Решение по дело №83/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20201320100083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №51 

гр.Видин , 01.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински районен съд, гражданска колегия  в  публично  заседание на  двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година , в състав:

                                                                   Председател:Нина Николова

при секретаря  М.Петкова,  като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 83 по описа за 2020г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

 Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК,  във вр.с чл.430 ТЗ  чл.86 ЗЗД.

Предявен е от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД  гр. София  срещу  С.К.В. с адрес ***, иск за установяване  задължение на ответника към ищеца за суми, представляващи  главница в размер на 689.36 лева, ведно със законната лихва, възнаградителна лихва в размер на 68.62 лева, наказателна лихва в размер на 83.72 лева, такси по договора в размер на 45.00 лева, на основание сключен договорFL640753/01.06.2012г.,  между страните. Сочи се, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер 2150.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта EUROLINE № С04209196412/04.08.2004г. По силата на договора на ответника е предоставена сумата, която е следвало да бъде  върната при условия и срок, уговорени в договора , с посочени падежи в погасителен план. Излага се, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 01.10.2017г. , като на тази дата вноските по кредита не са издължени.  Подадено е заявление по реда на чл.417 ГПК , и по ч.гр.д. № 2247/2018г. ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени по исков ред. 

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор чрез назначен особен представител. Оспорва се иска по отношение на всички вземания, прави се възражение за неравноправни клаузи на чл.3, ал.6 от договора, по смисъл на чл.143, ал.2 ,т.11 ЗЗП, без наличие на изключенията по чл.144 ЗЗП. като банката едностранно е променила БЛП по договора. Не е изпълнено и задължението на ищеца по чл.3, ал.6 изр.последно от договора за уведомяване на ответника. В условие на евентуалност се прави възражение за прихващане и отнасяне на надвнесените от ответника суми към задълженията за главница. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключение на назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.06.2012г., между страните е сключен договор за потребителски кредит № FL640753 , с който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер 2150.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта EUROLINE № С04209196412/04.08.2004г., сключен между същите страни. По силата на договора - чл.2, ал.1 , сумата е предоставена по банкова сметка ***, която е следвало да бъде открита при ищеца, и върната при условия и срок, уговорени в договора, с посочени падежи в погасителен план, на равни месечни вноски през първата година от договора 01.07.2012г. -01.07.2013г. в размер 45.64 лева и 47.50 лева за останалия срок до края на договора. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 01.10.2017г.       

Вещото лице, назначено по делото е представило заключение, което не е оспорено от страните, изготвено е обективно и компетентно и съдът го кредитира изцяло. Същото установява, че общо усвоения размер по кредита от кредитополучателя- ответник е 2 150.00 лева, която сума е преведена по банкова сметка № BG73BPBI79421061080802, титуляр на която е ответника , като от банково извлечение от същата се установява, че на 01.06.2012г. е постъпила сумата 2 150.00 лева на основание усвояване на кредит 4283967. Последното плащане по кредита е направено на 03.04.2017 , с което е погасена вноската по главницата с падеж 01.06.2016г. /48 на брой ,съгласно погасителния план/, таксата с падеж 01.06.2016г. и част от договорната лихва с падеж 01.07.2016г. Просрочени са месечните вноски от 01.07.2016г. до 01.10.2017г.

Към датата на подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК - 27.08.2018г., размерът на непогасената главница е  689.36 лева, непогасената договорна лихва е 68.62 лева, размерът на начислената мораторна лихва върху просрочените вноски е 83.72 лева и неплатените такси 45.00 лева.

             Установява се от вещото лице,че за целия период на договора БЛП не е променян. Договорен е БЛП 13, 2%, като за първата година надбавката е била 1,20% /минус 1,20% / и кредитът е олихвяван с лихвен процент 12,00%. За останалия срок на договора , БЛП е бил 13, 2% плюс надбавка 0,8 % или 14.00% лихва. 

С оглед установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира, че договорът, в частта на клаузата на чл.3, ал.6   не е недействителен на основание чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП. Към датата на сключване на договора, разпоредбата на чл.143, т.11 ЗЗП , в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.18 от 01.03.2011г. гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата. В случая в чл.6, ал.2 от договора са посочени основания за промяна на БЛП , като са посочени показателите за евентуална промяна, които отразяват пазарните/бенчмаркови/ лихвени мерители /Софибор, Юрибор, Либор/,; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти, както и временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/. Установи се също по делото, и че БЛП не е променян едностранно от ответника, поради което и възраженията за недействителност на клаузата и липса на уведомяване на ответника са неоснователни. Възражението за изтекла погасителна давност също не се установи в производството .Съгласно чл.111, б.в ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, а с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг срок, съгласно чл.110 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114      , ал.1 ЗЗД. В случая вноските, включително до тази с падеж  01.06.2016г., са платени от ответника. Погасителната давност за следващата вноска с падеж 01.07.2016г е започнала да тече от тази дата, на която вземането за тази вноска е станало изискуемо и е изтекла на 01.07.2019г. С оглед обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 27.08.2018г., което производство е преминало и в настоящото исково, на същата дата 27.08.2018г течението на давността е прекъснато и същата не е изтекла. Същото се отнася и за следващите неплатени вноски с по-късни падежи.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе и направените в исковото производство разноски от ищеца: 360.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 140.00 лева възнаграждение на вещо лице, 175.00 лева ДТ в 100.00 лева възнаграждение на особен представител, както и разноските в заповедното производство 25.00 лева ДТ и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.

               Воден от горното, Съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.В. с ЕГН: ********** и адрес *** Александър II, №.90, вх.А, ет.2, ап.6, ВЗЕМАНЕТО на  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, бул. Околовръстен път 260  към  С.К.В. с ЕГН: ********** за сумата от 689.36 лева главница  по Договор за потребителски кредит № FL640753/01.06.2012г, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018г. до окончателното издължаване, възнаградителна лихва в размер на 68.62 лева за периода 01.07.2016г.-01.10.2017г, наказателна лихва в размер на 83.72 лева за периода 01.07.2016г.-20.08.2018г., 45.00 лева такси за периода 01.07.2016г.-20.08.2018г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1717/30.08.2018г. по ч.гр.д.№ 2247/18г.ВРС.

ОСЪЖДА С.К.В. с ЕГН: ********** и адрес *** Александър II, №.90, вх.А, ет.2, ап.6, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, бул. Околовръстен път 260  разноски:  в производството по ч.гр.д.№ 2247/18г.ВРС общо 385.00 лева, а в настоящото общо 775.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: