринта, ищеца й се обадил по телефон, обяснявайки, че бил спрян за
проверка от полицаи, които направили тест за наркотици с положителен
резултат, молейки я да отиде при него. Излага още, че когато отишла на
мястото на проверката, ищеца бил задържан и го отвели в Окръжна болница,
за да даде кръв за изследване. Твърди, че след около един час и половина,
ищеца се обадил да й каже, че бил задържан и след това не го чула до около
18.00 – 18.30 часа, когато отново й се обадил с молба да го прибере от ***. Св.
И. твърди, че когато отишла при него видяла тревожност и притеснение,
каквито не бил проявявал от началото на връзката им. Твърди също, че
няколко дни по-късно работодателят му го освободил от работа, т.к.
длъжността му била шофьор и нямало как да я изпълнява вече. Пояснява, че
до този момент, работата му винаги била свързана с шофиране. Сочи, че бил
започнал работа при този работодател от около месец преди това и колегите
му все още не го познавали добре, поради което се притеснявал как щели да
приемат случилото се, изпитвал неудобство. Твърди, че приятелите им също
разбрали за случилото се, имало отдръпване от тяхна страна; ищеца не искал
да излиза, затворил се в себе си. Твърди още, че след връщането на
свидетелството за управление на МПС бил спрян отново за проверка от
полицейски служители, които направили тест за употреба на наркотици, като
проявили при това грубо отношение. След тази проверка не искал да шофира,
а приятелката му го возела до работа и го прибирала вечер. Свидетелката И.
излага още, че след случилото се се карали с ищеца за най-малките неща; бил
постоянно напрегнат; отдръпнал се от родителите й, т.к. те имали съмнения, а
той изпитвал неудобство. Сочи, че по същото време правели опити за бебе,
които били неуспешни и отдавала това на свързаното със случилото се
напрежение. Сочи също, че след прекратяване на трудовия му договор
разчитали само на нейната заплата.
Свидетелят Р.А.Ш. сочи, че с ищеца били приятели от дълги години.
Твърди, че след случая с отчетената положителна проба за наркотици и
отнемане на свидетелството за управление на МПС, ищеца се променил –
затворил се в себе си, спрял да споделя с приятеля си; не се чували така често,
както преди това. Сочи, че след връщането на книжката, той бил спрян отново
за проверка и тестван за употреба на наркотици, след което окончателно спрял
6
да излиза. Твърди, че в общата им компания имало по-далечни приятели,
които имали съмнения, че положителния резултат за употреба на наркотици
бил реален. Ищецът му споделял, че на работа бил чул от колеги подхвърляния
„наркоман“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се
излагат лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на
други събрани в хода на производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е
обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
Съдът счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.2 от ЗОДОВ.
Установи се, че е било проведено наказателно производство, прекратено
поради липсата на престъпление от общ характер.
Макар и досъдебното производство да не е било образувано срещу
конкретно лице и ищеца да не е привлечен в процесуалното качество на
обвиняем, същия е търпял вреди от наказателното преследване. Установи се
от приложеното досъдебно производство №5098/2023г. по описа на ***, че е
било образувано на 14.08.2023г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от НК, осъществено именно с деянието на ищеца при извършената му
проверка от полицейските служители – управление на личния му автомобил
след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал
направения му тест. Както приема съдебната практика, ако ищеца е
7
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството е образувано, то той търпи вреди от незаконно обвинение,
дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем (в този смисъл е и
Решение №425 от 01.12.2015г.по гр.д.№3143/2015г. на ВКС IV г.о.).
Ето защо, съдът приема, че ищеца неминуемо е претърпял
неимуществени вреди от проведеното наказателно производство. Всяко
наказателно преследване се отразява на психическото състояние на лицето
спрямо което е проведено. Следва да бъде извършена конкретна преценка
относно обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с конкретното
незаконно обвинение и в тази връзка за размера на обезщетението, което би
могло да ги репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий за
справедливост.
Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От
значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие
(решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.).
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът съобрази по
в случая следните обстоятелства:
Наказателното преследване е било образувано и проведено за
престъпление, което е леко, с оглед критериите по чл.93, т.7 от НК –
предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Общо продължителността му – от образуването на 14.08.2023г. до
8
влизане в сила на постановлението за прекратяването му – връчено на ищеца
на 08.08.2024г., е била около една година. Възложената токсикохимична
експертиза е била изготвена на 18.04.2024г., но по делото не се установи
съобщаване на резултата от нея на ищеца, за да се приеме, че в по-ранен
момент от връчване на постановлението за прекратяване е намалял
интензитета на изпитваното притеснение.
Съдът отчита, че по време на досъдебното производство не са били
извършвани процесуални действия с участието на ищеца. Същият обаче е бил
задържан от органите на МВР непосредствено след проверката - в периода от
извършването й около 05.00-05.30 часа до около 18.00 – 18.30часа и това е
било преживяно с тревога и страх, както се установи от показанията на св.С.
И..
Ищецът е работел по трудов договор и случилото се е следвало да бъде
съобщено на работодателя, както и е станало известно на колегите му. Стана
ясно от свидетелските показания, че това е било свързано с допълнително
притеснение за реакцията на трудовия колектив, част от който е бил.
Съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца на 07.09.2023г. е било следствие от отнемането на свидетелството за
управление на МПС, свързано с отчетения от теста за употреба на наркотици
резултат, дал основание и за започване на досъдебното производство. В
издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовия договор не е
отразено такова основание, но заеманата длъжност ***не е могла обективно
да бъде осъществявана при липса на свидетелство за управление. В същото
време от представения трудов договор №110 от 18.10.2023г. стана ясно, че
същия работодател е наел отново ищеца на тази длъжност непосредствено
след връщане на свидетелството му за управление на МПС и прекъсването на
трудовото правоотношение между тях е било само в периода от време, през
който то е било отнето. При тези обстоятелства, съдът намира, че
единствената причина за прекратяване на трудовия договор на 07.09.2023г. е
било обстоятелството, че поради отнетото свидетелство, ищеца не е могъл да
осъществява трудовите си функции.
Стана ясно от гласните доказателства, че тревогите и притесненията на
ищеца, свързани с наказателното разследване са се отразили на качеството му
на живот, т.к. са предизвикали нарушения в съня, по-чести случаи на
9
напрежение в общуването със съжителката му, нежелание за общуване с
познати и приятели, нежелание за шофиране на личния автомобил, поради
притеснение от евентуални нови проверки, при които да се отчете същия
резултат и свързаните с това затруднения при придвижване до работа и дома.
Установи се още от свидетелските показания, че случилото се е дало
негативно отражение и на отношенията на ищеца с родителите на
съжителката му, т.к. у тях се е формирало съмнение, че резултата от пробата
бил верен.
Психо-емоционалните състояния, които е преживял ищеца в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение, установени от гласните
доказателства – притеснение от уронване на авторитета му пред близки и
познати; неудобство пред работодателя и колегите; страх от евентуално
осъждане, са и напълно нормални преживявания при обвинение в подобно
престъпление.
При преценка продължителността и интензитета им, съдът намира, че
размера на дължимото за репариране на търпените болки и страдания
обезщетение следва да се определи на 3 500лв. Съдът счита, че този размер
удовлетворява и обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция за
неимуществени вреди се явява основателна и доказана до размера на сумата
от 3 500 лв. и като такава следва да бъде уважена. В останалата част до
пълният й размер от 5 000 лв. претенцията се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед приетото по-горе, че причина за прекратяване на трудовия
договор с работодателя му на 07.09.2023г. е било отнемането на
свидетелството за управление на МПС, поради установените данни за
престъплението, за разследване на което е започнало досъдебното
производство, съдът счита, че оставането на ищеца без работа за периода до
18.10.2023г., когато е бил сключен отново трудов договор със същия
работодател, е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Поради това
претенцията за репариране на имуществени вреди, съизмерими с размера на
минималната работна заплата за този период – 776лв., е изцяло основателна и
10
доказана.
Съдът намира за неоснователна претенцията за репариране на
имуществени вреди, съизмерими с такса за регистрация на автомобил в размер
на 74,40лв. и Еко такса в размер на 310лв. Установи се от писмените
доказателства по приложеното досъдебно производство, че ищеца е внесъл
автомобила си от ***. Поради това е бил задължен да го регистрира в
едномесечен срок от вноса, както предвижда нормата на чл.3 от НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Като собственик, придобил МПС за лична употреба, същия е бил задължен да
заплати продуктова (еко) такса при първоначалната регистрация по правилата
на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова
такса. Тези задължения са произтичали от придобиване собствеността на
автомобила и разходите при изпълнението им не са в причинна връзка с
незаконното обвинение. Ето защо, съдът намира претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платените такса за
регистрация и екотакса за неоснователна и недоказана.
Съдът приема, че ответниците отговарят солидарно за репариране на
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, намиращи се в
причинна в връзка с незаконното обвинение.
Един от основополагащите принципи за функционирането на
държавата, намерил израз в чл.7 от Конституцията на РБ, е този за
отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията на РБ изрично
предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните
нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган -
юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното
правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната разпоредба чл.7
от ЗОДОВ, ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален
субституент на държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е
легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, за
11
които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР №5/2015 г. по
т.д №5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено
едновременно от незаконни действия и актове на повече от един
правозащитен държавен орган /Прокуратурата на РБ, разследващите органи
и/или полицейските органи/, и вредата следва да се обезщети глобално, то е
възможно всички те като посочени от ищеца ответници да представляват
държавата в качеството им на процесуални субституенти. Възможността
Държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за
вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на
ВКС /например решение №490/2013 г. по гр.д №1427/2011 г., I. г.о. на ВКС;
решение по гр.д №652/2011 г., IV г.о. на ВКС, решение №157/21,12,2018 г. по
гр.д. №4776/2017 г., III г.о. на ВКС и др./, с оглед дадената възможност
съответните органи да променят практиката си и да не допускат за в бъдеще
незаконни актове и действия. Ако Прокуратурата на РБ и разследващите
органи /в лицето на *** в случая/ са привлечени от ищеца да отговарят
солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални
субституенти на Държавата е различно от това на солидарно отговорните в
материалноправните отношения, които, съгласно чл.216, ал.1 от ГПК,
действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях
нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение.
Предвид горното, съдът счита, че на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 3 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
776лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропусната полза от нереализирано трудово възнаграждение за периода от
07.09.2023г. до 18.10.2023г., търпени вследствие на незаконното обвинение.
Върху главниците е дължима законна лихва, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС или в случая от 15.08.2024г. (постановлението е било връчено на
08.08.2024г. и е влязло в сила на 15.08.2024г.).
Исковата претенция за неимуществени вреди за разликата до пълния
претендиран размер от 5 000лв. и за имуществени вреди, съизмерими с
платена такса за регистрация на автомобил в размер на 74,40лв. и платена
Екотакса в размер на 310лв., както и за законна лихва за периода от
12
14.08.2023г. до 14.08.2024г. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 920лв. за адвокатско
възнаграждение и 10лв. за държавна такса. Неоснователно е възражението на
ответника *** за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че то е към минималния предвиден размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и се явява съответно на спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищеца разноски в размер на 641,70лв., съразмерно уважената част
от иска.
Ответникът *** е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които се определят от съда на 150лв., на основание чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно с
отхвърлената част от претенциите, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на този ответник разноски в размер на 46,50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ***, *** и *** ***,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Е.
Д. А. с ЕГН **********, от ***, следните суми: сумата от 3 500 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 776лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в пропусната
полза от нереализирано трудово възнаграждение за периода от 07.09.2023г. до
18.10.2023г., търпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което е водено досъдебно производство №5098/2023г. по
описа на ***, прекратено с Постановление от 10.05.2024г., влязло в сила на
15.08.2024г., поради липсата на престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2024г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер
13
неимуществени вреди от 5 000 лв. и за имуществени вреди, съизмерими с
платена такса за регистрация на автомобил в размер на 74,40лв. и платена
Екотакса в размер на 310лв., и за присъждане на законна лихва за периода от
14.08.2023г. до 14.08.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 от ГПК, ***, *** и *** ***, БУЛСТАТ
***, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Е. Д. А. с ЕГН
**********, от ***, сумата от 641,70лв., представляваща деловодни
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, Е. Д. А. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на *** ***, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
***, ***, сумата от 46,50лв., представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14