Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./ 05.12. 2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14561/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
чл. ал.1, изр. 1 ЗЗД.
„О.Б.Б.“ АД твърди в ИМ, че е
сключила договор за кредит с Б.А.М., предоставяйки му сумата 47 200 евро на две части. Поддържа, че
ответникът е следвало да погаси кредита на 360 месечни вноски. Ответникът е
изпаднал в забава на 05.03.2012 г. тъй като съгласно чл. 18 от договора при
неплащане на 2 погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем
без да е необходимо уведомяването на длъжника.
Ищецът е изпратил до ответника уведомление за настъпване на предсрочна
изискуемост, получено чрез неговата майка на 21.10.2014 г. До 05.11.2014 г. по
кредита не били заплатени 33 вноски. Поради това на 06.11.2014 г. банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение до СРС. По ч.гр.д.
60745/2014 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за общо 57 995,55, лв.от които : 1/ 44 736,74 евро – главница, ведно
със законната лихва, считано от 06.11.2014 г. ; 2/ 6 216,24 евро –
договорна лихва за периода 05.03.2012 г. - 05.03.2014 г. ; 3/ 7 042,57
евро – наказателна лихва за периода
05.03.2012 г. - 05.03.2014 г. и
4/ 4 946,31 лева – разноски за ДТ и АВ. Поради постъпило възражение срещу
заповедтта за незабавно изпълнение(ЗНИ) в срок предявява настоящия иск и моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, четой му дължи
посочените суми.
С отговора на ИМ ответникът, чрез назначения му особен
представител, твърди, че не дължи сумите в издадената ЗНИ и оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Безпорно е, че ищеца и ответника са
страни по договор за кредит от 13.09.2007 г, съгласно който Банката се е
задължила на 09.10.2007 г. да предостави сумата от 47 200 евро по сметка на
ответника, а той се е задължил да върне сумата, заедно с годишна лихва в размер
на 6,25 %. Страните са уговорили срок на кредита - 360 месечни вноски по 293,49
евро с краен срок на издължаване (чл. 13) до 05.10.2037 г. В случай на забава е
уговорена наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент и надбавка
от 5 пункта (чл. 6, ал. 1). Наред с това
е уговорено, че Банката има право да направи договора предсрочно
изискуем за целия дълг по кредита (чл.
16 ал. 1) при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, без да е
необходимо да уведомява длъжника.Също така е уговорено (чл. 5 ал. 3), че Банката
има право едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, без да е
необходимо сключването на допълнителни споразумения между страните, за което
ищеца да е задължен да уведоми кредитополучателя.
На 19.09.2007 г. Б.М. е закупил
недвижим имот, върху който на същата дата е учредена договорна ипотека в полза
на Банката.
Вещото лице Л. Б. е дало заключение,че сумата по кредита е изцяло усвоена на 09.10.2007 г.,като ответника е заплащал редовно вноските до
05.02.2012 г. Вноската с падеж на 05.03.2012 г. е била частично заплатена и от
нея са останали незаплатени: 27.61 евро лихва и 31.34 евро главница, след която
дата преустановил плащане на погасителните вноски.
От приложеното известие за доставяне
е видно, че на 21.10.2014 г. Фанка М. – майка на отметника е получила от негово име уведомлението от
банката, че обявява цялото задължение по договора за кредит за предсрочно
изискуемо.
По делото е приложено гр.д.№60745/14
г. по описа на СРС-37 с-в, по което на
06.11.2014 г. ищеца е подал заявление за издаване на ЗНИ по чл. 417 от ГПК, издадена
на 06.04.2015 г. за: 1/ 44 736,74 евро – главница, ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2014 г. до окончателното плащане ; 2/ 6 216,24
евро – договорна лихва за периода от 05.03.2012 г. до 05.03.2014 г. ; 3/
7 042,57 евро – наказателна лихва за периода от 05.03.2012 г. до
05.03.2014 г. и 4/ 4 946,31 лева –
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В.Л. Б. установява, че посочените по горе суми са действително
дължимите от ответника суми към датата на заявлението по чл. 417 ГПК.
С молба на ищеца от 09.07.2015 г. е
образувано изп.д. 606/2015 г. по описа на ЧСИ Д.Н.с район на действие
ОС-Бургас срещу ответника за събиране на
сумите по ЗНИ. На 22.07.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, а на 04.08.2015 г. е подадено възражението му по чл. 414 ГПК. Поради това с разпореждане от
28.09.2015 г. СРС е указал на Банката, че има право на иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Разпореждането е получено от ищеца на 14.10.2015
г., а настоящата ИМ е постъпила в СГС на 12.11.2015 г., т.е. в рамките на
указания срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта:
От приложеното заповедно производство се установи,
че в срока и по реда на чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу издаденатаЗНИ.
Указанията на СРС за предевяване на иск за установяване
на вземането са получени от
Банката на 14.10.2015 г.,а
ИМ е депозирана в СГС на 12.11.2015 г.Производството е допустимо и исковете следва да
бъдат разгледани по същество.
По
иска по чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430. ал. 1 ТЗ за сумата от 44 736,74
евро – предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 13.09.2007 г.:
Съгласно нормата на 430 ТЗ с
договора за банков кредит заемодателя се задължава да отпусне конкретна сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно клаузите на договора Банката следва да докаже: наличие на валиден
договор за кредит между ищеца като кредитодател
и ответника като кредитополучател, предаване на сумата между страните
и невръщане заетата сума от ответника.
Твърдението на ищеца за настъпилата
предсрочна изискуемост, при неплащането на определен брой вноски съдът приема
за доказано тъй като ответника е бил уведомен за обевяването на предсрочната изискуемост
чрез неговата майка на 21.10.2014 г. Съгласно договора(чл.18) и двете предпоставки са налице: неизплащане
дължимите вноски от ответника след 05.03.2012 г. и връчено уведомление на
21.10.2014 г. за предсрочната изискуемост на майката на ответника със
задължението да му го предаде, на осн. чл.36 ал.3 ЗПУ.
Няма спор по делото,че сумата по договора от 47
200 евро е предоставена от ищеца и е усвоена от ответника. От заключението на
вещото лице се установи, че към датата на подаване на заявлението в СРС
ответника дължи на ищеца сумата 44 736, 74 евро представляваща главницата по сключения на
13.09.2007 г. договор за кредит. Поради изложеното искът е доказан относно главницата
и по основание и по размер и следва да
бъде уважен.
Основателна се явява и акцесорната за лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (06.11.2014 г.) до окончателното плащане.
По
иска по чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД за сумата от 6 216,24 евро съставляваща договорна лихва за периода от
05.03.2012 г. до 05.11.2014 г. :
Съгласно чл. 430 ал.1 ТЗ въз основа
валидно отпуснатия договор за кредит
между страните както се установи по
горе, следва да се отговори и на въпросите:
уговорена ли е възнаградителна лихва между страните по кредита и платени ли са дължимите вноски за дължимата
лихва от
ответника.
От доказателствата по делото се
установи, че страните по договора за кредит са уговорили възнаградителна лихва.При
положение че след 5.03.2012 г. няма плащания по вноските се дължи и тази
лихва,като размерът на вземането и съществуването му се установи от
заключението на в.л.
Съдът приема и тази претенция за доказана по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважена.
По
иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 042,57 евро – наказателни лихви
за периода от 05.03.2012 г. до 05.11.2014 г.:
С оглед изложеното по горе, след
като се установи наличието на главния дълг в полза на ищеца и изпадането на
ответника в забава като последица, следва да се обсъди налице ли е действителна
клауза за неустойка за забава в договора.
В договора за кредит и съгласно заключението
на в.л., страните са се споразумели и е
включена клауза за неустойка, която за периода от 05.03.2012 г. до 05.11.2014
г. е в размер на 7 042,57 евро. Ето защо
искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ищецът. Последният претендира и е доказал извършването на такива
в размер на 7 288,04 лева: ДТ за исковото производство – 2 268,58 лева;
адвокатско възнаграждение – 4 719,46 лева; възнаграждение за вещо лице –
300 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати и направените от ищеца разноски по делото, съразмерно на уважената част
от исковете. Съдът уважава исковете изцяло, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца общо
сумата 7 288,04 лв.
Законна последица от уважаването на установителния
иск по чл. 422 ГПК съставляват и разноските по заповедното
производство по гр.д. № 60745/14 г.,37 с-в по описа на СРС. С оглед уважаването
изцяло на исковите претенции по делото
следва да бъде осъден ответника да заплати
и изцяло платената ДТ по делото в СРС – 2 268,58 лв. и изцяло
платеното АВ – 2 677,73 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.А.М., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д.В. с адрес: ***, дължи на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ,
вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 57 995,55 евро от която : 1/ 44 736,74 евро –
главница по договор за кредит от 13.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2014 г. до окончателното й
из плащане ; 2/ 6 216,24 евро – договорна лихва по договор за кредит от
13.09.2007 г. за периода от 05.03.2012 г. до 05.03.2014 г. ; 3/ 7 042,57 евро –
наказателна лихва по договор за кредит от 13.09.2007 г. за периода от
05.03.2012 г. до 05.03.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 60 745/2014 г. по описа на СРС, 37-състав.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д.В. с адрес: ***, да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК суми в
размер на 4 946,31 лв. – разноски, направени в заповедното производство и 7
288,04 лв. – разноски, направени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: