РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен ,17.02.2015 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд ,първи граждански състав ,
в ПУБЛИЧНО съдебно
заседание на двадесет и втори януари , през
две хиляди и петнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
РЕНИ Г.
При секретаря Т.А. и
в присъствието на
Прокурора................., като разгледа докладваното от
Съдията Данчев в.гр.д. №686 /
2014г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
І.Първоинстанционно решение .
С решение **82 / 27.03.2014г. постановено по гр.д.**1/ 2012г. Плевенски
районен съд ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х.,
ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против „КАРАТО-С" ЕООД,
с ЕИК ********, представлявано от В.Н.Т. - Управител, седалище и адрес на
управление : гр.Плевен, ул."********"**, **, **, Х.И.К., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ***** *****, Ателие **, И.Г.П., с адрес
за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****,
Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., че
вторият ответник - Х.И.К., не е собственик на „МЯСТО ЗА
ПАРКИРАНЕ" **, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182,
в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч.
от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи : юг-място за паркиране **,
север място за паркиране № 3, изток- парцел IV-5182 и от запад - парцел ХV
-5193, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ и
предявеният иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, от П.И.Х.,
ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против Х.И.К. ,ЕГН **********, с
адрес за призоваване : гр.Плевен, ул. ***** *****, Ателие **,и И.Г.П., с адрес за призоваване гр.
Плевен, ул."*****" *****, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ
предявеният иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,*** и Д.П.Х., ЕГН **********,***,
против Х.И.К., ЕГН **********,
с адрес за призоваване : гр.Плевен, ул. ***** *****, Ателие **, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ и предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД /очевидно
се има
предвид ЗС,както е посочено в мотивите на решението / от П.И.Х., ЕГН ***********,***
и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против Б.Ц.
Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********, с
адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, **, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.Х., ЕГН
***********,*** И.П.Х., ЕГН **********,***,
и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване : гр.Плевен,
ул. ***** *****, Ателие **, направените
по делото разноски в размер на 450
лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.Х., ЕГН
***********,*** И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Ц. Р., ЕГН **********,
направените по делото разноски в
размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението e
постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ищците Г.Ц.Т., Ц.Т.М.,
и третите лица помагачи на страната на ответниците
В.Н.Т., С.Л.К.
ІІ .Въззивно
обжалване.
Постъпила е Въззивна жалба от П.И.Х.
, И.П.Х. , Д.П.Х. , Г.Ц.Т. и Ц.Т.М. , чрез пълномощника им адв.Л.Н. срещу
решение **82 от 27.03.2014г. на
РС-Плевен, постановено по гр.д.№41/ 2012г. В с.з. пред Плевенски окръжен съд жалбата се поддържа от
името на въззивника П.Х. и от неговия пълномощник адв.И.О..
Жалбата е насочена
срещу цялото решение на РС-Плевен,което
се счита от жалбоподателите за
неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост.
Според
жалбоподателите неправилно ПлРС бил възприел ,че няма
спор за това ,че процесните
4 бр. паркоместа са отразени в разрешението за
ползване **8/ 25.03.2002г. Твърди се, че те не са отразени в това разрешение и
не са въведени в експлоатация.
По –нататък в
жалбата се прави анализ на обекта на договора
за учредяване право на строеж ,отразен в нот.акт **63от
1999 г., сключен между „Карато –С „ ООД и съсобствениците ,като се счита ,че
изводът на РС-Плевен ,че обект на този договор е самото право на строеж ,което
е годен обект на тази вещноправна сделка е
неправилен. Счита се ,че паркоместата не са недвижими
вещи по смисъла на чл. 110 от ЗС с оглед на което и право на строеж не може да
се учредява за тях –те не са годен обект на договор за учредяване на ограничено
вещно право на строеж ,т.е по отношение
на тях такъв договор се явява лишен от предмет. Възразява се и срещу
извода на ПлРС за това ,че паркоместата
представляват строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ и Наредба ** от 30.07.2003
г. ,където са изчерпателно изброени видовете строежи. Акцентира се върху това, че паркоместата
в случая представляват допълващо застрояване към сградата, а не самостоятелен
строеж. Те също така не отговарят и на изискванията на 19 от ЗУТ във вр. с чл. 85 от ЗС за минималните размери на реално
определени части от поземлени имоти , които да могат да бъдат предмет на правна
сделка.
Възразява се и срещу извода на РС по тълкуване на
действителната воля на страните по договора ,която според съда била да се
учреди право на строеж за бъдещи гаражи или право на ползване върху реална част
от имота. Счита се за неправилен извода на съда ,че е приложима конверсията по
отношение на атакуваната сделка от такава за учредяване право на строеж на паркоместа , в
такава за учредяване на право на ползване или за право на строеж за изграждане
на гаражи. Поради изложените дотук съображения се счита ,че решението е
неправилно и в следните части :
Решението се
атакува изрично в частта с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 124 от ГПК
срещу втория ответник Х.И.К. .
По отношение на
иска по чл. 108 от ЗС се оспорват изводите на ПлРС
,че ответниците Х.К. и И.П. владеят
незастроената част от УПИ с
идентификатор 56722.659.409 на правно основание.
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е изразено становище ,че
жалбоподателите са лишени от ползването на съсобствения
имот съобразно правата си, тъй като достъпът им е осуетен поради наличието на бариера, до която достъп имат само втория
третия и четвъртия ответник, а отделно от това предявяването на иска има ролята
на покана до ползващия имота съсобственик да им предостави ползването съобразно
правата им.
Решението се
атакува и в частта по иска по чл. 59 от ЗЗД,който е отхвърлен по отношение на ответника Х.К. , който е ползвал имота без
правно основание и е лишил съсобствениците от ползването на имота им и от
получаването на гражданските плодове от
него.
