Мотиви по НОХД № 1744/16 г. по описа на
Дупнишки районен съд
Дупнишката
районна прокуратура е предявила обвинение против В.В.И. – роден на ***
година в гр. Дупница, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
специално образование, женен, неосъждан, управител на ЕТ „В.И. – Валци”, ЕГН **********,за престъпление по чл. 172б, ал.2 във
вр.ал. 1, пр. І- во, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че на 05.03.2013 година в търговски обект - магазин, на ЕТ „В.И. – Валци” с ЕИК: *********, находящ
се в с. Усойка, общ. Бобошево,
ул.„ Св. Иван Рилски” № 16, без съгласието на притежателя на изключителното право – Адидас /adidas
AG GERMANY,Adidas
International Marketing BV-Netyherlands;/, Пума /PUMA SE (DE), Дискуаред DSQUARED2 TM
S.A.-Luxembourg; /Дизел/DISEL
S.P.A.- Italy;/ Долче и Габана/ Dolce &
Gabana GadoS.a.r.I.Luxembourg/; Левис/LEVI STRAUSS CO.USA/ (съгласно чл.13,ал.1 от Закона за
мерките и географските
означения, правото върху марката включва
правото на притежателя й
да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската си дейност
знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
и сходството на стоките и услугите на знака съществува вероятност за объркване
на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката и
без дадено съгласие чл.22, ал.1 от Закона за мерките и географските означения („притежателят на право върху марка може да разреши
използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с
лицензионен договор в писмена
форма”), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2
, вр. с ал.1 ЗМГО търговски марки (съгласно чл. 9.(1) от ЗМГО „ Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други
лица и може да бъде
представен графично. Такива знаци могат да бъдат
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или
всякакви комбинации от такива знаци.”) обекти на тези изключителни права, като предлагал за
продажба следните стоки: 50 (петдесет) броя спортни комплекти (анцузи) с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 8780
(осем хиляди седемстотин и
осемдесет) лева; 17(седемнадесет) броя долнища от анцуг с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева
и 4(четири) броя спортни
шапки, тип „бейзболни” с
марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 160лв. (сто и шестдесет) лева, 30(тридесет) броя спортни комплекси (анцузи) с марка „Puma”- с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците
с тези на защитена марка на обща
стойност 5140 (пет
хиляди сто и четиридесет лева), 31(тридесет и един) броя суитчъри ( блуза с качулка) с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 4370 (четири хиляди триста и седемдесет лева), 9 (девет ) броя тениски с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 610 ( шестстотин и десет лева), 4 (четири) броя фланели с дълъг ръкав с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 280 (двеста и осемдесет лева), 14 (четиринадесет) броя анцузи с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1460 ( хиляда четиристотин и шестдесет лева), 13 (тринадесет броя) спортни къси мъжки панталони с марка
„Puma” с фонетична
и смислова идентичност и визуално
сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1170 ( хиляда сто и седемдесет лева); 2 (два) броя мъжки спортни панталони с марка „D&G” с идентичен словесен елемент и сходен начин на представяне на
идентичните букви и знаци с тези на
защитената марка на обща стойност 460 (четиристотин и шестдесет лева), 2(два) броя мъжки спортни панталони с марка „DISEL”- с идентични отличителни
словестни елементи с тези
на защитената марка на обща
стойност 400 (четиристотин) лева; 1(един) брой мъжки панталони от деним с марка „ Levis” –с идентични словни и цифрови елементи и сходен начин на представяне на сходни
фигуративни елементи с тези на защитената марка на стойност 230 (двеста и тридесет) лева и 1 ( един) брой дамска долнище
от анцуг с марка DSQUARED” – с идентични
отличителни словни елементи с
тези на защитената марка на стойност 90 (деветдесет) лева или всички стоки на обща
стойност 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто лева), като В.В.И. е извършил деянието в условията повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след
като е осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление и от изтърпяване на наказанието по предходната присъда не е изтекъл
петгодишният срок по чл. 30, ал.1 от НК,
а именно със Споразумение № 15/19.01.2009г. на Районен съд гр.Дупница, влязло в сила на 19.01.2009 г., с което му е
наложено наказание „Пробация" по чл. 42а,ал.2, т. 1 и т.2 от НК, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр.1 от НК
– престъпление по чл. 172б,
ал. 2, във вр. ал.1, пр.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.
Производството по делото е
проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК-„Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”.
В съдебно заседание
представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и квалификация на деянието.Счита,
че от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни такива,по
безспорен и категоричен начин е доказано,че подсъдимият е извършил деянието за
което му е била повдигнато обвинение, както от обективна така и от субективна
страна.Като е изложил подборни съображения в тази насока.Молил е подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание около средния размер
предвиден в закона и глоба,като счита,че не са налице предпоставките на чл.66,ал.1 от НК, и наказанието следва да е
ефективно.
Пледира
на основание чл.
172б, ал.3 от НК стоките предмет на престъплението да се отнемат и унищожат
по съответния законен ред.
Подсъдимият И. е заявил че не е виновен, тъй като е закупил
дрехите от стоков базар „Илиянци”, находящ се в гр. София от търговци, които
продават на едро и дребно дрехи, пуснати вече на пазара в страната. Фирмата му
се явява краен търговец и като такъв се доверява на предходния купувач относно
спазването на изискването на законодателството, поради обстоятелството, че
притежателят на право на марка не може да продава пуснати вече марки на пазара
в страната.
Молил
е съдът да го признае за не виновен по така повдигнатото му обвинение.
Адв. С.- защитник на подсъдимия,
не оспорва фактическата обстановка, но счита, че деянието е несъставомерно, тъй
като липсва субективен елемент, доколкото подсъдимият препродава закупени дрехи
от големи лицензирани тържища, каквото е това в „Илиянци”, гр. София. Твърди,че престъпление не е
извършвано.Оспорва само субективната страна на престъплението.Моли подсъдимият
да бъде признат за не виновен по така повдигнатото му обвинение,тъй като същия
от субективна страна не е извършил престъплението за което му е било повдигнато
обвинение.
Подсъдимият И. поддържа
защитната реч на защитника си.Заявява, че не е имал престъпна мисъл, и е искал
да работи честно и законно, че стоките са закупени от стоков базар Илиянци, и
че притежава фактури за тях. В последна
дума моли да бъде оправдан, тъй като няма престъпно мислене и счита, че не е
извършил престъпление.
В хода на наказателното производство съдът
установи следната фактическа обстановка:
В.В.И. е роден на *** год. в гр. Дупница,
живущ ***, българин, български гражданин, женен, не осъждан, със средно основно образование,
управител на ЕТ „В.И. - Валци", с ЕГН-*********. Същият е собственик и управител на ЕТ
”В.И.-Валци”, който притежава търговски обект, находящ се в с. Усойка,
обл.Кюстендил”, ул .”Св. Иван Рилски” № 16. В търговския си обект, подсъдимият И.
излагал за продажба различни видове стоки, от които най-често дрехи, които
носели означения на защитени марки, без да има необходимото изрично съгласие на
техните притежатели, поради което през 2009 год. бил осъден за това си деяние,
а именно: с постигнато, одобрено и влязло в сила на 19.01.2009 год.
споразумение №15/19.01.2009год. по НОХД№1628/2008год. на Дупнишкия районен съд
подсъдимия В.И. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.172б, ал.1, пр.І от НК и му е наложено наказание
”Пробация” по чл.42а, ал.2, т.1 и т. 2 за срок от 10 /десет/ месеца. В началото
на 2013 год. въпреки, че вече бил осъден за такова деяние, подсъдимия И. отново
се снабдил по неустановен начин със стоки, носещи означения на защитени марки, които изложил за
продажба в търговския обект, стопанисван от него, находящ се с.Усойка,
обл.Кюстендил”, ул.”Св. Иван Рилски” № 16.
За
защита на правата върху интелектуалната собственост притежателите на
търговските марки - „Puma”, „D&G”, „DIESEL” , „Levi's”
и „DSQUARED” упълномощили "Турку енд
Турку" регистрирано в Софийски градски съд дружество с ограничена
отговорност и/или А.С.Т. да представляват
собственика на търговската марка във връзка с всички въпроси относно защитата
на притежаваните от търговеца марки пред всички държавни и общински власти,
юридически и физически лица на територията на – Република България, да
предприемат всякакви действия относно защита правата на собственика на
търговската марка пред митнически, полицейски власти, граждански и наказателни
съдилища, административни и изпълнителни власти в България. Издадените
пълномощни от собствениците на търговските марки били заверени с Апостил по
съответния ред. Идентични права били предоставени от „Adidas”,
което дружество упълномощило чрез заверено с Апостил пълномощно и „Арсис
Консултинг"”, със седалище гр.София надлежно представлявано от Велизар
Драгомиров Соколов.
Във връзка с
правата дадени чрез пълномощните от притежателите на марките служители на
„Турку и Турку” ООД установили, че на територията на паркинг на главен път
Е-79, в с. Усойка в търговските обекти се извършвала продажба на дрехи носещи
знаците на защитени марки. В тази връзка св. А.Т. уведомила, чрез писмен сигнал
Началник Сектор „Борба с организираната престъпност” гр. Кюстендил. След получаване на сигнала на 05.03.2013 г.
се извършила специализирана полицейска операция на Сектор „БОП”- Кюстендил по
линия на „Фалшификации” в търговските обекти, находящи се в района на с.
Усойка, обл. Кюстендил. В хода на извършената проверка в търговски обект,
находящ се в с. Усойка, обл.”Кюстендил”, ул. ”Св. Иван Рилски” № 16,
стопанисван от ЕТ ”В.И.-Валци” с управител подсъдимия В.И. били установени,
изложени в търговския обект за продажба стоки, носещи означения на защитени
марки. Разследващите органи в присъствието на поемни лица и в
условията на неотложност,
като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства на 05.03.2013год. от 10:50 часа до 12:52 часа в
търговски обект-магазин на ЕТ ”В.И.-Валци”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: с. Блажиево, ул. ”Демокрация” № 42, находящ се в с.Усойка,
обл.Кюстендил, ул. ”Св. Иван Рилски” № 16 и в присъствието на подсъдимия В.В.И.
***, с ЕГН ********** извършили
процесуално-следственото действие „Претърсване и изземване”, като с това
процесуално действие било образувано наказателно производство, при което били открити и иззети 50
броя спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на “Adidas”; 17 броя долнища от анцуг, носещи логото на “Adidas”; 4броя спортни шапки, тип
„бейзболни”, носещи логото
на “Adidas”; 30 броя
спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на “Puma”;31 броя суитчъри /блуза с
качулка/, носещи логото на “Puma”;
9 броя тениски, носещи логото на “Puma”; 4 броя фланели с дълъг ръкав, носещи логото на “Puma”; 14 броя долнища от
анцуг, носещи логото на “Puma”;13
броя спортни къси мъжки панталони, носещи логото на “Puma”; 2бр. мъжки спортни
панталони,носещи логото на “DIESEL”;
2бр. мъжки спортни панталони, носещи логото на “D&G”;1бр. мъжки панталон от деним носещ логото на “Levi’s” и 1бр. дамско долнище от анцуг, носещ
логото на “DSQUARED”. Върху всички артикули, поставени на закачалки
или на рафтове на манекени на описаните артикули имало и поставени цени в
български лева, които да информират клиентите за цената им и тъй като се
намирали в търговски обект, в който се осъществявал непрекъснат търговски
оборот, съществувала реална опасност
продаваните дрехи да бъдат продадени или укрити /видно от изготвените 2
бр. докладни записки, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум от
05.03.2013 г./
Протоколът за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение е съставен по
предвидения в закона ред и одобрен от компетентния съд в рамките на
преклузивния срок, предвиден в чл. 161, ал.2 от . Това действие било одобрено с
разпореждане на Районен съд гр. Дупница, при условията на чл. 161, ал. 2 от НПК
по ЧНД № 336/13 г. по описа на ДРС,
поради което съставеният за това процесуално-следствено действие протокол е
напълно редовен и е породил своето процесуално действие като доказателствено
средство. С извършването на претърсването и изземването са направени и фотоснимки,
видно от приложения на ДП фотоалбум, а в последствие е съставен и протокол за
оглед на веществени доказателства. В протоколът за претърсване и изземване
подсъдимият е възразил, че стоката му е иззета, като е дал писмено обяснение,
че част от нея е закупил от складове на едро, за което има издадени
фактури, а друга част от дрехите е закупил от аутлети, за което не е необходимо
разрешително, тъй като са внос от други
европейски държави. Намерените и иззети стоки, носещи логото на защитени марки
безспорно били изложени за продажба от подсъдимия И. без същия да е имал
изричното съгласие на притежателите на търговските марки да използва същите под
каквато и да е форма в търговската си дейност, въпреки че много добре е знаел,
че за да продава тези стоки би следвало да има такова, още повече, че вече бил
осъждан за такова деяние. Този извод се извежда от обстоятелството, че към
05.03.2013 год. в Държавния регистър на марките към Патентното ведомство на
Република България не били вписани лицензионни договори за отстъпване правото
върху марките “Adidas”,
“Puma”, “DIESEL”, “D&G”, “Levi’s” и “DSQUARED” от страна на техните притежатели в полза на ЕТ ”В.И.-Валци”
със собственик и управител подсъдимия В.И.. Освен това към момента на проверката, а и по
време на досъдебното производство И. не предоставил, каквито и да е документи,
от които да са видни детайлната информация относно адв. наименованието и вида
на продукта, артикулен номер, както и цена на която са закупени, касаещи стоките
предмет на настоящото разследване.
Видно от заключението на съдебно-марковата експертиза налице е
фонетична, визуална и смислова идентичност на знаците, с които били означени
веществените доказателства, както и сходство на друга част от знаците-словни и цифрови
елементи, изписани със специфичен шрифт, на сходен начин по представяне на
сходни фигуративни елементи, и на сходен начин по представяне на идентични
букви и знаци, поставени върху тях и
идентичност на иззетите вещи със стоките, за които регистрираните марки са
получили защита. Съществувала реална възможност за объркване потребителите,
която включвала възможност за свързване на знаците на регистрираните търговски
марки, със знаците, които са означени върху стоките - веществени доказателства.
