№ 7
гр. гр. Лом, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200457 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ЕТ „СТИВ - Стефан Иванов-С. И.“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „А. Стамболийски” №
12, ет. 1, обл. Монтана, представлявано от управителя инж. С. И. Г., е
недоволен от издаденото от Началника на ДНСК гр. София Наказателно
постановление № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022 г., с което на осн. чл. 237, ал.
1, т. 6, пр. 1 от ЗУТ му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000.00 / десет хиляди/ лева.
В с. з. жалбоподателят се представлява от адв. Л. А. от АК - Монтана,
която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява. Представлява се от гл.
експерт Цветомила Харалампиева, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като представя и писмена
защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
1
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022 г. на
осн. чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 1 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00
лева, за това, че като лице упражняващо строителен надзор на строеж от
първа категория: „Глава“ на „ТК – община Вълчедръм-Златия“ и
реконструкция на водопроводи с участъци от ОТ 80 до ОТ 73 – 46,31 м, от ОТ
73 до ОТ 76-109,8м, ОТ 76 до ОТ 102-78,65м, от ОТ 102до ОТ 103-86,66м, от
ОТ 103 до ОТ104-87,91м, от ОТ 104 до ОТ 61-65,51м, от ОТ 61 до ОТ 144-
760, 56м, от ОТ 104 до имот 243, УПИ Х, кв. 28 – 45м в с. Златия“, на
21.07.2022 г. с Комплексен доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ е извършил
положителна оценка за съответствието на инвестиционен проект с основните
изисквания към строежите, като комплексния доклад е изготвен в нарушение
на правилата и нормативите за устройство на територията – в свлачищен
район при липса на предварително съгласие от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 22.07.2022 г. главният архитект на община Вълчедръм одобрил
инвестиционен проект и издал Разрешение за строеж № 8 за „Изграждане на
„Глава“ на „ТК – община Вълчедръм - Златия“ и реконструкция на
водопроводи с участъци от ОТ 80 до ОТ 73 – 46,31 м, от ОТ 73 до ОТ 76-
109,8м, ОТ 76 до ОТ 102-78,65м, от ОТ 102до ОТ 103-86,66м, от ОТ 103 до
ОТ104-87,91м, от ОТ 104 до ОТ 61-65,51м, от ОТ 61 до ОТ 144-760, 56м, от
ОТ 104 до имот 243, УПИ Х, кв. 28 – 45м. Mестонахождението на строежа е:
уличната мрежа на с. Златия – гл. клон I, ПИ 31053.934.545; ПИ
31053.934.544; ПИ 31053.934.5., на територията на регистрирано от
„Геозащита Плевен“ ЕООД древно потенциално свлачище с № MON
11.31053.01. В качеството си на лице, упражняващо строителен надзор
съгласно договор за строителен надзор с Община Вълчедръм, ЕТ „СТИВ -
2
Стефан Иванов-С. И.“, с управител инж. С. Г., съставил комплексен доклад с
положителна оценка за съответствието на инвестиционния проект с
основните изисквания към въпросния строеж. Заключението от комплексния
доклад е, че това съответствие е налице и е предпоставка да бъде издадено
разрешително за строеж.
На 05.08.2022 г. служителите на РДНСК – Монтана – инж. Б. Б. и инж.
А. Д. извършили проверка по документи във връзка с издаденото разрешение
за строеж. Констатирали, че комплексния доклад с оценка за съответствието
на инвестиционния проект с основните изисквания към строежа, е изготвен в
нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията – в
свлачищен район, при липсата на предварително съгласие на министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Съставен бил констативен
протокол за извършената проверка. На 23.08.2022 г. инж. Б. Б. – главен
инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. А. Д., съставил АУАН
№ М-11 на ЕТ „СТИВ - Стефан Иванов-С. И.“ за нарушение на чл. 142, ал. 5,
т. 2 във вр. с чл. 96, ал. 4 ЗУТ. Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството – С. Г., която го подписала без възражения. В
законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, което
е оставено без уважение и въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал
атакуваното НП № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022 г., с което на осн. чл. 237,
ал. 1, т. 6, пр. 1 от ЗУТ е наложил съответното административно наказание
„имуществена санкция”.
От правна страна съдът намира следното:
Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и
издаденото НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити съгл. чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователни се явяват наведените в жалбата аргументи за
некомпетентност за извършване на проверки и съставяне на АУАН от
служителите на РДНСК – Монтана. Вярно, главните архитекти на общини
имат задължението да уведомяват органите на ДНСК само за издадените
разрешителни за строеж и заповеди за допълването им, а не за всички части
на КПИИ. Това обаче съвсем не означава, че контролните органи не могат да
3
извършват проверка на комплексен доклад за оценка на съответствието на
КПИИ с изискванията към строежите (както е в случая). Противното
разбиране би означавало тази дейност (оценката на съответствие на
инвестиционния проект) на практика да не може да бъде контролирана от
никой орган и съответно – за нарушение на чл. 142, ал. 5 да не може да бъде
наложена санкция. А компетентните органи да установяват нарушения по
ЗУТ (вкл. нарушения на чл. 142, ал. 5) са именно служителите на ДНСК
съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ не съдържа
забрана за органите на ДНСК, каквито несъмнено са и служителите на
РДНСК - Монтана, съгласно чл. 18 от Устройствения правилник на ДНСК, да
проверяват издадените разрешения за строеж, които са част от КПИИ или
приложените към тях документи, вкл. комплексния доклад с който е
извършена съответната оценка за съответствие. Изпълнявайки служебните си
задължения, органите на ДНСК по всяко време имат достъп до съответния
строеж и документацията за него, част от която несъмнено е оценката на
инвестиционните проекти, поради което разполагат с обективна и нормативна
възможност да констатират, че е извършено процесното административно
нарушение.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.
Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ оценката на инвестиционните
проекти обхваща проверка за съответствие с „правилата и нормативите за
устройство на територията“.
Чл. 96, ал. 4 от ЗУТ определя, че „строителство на сгради и съоръжения
в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, се разрешава по
реда на този закон след издаване на предварително съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството…“
В случая имотът, по отношение на който е дадена положителна оценка
за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към
строежа и издадено разрешение за строеж, се намира на територията на
регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД свлачище по см. на чл. 95, ал. 2
ЗУТ. Ето защо преди да се издаде разрешението за строеж, е следвало да се
получи предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Такова обаче не е дадено и няма и да бъде дадено, видно
4
от представеното писмо изх. № АУ17-23/09.08.2022 г. – л. 66 от делото (който
факт всъщност не се и оспорва от жалбоподателя). Въпреки липсата на
съгласие и съответно - неспазване на императивната разпоредба на чл. 96, ал.
4 ЗУТ, упражняващият строителния надзор – административно наказаният
ЕТ, е извършил положителна оценка за съответствието на инвестиционния
проект с основните изисквания към строежа. Затова и правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ предвижда административно наказание
имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. за юридическо лице или ЕТ,
„извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение
на изискванията на чл. 142, ал. 5…“. Жалбоподателят е ЕТ, извършил оценка
за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.
142, ал. 5, т. 2 ЗУТ – тъй като проектът не отговаря на правилата и
нормативите за устройство на територията – липсва съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗУТ.
Безспорно е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 237,
ал. 1, т. 6 ЗУТ и от АНО правилно е наложена имуществена санкция. При
определяне на това наказание обаче (което в тази разпоредба не е абсолютно,
а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства,
както и обществената опасност на този вид административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил имуществената санкция в
размер на 10 000.00 лв., а както беше посочено, в чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ
законодателят е предвидил тя да е от 5000.00 лв. до 50 000.00 лв. Това
означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с
отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така определеното
наказание, по мнение на съда, наказващият орган не е отчел, че ЕТ „СТИВ -
Стефан Иванов-С. И.“ не е санкциониран за други подобни нарушения (поне
доказателства в тази насока не са представени). АНО е определил
имуществената санкция да бъде 10 000.00 лв., без да изложи аргументи кое
налага това административно наказание да е в размер над минималния
предвиден. Действително, с оглед значимостта на обществения интерес от
законно разрешено строителство по принцип и конкретиката по случая -
5
важността и обществената значимост на конкретния строеж, се изключва
възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“. В същото време обаче,
предвид изложените по-горе аргументи, не е оправдано административното
наказание „имуществена санкция“ да бъде налагано в размер от 10 000 лв. –
двойно по-висок от минималния такъв (който също не може да се приеме за
нисък). Ето защо размерът на конкретната санкция следва да се намали до
минималния, предвиден в чл. 237, ал. 1, т. 6 ЗУТ от 5000.00 лв., в каквато и
насока следва да се измени издаденото наказателно постановление.
Тъй като и двете страни претендират разноски, а НП е изменено, то
такива се следват и на жалбоподателя, и на АНО. По отношение на
жалбоподателя, разноски следва да се присъдят в искания размер от 650,00
лв., тъй като същият не надхвърля минимума съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По отношение на АНО се следват разноски
съобразно чл. 27е от НЗПП в размер на 80,00 лв.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-11-ДНСК-189 от
05.10.2022 г. на Началника на ДНСК гр. София, с което на ЕТ „СТИВ -
Стефан Иванов-С. И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Монтана, ул. „А. Стамболийски” № 12, ет. 1, обл. Монтана,
представлявано от управителя инж. С. И. Г. на осн. чл. 237, ал. 1, т. 6, пр. 1 от
ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, като намалява размера на
административното наказание на 5000.00 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ЕТ „СТИВ - Стефан Иванов-С.
И.“, ЕИК: *********, да плати на ДНСК гр. София разноските за процесуално
представителство в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ДНСК гр. София да плати на
6
ЕТ „СТИВ - Стефан Иванов-С. И.“, ЕИК: ********* разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на ДНСК - гр. София за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7