РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Кнежа, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20211430200265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 21-0938-002085 от 21.05.2021 год.
на Началник Сектор към ОДМВР Пл., с-р Пътна полиция Пл., на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на
АНН. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Бр.“ № **, са наложени две
административни наказания Глоба общо в размер на 250 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец – за нарушения по чл. 20, ал.2 и по чл.
123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Недоволна от така наложените й административни наказания е останала
жалбоподателката А.Н., която моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си излага доводи за това, че не е
извършила описаните в постановлението нарушения.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява
лично и с адв. И.В. от ПлАК, с представено по делото пълномощно.
Поддържат жалбата, позовават се на писмени и гласни доказателства. По
същество, процесуалният представител моли за отмяна на обжалваното НП с
доводи за недоказаност на вменените на жалбоподателката нарушения.
1
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в
с.з. В придружаващо АНП писмо изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна, чрез административнонаказващия орган /АНО/,
който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По повод подаден сигнал за настъпило в района на гр. Кнежа ПТП с
пострадало лице, на 13/14.06.2021 год. свидетелите М. Г. Г. и Б. Д. К. –
двамата на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Пл.,
посетили ЦСМП – Пл., където установили жалбоподателката А.Н., на която
били извършвани изследвания след претърпяно транспортно произшествие.
От проведения разговор с нея свидетелите получили информация за мястото
на произшествието и механизма на същото, а именно на второкласен път след
изхода на гр. Кн. в посока гр. Пл., на прав участък от пътя, на който имало
разпилени камъни, чакъл, автомобилът поднесъл, излязъл от платното за
движение и се преобърнал в дясно по посока на движението си в крайпътна
канавка. Незабавно след това полицейските служители се отправили към
мястото на произшествието. Пристигайки констатирали мокра асфалтова
настилка и разпиляна фракция (бял камък) и прах на пътя, но автомобил
липсвал. Провели разговор с колегите си от РУ Кн. относно евентуалното
местонахождение на автомобила, но не установили същия. Върнали се отново
в ЦСМП гр. Пл., където в повторен разговор с пострадалата Н. били
уведомени, че автомобилът е бил преместен от нейния брат – Т.Н..
Полицейските служител Г. и К. се свързали по телефона със св. Т. В. Н., който
заявил, че ще ги заведе както на мястото на ПТП, така и при автомобила.
После свидетелите Г. и К. се върнали отново в гр. Кн. и се срещнали със св.
Н.. Същият ги завел на мястото на произшествието, където вече били
констатирали мокра асфалтова настила и разпилян по нея бял камък и прах,
както и следи произшествието. Направили схема на местопроизшествието.
2
След това св. Т.Н. ги отвел при катастрофиралия автомобил, който бил
оставен на ул. „Ком“ в гр. Кн., без регистрационни номера. В хода на
проверката полицейските служители установили още, че първоначално
водачът – жалб. А.Н. е била транспортирана до ФСМП – Кн. за преглед, а
впоследствие в ЦСМП – Пл. за извършване на изследвания.
След извършени огледи на местопроизшествието и на автомобила,
свидетелите Г. и К. се върнали в гр. Пл. и в ЦСМП мл. автоконтрольор М.Г.
приел, че вина за настъпилото ПТП има именно жалб. А.Н. и в присъствието
на св. Б.К., съставил на същата акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 375549, за това, че: на 13.06.2021 год. в 23:35 часа на
второкласен път ІІ 13 Кнежа – Искър – Долни Дъбник /І 3/ при км.75+439, с
посока на движение към гр. И., на около един километър от табелата за край
на населено място гр. Кн. в същата посока, като водач управлява собствения
си лек автомобил Пежо 206 с рег. номер ********, извършва следното:
1. При движение с несъобразена скорост, с пътните условия (мокра пътна
настилка) и разпиляна фракция по платното за движение (ситно натрошен бял
камък), губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се
занася, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се
преобръща в крайпътна територия.
2. Допуска ПТП с материални щети и пострадал, като не остава на
мястото на произшествието и не уведомява съответните служби за контрол на
МВР. Водачът е посетил центъра за спешно приемно отделение при ЦСМП
гр. Пл., където е установен на 14.06.2021 год.в 02:00 часа за вземане на
отношение.
Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по чл. 123,
ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателката и тя го подписал без
възражения. Получила е препис от АУАН.
Жалб. А.Н. не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН от Началник сектор към ОДМВР
Пл., с-р Пътна полиция, било издадено атакуваното НП, с което на АНН. В.
Н. е наложена Глоба в размер на 200 лв. – по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и
Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец –
по чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП, за това, че:
3
На 13.06.2021 год. в 23:35 часа на второкласен път ІІ 13 Кнежа – Искър –
Долни Дъбник /І 3/ при км.75+439, с посока на движение към гр. Иск., на
около един километър от табелата за край на населено място гр. Кнежа в
същата посока, като водач управлява собствения си лек автомобил Пежо 206 с
рег. номер ********, извършва следното:
1. При движение с несъобразена скорост, с пътните условия (мокра пътна
настилка) и разпиляна фракция по платното за движение (ситно натрошен бял
камък), губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се
занася, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се
преобръща в крайпътна територия.
2. Допуска ПТП с материални щети и пострадал, като не остава на
мястото на произшествието и не уведомява съответните служби за контрол на
МВР. Водачът е посетил центъра за спешно приемно отделение при ЦСМП
гр. Пл., където е установен на 14.06.2021 год.в 02:00 часа за вземане на
отношение, с което виновно е нарушила чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, с условията
на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие, или създадена опасност за движението, ПТП
и чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията й.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на
министъра на МВР въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите
М.Г., Б.К. и Т.Н., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен
състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 375549 от 14.06.2021 год., декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
справка за нарушите/водач, констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 15.06.2021 год. заедно с план-схема, заповед на министъра на МВР.
Доколкото с НП на жалбоподателката са наложени санкции за две адм.
4
нарушения, съдът счете, че следва са обсъди всяка част на НП поотделно.
По т.1 от НП:
С тази част на НП на жалб. А.Н. е наложено наказание на основание чл.
179, ал.2, пр.1от ЗДвП за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания не се установява по несъмнен и категоричен начин,
че с действията си жалб. Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според
който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“. Безспорно се установи, че причина за
процесното ПТП е освен мокра пътна настилка и разпиляна фракция по
платното за движение – ситно натрошен бял камък и прах. Разпоредбата на
чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и
всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят
скоростта на превозното средство във всички случаи, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да се приеме, че
жалбоподателката е управлявала автомобила с несъобразена скорост, освен
твърдението за такава скорост, констатиращият орган трябва да е направил и
посочил констатации както за всички характеристики на пътната обстановка,
така и за движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на
твърдението за управление с несъобразена скорост. По делото не се събраха
доказателства за евентуално поставени пътни знаци, указващи ограничение на
максимално разрешената извън населено място скорост на посочения в АУАН
и в НП пътен участък, или че пътят е бил в ремонт, за което свидетелстват К.
и Н.. Не е установено както от актосъствителя, така и от наказващия орган,
каква е била скоростта на движение на ППС, управлявано от
5
жалбоподателката, за да се приеме, че същата е несъобразена. Не е обсъден
въпроса относно субективния елемент на нарушението, а именно могъл ли е
водачът да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно налице
ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл.
11 от ЗАНН във връзка с чл. 15 от НК. Въпреки тези нарушения, следва да се
засегне и един принципно важен въпрос по същество. Според съда,
неправилно е възприетото становище от контролните органи, че щом се е
стигнало до ПТП скоростта винаги е несъобразена. В тази връзка съдът не
споделя становището на наказващия орган, че наличието на инертни
материали на пътя (ситно натрошен бял камък) следва да се третира като
предвидимо препятствие, без да се изследва в пълнота конкретния случай.
Недопустимо е да се приема, че при настъпило ПТП, водачът винаги се е
движел с несъобразена скорост. При всички случаи обаче следва да се съберат
доказателства, сочещи за величината на скоростта – свидетелски показания,
спирачен път и други възможни, каквито в случая липсват. Неизясняването на
тези обстоятелства, които съставляват съществен елемент от състава на
нарушението, санкционирано по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, води до
необоснованост на АУАН и НП.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно
които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено. В случая е
посочено, че при движение с несъобразена скорост с пътните условия
жалбоподателката е изгубила контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което се занася и напуска пътното платно в дясно по посока на
движението си и се преобръща в крайпътна територия. За да е описано
нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин,
позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН и НП да е
посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да
се стигне до излизане от платното за движение и самокатастрофиране, в
какво се е изразявало несъобразяването с пътните условия, за да спре пред
предвидимо препятствие, скоростта на движение на МПС. Безспорно,
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл следва да е
налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и
6
настъпилото ПТП. В конкретния случай следва жалбоподателят да не е
изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.2 ЗДвП, в резултат на
което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче не се събраха
доказателства, от които да се установи, че жалб. А.Н. не е съобразила
скоростта на движение на управлявания от нея автомобил с пътните условия,
за да спре пред предвидимо препятствие. В този смисъл не е установено с
каква скорост се е движил процесният автомобил, поради което и не би могло
да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Предвид това не може да се направи извод по безспорен и
категоричен начин дали причината за настъпване на ПТП е именно
несъобразена скорост и имал ли е изобщо водачът възможност да избегне
напускането на пътното платно и последвалото ПТП. Ето защо съдът намира,
че обжалваното НП следва да бъде отменено в частта по пункт първи като
необосновано и незаконосъобразно.
По т.2 от НП:
Съдът намира, че нарушението по чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП не е
доказано, дори напротив, събрани са доказателства за липса на такова. По
делото не се спори, че жалбоподателката е самокатастрофирала, при което е
причинила материални щети по собствения си лек автомобил и че единствен
пострадал вследствие на ПТП е именно тя. АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Безспорно същата е напуснала местопроизшествието, но
АНО не е отчел причината за това нейно поведение. По делото се събраха
доказателства, че жалб. А.Н. е била откарана до ФСМП – Кн. за оказване на
медицинска помощ, а впоследствие транспортирана в ЦСМП – Пл. за
извършване на медицински изследвания. С поведението си след това
жалбоподателката е изпълнила останалите свои задължения като водач
участвал в ПТП, а именно съдействала е на полицията според възможностите
си в онзи момент, като е предоставила на полицейските служители
възможност за контакт с нейния брат, който от своя страна е оказал
съдействие за извършване на оглед на автомобила и съставяне на протокол за
ПТП.
Така неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като не е отчел описаните по-горе факти. Ето защо,
7
съдът намира, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за това, че
не е останал на местопроизшествието, т.е. го е напуснал и не е уведомил
съответната служба за контрол. При тези данни се налага извод, че НП и в
тази му част е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при
непълнота на доказателствата.
По изложените съображения, съдът счита, че така издаденото
наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и
като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
разноски, в полза на жалбоподателката следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 200 лева, представляваща заплатено от нея
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 във вр. с ал.3, т.2 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0938-002085 от
21.06.2021 год. на Началник Сектор към ОД МВР – Пл., С-р Пътна полиция
Пл., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП на АНН. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул.
„Бр.“ № **, е наложено административно наказание ГЛОБА общо в размер на
250 лева, лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – за нарушения по
чл. 20, ал.2 и по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – гр. Пл. да заплати на АНН. В. Н. с ЕГН ********** от гр. Кн., ул.
„Бр.“ № **, сумата от 200 (двеста) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8