С въззивната жалба не са направени никакви доказателствени
искания пред въззивната инстанция за събиране на нови
доказателства или на такива, които не са били събрани пред първата инстанция поради допуснати от нея
процесуални нарушения.
В срока за подаване
на писмен отговор срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Б.Ц. Р. ,чрез
пълномощника и адв.И.С. .В него е изразено становище ,че жалбата е
неоснователна , а решението е правилно и
законосъобразно.
Постъпил е писмен
отговор на въззивната жалба и от Х.И.К.,чрез
пълномощника му адв.Х.Т..Становището е, че въззивната жалба
е неоснователна.
В тези
писмени отговори не се съдържат доказателствени искания за събиране на доказателства
пред въззивната
инстанция .
Не са постъпили
писмени отговори от другите въззиваеми .
ІІІ. Съображения на съда .
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната
жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение
в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК във вр.
с наведените във въззивната
жалба оплаквания намира ,че ПлРС е постановил едно валидно и допустимо решение , като се изключи ЧАСТТА с която се е
произнесъл
по претенция по чл. 31 , ал.2 от ЗС / в диспозитива
на решението погрешно е посочено ЗЗД/ , с която според ПлОС
първоинстанционният съд се е произнесъл по една
недопустима претенция и в която част по тази причина решението следва да бъде
обезсилено , а производството по делото в тази част – да бъде прекратено. С исковата молба е формулирана следната
претенция,която самите ищци са квалифицирали като иск по чл. 31, ал.2 от ЗС : “ на осн. чл. 31, ал.2 от ЗС да осъдите четвъртия ответник- Б.Р.
да заплати на П.Х. , И.Х. и Д.Х.
обезщетение за ползване на незастроените части от поземлен имот с
идентификатор 56722.659.409 в общ размер на 40 лв.месечно, считано от датата на получаване на исковата молба, до прекратяване на действията по
едноличното ползване на незастроената част от имота, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от дължимостта
и до окончателното и заплащане.“
Предявена по този начин, според ПлОС претенцията е недопустима и не следва да се разглежда
по същество ,както е сторил ПлРС.Заедно с това следва
да се посочи ,че не се касае за отстраним недостатък на тази претенция ,особено
пред въззивната инстанция ,който да изисква само даване на указания към ищците за отстраняване
на този недостатък вследствие на което
тази претенция да бъде надлежно предявена и да стане допустимо разглеждането и
по същество , а до начален порок ,който не може да бъде отстранен.Още повече
,че в с.з. пред ПлОС ищците ,чрез техните пълномощници заявяват изрично ,че поддържат тази претенция
именно във вида в който е предявена пред РС-Плевен.
При предявяване на
тази претенция ищците са извършили смесване на иска по чл. 31,ал.2 от ЗС с
искането по чл. 344, ал.2 от ГПК / предишен
чл. 282, ал. 2 от ГПК отм./
,което смесване не е допустимо.Чл. 344, ал.2 от ГПК ,който текст касае делбеното производство ,позволява по искане на някои от съделителите съдът
след като извърши привременно разпределение на ползването на делбените имоти , да постанови заплащането на
обезщетение от съсобствениците ,които ползват определени имоти , на тези ,които са лишени от ползването им,като в т.
сл. обезщетението се определя помесечно и с краен
срок ,който макар да не е точно определен , е определяем – до
окончателното извършване на делбата.
Съвсем различен е
искът по чл. 31, ал.2 от ЗС с който се търси признаване със сила на присъдено нещо на съществуването
на вземане за обезщетение за това ,че някои от съсобствениците са били лишени
от ползването на съсобствения имот ,който е ползван
само от други от съсобствениците ,което
предполага такова вземане да се търси в глобален размер и за
вече изминал преди подаването на
исковата молба период , а не за в бъдеще и след подаване на исковата
молба и за неопределен период от време
,който освен това е и неопределяем / за разлика от посоченото относно делбеното производство /, доколкото няма краен срок , а зависи от едно бъдещо и несигурно събитие
,каквото представлява евентуалното прекратяване на действията по еднолично
ползване на съсобствения имот от четвъртия ответник Б. Р..
Както се вижда от исковата молба, претенцията
квалифицирана неправилно като иск по чл. 31, ал.2 от ЗС всъщност представлява едно искане за
присъждане на обезщетение за бъдеще време,считано от подаване на исковата молба
, с неопределен краен срок и по тази причина и без определен глобален размер на вземането за обезщетение ,като при
това не се касае за разпределяне на привременно ползване на съсобствен
имот във висящо делбено производство. / В т.вр. вж. определение **
от 06.01.2015г. на ВКС по ч. гр.д.**395/2014г.
ІV г.о. и свързаното с него определение **61/16.07.2014г. на ВКС ,І
г.о.по гр.д.**029/ 2014г./
В т.см. съдът не е
бил надлежно сезиран с иск по чл. 31, ал.2 от ЗС ,който следва да представлява
претенция за вземане за обезщетение за вече изминал период преди подаването на
исковата молба , следователно и с определен глобален размер,който да
представлява и цената на иска върху
която да се събере и дължимата д.т.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд намира, че в частта с която ПлРС се е
произнесъл по иск по чл. 31, ал.2 от ЗС ,какъвто в действителност не е надлежно предявен пред него, решението на ПлРС следва да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството по делото В ТАЗИ ЧАСТ – да бъде прекратено.
В останалите
обжалвани части, решението на ПлРС е валидно и допустимо, но пък е частично неправилно, като са налице някои от
сочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, свързани с приложението на
материалния закон. Тази неправилност засяга частите на обжалваното решение с които е отхвърлен искът с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД,
от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН **********
***, против „КАРАТО-С" ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от В.Н.Т. -
Управител, седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул."********"**,
**, **, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ***** *****,
Ателие **, И.Г.П., с адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********,
Л.Б.Р., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан,както и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., че вторият ответник - Х.И.К.,
не е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" **, с площ от 15 кв.метра.
Основният спорен
въпрос за правилното решаване на правния спор с който РС-Плевен е бил сезиран
е дали е налице хипотезата на чл.
26, ал.2 ,предл. І от ЗЗД/ нищожност на договора поради невъзможен предмет / по отношение на частта от договора
за учредяване на право на строеж , отразен в нот
акт **63 том ІV дело **200 / 1999 г. на
нотариус В.П. с която се учредява право на строеж на места за паркиране от **
до ** .
В исковата молба , а
също и във въззивната жалба се акцентира върху това
,че мястото за паркиране не може да се квалифицира като строеж и по тази причина не може да бъде самостоятелен обект
на вещното право , а оттам не може да
бъде и предмета на самостоятелна прехвърлителна
сделка.
ПлОС
намира ,че въпроса за това дали мястото
за паркиране има характер на строеж е косвено свързан с
въпроса дали то представлява самостоятелен обект на вещното право и дали може
да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Това дали се
касае за строеж по смисъла на § 5 т.
38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ може да се разглежда косвено като индиция
за един или друг отговор при решаване на
основания спорен въпрос дали мястото за паркиране е самостоятелен обект на
вещното право, респ.предмет на прехвърлителна сделка, но не е налице някаква безусловна релация между тези две понятия.
В чл. 43, ал.1 от ЗУТ се третира въпроса за
необходимите гаражи и места за паркиране ,които при строителство на нови сгради
следва задължително да бъдат осигурени в
границите на урегулирания поземлен имот. Тази норма е част от раздел VІІ
–Допълващо застрояване , огради,следователно
местата за паркиране се третират от
законодателя като вид допълващо
застрояване към новостроящите се сгради.
В конкретния случай
от назначената от ПлРС съдебно –техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.С.С. става ясно ,че в поземления имот с идентификатор
56722.659.409 са били извършени определени строителни работи по изграждането на
процесните 4 паркоместа
,които са разположени на запад от изградената в имота жилищна сграда. Става ясно ,че тези паркоместа
се намират на бетонова площадка ,която е разположена между три подпорни стени
,изградени по северната ,западната и южната страни на имота,като бетоновата
площадка е била изградена по време на строителството на жилищната сграда и представлява армирана
бетонова настилка върху трамбован чакъл и според вещото лице е част от
вертикалната планировка на обекта. Описаните от в.л. работи като
разчистване ,подравняване , уплътняване на терена и след това полагане на
бетоновата армирана настилка ,както и изграждането на посочените по-горе три
подпорни стени безспорно представляват
строителни работи и в т.см. могат да се квалифицират като строеж по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ .
В т.см. извода на ПлОС не се отличава от заключението на в.л.,което дава
специфичните строително –технически понятия и критерии, които следва да са
налице за да се квалифицират извършените
в имота дейности по изграждане и оформяне на паркоместата
като изпълнение на строеж по смисъла на
§5 т.38 от ДР на ЗУТ.
При
това следва да се има предвид,обаче ,че
изграждането на процесните 4 бр. паркоместа
не е самостоятелен строеж , а както беше посочено по –горе е вид допълващо
застрояване ,каквото е уредено в чл. 137 ,ал.1 т. 5 б.“в„ от ЗУТ във вр. с чл.10 , ал. 3 от Наредба ** от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи на която се позовават и въззивниците в
жалбата си пред ПлОС.
Както
се вижда от тези текстове на Закона и Наредбата строежите от допълващото
застрояване от пета категория не са изчерпателно изброени ,с оглед на което
позоваването от страна на въззивниците на това ,че паркоместата не били изрично посочени като вид строеж в § 5
т.3 8 от ЗУТ, е неоснователно.Тази норма от ДР на ЗУТ няма за задача да посочи изчерпателно всички възможни видове строежи .Дори
в посочената Наредба ** от 30.07.2003г. за номенклатурата на
видовете строежи не е налице такова изчерпателно изброяване ,като в посочения по –горе чл.10 ,ал. 3 от
Наредбата се използва подхода на определяне кръга на строежите на допълващото
застрояване от пета категория чрез изключване на други категории строежи , а не
чрез подробното им и пълно изброяване.
В т.см. ПлОС счита,че липсата на паркоместата
като изрично посочен вид строеж в §5 т.38 от ДР на ЗУТ не ги изключва като строеж ,както считат въззивниците.
Нещо повече, като се има предвид т. 38 и т.
39 от §5 на ДР на ЗУТ, се налага извод ,че паркоместата
в едни случаи могат да представляват и самостоятелен
строеж / когато напр. се касае за изграждане на открит паркинг с определен брой
паркоместа в
населеното место, който паркинг може да има самостоятелно функционално предназначение /,а в др. случаи да представляват само реална
част от строеж, когато напр. се касае за паркоместа,разположени
в приземен или др. етаж от жилищна или търговска сграда или когато имат характера на посоченото по-горе допълващо
застрояване към основния строеж - жилищната сграда / да са разположени на прилежаща към сградата
площадка / за която
задължително следва да има предвидени паркоместа
според норматива за това, посочен в Наредба ** от 29.06.2004г. за планиране и
проектиране на комуникационно – транспортните системи на урбанизираните
територии – чл. 24 , ал.1 от същата. В тази Наредба паркоместата пък се
разглеждат като части от комуникационно транспортната система на урбанизираните
територии,което отново косвено подкрепя извода ,че се касае за вид строеж.
Както беше посочено
по –горе, това дали паркоместата представляват строеж
не е от решаващо значение за спорния
въпрос по делото а по съществения
въпрос е дали те са „обект“ по смисъла на т. 39 на § 5 от ЗУТ , доколкото според съда чл. 180 и чл. 181 от ЗУТ ,които уреждат въпроса за учредяване на право на строеж в поземлен
имот и за прехвърлянето на правото на строеж са свързани именно с понятието „обект „ по т.39 на §5 от ЗУТ като самостоятелен строеж или реална част от
строеж с определено наименование ,местоположение ,самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.
От гл.т. на
обсъжданите дотук понятия и като се имат
предвид характеристиките на конкретните паркоместа ,
според ПлОС те представляват
„строеж“ и по –точно са вид допълващо
застрояване към жилищно-търговската сграда , по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ
във вр. с чл. 43 ал.1 от ЗУТ ,
но заедно с това те нямат характер на обект по смисъла на §5, т.39
от ДР на ЗУТ за който да може да се учредява право на строеж по реда на чл. 180
от ЗУТ,както и да се прехвърля право на строеж по реда на чл. 181 от ЗУТ.
Този извод
предопределя и отговора на основания спорен въпрос по делото,който е в смисъл
,че в конкретния случай сделката ,отразена в нот. Акт
**63/ 19999 г. на нотариус В.П. в ЧАСТТА
и с която съсобствениците на дворното място в гр.Плевен, цялото от 385 кв. м.
по техническа скица от 22.12.2199 г. учредяват право на строеж за място за
паркиране ** от 15 кв.м. ,заедно с 25 % ид.части от правото на строеж върху 60 кв.м. от цялото
дворно място ; място за паркиране ** от
15 кв.м. ,заедно с 25 % ид.части от правото на строеж върху 60 кв.м. от цялото
дворно място ; място за паркиране № 3 от 15 кв.м. ,заедно с
25 % ид.части от правото на строеж върху 60
кв.м. от цялото дворно място и място за паркиране ** от 15 кв.м. ,заедно с 25 % ид.части от
правото на строеж върху 60 кв.м. от цялото дворно място, е
недействителна поради невъзможен предмет ,тъй като не може да се учреди право
на строеж за построяване на нещо , което не представлява самостоятелен „обект“ по смисъла на §5 т. 39 от ДР на ЗУТ , а има
характер само на допълващо застрояване към жилищно –търговската сграда
, в която вече отделните апартаменти , ателиета и магазини ,заедно със
съответните прилежащи им ид.части от общия за
жилищната сграда паркинг ще имат характер на самостоятелни „обекти „ по смисъла на посочения § 5 т.39 от ДР на ЗУТ,
и по същата причина не може да се
придобие право на собственост върху това „нещо“ в резултат на реализирането на учреденото
право на строеж.
В т.см. е и съдебната практика ,която
приема ,че паркомястото не е годен обект на правото
на собственост ,като това се отнася както до паркомястото
,като част от един подземен гараж напр. ,така и до паркомясто
като част от дворното място в което е построена жилищната сграда. В т.см. вж. решение **159/ 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3834/ 2007 г. ІІІ
г.о. ,решение № 53 /08.05.2009 г. по гр.д.№ 5871/2007 г. на І г.о. на ВКС
,решение **22 / 30.03.2010 г. по гр.д.**076/2008 г. на ІV г.о. на ВКС ,както и позоваващото се на тях решение **71
/ 08.08.2014 г. на ВКС по гр.д.**175/ 2013г. на ІV г.о. като всички те приемат ,че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на
собственост / респ. и обект по смисъла на §5,т.39 от ДР на ЗУТ / , а
представлява „необособена и
несамостоятелна реална част от съответния обект / парцел , сграда или отделен обект в нея и поради това не може
да бъде предмет на прехвърлителна сделка ,но
прехвърлянето на идеални части от самия обект,част от който е паркомястото е напълно възможно“.
В т.вр. не могат да бъдат споделени и съображенията на ПлРС ,че самото „право на строеж“ било напълно годен обект на
договора, обективиран в нот.акт
**63 /1999 г. и поради това не била налице нищожност на
договора поради невъзможен предмет. Правото на строеж не може да се разглежда откъсното и независимо от обекта за чието построяване то се учредява , то винаги се проявява като право на строеж за построяване на конкретен
обект и е подчинено на целта приобретателят на това
право на строеж да може да стане собственик на построеното в съответствие и в
рамките на учреденото право на строеж . Няма как обаче ,приобретателят
на правото на строеж да стане собственик на такава необособена и
несамостоятелна част от парцела ,каквато представлява паркомястото
, изградено в дворното място , на запад
от изградената в имота жилищна сграда и разположено на
бетоновата площадка ,която се намира между трите подпорни стени ,изградени по
северната ,западната и южната страни на имота.
Поради това като е
приел,че местата за паркиране са самостоятелни обекти на правото на собственост
,тъй като всяко от паркоместата било с обособена площ
и че притежавали оградни стени по протежение на северната ,западната и
южната граница на имота ,които белези ги идентифицирали по площ ,граници и
имали самостоятелно функционално предназначение и оттам ,че били самостоятелни
недвижими вещи ,ПлРС
е направил неправилен извод ,който не кореспондира с установените по делото
обстоятелства.
Тези обстоятелства сочат, напротив, че паркоместата не са самостоятелни обекти , а имат характер само на допълващо сградата застрояване в парцела ,т.е. те нямат самостоятелно функционално предназначение ,във вр. с което нямат и самостоятелен идентификатор по ЗКИР /както това се отнася до другите обекти в сградата-жилища ателиета и магазини / ,поради което нямат характер на самостоятелни обекти . Оттам ПлРС е направил и неправилния правен извод ,че те могат да бъдат предмет както на сделка-учредяване на право на строеж,така и на прехвърлителни сделки ,каквито са били сключени впоследствие по отношение на някои от паркоместата.
Освен това не могат да бъдат споделени съображенията на ПлРС за това,че в случая може да се приеме конверсия на договора в частта му за учредяване право на строеж за четирите паркоместа в друг вид договор,като се възприемат от ПлРС следните възможности :
1. Че под формата на „паркомясто", собствениците на поземления имот, в това
число и първият ищец, са учредили в полза на „Карато
- С" ООД право на строеж за изграждане на „бъдещи гаражи“ или
2.че съсобствениците на недвижимия имот са учредили
в полза на „Карато –С“ООД право на ползване върху реална част от имота.
Най-напред ,ако ПлРС счита ,че
договорът за учредяване на право на строеж не е нищожен в частта за учредяване
на право на строеж върху четирите паркоместа, тъй като те били самостоятелни и
годни обекти на правото на строеж и на
правото на собственост , то е напълно неуместно да се развива тезата за
конверсия, която има смисъл
само в случай, че се
приема недействителност/ нищожност
/ на атакуваната сделка породи определен
порок.
Целта на правната
конверсия е да бъдат съобразени последиците на един договор ,който е признат за нищожен , като се приеме
преобразуването му в друг вид договор ,който да отговаря на изискванията за действителност
. Това обаче е възможно само в случай ,че при тълкуването на конкретния договор
може да се извлече воля на страните по
него за сключване на такъв друг договор ,т.е.
съгласието за сключване на
конвертирания договор следва вече да се съдържа в клаузите на недействителния
договор, чието конвертиране се приема. В конкретния случай няма как да се
възприеме ,че страните са имали намерение да сключат договор за учредяване
право на строеж за гаражи , нито пък че са искали да учредят право на ползване
върху реална част от имота-в нито една част от договора редакцията му не навежда на тактова тълкуване на волята на
страните.При това следва да се има предвид ,че не е допустимо чрез конверсия да се измени предмета на нищожния договор чрез
заместването му с друг ,възможен предмет
/ в случая със самостоятелен обект на правото на собственост /,какъвто страните по договора не са имали предвид. В т.вр. вж. решение **168/ 17.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3511/
2007 г. на ІІІ г.о. ГК.
Поради това следва
решението на ПлРС в тази обжалвана част да бъде отменено и вместо това претенцията за
признаване нищожността на процесния Договор, за
учредяване на правото на строеж, обективиран в
Нотариален акт **63, том IV, рег.№ 5657, дело **200 от 1999 год. на Нотариус с
рег. № ** - В.П., в частта относно учредяване право на строеж на „
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" от ** до ** ,тъй
като е с невъзможен предмет,доколкото същото не съществува като самостоятелен годен
обект на правото, нито може да се обособи като такъв, което е основание за
нищожност по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, да бъде уважена.
Съдът приема ,че
поначало няма пречка при учредяване право на строеж за жилищна сграда ,да се
посочи ,че същото се учредява освен за основния строеж –жилищната сграда , така
също и за допълващо застрояване към жилищната сграда – външен паркинг с
определен брой паркоместа ,но при това след като се
упражни правото на строеж , приобретателите на
правото на строеж ще станат собственици на определените самостоятелни обекти –жилища , ателиета и др. в
жилищната сграда , както и собственици
на определени ид.части от допълващия строеж / външния паркинг/ ,като тези ид.части следва да бъдат изрично посочени в нот. Акт.за учредяване правото на строеж ,така както се
посочват ид.части от общите части на сградата към отделните обекти в жилищната сграда
, т.е. , това допълващо застрояване ще
остане в режим на съсобственост между собствениците на отделните обекти в
жилищната сграда и те ще могат да го ползват въз основа на решение на
съсобствениците за реалното ползване. Начина
по който е уговорено в конкретния нот.акт учредяването на правото на строеж ,като паркоместата са
третирани като отделни самостоятелни обекти на вещното право и с цел приобретателите на
учреденото право на строеж да станат собственици на отделни, конкретно посочени паркоместа сочи ,че волята на страните по посочения нот.акт е била именно такава – за построяване на четири
отделни паркоместа ,всяко от които да стане собственост
на определен приобретател , а това не е възможно поради изложените по
–горе съображения-законът не допуска валидно учредяване на право на строеж за
такъв обект ,който не може да съществува самостоятелно .
При това положение
,след като приобретателите на правото на строеж , учредено
с нот.акт **63/
1999г. не са могли да придобият право на
собственост върху описаните в него като самостоятелни обекти – четири бр. паркоместа , то
следва да се приеме ,че тази част от недвижимия имот върху която фактически е изграден като
вид допълващо застрояване външния за жилищната сграда паркинг, остава в
съсобственост между собствениците на дворното място.
Сходни съображения
важат и по отношение на тази част от договор за покупко-продажба на недвижим
имот ,отразена в нот.акт **68 том ІІ , дело **0/
2001г. на нотариус В.П. с която „Карато –С“ продава
на Х.И.К. следния имот в груб строеж : място за паркиране ** с площ от 15 кв.м.
,заедно с 25% ид.части от правото на строеж върху 60
кв.м. от целия имот . В тази част договора е нищожен по същата
причина –невъзможен предмет ,тъй като не съществува като самостоятелен обект на
правото на собственост паркомястото ,изпълнено
като част от допълващото застрояване към
жилищно-търговската сграда ,която е била вече построена в груб строеж в
парцела. Х.И.К. не е могъл да придобие
право на собственост върху процесното паркомясто ** с площ от 15 кв.м. и поради това ,че самият прехвърлител
– „Карато –С“ ООД- гр. Плевен не е придобил право на
собственост върху такъв обект, породи посочената по-горе нищожност на договора за
учредяване на право на строеж по отношение на четирите места за паркиране от **
до ** вкл.
Това обуславя и изхода на спора по
иска по чл. 124 от ГПК предявен срещу Х.И.К. –че той не е собственик на място за паркиране ** с
площ от 15 кв.м. в парцел ІV -5182 в кв. 391 по плана на гр.Плевен заедно с 25%
ид.части от правото на строеж върху 60 кв.м.от
парцела.Този иск
също така следва да бъде уважен изцяло.
При това, обаче
следва да се има предвид, че по отношение на този ответник-Х.И.К. и по отношение на И. П. ищците са предявили и иск по чл. 108 от ЗС
,който съдържа искането да се признае спрямо ответниците
,че ищците са собственици на съотв. ид.части от имота,целият с
площ от 388 кв.м. в който са разположени места за паркиране ** и ** и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението
върху съответните ид.части. В т.см. ищците са прибегнали
до по-голямата защита на правата си спрямо ответника Х.И.К. предявявайки ревандикационния
иск . Доколкото, обаче не е налице
идентичност в предмета на отрицателния установителен
иск и на ревандикационния иск /последния е с разширен
предмет ,тъй като касае ид.части от дворното
място ,претендирани
от тримата ищци, а не само едно паркомясто / съдът намира ,че предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 124 от ГПК ,че ответника Х.И.К. не
е собственик на тези части от имота не е безпредметно,макар неговият предмет на изследване и установяване
да се съдържа в по-широкия предмет на
произнасяне на съда по иска по чл. 108 от ЗС.
По
делото всъщност няма спор за това ,че ищците П.Х. , И.Х. и Д.Х. са собственици
на 40 кв.м. ид.части от цялата площ от 388 кв.м. на
недвижимия имот в който е построена жилищно-търговската сграда.Това следва от нот.акт № 64/ 22.04.1970 г.с който П.Х. и М. М. са закупили първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, намираща се на ул.“****** „ **** ,заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и 40 кв.м. ид.части от дворното място ,както и от удостоверението за наследници / на л. 16 от делото на
РС-Плевен / от което се вижда ,че след смъртта на М. М. нейни наследници са
именно ищците П. Х., И.П.Х. и Д.П.Х..
Собственици на
другите 40 кв.м. Ид.части от същото дворно място чрез покупко-продажба отразена
в нот.акт № 65/ 22.04.1970 г. са станали Ц.Г.М. и Ц.Т.М.
, а след смъртта на Ц.Г. през м. 10.2010г. ,това са неговите наследници по
закон Ц.Т.М. и Г. Ц.Т. ,които участват
като трети лица-помагачи на страната на ищците.
Собственици на останалите 300кв.м. ид
.части от цялата площ на имота са били Г.И.Р.
и А. Г.Р. , които са ги придобили с
покупко-продажба , отразена в нот.акт **3/ том ІV
дело **560/ 1962 г. / л.65 от делото /. Впоследствие след смъртта на Г. Р. , неговите наследници -А. Р. , заедно със сина им Б. Р. , са били сред учредителите на правото на строеж , ,а
след това самата А. Р. е починала на **.2004 г. ,оставяйки Б. Р. като
единствен наследник по закон. В хода на
процеса самият той е починал и като
негови наследници са конституирани – Б. Ц.Р. , Г.Р. и Л. Р..
От представената по делото / на л.14 / скица на поземлен имот **2640/
09.12.2011г., касаеща процесния поземлен имот
в гр.Плевен, на ул.“ ***** „ ***** се вижда ,че площта на имота по скица
е 388 кв.м.,като е отразено ,че върху
имота е построена сграда с идентификатор
56722.659.409.1 със застроена площ от 159кв.м. –жилищна сграда, многофамилна. Друго застрояване не е отразено върху същия имот , от което следва
,че незастроената част от имота е 229
кв.м.
Ищците в с.з. пред ПлОС на 22.01.2015г.
са уточнили ,че претенцията им по чл. 108 от ЗС се отнася за 40/ 129 ид.части от незастроената част на процесния поземлен имот ,т.е. претенцията им касае по-малка част от останалата незастроена ,според кадастралната скица, част от
недвижимия имот.
С оглед на
изложеното дотук ,първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.
108 от ЗС е налице – ищците установяват
пред съда че са собственици на претендираните от
тях 40/ 129 кв.м. ид.части
от имота.
Ответниците Х.И.К. и
И.П. от друга страна не притежават право
на собственост нито върху реални ,нито върху
идеални части от урегулирания поземлен имот / парцел ІV пл.№ 5182
в кв. 391 по плана на гр.Плевен. Първият
ответник –Х.К. ,по силата на отразената в нот.акт **68/
2001г.покупко-продажба е станал
собственик единствено на ателие ** с площ
от 42,80 кв.м. от жилищната сграда , построена в същия имот ,но както беше
посочено по –горе , не е станал собственик на място за паркиране ** с площ от
15 кв.м.,заедно с 25% ид.част от правото
на строеж , а така също не е станал собственик и на съответни ид.части от самия парцел.
Същото важи и по отношение
на втория ответник И.П. ,която по силата на отразената в нот.
Акт **67/ 2001 г. покупко-продажба е станала собственик само на ателие ** с
площ от 42, 80 кв.м. ,но не и на място за паркиране № 3 с площ от 15 кв.м.
,заедно с 25% ид.части от правото на строеж ,както и не е станала собственик на никакви ид.части от самия парцел върху който е построена сградата.
От анализа на събраните по делото свидетелски
показания се установява, че въпреки липсата на право на собственост върху реални или ид.части
от парцела , ответниците Х.К. и И.П.
са извършвали действия, пречещи на ищците да упражняват пълноценно правото си на
собственост върху същия имот . Тези действия са следните :
поставяне на техническо съоръжение - бариера на входа към дворното място където
се намират и паркоместата ,която се отваря посредством
дистанционно управление ,с каквото не разполагали ищците, като по този начин е бил осуетяван
достъпа на автомобили на ищците до двора, в т.ч. и до паркоместата.
Свидетелят Г. И. П. изрично сочи ,че самият той е поставил бариерата по молба на “ собствениците –това са сина ми/ Х.К. –доведен син / и дъщеря ми /И.П. / и че ищеца П.Х. не е разполагал с дистанционно за бариерата ,тъй като не бил собственик на паркомясто. В т.см. са и показанията на свидетеля П.В.Г. ,който също така потвърждава наличието на такова техническо средство ,което е осуетявало достъпа конкретно на ищеца П.Х. до вътрешния двор, където се намират и паркоместата и че това положение е продължавало години наред /близо десет години според свидетеля/.
Тези действия, обаче не се възприемат от съда като
действия по владеене на имота, а представляват само действия ,пречещи на
надлежното упражняване на правото на собственост на ищците в пълен обем. С тези
действия се е пречело единствено на
влизането на леки автомобили на ищците в двора , но не е установено те да са били лишени изобщо от достъп до дворното
място в което е построена сградата и от възможност
да го ползват за други цели освен за паркиране,като се има предвид ,че паркоместата са разположени само върху 60 кв.м. от парцела. Срещу тези действия ищците
са могли
да се защитават с иск по чл. 109 от ЗС - с искане за премахване
на посоченото техническо съоръжение напр. , а не с иск по чл. 108 от ЗС за
предаване на владението.
Според свидетеля Г.
П.,обаче,дори и това положение е било променено преди около година / считано
от датата на депозиране на свидетелските показания – 22.11.2012г. пред
РС-Плевен /,чрез „самоуправни действия“ от страна на
ищеца П.Х. ,който бил сменил кодовете и по този начин той имал достъп до паркоместата и започнал да паркира на всичките паркоместа. Вярно е ,че този свидетел е заинтересован от
изхода на делото ,доколкото се намира в родствена връзка с ответника И.П.
,която е негова дъщеря , а с ответника Х.К. се намира в близки отношения /тъй
като ответника е негов доведен син/ , но неговите показания са обстоятелствени
,пълни последователни и съдържат и факти
,които подкрепят част от твърденията в
исковата молба, поради което съдът кредитира показанията на този свидетел
изцяло ,в т.ч. и в тази част в която се установява промяна във фактическото
положение –в смисъл ,че ищеца вече има достъп до паркоместата
, поради това, че е променил кодовете на
бариерата и че сега има възможност и паркира на всяко едно от процесните паркоместа в двора. От това следва ,че той вече не е ограничен в никакъв аспект при
упражняване на правото си на собственост върху съответните ид.части
от незастроената част на парцела .
От страна на ищците
не са ангажирани доказателства в противен смисъл на изложеното от свидетеля Г. П., поради което ПлОС
намира , че понастоящем ищците не са вече лишени от достъпа до дворното място тъй като могат да
влизат зад бариерата поставена на входа към него,която била повредена , а и
старите дистанционни за бариерата не работели поради промяната на кода за
достъп ,т.е. самите ответници
не осъществяват контрол върху достъпа до дворното място чрез тази бариера.
Отделно от това от
показанията на същия свидетел се установява ,че и двамата ответници
–Х.К. и И.П. не живеят в жилищната сграда и не ползват имота изобщо, тъй като
от 10-11 години са в гр.София. Не са ангажирани и доказателства
понастоящем те да осъществяват владение
посредством действия на трети лица - наематели на притежаваните от тях ателиета
в жилищната сграда. Свидетелят П. е посочил ,че единият офис е отдаден под
наем, без да се сочи чия собственост е този офис –дали на Х.К. или на И.П. /
това се отнася към м.11.2012г. когато свидетеля
е давал показания / и че наемателят ползвал паркомясто
, но тази неустановеност е пречка да се приеме кой от двамата ответници евентуално е ползвал част от имота чрез наемателя. Освен това въпросното ползване не може да се третира като действие чрез което се лишава ищеца от
владение,респ. че имота се владее от някой от ответниците,
доколкото собствениците на самостоятелните
обекти в жилищната сграда също имат право да ползват дворното
място,което при етажната собственост в сграда в която отделните обекти са собственост на
различни лица , представлява обща част за всички
етажни собственици – чл. 38, ал. 1 от ЗС.
Поради това съдът приема ,че ищците понастоящем не са лишени
от владението на процесния недвижим имот в резултат на действия на ответниците, които
да са завладели същия имот . С оглед на това искът по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от РС-Плевен.
Като се има предвид
установеното по отношение на Х.К.,че същият
за процесния период не е живял в гр.Плевен и по тази причина не е
ползвал имота, в т.ч. и двора и паркомястото в него
, то и предявеният срещу него иск с правно осн.
чл. 59 от ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед този изход
на делото по предявените искове ,следва да бъде отменено решението на
РС-Плевен и в частта за присъдените
деловодни разноски на осн. чл. 78 от ГПК ,като вместо
това се постанови друго решение в частта за деловодните разноски ,като при това
се съобрази ,че ответниците по исковете също така
имат право на част от направените от тях деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлените части от исковете. Като се извърши компенсация между сумите за
деловодни разноски на които имат право ищците и сумите за деловодни разноски на
които имат право ответниците ,следва ,че ответниците остава да дължат на ищците по делото деловодни
разноски по компенсация в размер на 581,50 лв. за първата инстанция.
