№ 656
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110164260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “Ю.“ ЕООД срещу ЛЮБ. Д. Б.,
с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 50965/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 44,49 BGN /четиридесет и
четири лева и 49 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски № 4924968 от 23.12.2012г. и допълнително споразумение от
27.02.2016г., сключени с "Б." ЕАД, за която неустойка е издадена фактура №
**********/15.07.2018г.
Ищецът твърди, че между „Б.“ АД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 4924968 от 23.12.2012г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение от 27.02.2016г., с което е уговорено
предоставянето на телевизионна услуга по тарифен план Vivacom TV Extra с месечна
абонамента такса в размер на 17,80лв. с ДДС за срок от 24 месеца. За ползваните от
ответника услуги били издадени фактури за м. 03-06.2018г., които не били заплатени
от него. Датата на деактивация на процесния абонамент била 03.03.2018г., като
ответникът не спазил крайния срок за ползване на абонамента, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно договора с абоната. При
предсрочно прекратяване на договора обаче абонатът дължал неустойка, изразяваща се
в сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса към избрания тарифен
план за ползваната електронна съобщителна услуга. Твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. „Б.“ АД прехвърлило на „С.Г. .“ ООД вземането, а с договор за цесия от
01.10.2019г. последното прехвърлило вземането на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от
44,49лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявената претенция. Счита, че ищецът не разполага с активна легитимация да
предяви иска, тъй като твърденията за извършена цесия били недоказани, а и същата не
била съобщена на длъжника, което водило до недопустимост на иска. Оспорва иска и
по същество, като твърди, че не е ползвал мобилни услуги, предоставяни от „Б.“ ЕАД,
че цитираните в исковата молба фактури са му връчвани и че сумите по тях не са
1
платени. Оспорва твърдението на ищеца за сключени договори за цесия, а евентуално
прави възражение за нищожност на договора за цесия между „С.Г. .“ ООД и ищеца.
Счита, че не са налице и че именно процесното вземане в сключено в неговия предмет.
Оспорва с него да е сключвано допълнително споразумение от 27.02.2016г. и да е
ползвал услуги въз основа на него. Поддържа, че липсват доказателства и за изрично,
нарочно прекратяване на договора, което да е доведено до знанието на ответника.
Счита, че срокът на договора и допълнителното споразумение е изтекъл на
27.02.2018г. и няма как да е налице предсрочното му прекратяване, като към
27.02.2018г. ответникът заплатил всички дължими суми. Прави и възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, тъй като била неравноправна и излиза извън
присъщите й функции. Посочва, че договорът бил недействителен и на основание „чл.
22 от ЗПК“. Евентуално прави възражение и за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази твърденията и доводите на страните, намира
следното:
Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно, тъй като
съображенията, с които го обосновава, са свързани с основателността на исковата
претенция, а не с нейната допустимост.
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между „Б.“ АД и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение по
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително
споразумение към него срещу определена месечна абонамента такса; предоставяне на
услугите в периода м.02.-06.2018г., за което не сочи доказателства, и настъпване
изискуемостта на вземанията; наличието на клауза за неустойка в договора и общите
условия към него при предсрочно прекратяване на договора поради неплащане на
таксите от абоната; настъпване на предпоставките за предсрочно прекратяване на
договора; размера на неустойката; сключването на договор за цесия между „Б.“ АД и
„С. Г. .“ ООД и между последното и ищцовото дружество за прехвърляне на
процесното вземане, както и надлежно уведомяване на ответника за това от цедента.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че е погасил задълженията си на падежа чрез плащане или по друг
начин, за което не сочи доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде приобщено и ч. гр. д., по което е издадена заповедта за
изпълнение.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал
част от приложените към исковата молба документи, което с оглед нормата на чл. 183
ГПК следва да бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в о.рито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
производството.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.рито съдебно заседание на 17.02.2022г.
от 10:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 50965/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът в срок до края на о.ритото
съдебно заседание на 17.02.2022г. да представи в оригинал или официално
/нотариално/ заверен препис следните документи: договор за цесия от 16.10.2018г.,
сключен между „Б.“ ЕАД и „С. Г. .“ ООД и потвърждение за прехвърляне на
вземанията; договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С. Г. .“ ООД и ищцовото
дружество, ведно с приложение № 1 към него; договор за мобилни услуги с клиентски
№ 4924968, ведно с всички приложения и допълнителни споразумения към него, както
и общите условия. При неизпълнение, същите ще бъдат изключени от доказателствата
по делото.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3