Видно от
назначената съдебно-оценителна експертиза, според вещото лице от неправомерното
използване на марките „Adidas” , „Puma”, „D&G”, „DIESEL” , „Levi's”
и „DSQUARED” при реализация на процесните
количества трикотажни изделия в търговската си дейност подсъдимия И., като
собственик и управител на ЕТ ”В.И.-Валци” е причинил вреда на носителите върху
правата на марките в размер на 25 100.00 лв. Вещото лице сочи, че
справедливата пазарна стойност на всички процесни вещи без логото на марките „Adidas”, „Puma”, „D&G”, „DIESEL”, „Levi's” и
„DSQUARED” е в
размер на 6 024.00лв.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обвинителния акт на ДРП,
се установява и потвърждава със събраните и изготвени по реда на НПК
доказателства и доказателствени средства - обясненията на подсъдимия И., показанията на св. А.Т., дадени в хода на
съдебното следствие. Показанията на която са последователни, конкретни,
вътрешно и взаимно непротиворечиви, подкрепени с писмените доказателства по
делото- докладна записка, договор за правна защита и съдействие ,копия на
фактури ,протокол за претърсване и изземване от 05.03.2013год.,определение на
ДРС по ЧНД №336/2013год. по опис на същия съд, фотоалбум,приемо-предавателен
протокол,протокол за оглед на веществени доказателства ,заверени копия на
документи представени от свид. Т.,копие на пълномощно и представени преводи на
документи от В.С. , съдебно-маркова експертиза,библиографска справка ,съдебно-
оценителна експертиза, справка от патентно ведомство на РБългария ,свидетелства
за съдимост на подсъдимия
,постановление на ОП-Кюстендил 01144/29.05.13год. ,както и приложените
по делото писма от „Арсис консултинг” и уведомление от адв. Т., ведно с
приложените копия от отговори на “DIESEL SPA” и “DSQUARED 2 TM SA” и списъци на фирмите, които са имали търговски
взаимоотношения с „Пума България” ЕООД поради което съдът ги кредитира изцяло.
Обясненията на
подсъдимия И. съдът също кредитира,
които обаче са твърде семпли и изразяват единствено отношение към
извършеното, а именно, че не се счита за виновен, имайки предвид че е закупил
същите от стоков базар „Илиянци”, находящ се в гр. София и издадените от там
фактури са достатъчни. Като обясненията се явяват както доказателствено средство,
така и са израз на защита, а в конкретния случай са една житейска позиция,
която обаче по никакъв начин не оправда едно подобно поведение, обявено от
закона за наказуемо. Като всички доказателства, следва да бъдат обсъдени
отделно от съда и преценени в тяхната съвкупност. За посочените стоки позицията
на подсъдимия В.В.И. е, че е закупил стоките от стоков базар „Илиянци”, находящ
се в гр. София, за което на ДП е представила, като доказателство – 8 бр.
фактури, изадени от различни търговци, сред които: ЕТ „Донг Ван Кует”; ЕТ „Рипон- Светла Тодорова”;
„Биг Бест Текстил Трейдинг” ЕООД;
„Маратон М” ООД; „Тосков” ЕООД, като следва да се отбележи, че фактурата
на л. 22 от ДП е издадена на 25.09.2007 г., т.е. преди лицето да бъде осъдено
по НОХД № 1628/08 г. по описа на ДРС, като видно от приложените списъци на
фирми, клиенти на „Пума България” ЕООД, доколкото
със същата са закупени от подсъдимия тениски, като част от веществените
доказателства с артикул тениски са с логото на „Пума”, е видно че фирмата „Биг
Бест Текстил Трейдинг” ЕООД не е включена в списъка.
Като обективно
и компетентно дадени съдът кредитира заключението на съдебно-марковата
експертиза, както и на съдебно-оценителната експертиза.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира
писмените доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, справка за съдимост,
справка от патентното ведомство и др.
Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни правни изводи.
При оценка на посочените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, предвид горепосочената
фактическа обстановка, съдът намира, че В.В.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.
172 б, ал.2, във вр. с ал. 1, предл. І-во във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,
като на 05.03.2013 година в
търговски обект - магазин, на ЕТ „В.И. – Валци” с ЕИК: *********, находящ се в с. Усойка, общ. Бобошево, ул.„ Св. Иван Рилски” № 16, без
съгласието на притежателя на изключителното право – Адидас /adidas AG GERMANY,Adidas
International Marketing BV-Netyherlands;/, Пума /PUMA SE (DE), Дискуаред DSQUARED2 TM
S.A.-Luxembourg; /Дизел/DISEL
S.P.A.- Italy;/ Долче и Габана/ Dolce &
Gabana GadoS.a.r.I.Luxembourg/; Левис/LEVI STRAUSS CO.USA/ (съгласно чл.13,ал.1 от Закона за
мерките и географските
означения, правото върху марката включва
правото на притежателя й
да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската си дейност
знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
и сходството на стоките и услугите на знака съществува вероятност за объркване
на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката и
без дадено съгласие чл.22, ал.1 от Закона за мерките и географските означения („притежателят на право върху марка може да разреши
използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с
лицензионен договор в писмена
форма”), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2
, вр. с ал.1 ЗМГО търговски марки (съгласно чл. 9.(1) от ЗМГО „ Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други
лица и може да бъде
представен графично. Такива знаци могат да бъдат
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката
или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци.”) обекти на тези изключителни права, като предлагал за
продажба следните стоки: 50 (петдесет) броя спортни комплекти (анцузи) с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 8780
(осем хиляди седемстотин и
осемдесет) лева; 17(седемнадесет) броя долнища от анцуг с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева
и 4(четири) броя спортни
шапки, тип „бейзболни” с
марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и
визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 160лв. (сто и шестдесет) лева, 30(тридесет) броя спортни комплекси (анцузи) с марка „Puma”- с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците
с тези на защитена марка на обща
стойност 5140 (пет
хиляди сто и четиридесет лева), 31(тридесет и един) броя суитчъри ( блуза с качулка) с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 4370 (четири хиляди триста и седемдесет лева), 9 (девет ) броя тениски с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 610 ( шестстотин и десет лева), 4 (четири) броя фланели с дълъг ръкав с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между
знаците с тези на защитената марка на обща стойност 280 (двеста и осемдесет лева), 14 (четиринадесет) броя анцузи с марка „Puma” с фонетична и смислова
идентичност и визуално сходство между знаците
с тези на защитената марка на обща стойност 1460 ( хиляда четиристотин и шестдесет лева), 13 (тринадесет броя) спортни къси мъжки панталони с марка
„Puma” с фонетична
и смислова идентичност и визуално
сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1170 ( хиляда сто и седемдесет лева); 2 (два) броя мъжки спортни панталони с марка „D&G” с идентичен словесен елемент и сходен начин на представяне на
идентичните букви и знаци с тези на
защитената марка на обща стойност 460 (четиристотин и шестдесет лева), 2(два) броя мъжки спортни панталони с марка „DISEL”- с идентични отличителни
словестни елементи с тези
на защитената марка на обща
стойност 400 (четиристотин) лева; 1(един) брой мъжки панталони от деним с марка „ Levis” –с идентични словни и цифрови елементи и сходен начин на представяне на сходни
фигуративни елементи с тези на защитената марка на стойност 230 (двеста и тридесет) лева и 1 ( един) брой дамска долнище
от анцуг с марка DSQUARED” – с идентични
отличителни словни елементи с
тези на защитената марка на стойност 90 (деветдесет) лева или всички стоки на обща
стойност 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто лева), като В.В.И. е извършил деянието в условията повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след
като е осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление и от изтърпяване на наказанието по предходната присъда не е изтекъл
петгодишният срок по чл. 30, ал.1 от НК, а именно със Споразумение № 15/19.01.2009г. на Районен съд гр.Дупница, влязло в сила на 19.01.2009
г., с което му е наложено наказание „Пробация" по чл. 42а,ал.2, т. 1 и т.2
от НК, за извършено престъпление по
чл. 172б, ал. 1, пр.1 от НК – престъпление
по чл. 172б, ал. 2, във вр. ал.1, пр.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.
Видно от
съдебно-марковата експертиза, безспорно отнетите вещи носят защитените от
закона търговски марки на горепосочените носители на правата. Безспорно е, че И.
като собственик и управител на дружеството, стопанисващо магазина е използвал
тези марки в търговската си дейност, както и че носителите на правата не са му
отстъпвали правото да ползва тези марки. От приложената към съдебно-маркова
експертиза библиографска справка, е видно, че срокът на закрила на
регистрираната комбинирана марка „Levi Strauss&CO” е до
11.01.2018 г., на словната марка „Levi Strauss&CO”- до
11.01.2018 г., на словната марка на „Levi Strauss&CO”, изображение
501- до 09.11.2019 г., на фигуративната марка „Levi's”- до 03.10.2023 г., на
словната марка „Levi's”- до 16.10.2019 г.
на фигуративната марка на „Adidas” – до
21.01.2016 г., на словната марка „Adidas”- до
22.02.2020 г., на комбинираната марка „Adidas”- до
27.10.2022 г., на фигуративната марка „Adidas”- до
26.07.2020 г., на словната марка „Puma” – до 20.03.2018 г., на фигуративната
марка „Puma”- до 20.03.2018 г., на словната марка на „D&G”- до
04.06.2016 г., на „DSQUARED”-
до 31.08.2016 г., на „DIESEL”- до
16.02.2022 г., като всички от тях са били регистрирани преди извършване на
деянието и регистърът има публичен характер.
Подсъдимият И.
е съзнавал всички тези обстоятелства, поради което деянието е виновно
извършено. Описаните търговски марки са общоизвестни и особено, след като
подсъдимия И. търгува с такива стоки, на
същият е било безспорно ясно, че с оглед начина и цената, на която ги
придобива, те не са му били предоставени от лица, притежаващи правото да
търгуват с тях. Марки като „Adidas”, „Puma”, „D&G”, „DIESEL”, „Levi's” и „DSQUARED”, са безспорно
широко известни на потребителите и на подсъдимия И. е било безспорно ясно, че
не може да закупи такива стоки на толкова ниски цени, при това от случайни
продавачи, без документи фактури или други документи за произход, нито пък от
пазара на „Илиянци”.
Правната норма
на чл.
172 б, ал.1 от НК е бланкетна такава и препраща към ЗМГО. С нея се
защитават обекти на интелектуална собственост. Марката, географското означение
или неговата имитация и др. обекти. Като в конкретния случай става въпрос за
"марката", като обект на защита на интелектуалната собственосту като
нейното определение е дадено в чл. 9 от
ЗМГО , тоест това е знак способен да отличава стоките или услугите на едно
лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Тези знаци,
могат да бъдат -думи, букви, лица, цифри, рисунки, фигури и форми, комбинации
от цветове, звукови сигнали. Като по нататък се прави разграничение на
търговска марка, марка за услуги, колективна и сертификатна такава. В
конкретния случай е безспорно доказано по делото е, че на 05.03.2012 г.
търговски обект – магазин, находящ се на паркинга на главен път Е- 79, в с.
Усойка, на видно място в обекта дрехите са били на закачалки, а други поставени
на рафт, облечени на манекени като, една част от тях били идентични на едни и
във висока степен визуално, фонетично и /или смислово сходни на други. С
протокол от 05.03.2012 г., тези стоки били иззети с протокол за претърсване и
изземване от този обект, като били подробно описани, като същия е одобрен от
съда. Тоест доказано е изпълнителното
деяние, което се съдържа в специалните закони, които регламентират обществените
отношения, а именно- „използване в търговската дейност”. Като предвид бланкетния характер на чл.
172б, ал.1от НК, това по-конкретно е регламентирано в чл.
13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО -а именно в разпоредбата, че подсъдимия И., като
търговец е предлагала стоки с този знак за продажба. За да е налице „използване
в търговската дейност” се има предвид всяка дейност извършвана по търговски
начин, като в четири точки е направено разграничението, именно как става това и
конкретния случай се прилага разпоредбата на чл.
13, ал .2, т.2 от ЗМГО, според която е съставомерно „предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.
Както по-горе беше описано посочените стоки са изложени в магазина,
стопанисвани от ЕТ „В.И. – Валци”, със собственик –В.И. били на закачалки и на
рафт, имали етикети с цени, и по този начин те се предлагат до потребителя с
цел продажба във въпросния обект. Като по това обстоятелство реално не се
спори. Отговорността в крайна сметка е за субекта, в случая И., който като
търговец, решава как ще ги използва в търговската си дейност и същият реално е
решил да ги предлага, с цел продажба, доказано по един категоричен начин. Като
това е станало без наличието на правно основание за това - разрешение от
притежателя на марката, доказателства за каквото не бяха наведени от страна на
подсъдимия, а напротив доказа се липса на подобно съгласие от страна на
притежателя на изключителното право. Съдът намира, че относно произхода на
стоките и техния вид е напълно наясно подсъдимия И., който като търговец,
притежаващ магазини и осигуряващ зареждането им, няма как да не е наясно, че
след като твърди, че ги е закупил от стоков базар „Илиянци” в гр. София и не
разполага със сертификати и други съпровождащи документи за тях, освен осем бр.
фактури. Предвид приложените по делото фактури и посочените в тях цени, а
именно доста ниски с оглед марките, които са поставени върху иззетите веществени доказателства, няма как
подсъдимия да не е наясно, че действителната стойност на подобни стоки не е
такава, ако същите биха били оригинални такива, т.е. пуснати от притежателите
на марките или с тяхно разрешение. Този извод съдът прави и от обстоятелството,
че основната дейност на фирма ЕТ „В.И.-
Валци” е именно търговска дейност на стоки и услуги като покупко-продажда на
дрехи и няма как нейния едноличен собственик –В.И. да не прави разлика между
цените на оригиналните стоки, както с тези купени от пазара „Илиянци” в гр.
София.Тези същите стоки, не е могло да бъдат и дали „аутлет”, защото дари и
такива, стойността им пак не би могла да е толкова ниска. Не на последно
обстоятелствата около издаването на тези фактури са напълно неясни и не са
предмет на настоящето дело, но са още едно доказателство относно
недобросъвестността от страна на подсъдимия, че не е проверил докрай както
фирмата- издател, така и не поискал вписаните вътре закупени артикули да бъдат
подробно описани, а фигурират само като брой и вид.Всички гореописани доводи нито оправдават неговото
поведение, нито пък доказват липсата на обществена опасност на деянието. Подобни доводи не са нито правни, нито смислени
според настоящия съд. Ето защо и доколкото в хода на производството се доказа,
че вещите предмет на обвинението са били изложени в търговски обект- магазин,
стопанисван от В.И. / като търговец/, във връзка с развиваната от него дейност,
която той не отрича, че развива на територията на България, тоест са доказани
белезите на чл.
172б, ал.1 от НК. Задължение и грижа на добрия търговец е да е наясно с
това, че следва да има разрешение, за да използва в търговската си дейност и
продава стоки, носещи чужда търговска марка. Макар да не беше наведен довода,
че подсъдимия И. не знае, че трябва да има подобно разрешително, то съгласно
българското законодателство и правната доктрина незнанието на правото,
респективно неспазването на конкретната правна норма, поради това, че не е
позната на конкретния извършител, не го оневинява. В тази връзка съдът намира
за несъстоятелен и довода, изложен от него, че в големите стокови тържища като
„Илиянци”, гр. София предлагат такива стоки по търговските обекти, които би
следвало, като голямо и лицензирано такова
да притежава право да продава процестните стоки, а прекупуването им от
подсъдимия, го освобождава от задължението да търси лицензионен договор между
продавача и притежателя на право на марка, съдът счита че по този начин той
иска да оправдае собственото си поведението. Като задължение и избор на всеки е
да бъде добросъвестен и да спазва законите на България, като не засяга и не
уврежда обществените отношения, които се охраняват от тях. Задължението на
третите лица, в частност подсъдимия, е да не използват без съгласието на
притежателя на правото върху съответната търговска марка. Като правото върху
търговската марка се явява абсолютно субективно такова, поради което и всички
останали правни субекти, различни от носителя му по силата на закона са длъжни
да се въздържат от действия, с които биха накърнили правата на собственика на
марката, тъй като обект на защита в конкретния казус са обществените отношения
осигуряващи, гарантиращи правата на притежателя на изключителното право на
марка.
Според
теорията и по специално Саракинов при това престъпление по чл.
172 б от НК, известно още в чуждестранната литература като
„контрафакция”, деянието се извършва не
само като се използва идентичен с чужда марка знак, но и когато се използват
знаци сходни с нея, било с незначително изменения в образния елемент, било със
заменянето на някоя буква в словния елемент. Видно от заключението на
назначената по делото експертиза е, че при изследването, е установено както
идентичност на частта от стоките, предлагани в магазина, така и висока степен
на сходство на използваните знаци върху тях със стоки от списъка на съответната
марка, поради което съществува вероятност от объркване на потребителите, която
включва и възможност за свързване на знаците върху вещественото доказателство с
така изброените регистрирани марки. А съответно пък вероятността от объркване
на потребителя е възможна поради погрешната представа, която посочените
сходство и идентичност могат да създадат у него относно действителния произход
на означената стока, а именно, че тя е произведена от или със съгласието или
под контрола на притежателя на съответната регистрирана марка. Което в
достатъчна степен доказва увредени интереси и обществени отношения. В този
смисъл съдът счита, че се касае за имитация на марка, но и тази имитация попада
в обхвата на изключителното право на марка, следователно е елемент от
обективната съставомерност на престъплението. Това обстоятелство прави не
съотносима към казуса разпоредбата на чл. 15 от
ЗМГО, на която защитата се позовава за несъставомерност на деянието, тъй
като тази разпоредба касае само оригинални стоки. Изчерпването на правото на
марка по чл.
15, ал.1 от ЗМГО настъпва по отношение на стоки, носещи регистрираната
търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена
от притежателя на марката или с негово съгласие. Като "оригинални"
следва да се определят стоките, носещи, със съгласието на притежателя, знака,
за който е регистрирана марката, и са произведени от него или с негово
съгласие. След като знакът е поставен върху стоките без съгласието на
собственика на марката, осъществените продажби на тези стоки са в нарушение на
правото на марка по смисъла на по чл.
13, ал.1 от ЗМГО.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че е налице деяние по чл.
172 б, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, като предвид немалкото
количествата стоки открити в търговския обект на подсъдимия В.И.. Касае се за
няколко засегнати търговски марки, за което в хода на досъдебното производство
е изготвена и стоково-оценъчна експертиза, която е дала заключение за сумата от
25 100. 00 лева, която е справедлива пазарна оценка на описаните по-горе
стоки, и показва отражението на описаните стоки в съответната им левова стойност.
Всичко горепосочени обстоятелства изключват възможността за приложение на чл.
9, ал.2 от НК в конкретния случай,
тъй като деянието е съставомерно по чл.
172б, ал.1от НК, не е нито малозначително, нито пък респективно разкрива
явно незначителна обществена опасност, предвид засегнатите обществени
отношения.
От субективна страна
подсъдимия В. И. е действал с пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал именно настъпването на престъпния
резултат. И. е знаел, че използва чужди марки, за които няма права и е искал да
ги използва, за да продава по-добре продукцията си. Изначално И. е знаел какви
точно стоки продава, но воден от идеята, че такива стоки са пуснати масово в
продажба на дребно, още повече по такива места като пазарите, неговите стоки, закупени без да е установен произхода
им с цел да бъдат използвани в търговската му дейност на едноличен търговец, не
биха се забелязали сред голямото наличие на неоригинални такива като цяло на
вътрешния пазар.
Доколкото наличието на виновно поведение се оспорва от
защитата, то съдът следва да отбележи, не споделя доводите на защитата, че не е
доказан умисъла на деянието, поради което и деянието не съставлява
престъпление. Като съдът мотивира по-горе това си становище. Както беше
посочено, като търговец В.И. е наясно с действителната стойност на подобни
стоки, ако носеха търговската марка, поставена от притежателя й или с негово
разрешение. Безспорно е
доказано по делото, че подсъдимият е нямал съгласието на притежателите на
изключителното право върху различните търговски марки да ги използува в
търговската дейност, скрепено със съответните договори и счетоводни документи.
Доказано е, че стоките не са закупени от оторизирани представители за България.
Безспорно по делото е установено чрез марковата експертиза, че процесните
търговски марки са надлежно регистрирани и патентовани като такива, като
притежателите им имат свои представители за различните части на света, в това
число и за територията на България, както и, че подсъдимият няма съгласието на
притежателите на търговските марки да бъдат ползвани последните за продажбата
на въпросните артикули.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
Като съобрази
предвидената в закона за това деяние по чл.
172 б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК санкция, доколкото деянието е извършено
при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал.
1 от НК, макар и лицето да е
реабилитирано по право на основаншие чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда, по
която подсъдимият е бил осъден за същото такова деяние, а именно: „лишаване от
свобода” от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева, както
и останалите определящи за отговорността обстоятелства съдът намира, че по
отношение на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание при наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, а
именно: чистото съдебно минало, трудовата ангажираност на И., същият е семеен,
налице са добри характеристични данни за него, съдействието на органите на
досъдебното производство, липса на обществена опасност на дееца, не се наведоха
доказателства за криминалистични регистрации. Отегчаващото вината му обстоятелство
е това, че стоките предмет на престъплението са в немалко количество, което не
води до ниска степен на обществена
опасност на деянието. Поради горните съображения съдът при налагане на
наказанието, прие че са налице условията
за приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като законът
изисква да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират съда да счете, че и най-лекото предвидено в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия И.,
каквито в настоящия случай няма. В този смисъл при определянето на наказанието
съдът се съобрази с предпоставките визирани в чл. чл.58, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК /доколкото и
делото е разгледано по реда на на глава ХХVІІ от НПК-„Съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция,взел е предвид всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и му е наложил кумулативно
определените наказания при превес на смекчаващи вината му обстоятелства, а именно
наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца, както и наказание ГЛОБА в размер на 3000.00лв. (три хиляди лева).
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Съдът счита, че по този начин ще
се постигнат целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия,както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.
На основание чл.172б, ал.3 от НК съдът
е отнел в полза на държавата веществените доказателства, записани под №
39 в книгата за веществени доказателства и намиращи се на съхранение при
Административен секретар на Районен съд гр. Дупница: Облекла с логото на „Adidas”:
Обект № 1а: 14 бр. спортни
комплекта (анцузи);
Обект №1б: 10 бр. спортни
комплекта (анцузи), 10 бр. спортни долнища на анцузи;
Обект №1в: 7 бр. спортни
долнища на анцузи; 1 бр. спортен комплект (анцунг); 4 бр. спортни шапки тип
„бейзболни”. Облекла с логото на
„Пума”:
Обект № 2а: 13 бр. спортни
комплекта (анцузи);
Обект № 2б: 9 бр. спортни
комплекта (анцузи), 7 броя суитчъри;
Обект № 2в: 7 бр. тениски, от
които едно с дълъг ръкав, 6 броя суитчъри, 11 бр. спортни долнища на анцузи, 3
бр. спортни къси панталонки; Облекла със знаците на следните марки: „D&G”, „DIESEL”, „Levi’s”, „DSQUARED”:
Обект № 3: 2 бр. мъжки панталона от деннм с логото на „DIESEL”, 2 бр. мъжки спортни
панталона с логото на „D&G”, 1 бр. мъжки панталон от
деним с логото на „Levi’s”, 1 брой долнище от анцунг
с логото на „DSQUARED”;
Обект № 4: Облекла с логото на
„Adidas”,
намерени и иззети в складовото помещение на търговския обект: 25 бр. спортни
комплекта (анцузи) от две части;
Обект № 5а:
Облекла с логото на „Пума”, намерени
н иззети в складовото помещение
на търговския обект: 8 броя спортни комплекта (анцузи) от две части, 18 бр.
суитчъри, 3 броя фланели с дълъг ръкав;
Обект №5б: Облекла
с логото на „Пума”, намерени
и иззети в складовото помещение на търговския обект: 4 бр. тениски с къс
ръкав, 10 бр. къси мъжки спортни
панталонки, 3 бр. спортни долнища на анцузи, като същите БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ след
влизане на присъдата в сила по съответния законов ред.
Съдът е осъдил подсъдимия В.В.И. с ЕГН: **********
и адрес: ***, да заплати направените по делото разноски в размер на 302.50 лв. (триста и два лева и петдесет стотинки) за възнаграждение на вещи
лица по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и 135.08лв. (сто тридесет и пет лева и осем
стотинки) по сметка на ДРС.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: