Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 01.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 8128 по описа за 2016г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.5 от Закона
за банковата несъстоятелност /ЗБН/.
Ищецът „А.“ АД сочи, че с решение № 664/22.04.2015г. по
т.д.№ 7549/2014г. на СГС, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност
на „К.т.б.“ АД, като същата е обявена в несъстоятелност и е постановено
осребряване на имуществото. Твърди, че на 06.11.2014г. е прието решение № 138
на УС на БТБ, с което е отнет лицензът на „КТБ“ АД, като същото е обявено в ТР
на 07.11.2014г. Твърди, че датата на неплатежоспособността с решение на САС е
определена на 20.06.2014г. Твърди, че той е кредитор на „КТБ“ АД на основание
договор за прехвърляне на вземане от 27.10.2016г. В допълнителната искова молба
от 19.01.2017г. твърди, че праводателката му по
договора за цесия е включена като кредитор на банката в списъка по чл. 66,
ал.7, т.3 от ЗБН под № 49. Твърди, че синдиците не проявявали достатъчно
активност за попълване на масата на несъстоятелността, поради което претендира
на основание чл. 59, ал.5 от ЗБН да бъде обявено за недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на прихването, извършено с изявление от
първия ответник „Д.“ АД до банката до размер на 500 000 лв. срещу вземане
придобито от „Д.“ АД след 20.06.2014г. от „И.– Световен търговски център“ ЕАД.
Твърди, че прихващането е извършено след началната дата на
неплатежоспособността, поради което е недействително съобразно чл. 59, ал.5 от
ЗБН, а дори и да е приложима старата редакция, пак би било недействително. С
допълнителната искова молба сочи, че фактът, че вземането му все още не е
включено в списъка, не го лишава от правата на кредитор на банката. В хода на
съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез адв. Х..
Ответникът
„К.т.б.“ АД, чрез синдиците А.Д.и К.М.оспорва исковата молба по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 19.12.2016г. и допълнителния такъв от
06.02.2017г., както и чрез процесуалните си представител – адв. Т.и адв. В.. Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като
ищецът не се легитимира като кредитор на банката, като твърди, че нито ищецът,
нито неговия праводател са включени в списъка на кредиторите с приети вземания.
Оспорва и основателността на иска, като твърди, че другият ответник „Д.“ АД има
задължения към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 14.12.2006г. и описаните
13 анекса, които към 30.10.2014г. са възлизали на 19 460 925,20 лв.
Твърди, че на 30.10.2014г. в деловодството на банката е входирано
уведомление за извършена цесия с вх.№ 10182/30.10.2014г., съгласно което „И.–
Световен търговски център С.“ АД е прехвърлил на ответника своите вземания,
така както са описани подробно общо в размер на 500 000 лв. Твърди, че на същата дата с вх.№
10319/31.10.2014г. постъпило в банката и изявление за прихващане от „Д.“ АД.
Твърди се, обаче, че прихващане по това изявление не е извършено, тъй като с
решението на УС от 20.06.2014г. „КТБ“АД е поставена под специален надзор и е
забравено извършване на дейност, поради което не може да се приеме, че
задълженията на банката са били изискуеми за срока, през който е продължил
особения надзор и следователно със същите не е могло да се извърши прихващане.
В допълнителния отговор сочи, че праводателят на ищеца – П.М.е подала
възражения, които се разглеждат от СГС по т.д.№3594/2016г. на VІ-17 състав и до
постановяване на влязло в сила решение по възражението, процесното вземане не
легитимира притежателя му като кредитор на банката. Поддържа и че законът не
ограничава субектите да се разпореждат със вземанията си, но цедирането не дава
на цесионера качеството „кредитор“ на банката и следователно няма легитимация
за предявяване на иска.
Вторият
ответник „Д.“ АД оспорва иска по съображения, подробно изложени в отговор от
13.01.2017г. и допълнителен отговор от 20.02.2017г., както и в хода на
съдебното производство чрез процесуалния си представител адв. Т., като излага
съображения и в писмени бележки. Той, противно на другия ответник, счита, че
искът е допустим, но оспорва основателността
му по съображения, че не е приложима редакцията на чл. 59, ал.5 от ЗБН
след изменението й в сила от 28.11.2014г., тъй като на разпоредбата не е
придадено обратно действие. Сочи, че до изменението чл. 59, ал.5 от ЗБН е
регламентиран недействителност на прихващане, извършено от длъжника, който
длъжник е несъстоятелната банка и не е приложим спрямо неговия случай. Твърди,
че процесното прихващане е действително съобразно действащите към момента на
извършването му норми. В допълнителния отговор възразява и относно твърдението
на ответника „КТБ“ АД, че насрещните вземания по извършеното прихващане не са
били ликвидни към момента на извършването му по подробно изложените
съображения, като счита, че чл. 116, ал.1 от ЗКИ се отнася само до плащане,
извършено от банката, но не касае случаите на прихващане от кредитор.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 27.10.2016г., съгласно който цедентът П.И.М.прехвърля на ищеца – „А.“ ЕООД свое вземане
в размер на 5000 лв., представляващо част от вземане по описаната сметка,
включено в списъка по чл. 66, ал.7, т.3 от ЗБН, обявен на 26.04.2016г. като
прието вземане, оспорено пред съда чрез възражение. Посочено е, че вземането
произтича от Рамков договор за платежни услуги на потребители /физически лица/
от 23.05.2012г. и анекс към Рамковия договор № 80920/23.05.2012г. Уговорено е,
че цената на вземането е 1900 лв., платима от цесионера чрез еднократен банков
превод. За цесията е постъпило в ответната банка уведомление с вх.№
3977/27.10.2016г. С искане с вх.№ 4030/02.11.2016г. ищецът е поискал от
синдиците на „КТБ“ АД да бъде включен като кредитор в Списъка по чл.66, ал.7,
т.1 от ЗБН.
От представената извадка от
списък се установява, че под № 49 е включена П.И.М.с вземане, възникнало след
разваляне на договор за цесия в размер на 78 012,46 лв. Допълнително на
стр. 126 и следващите са представени анекса към рамковия договор за безсрочен
депозит „Плюс“, първият договор за цесия от 16.06.2014г., сключен между П.М.като
цедент и цесионера М.Р.Г.,
анекс към него и уведомление за цесията с вх.№ 11331/16.11.2014г. Представено е
писмено предупреждение за разваляне на договора за цесия , връчено на цедента М.Г.на 18.02.2015г., както и уведомление за
разваляне на договора за цесия с вх.№ 1167/04.03.2015г. до „КТБ“ АД. На стр.
136 от делото е представено удостоверение с изх.№2125/29.04.2015г., издадено от
„КТБ“ АД, в което се сочи, че П.И.М.към 22.04.2015г.е титуляр на вземане по
описаната банкова сметка ***,46 лв. Представена е молба за предявяване на
вземането от 16.06.2015г., както и уведомление за развалянето на цесията от
17.06.2015г. С възражение от 19.08.2015г. П.И.е възразила срещу реда на
вземането й в списъка на кредиторите, като е посочила, че счита, че следва да е
в ред 4 на чл. 94 от ЗБН, както и възражението до съда от 15.02.2016г., с което
е възразила срещу Решение № ЗБН № 66-4 и ЗБН 66-87 от 11.02.2016г., с което се
оспорва реда, по който е включено вземането й, а именно по чл. 94 т.7 от ЗБН,
вместо по т.4 на същата разпоредба. Представено е и решение на СГС, VI-17 състав под №1348/29.07.2016г., с което е уважено
възражението и е признато за установено вземането с ред по чл.94, ал.1, т.4а от
ЗБН.
С отговора на исковата молба на
стр. 34-56 са представени договор за банков кредит от 14.12.2006г., сключен
между „КТБ“ АД и ”Д.“ АД като кредитополучател, съгласно който банката отпуска
на кредитополучателя банкова кредитна линия с кредитен лимит в размер
1 000 000.00 лв. и анекси към него. Средствата по кредита са
предназначени за оборотни средства – за разплащания с доставчици, включително и
на дължимия ДДС, за заплащане на суровини, материали, транспортни услуги, както
и за изплащане на трудови възнаграждения и свързаните с тях данъци, и всички
други разходи, свързани с осъществяването на основната дейност на кредитополучателя.
Срокът за усвояване на кредита – до 20.12.2007г. Уговорената лихва е ГЛП – ОЛП
на БНБ + надбавка от 6 пункта, а наказателна лихва е ГЛП + наказателна надбавка
от 10 пункта годишно. Крайният срок за погасяването му до 05.01.2008 г. С
анекси от №1 до №13 последователно е увеличен размера на кредитната линия до
29 890 000, 00 лв., като уговореният краен срок за усвояване е до
26.12.2014 г., а крайният срок за погасяване – до 05.01.2015 г.
Представено е уведомление с вх.№
10182/30.10.2014г., с което „И.– Световен търговки център –С.“ ЕАД уведомява КТБ АД, че е цедирал две свои
вземания, едното в размер на 100 000 лв. по посочената депозитна
сметка и 400 000 лв. – по разплащателната сметка, които са прехвърлени на
„Д.“ АД с договор от 30.10.2014г. На стр. 60 са представени рамковия договор за
платежни услуги и анекса към него, както и Общите условия.
С представеното изявление с вх.№
10319/31.10.2014г. „Д.“ е уведомил квесторите на „КТБ“ АД, че извършва
прихващане с придобитите по договора за цесия вземания в размер на 500 000
лв.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Г.М., която се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. От неоспореното заключение на вещото лице се
установява, че съгласно счетоводните записвания в КТБ АД, общите задължения на
”Д.“ АД към КТБ АД по процесния гореописан договор към 31.10.2014 г., след
извършеното погасяване на главницата, са в размер на 18 961 054,33 лв., в т.ч.:
Главница – 18 600 000,00 лв.,
текуща лихва- 14 643,33 лв., просрочена лихва -154 953,97 лв., неустойка
-457,03 лв., такси –191 000,00 лв. Съгласно счетоводните записвания в ”Д.“
АД, общите задължения на ”Д.“АД към КТБ АД по същия договор към 31.10.2014 г.,
след извършеното погасяване на главницата, са в размер на 18 754 523,47 лв., в
т.ч.: главница – 18 600 000,00 лв. и лихва в размер на 154 523,47 лв. Експертът
сочи, че с 49 броя изявления за периода от 30.10.2014 г. до 05.11.2014 г. ”Д.“ АД
извършва прихващане на вземания, с които погасява задълженията си към КТБ АД/н/
по 6 броя договори за банков кредит, като съгласно банково удостоверение,
издадено от КТБ АД/н/ към 20.11.2014 г., ”Д.“ АД има задължения по Договор за
банков кредит от 14.12.2006 г. в размер на 2 491,94 лв. Съгласно
счетоводните записвания в „КТБ“ АД, общите задължения на ”Д.“ АД към КТБ АД по
този договор към 20.11.2014 г., след извършеното прихващане, са в размер на 23
311,10 лв., в т.ч.: главница в размер на 2 491,94 лв., просрочена лихва в
размер на 20 043,70 лв. и неустойка, възлизаща на 775,46 лв. Съгласно
счетоводните записвания в ”Д.“АД, общите задължения на ”Д.“АД към КТБ АД по
този договор към 20.11.2014 г., след извършеното прихващане, са в размер на 23
051,28 лв., в т.ч.: главница –
2 491,94 лв., просрочена лихва – 20 559,34 лв. Вещото лице
сочи, че задълженията по процесния договор са погасени с банкови преводи на
29.12.2014г. и на 14.01.2015г. Кредитът е приключен и погасен изцяло на 24.01.2015г.
От извършената проверка на счетоводната документация на КТБ АД по процесния
договор, експертът е установил, че не са извършвани сторнировъчни
операции за възстановяване на дълга след осчетоводяване на прихващането.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН исковете по чл. 59, ал.3 или ал. 5 могат
да бъдат предявени освен от лицата по
чл. 60, ал. 3, и от всеки кредитор
на банката в 2-годишен срок от откриването
на производството по несъстоятелност за банката. В разпоредбата не
се сочи какъв трябва да е кредиторът, т.е. дали да е включен в списъка по чл.
66, ал.1, т.1 от ЗБН, който е на кредиторите с приети вземания, срещу които не
са подадени възражения или на кредиторите, които са подали възражение. Легална
дефиниция на „кредитор на банката“ липсва и в Допълнителните разпоредби на
Закона за банковата несъстоятелност, но в т. 5 на параграф 1 от ДР на ЗБН
фигурира понятието - "заинтересован кредитор", определен като лице с вземания
към банката, чието съществуване, размер или възможност
за събиране са пряко обусловени
от акта - предмет на обжалване,
по такъв начин, че ако
този акт не бъде отменен
или изменен, е много вероятно кредиторът да претърпи
имуществени вреди. В конкретния случай
видно от данните по делото ищецът твърди, че е кредитор на банката като частен
правоприемник на вземане, цедирано му от лицето П.И.М.по договор за прехвърляне на вземане от 27.10.2016г., като не се
спори, че праводателката му по договора за
цесия е включена като кредитор на
банката в списъка по чл. 66, ал.7, т.3 от ЗБН под № 49. Не се спори и се установява от доказателствата, че праводателката на ищеца оспорва с възражение по реда на чл.
66 от ЗБН решението на синдиците, но спорът е само относно поредността на
вземането, с което е включена в списъка на кредиторите, а именно дали е по чл.
94 т.7 от ЗБН или по чл. 94, ал.1 т.4 от ЗБН. Представено е и решение на СГС, VI-17 състав под
№1348/29.07.2016г., с което е уважено възражението и е признато за установено,
че вземането с ред по чл.94, ал.1, г.4а от ЗБН, макар че няма данни същото да е
влязло в сила. Независимо от факта, че решението по възражението на П.М.не е
влязло в сила, то горното обуславя единствено поредността на вземането й, т.е.
дали ще е с привилегията на вложител или не, но не се оспорва по никакъв начин
самото съществуване на вземането й нито по основание, нито по размер. Предвид
горното доводите на ответника „КТБ“ АД, че искът бил недопустим, тъй като праводателката на ищеца е кредитор с оспорвано вземане, са
неоснователни, тъй като не се спори относно съществуването на вземането, а само
за реда на удовлетворяването му. По аналогия с ТЗ, няма пречка и се явява
кредитор и лице, чието вземане е оспорено само относно реда му по чл. 722 от ТЗ, като аргумент в полза на горното е и това, че в самия текст на чл. 62, ал.1
от ЗБН е употребен израза „всеки кредитор“. Ако законодателят е искал да
предостави тази легитимация само на кредиторите, включени в списъка на тези с
приети неоспорени вземания, би го посочил изрично. Предвид горното, фактът,
изтъкнат от ответника, че в списъка на приети вземания, по които не са
направени възражения, съставен на 14.05.2016г. и одобрен с определение на съда,
обявено в ТР на 25.05.2016г. ищецът „А.“ ЕООД не е включен като такъв, не
определя липсата на активна легитимация по иска, тъй като праводателката
на ищеца е включена в списъка на кредиторите, макар и този, по който има
възражения, а и самият договор за цесия, от който извежда правата си ищеца, е
сключен след горепосочените дати, т.е. той не би могъл да бъде включен в
списъци, изготвени преди самото цедиране. Предвид
горното съдът намира, че ищецът се явява активно легитимиран да предяви
исковете и претенцията му следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗБН / в редакцията преди
изменението и с ДВ бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014г./ кредитор може
да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако
преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували
и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му
е станало изискуемо по време на
производството по несъстоятелност или в резултат на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността
на двете задължения е настъпила в резултат на това
решение, кредиторът може да извърши
прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
Цесията е правен способ
за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата
на сключен между тях договор. Съгласно
константната практика на съдилищата, обективирана в Тълкувателно решение №
1/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС и решение № 40/13.05.2010 г. по
т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о. и др., макар цесията да поражда действие
в отношенията между стария кредитор и новия кредитор от момента на
сключване на договора, то цесията няма действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен от
предишния си кредитор за преминаването
на вземането към нов кредитор. С връчване на уведомлението
цесията поражда действие
и в отношенията между новия кредитор и длъжника съгласно изричната разпоредба на чл.
99, ал. 4 ЗЗД. До този момент цесионерът може да е придобил
цедираното вземане, но не е настъпила неговата изискуемост спрямо длъжника.
Длъжникът, в случая банката, дължи вземането към новия кредитор – цесионера от
момента на получаване на уведомлението и именно след уведомлението цесионерът
може да иска изпълнение на цедираното вземане. Предвид горното моментът, в
който може да упражни валидно потестативното си право
на прихващане, което изисква изискуемост на активното вземане, т.е.
изпълняемост на вземането именно спрямо длъжника - банката, е след
уведомлението. До този момент новият кредитор не би могъл да иска изпълнение от
третото за договора за цесия лице – длъжника и следователно не би могло да
направи валидно волеизявление за прихващане. Следователно с оглед конкретиката
на случая ответникът „Д.“ АД като цесионер е придобил
цедираните му вземания от цедента преди датата на вписване на решението на БНБ
за отнемане на лиценза. Предвид горното действието на едностранното
волеизявление за прихващане, а именно компенсаторният му ефект, настъпва към момента, в който вече е изискуемо
вземането на цесионера спрямо длъжника – банката и това е момента на уведомяването съгласно чл. 99, ал.4 от ГПК. Процесното прихващане са извършено
и породило действие на 30.10.2014г., независимо от датата на
договора за цесия, който не
е и представен по делото и отношенията между стария и новия кредитор, тъй като
изискуемостта спрямо длъжника на цедираното
вземане – банката е настъпила след уведомяването й. Следователно
темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията и
прихващането е 30.10.2014г.
Нормата на чл.
59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното
право да се иска обявяване
на извършени от кредитор прихващания
за относително недействителни по отношение на всички
кредитори на несъстоятелността, е материалноправна,
поради което и предвид на това,
че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за
изменение и допълнение на закона за
държавния бюджет на Република България
за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена,
то следва да се приеме,
че това изменение на разпоредбата действа занапред във времето и в тази си редакция
тя е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал.
5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ бл.98/2014г., не е приложима за юридически факти,
които са възникнали преди 28.11.2014 г. В случая процесното
прихващане е извършено с уведомление от 30.10.2014г., т.е. преди 28.11.2014г. и
следователно относно правното му действие и неговата недействителност е
приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ
бр.98/2014г. Правните последици на извършеното прихващане са се
осъществили окончателно при действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и
са породили действие, поради което липсва основание към прихващането, извършено
преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014 г. да се приеме, че е приложима
новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за
недействителност по отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни
последици на извършеното прихващане вече са били финално проявени и
фактическият му състав не предполага развитие на други факти, чийто правни
последици да се породят при действието на новия закон, така че да дават
възможност на същия нов закон да може да се приложи. Горното не се опровергава
от твърдението на ищеца, че потестативното право да
се иска недействителност на прихващането възниква едва с откриване на
производството по несъстоятелност и назначаването на синдик, което е извършено
на 22.04.2015г., към която дата е в сила новата редакция на разпоредбата, тъй
като правните норми, регламентиращи хипотезите на недействителност на едно
правно действие са материалноправни и при липса на
изрично постановяване от законодателя на обратното им действие, те не могат да
намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение. Моментът
на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може
да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или
недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй като те
следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на фактическия му
състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не към последващ
момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да подават
искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение на
кредиторите. Неоснователен е и довода по допълнителната искова молба, че
въпреки че липсва изрична разпоредба, която да придава обратно действие на
измененията обнародвани в ДВ бр. 98 от 2014 г., то следва да се съобрази текста
на §6, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗБН, който освен, че въобще не урежда
обратно действие на процесното изменение на закона (а се касае за изменение,
обнародване в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., част от
който е тази преходна разпоредба, регламентира прилагане на закона към заварени
и неприключили производства по несъстоятелност, но не и други материални
правоотношения, каквото е извършеното прихващане. Наред с горното следва да се
има предвид, че по чл. 59, ал. 5 от ЗБН / и в двете му редакции/, извършено
прихващане е изначално недействително по отношение на кредиторите по силата на
закона, т.е. недействително по право, поради което следва да се приеме, че не
се касае за потестативно право да се поиска обявяване
за недействително на дотогава действително прихващане (както е при искът по чл.
59, ал. 3 от ЗБН), поради което не може да се обоснове извод, че правни
последици от упражняване на правото биха настъпили при действието на новия
закон. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се иска
недействителност на прихващането да е реализируемо за
синдиците на банката след откриването на производство по несъстоятелност, то
действителността или недействителността на самото прихващане следва да се
преценява към момента на осъществяването на фактическия му състав, а той в
конкретния случай е изпълнен с входиране на
изявлението на 30.10.2014г., тъй като към този момент вземанията са били
насрещни и изискуеми, доколкото самата банка твърди, че към 30.10.2014г. „Д.“
АД има описаните задължения, които са били насрещни и изискуеми. В тази връзка
съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не би могло да настъпи
прихващане поради това, че насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми към
момента на извършването му, поради това, че с решението на УС на БНБ от
20.06.2014г. се спира изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД съгласно
чл. 116 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до
банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й, т.е. плащането,
но не отменя изискуемостта на задълженията на банката. Аргумент за това е, че е
налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва,
че в периода, в който банката е под особен надзор се смята, че тя не е в
забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я е освободил
от отговорността при забава, но с горното не се отменя изискуемостта на
вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се постановява, че с поставяне на банката
под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното
имущество, но прихващането е различен правен институт от принудителното
изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за
погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за
удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е
различно от принудителното изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е
недопустимо. Следователно в случая е налице прихващане и към същото, извършено
с изявление от 30.11.2014г., независимо от датата на придобиване на вземането
на кредитора, не може да се приложи новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН и
същото да се обяви за недействително само и единствено поради факта, че е
извършено след началната дата на неплатежоспособността, която е обявена едва с
влизане в сила на решението на САС и е 20.06.2014г. Следователно главния иск,
който ищецът основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното право по чл. 59, ал.5 от ЗБН в новата редакция,
а именно след изменението с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. е неоснователен. Неоснователен
е довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то прихващането се
явява недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5
от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014
г. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението,
недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността освен за частта,
която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали
двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в
предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на
банката под специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази
редакция в чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания
извършени както е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по
несъстоятелност е ищецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98
от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в ал. 5, като се
разширява приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори
на банката-длъжник, но също така се изменя и ал. 1 на същия член с добавката в
първото изречение „освен в случаите по ал. 5", с което фактически
прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено приложното поле на
ал. 5 са изключени от приложното поле на ал. 1, която дотогава ги е уреждала.
Очевидно е, че посоченото допълнение в ал. 1 е направено с цел да се
синхронизира новата уредба, тъй като дотогава, прихващанията извършени от
кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент на ал. 5 са били допустими и
действителни, като с оглед промяната в ал. 5, това е наложило нововключените в приложното поле на ал. 5 прихващания,
извършени от кредитори на банката да бъдат изключени от приложното поле на ал.
1, уреждаща реда за извършване на действителни прихващания. Предвид горното
съдът намира, че предявеният главен иск, а именно за прогласяване нищожността
на прихващането на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Както
изрично е уточнено от ищеца с молбата с вх.№153075/28.11.2016г., в изпълнение
на указанията на съда по разпореждането от 10.11.2016г. да уточни във връзка с
втория формулиран петутим на иск по чл. 59, ал.3 от
ЗБН, искът, който е предявен по делото е само един и той е по чл. 59, ал.5 от
ЗБН, поради което дали процесното прихващане се явява недействително или не при
условията на чл. 59, ал.3 от ЗБН, съдът не следва да обсъжда, тъй като както
изрично е уточнено, искът, който е предявен е само един и то й по чл. 59, ал.5
от ЗБН с цена на иска 500 000 лв.
С
оглед неоснователността на иска, на ищеца не се следват разноски, а такива не
се и претендират. Не са заявени претенции за разноски и от страна на
ответниците.
Предвид
чл. 59, ал.7 от ЗБН не е събирана предварително държавна такса по иска и същата
трябва да бъде възложена на страната, която е предизвикала правния спор- ищеца.
Предвид горното държавната такса, която е 4% върху цената на иска, възлизаща на
500 000 лв., и е в размер на 20 000 лв., следва да бъде присъдена в
полза на СГС.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата
несъстоятелност, предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***07 – адв. Е.Х.,
предявен срещу „Д.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****,
п.к.12, и срещу „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност, с *********, представлявана от
синдиците А.Н.Д.и К.Х.М., със съдебен адрес *** – адв.
М.М., за прогласяване на недействителността на
прихващането, извършено от ответника „Д.“ АД с изявление с вх.№ 10319/31.10.2014г.
с вземане, придобито по договор за цесия в размер на сумата от 5000 000
лв. с цедент „И.– Световен търговски Център С.“ АД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
и със съдебен адрес ***** – адв. Е.Х., да заплати да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. С., бул. „*****“ № *, сумата от
20 000лв. / двадесет хиляди лева/ на основание чл. 59, ал.
7 ЗБН.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: