№ 100
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261042/23.03.2022Г, постановено по гр.д.№ 2851/2021г. по описа на
СГС, е признато за установено в отношенията между страните и по иска с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********,
против Д. Т. Г. с ЕГН **********, че последната дължи на банката на основание чл.430 ТЗ
във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 176
646,22 лв. /сто седемдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и шест и 0,22 лв./,
неплатена главница, дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г.,
обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 46 447,07 лв. /четиридесет и шест хиляди
четиристотин четиридесет и седем и 0,07 лв./-договорна лихва, начислена за периода от
13.06.2016 г. до 02.06.2019 г., наказателна лихва в размер на 801,45 лв. /осемстотин и един и
0,45 лв./ за периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни такси в размер на 2940,19
лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет и 0,19 лв./, от които: такса за управление-1766,47
лв., такса за изискуемост-120 лв., застраховка на обезпечение-365,42 лв. и такса за
подновяване на ипотека-688,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. №
33860/2019 г. по описа на СРС, 175 състав. Отхвърлен е като погасен по давност искът за
заплащане на възнаградителни лихви за разликата над присъдената сума от 46 447,07 лв.
до претендирания размер от 57 036,65 лв. и за периода от 22.10.2015 г. до 12.06.2016 г.
Осъдена е Д. Т. Г. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата
от 5 405,12 лв. /пет хиляди четиристотин и пет и 0,12 лв./ разноски, направени в исковото
производство, както и сумата от 4 584,47 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири и
0,47 лв./ разноски в заповедното производство, присъдени с издадената заповед.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. Т. Г., чрез адв.И. Т. от САК, в частта
1
му, с която се признава за установено, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД на основание чл.430,
вр. с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46 447.07лв.-договорна лихва,
начислена за периода от 13.06.2016г до 2.06.2019г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 2.07.2019,
ч.гр.д.№ 33860/2019г по описа на СРС, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Възразява, че неправилно съдът е уважил предявеният иск за
възнаградителна лихва за сумата от 46 447.07лв. за периода 13.06.2016г до 2.06.2019г. Сочи,
е кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от 30.07.2014г, когато й е било връчено
уведомление № 01-20-04208/30.07.2014г., след което са се водили съдебни производства,
исковете по които са били отхвърлени като неоснователни, поради което за периода, за
който се претендира възнаградителна лихва, банката не може да черпи права от собственото
си недобросъвестно поведение и да се заплаща възнаградителна лихва в период след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а се дължи само непогасеният остатък от
главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Поддържа, че неправилно съдът не е зачел силата на пресъдено нещо и мотивите на
влязлото в сила решение № 563/9.03.2018г по в.гр.д.№ 5513/2017г на САС, ТО, с което е
прието, че не може длъжникът да продължи да изпълнява задълженията си по
незаконосъобразно разваления от банката договор за кредит. Поддържа, че установените с
решението общи правопораждащи факти–сключения договор за кредит, редовното
погасяване на дълга и незаконосъобразното прекратяване на договора се ползват със СПН.
Сочи, че неправилно съдът е приел, че лихвеният процент по кредита не е
увеличаван, тъй като в съдебно-счетоводна експертиза по гр.д.№ 16224/2015г на СГС, ТО, е
прието, че на 2.04.2008г базовият лихвен процент по кредита е увеличен с 0.5пункта от 4.19
на 4.69%, въз основа на което се е променила и годишната лихва по договора от 8.99 на
9.49%. На 21.10.2008г е настъпило ново увеличение на базовият лихвен процент с 1
процентен пункт от 4.69 на 5.69% и от 9.02.2008т олихвяването по кредита се извършва с
годишна лихва от 10.49% вместо първоначално уговорената 8.99%.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за заплащане на договорна лихва
по процесния договор за кредит в размер на 46 447.07лв., начислена за периода 13.06.2016г
до 2.06.2019г и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна-„Банка ДСК” АД, представлявана от юрисконсулт Г. П., е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Възразява срещу доводите на жалбоподателя, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.07.2014г. , тъй като с влязло в сила
решение № 5295 по гр.д.№ 16224/2015г на СГС е прието, че предсрочна изискуемост не е
настъпила и е отхвърлен предявеният иск. Поради това е върната кредитната експозиция в
редовност и са преизчислени задълженията, съобразно ненастъпилата предсрочна
изискуемост, като върху вземането е начислена лихва само върху просрочените вноски.
Поради неплащане на задълженията по отпуснатия договор за банков кредит е
обявена предсрочна изискуемост, като със заявление от 13.06.2019г по реда на чл.417 ГПК е
поискано издаване на заповед за изпълнение.
Излага възражения срещу доводите във въззивната жалба, че банковият лихвен
процент по договора за кредит е увеличен, като не е оспорено заключението по изготвената
и приета съдебно-счетоводна експертиза по настоящето дело, в което е посочено, че
лихвеният процент не е увеличаван над 8.99%.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението и
да се присъдят разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
2
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-„Банка ДСК” АД е посочила в исковата молба, че по силата на
сключен договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. е предоставила на ответницата банков
кредит в размер на 200 000 лв. със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на
неговото усвояване-25.03.2008г. Уговорено е, че кредитополучателят ще заплаща базов
лихвен процент 4,19 %, а стандартната надбавка е 4,80 процентни пункта или лихвеният
процент по кредита е общо 8,99 %. На 03.02.2010 г. между страните е подписано
допълнително споразумение, с което по отношение на остатъка от дълга в размер на 198
587,77 лв. е договорен шестмесечен гратисен период за издължаване на главницата по
кредита без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, като в същия срок
кредитополучателят да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен
от кредитора в размер на 818,17 лв. Относно непогасената част от лихвата е договорено
същата да се капитализира към остатъка от главницата и да се изплаща с равни месечни
вноски.
Посочено е, че кредитът е бил редовно обслужван до м.октомври 2015 г., че банката е
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което е сведено до
знанието на ответницата, получено лично от нея на 02.04.2019г. На 03.06.2019 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, като банката се е снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответницата.На 3.02.2021г банката е била уведомена, че срещу
издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника, поради което предявила и
настоящия иск.
Претендирала е да се постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 176 646,22 лв.,
неплатена главница, дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. и
Допълнително споразумение от 03.02.2010 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от
57 036,65 лв.-договорна лихва начислена за периода от 22.10.2015 г. до 02.06.2019 г.,
наказателна лихва в размер на 801,45 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни
такси в размер на 2940,19 лв., от които: такса за управление-1766,47 лв., такса за
изискуемост-120 лв., застраховка на обезпечение-365,42 лв. и такса за вписване на ипотека-
688,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на СРС,
175 състав.
Ответницата-Д. Т. Г. е оспорила предявените искови претенции. Заявила е, че не
оспорва, че е сключен договор за ипотечен кредит между страните. Възразила е срещу
твърдението, че не е погасявала в срок месечните погасителни вноски по кредита и е
допуснала забава в плащанията над 90 дни.
Посочила е, че с Уведомление № 01-20-04208 от 30.07.2014 г. банката вече е обявила
кредита за предсрочно изискуем и е предявила искове против кредитополучателя с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за събиране на редовно
погасявания от нея кредит по договор за кредит 56 от 20.03.2008 г. Процесният кредит е бил
обявен за предсрочно изискуем на основание т. 21.3. от Общите условия към договор за
кредит от 20.03.2008 г., поради нередовно обслужване на задълженията на
кредитополучателите по други четири договора за кредит (договор за кредит за покупко-
продажба на недвижим имот от 27.04.2006 г.; договор за ипотечен кредит от 28.11.2007 г.;
договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 28.04.2006 г. и договор за
ипотечен кредит от 27.11.2006 г.), по които договори за кредит ответницата е имала
качеството на съдлъжник.
По предявения иск е било образувано гр. дело № 16224/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, 1-14 състав. С решение № 5295/17.07.2017 г. по гр. дело № 16224/2015 г. по
3
описа на Софийски градски съд, 1-14 състав, предявените от „Банка ДСК“ ЕАД против
ответницата искове са били отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното съдебно
решение е било потвърдено от Софийски апелативен съд, 13 състав с решение № 563 от
09.03.2018 г. по въззивно търговско дело № 5513/2017 г. В хода на производството по
гореописаните дела безспорно е било установено, че към датата на исковата молба,
включително и връчване на препис от исковата молба на ответницата, не е налице
просрочено задължение за главница или лихва по договор за ипотечен кредит от 20.03.2008
г., а са налице надвнесени суми за възнаградителна лихва. Прието било, че
процесният кредит е бил „редовен“, тъй като липсват просрочия, което обстоятелство не е
било оспорено и от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД.
Въвела е възражение, че не дължи изпълнение по разваления от страна на банката
договор за ипотечен кредит от 20.03.2008г., че установените с решението на САС
общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със СПН, поради което банката
може да има претенции спрямо ответницата само на извъндоговорно основание.
При условията на евентуалност е въвела възражение, че задълженията за договорна
лихва за периода от 22.10.2015 г. до 13.06.2019 г. са погасени по давност.
Въвела е възражение за неравнопоставеност на клаузите на т.91. и т.25.3. от ОУ към
договора за кредит на основание чл.146, ал.1, във връзка с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
С решението СГС е уважил исковите претенции частично като е приел, че е
настъпила предсрочна изискуемост, че ответницата не е заплащала дължими вноски по
договора и е изпаднала в забава, приел е, че клаузата на чл.7 от договора в частта й относно
правото на кредитора да променя периодично базовият лихвен процент и свързаните с нея
клаузи на т.9.1 и т.25.3 от общите условия са неравноправни клаузи по чл.143, ал.2, т.3, т.10
и т.12 ЗЗП, че вземането на банката за договорна лихва за периода 22.10.2015г до
13.06.2016г е погасено по давност.
Решението е обжалвано в частта му, с която е признато за установено, че
въззивницата Д. Т. Г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД на основание чл.430, вр. с чл.432, ал.1 и
ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46 447.07лв.-договорна лихва, начислена за периода от
13.06.2016г до 2.06.2019г, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 2.07.2019, ч.гр.д.№ 33860/2019г по
описа на СРС. В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е
следната:
На 13.06.2019 г. „Банка ДСК” АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда,
постановено по ч.гр.д. № 33860/19 г. по описа на СРС, срещу ответницата Д. Т. Г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК,
допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист. В законоустановения срок
длъжникът е възразил срещу дължимостта на вземането. С разпореждане от 26.01.2021 г.,
редовно връчено на ищеца на 03.02.2021 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск
за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението и е
предявил същия на 2.03.2021г. в законоустановения едномесечен срок.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за ипотечен
кредит от 20.03.2008 г., по силата на който „Банка ДСК” АД е предоставила на ответницата
кредит в размер на 200 000 лв. за срок от 300 месеца, считано от датата на неговото първо
усвояване, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора. Кредитът е бил усвоен
еднократно на 25.03.2008 г. от ответницата по нейна разплащателна сметка.
На 03.02.2010 г. страните са сключили допълнително споразумение, по силата на
4
което е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от шест месеца,
без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, през който период ответницата
заплаща част от месечната лихва по погасителен план в размер на 818,17 лв., а непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия
работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период и се изплаща с равни
месечни вноски.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява,
че по разплащателната сметка на кредитополучателя са постъпили суми в общ размер на
154 985,63 лв. за погасяване на процесния кредит. Последната изцяло платена вноска е на
27.03.2015 г. на сума в размер на 1 970 лв.
Установява се, че банката е извършила преизчисляване на кредита и е възстановила
същия в редовност през м.март 2019 г., съгласно решение № 563/09.03.2018 г. по в.гр.д. №
5513/2017 г. на САС. В резултат от преизчислението, е формирано надплащане към датата
на последната вноска по кредита 27.03.2015 г., което надплащане е разпределено за пълно
погасяване на следващите месечни вноски с падеж до 25.10.2015 г., включително и
частично е платена вноската за възнаградителна лихва с падеж 25.11.2015 г. с остатъка от
надплащането към датата на вноската, която се явява и първата неплатена просрочена
вноска. За периода от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
03.06.2019 г. няма извършвани плащания по кредита и е налице забава от 1286 дни.
С покана-уведомление, връчена лично на ответницата на 02.04.2019 г., чрез ЧСИ
Р.С., последната е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженият банката
обявява кредитът по договора от 20.03.2008 г. за предсрочно изискуем. Ответницата е
уведомена, че от датата на получаване на поканата, цялата непогасена главница по договора
за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че към датата 03.06.2019 г.
задълженията на ответницата-кредитополучател по процесния договор за кредит са, както
следва:
-неплатен остатък за главница - общо 176 646,22 лв., като от този размер, главницата
в размер на 15 114,31 лв. представлява неплатена просрочена главница по месечни вноски с
настъпил падеж за периода от 25.11.2015 г. до 03.06.2019 г.,
-неплатена възнаградителна лихва - 57 134,79 лв., отнасяща се за периода от
25.11.2015 г. до 02.06.2019 г. включително,
-неплатена лихва върху просрочена главница/санкционна лихва/ - 801,45 лв.,
отнасяща се за периода от 25.11.2015 г. до 02.06.2019 г. включително,
-неплатени заемни такси с общ размер 2 940,18 лв., отнасящи се за периода от
28.01.2016 г. до 02.06.2019 г. включително, от които:
-неплатени 4 броя годишни такси за управление /0,25% върху неплатената главница -
1 766,46 лв.,
-неплатени 4 вноски за застраховки - 364,52 лв.
-неплатена такса за подновяване на ипотека - 688,30 лв.
-неплатена една такса за изискуемост на кредита - 120 лв.
С влязло в сила на 24.4.2018 г. решение от 17.07.2017 г., постановено по гр.д. №
16224/2015 г. по описа на СГС, І-14 състав, са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД
срещу Д. Т. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за
сума в размер на 191 509,04 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
20.03.2008 г., допълнително споразумение от 03.02.2010 г., ведно със законната лихва
от 16.01.2015 г.-датата на връчване на препис от исковата молба до изплащане на
5
вземането, договорна лихва в размер на 1171,66 лв., за периода от 24.09.2014 г. до
15.10.2014 г., заемни такси в размер на 487,75 лв.-т.12 от ДС и т.24.1. и т.24.2. от ОУ като
неоснователни, тъй като е прието, че не е установено настъпването на предсрочна
изискуемост.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от права
страна следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК за установяване дължимостта на вземане на банката
срещу въззивницата Д. Т. Г. с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на СРС.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява наличието на сключен договор
за ипотечен кредит между страните на 20.03.2008г.
По спорния въпрос кога е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита въззивният съд съобрази, че съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д.№4/2013г., ОСГТК, на
ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Задължението за плащане на погасителните вноски по
договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно
уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост
настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този
момент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Посоченото тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено и в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата
молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява
факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита./Така решение № 10/25.02.2020г, по т.д.№ 16/2019г на ВКС, II Т.О.,
6
ТК./
С покана уведомление, връчена на 2.04.2019г., банката е уведомила длъжника по
кредита за обявяване на предсрочна изискуемост. Поради това към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.06.2019 г и двете предпоставки са
били налице.
Възражението във въззивната жалба, че с уведомлението от 30.07.2014г вече е била
обявена предсрочна изискуемост е неоснователно, тъй като с влязлото в сила съдебно
решение е прието, че не са били налице обективните предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и същият следва да се отнесе като редовен. Не е налице
и СПН по отношение на приетото от предходния съдебен състав, че длъжникът не може да
продължи да изпълнява задълженията си по договора, тъй като договорът е развален. С
обявяването на предсрочна изискуемост не се прекратява облигационната връзка между
страните. /Така решение 101/14.08.2017г по дело № 5368/2015г на ВКС, ТК, IV Г.О./
Възраженията, че неправилно съдът е приел, че лихвеният процент не е бил
увеличаван също са неоснователни, тъй като в приетото заключение по съдебно-
икономическата експертиза се установява, че лихвеният процент не е увеличаван над
първоначално определеният от 8.99%. Възраженията на въззивницата, че в друго съдебно
производство е приета съдебно-икономическа експертиза с различни изводи е ирелавантно,
тъй като е недопустимо съдът да използва експертиза, която не е събрана по надлежния ред
в настоящето производство.
Налице е нищожност на клаузите на чл. 7 от договора и свързаните с нея т.9.1
и т.25.3 от Общите условия на договора за кредит, съгласно забраната банката-кредитор да
променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, като същата следва да се
определи към датата на подписване на договора. Посочените клаузи не са уговорени
индивидуално между страните, същите дават само условията за промяна на базовия лихвен
процент, не се предвижда и намаляването му, възможност на кредитополучателят да се
откаже от договора при несъгласие, поради което е налице нищожност на посочените клаузи
от договора. При изчисляване на задължението при лихвен процент от 8.99% и уважаване на
възражението за изтекла давност за периода 22.10.2015г до 13.06.2016г на основание чл.111,
б.”в” от ЗЗД за сумата от 10 589.58лв. за периода 12.06.2016г. предявеният иск за договорна
лихва следва да се уважи за сумата от 46 447.07лв. за периода 13.06.2016г до 2.06.2019г.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди Д. Т. Г. с
ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 450лв. за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261042/23.03.2022Г, постановено по гр.д.№
2851/2021г. по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която се признава за установено, че Д. Т. Г. с
ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК” ЕАД на основание чл.430, вр. с чл.432, ал.1 и ал.2
от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46 447.07лв.-договорна лихва, начислена за периода от
13.06.2016г до 2.06.2019г за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 2.07.2019, ч.гр.д.№ 33860/2019г по
описа на СРС.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Т. Г. с ЕГН ********** да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение
за пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8