Като се съобразят направените деловодни
разноски от въззивниците за въззивната инстанция
/ общо в размер на 1040 лв. / и това ,че въззивната им
жалба е уважена частично, съдът приема ,че въззивниците
/ищци пред първата инстанция / имат право да получат половината от тези деловодни
разноски -520 лв. Въззиваемият Х.К. е направил деловодни разноски за въззивната инстнация в размер на 300 лв. ,а Б.Р. е направила деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв. С оглед изхода
на делото пред въззивната инстаниця
те също така имат право да получат половината от направените от тях разноски
съответно – 150 лв. за Х.К. и 200 лв. за Б.Р./ или общо 350 лв.
От това следва, че ищците / въззивници пред ПлОС / имат право на деловодни разноски по компенсация в
размер на 170 лв. за въззивната
инстанция.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА обжалваното решение **82 / 27.03.2014г. , постановено по
гр.д.**1/ 2012г. на ПлРС В ЧАСТТА с която ПлРС е ОТХВЪРЛИЛ
предявен иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗЗД от П.И.Х., ЕГН ***********,***
и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********,
Л.Б.Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, **,
като неоснователен и недоказан и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част ,като
водено по недопустимо искане за “ осъждане
на ответника Б. Р. да заплати на П.Х. ,
И.Х. и Д.Х. обезщетение за ползване на
незастроените части от поземлен имот с идентификатор 56722.659.409 в общ размер
на 40 лв.месечно ,считано от датата на
получаване на исковата молба,до прекратяване на действията по едноличното
ползване на незастроената част от имота ,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от дължимостта
и до окончателното и заплащане.“, което не представлява иск по чл. 31 , ал.2 от ЗС.
ОТМЕНЯ
обжалваното решение **82 /
27.03.2014г. , постановено по гр.д.**1/ 2012г. на ПлРС
в
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ : В
ЧАСТТА С КОЯТО Плевенски
районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, от
П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН **********
***, против „КАРАТО-С" ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от В.Н.Т. -
Управител, седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул."********"**,
**, **, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ***** *****,
Ателие **, И.Г.П., с адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********,
Л.Б.Р., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан, както
и В ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х.,
че вторият ответник - Х.И.К., не е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" **,
с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на
гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж
върху 60 кв.метра, при съседи : юг-място за паркиране **, север място за
паркиране № 3, изток- парцел IV-5182 и от запад - парцел ХV -5193, като
неоснователен и недоказан,,както и В
ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот , обективиран в нот.акт **63 ,том ІV , рег.№ 5657, дело **200 от 1999 г. на нотариус В.П. В
ЧАСТТА му с която Б. Г.ов Р. ,със съгласието на съпругата си Б.Ц. Р. ,А. Г. Р. ,Ц.Г.
П. , Ц.Т.М. , П. И.Х. и М. М.Х. са учредили в полза на „Карато-С“
ООД / а сега „Карато –С“ ЕООД / право на строеж
за изграждане на :
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ **, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел
–IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч.
от правото на строеж върху 60 кв.метра при съседи : изток-собствен парцел IV - 5182, запад-парцел
XV-5193, юг-парцел ХIV-5192,
север-място за паркиране №2;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ **, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV
-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч.
от правото на строеж върху 60 кв.метра при съседи : юг-място за паркиране ** , север-място за
паркиране **, изток-собствен парцел IV - 5182, запад-парцел XV - 5193,
юг-парцел ХIV-5192, север-място за паркиране **.;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 3,
с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на
гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж
върху 60 кв.метра , при съседи : юг-място за паркиране ** , север-място за
паркиране **, изток-собствен парцел IV-5182, запад-парцел ХV-5193 и
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ ** , с
площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на
гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж
върху 60 кв.метра при
съседи : юг-място за паркиране ** , изток- собствен парцел IV-5182,
запад-парцел ХV - 5193, север - парцел III-5181, 5180.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 124 от ГПК
за установено ,че Х.И.К. не е собственик на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" **, с
площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на
гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж
върху 60 кв.метра при съседи : юг-място за паркиране № 1 ,север –място за
паркиране № 3 , изток – парцел ІV-5182 и от запад – парцел ХV-5193.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК ответниците
„КАРАТО-С" ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от В.Н.Т. -
Управител, седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул."********"**,
**, **, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ***** *****,
Ателие **, И.Г.П., с адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********,
Л.Б.Р., ЕГН **********,да заплатят на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х. деловодни
разноски по компенсация за първата
инстанция в размер на 581,50 лв.
В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ с които са отхвърлени иска по
чл. 108 от ЗС,предявен срещу Х.К. и срещу И.П. ,както и иска
по чл. 59 от ЗЗД ,предявен срещу Х.К., ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение **82 / 27.03.2014г. , постановено по
гр.д.**1/ 2012г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК
въззиваемите „
КАРАТО-С" ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от В.Н.Т. - Управител,
седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул."********"**, **, **, Х.И.К.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ***** *****, Ателие **, И.Г.П.,
с адрес за призоваване гр. Плевен, ул. ***** *****, Б.Ц. Р., ЕГН **********, Г.Б.Р.,
ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********,да заплатят на въззивниците П.И.Х.,
И.П.Х. и Д.П.Х. деловодни разноски по компенсация за въззивната
инстанция в размер на 170 лв.
Решението e
постановено при участието на третите лица- помагачи на страната на ищците Г.Ц.Т., Ц.Т.М.,
и третите лица- помагачи на страната на ответниците
В.Н.Т., С.Л.К..
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :