РЕШЕНИЕ
№ 2136
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря С.НА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120106212 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
***, със седалище гр. София, против Г. С. К. с ЕГН **********, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 13 512,92 лв. - (тринадесет хиляди петстотин
и дванадесет лева и деведесет и две стотинки) - главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS- 17294456/10.09.2019 г., ведно със законна лихва върху нея за
периода от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането; 136 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2023г. до 11.05.2023 г. ; 1215,06 лв. - (хиляда двеста и петнадесет лева и
шест стотинки) - мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 19.12.2023., които вземания
са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***, 1 с-в по описа на
Районен съд Бургас.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: 10.09.2019 г. между „***“ с
ЕИК *** в качеството му на кредитор, от една страна и Г. С. К. с ЕГН ********** в
качеството му на кредитополучател, от друга страна, бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS- 17294456/10.09.2019 г. По силата на чл. 2 от договора, размерът на
предоставения с този Договор заем бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита”, от 20 000 лв., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия
1
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора.
На 11.09.2019 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит, по посочената в
договора банкова сметка IBAN BG*** и BIC ***. От общия размер на кредита служебно е
била удържана сумата от 700 лв. с основание „Такса ангажимент“, която е такса съгласно чл.
2, посочена в съответното поле, срещу което Кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове. Таксата се заплащала от Кредитополучателя при усвояване на кредита,
като Кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита.
На 27.04.2020 г. между страните по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17294456/10.09.2019 г., било сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски,
съгласно което заплащането на месечни погасителни вноски по посочения Договор за
кредит с № 7, 8 и 9 (номера на отложените вноски), се отлагало за гратисен период от 3
месеца. Вследствие на изменението на срока на кредита се удължил със срока на гратисният
период. Вследствие сключеното между страните споразумение срокът на договора се
удължил до 05.12.2026 г. Кредитополучателят трайно преустановил погасяването на кредита.
Поради неплащане на вноска с падеж 05.03.2023 г. и вноска с падеж, 05.04.2023 г.,
съгласно изготвения погасителен план, при спазване на условията на чл. 9 от договора за
кредит, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което уведомила
кредитополучателя, като на 11.05.2023 г., на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем. С оглед
на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер
на кредита настъпила на 11.05.2023 г. Предвид настъпилата предсрочна изискуемост,
банката депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на дължимите суми.
Била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и ищецът е предявил настоящия иск, по изрични указания на
заповедния съд.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът счете, че правото на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата
молба, ищецът моли съда да приеме, че с връчването на ответника - кредитополучател на
препис от исковата молба ведно с приложенията, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, е
обявила вземането си за пълния размер на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство, което представлява правнорелевантен факт, който да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски по
заповедното и по исковото производства.
Съдът намира исковете за допустими, правното им основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК и чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ и чл. 86, ал. 1, ЗЗД. В условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ и чл. 86, ал. 1, ЗЗД.
2
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага становище, че исковете са допустими, но неоснователни.
Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че договорът не отговаря на
изискванията на закона, а именно чл. 10, ал.1 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.), съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Намира, че в случая не е спазено изискването за
размер на шрифта. Поради това сочи, че на основание чл. 22 от ЗПК целият договор е
недействителен.
Отделно от горното излага, че не са налице условия за настъпване на предсрочна
изискуемост и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. С оглед на
изложеното, моли исковите претенция да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който поддържа предявените
искове и претендира уважаването им.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения по реда на
чл.47 от ГПК особен представител адв. ***, която оспорва предявените искове и претендира
отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.02.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на следните суми: 13512,92 лева – главница; 1972.61 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода 05.03.2023г. – 05.12.2026г.; 1215.06 лв. –
мораторна лихва, дължима за периода 05.04.2023г. – 19.12.2023г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебно-
деловодни разноски в общ размер от 1692,20 лв., включващи държавна такса от 334,01 лв.,
както и 1358,19 лв. – адвокатски хонорар.
На 06.02.2024 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №*** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №*** г. по описа на БРС, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, част от
претендираните със заявлението суми и част от съдебно-деловодните разноски.
С разпореждане от 06.02.2024г., съдът е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 1972,61 лв. – възнаградителна лихва за периода
05.03.2023г. – 05.12.2026г., както и за част от претендираните разноски.
Това разпореждане е било обжалвано от заявителя и на 10.05.2024г., въз основа на
Определение №1159/30.04.2024г., заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 136 лв. – възнаградителна лихва за периода
05.03.2023г. – 11.05.2023г., както и още 30,52 лв. – съдебно-деловодни разноски.
3
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което Районен съд – Бургас, с Разпореждане №8444/31.07.2024 г., постановено по
ч.гр.д. №***г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК, в едномесечен срок от
съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника
настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По
настоящото производство е приложено ч. гр. д. № *** г. по описа на БРС.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за кредит, отговарящ на
императивните правила на ЗЗП и ЗПК, обвързващ страните и включващ твърдените клаузи
за дължимост на процесните парични вземания; легитимацията си на изправна страна по
договора; легитимацията на ответника като длъжник; надлежното обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията, уведомяването длъжника за тази си воля, както и размера на
претендираните парични вземания.
От представените по делото справки е видно, че настоящият ищец е правоприемник на
дружеството кредитодател „***“ КТЧ.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17294456/10.09.2019 г., сключен между страните. По силата на чл. 2 от договора, размерът
на предоставения с договора заем бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита”, от 20 000 лв., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 11.092019г., видно от което
сумата е преведена по сметка на кредитополучателя. От общия размер на кредита /20000 лв./
е служебно удържана от кредитодателя сумата от 700 лв. – „такса ангажимент“, съгласно
чл.2 от договора.
На 27.04.2020 г. между страните по договора е сключено Споразумение за отсрочване на
погасителни вноски, представено по делото, съгласно което заплащането на месечни
погасителни вноски по посочения Договор за кредит с № 7, 8 и 9 (номера на отложените
вноски), се отлага за гратисен период от 3 месеца, като вследствие на изменението, срокът
на кредита се удължил със срока на гратисният период, т.е. до 05.12.2026 г.
Представена е последна покана до длъжника, в която се съдържа уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост до него от страна на кредитодателя, за която няма
данни да е връчена на длъжника.
По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспореното
заключение, на която дава отговор на въпросите относно размера на усвоената сума, размера
на дължимата от ответника главница по договора, на дължимите лихви, както и дали са
редовно водени счетоводните книги на кредитодателя.
4
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното
заключение, на която се установява, че размерът на шрифта в договора за кредит е не по-
голям от 11 пункта, т.е. по-малък е от 12 пункта.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата на
ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
При сключване на въпросния договор не е спазено императивното изискване на чл.10
ал.1 ЗПК, а именно относно шрифта на договора, който следва да е не по-малък от 12 пункта.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай, не е спазена императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК относно
размера на шрифта което, на основание чл.22 от ЗПК, води до недействителност на договора
за потребителски кредит.
Поради гореизложеното, за ответника е възникнало валидно задължението да върне
единствено чистата стойност на кредита или 20000 лв.
Поради установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по
договора на суми в общ размер от 11314,10 лева, то следва да се приеме, че с тази сума е
погасено част от задължението за главница от 20000 лева.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск за главница
следва да бъде уважен за сумата от 8685,90 лв., като за разликата над този размер до пълния
предявен такъв от 13512,92 лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да бъдат отхвърлени и исковете за възнаградителна и мораторна лихва.
По отношение на разноските, при този изход на делото, право на присъждане на
разноски в тяхна полза имат и двете страни, съразмерно на отхвърлената и уважената част
от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани. Ищецът е направил искане в този смисъл своевременно и е
представил списък на разноските и доказателства за реалното им извършване.
Ищецът претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, в общ
размер от 5669,02 лв., а именно: 1707,20 лева, сторените в заповедното производство
разноски, от които: 334,01 лева за държавна такса, 15 лв. – за частна жалба и 1358,19 лева
адвокатско възнаграждение, а в настоящото производството сумата от 3961,82 лв., от които:
306,51 лв. – държавна такса, 870 лв. - депозит за назначаване на особен представител,
5
адвокатски хонорар – 2085,31 лв., 700 лв. – депозити за СИЕ и САТЕ.
Съразмерно с уважената част от исковете му се дължат разноски за исковото
производство в общ размер от 2315,13 лв., а за заповедното – 997,62, т.е. общо 3312,75 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. С. К. с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. – изпълнителни директори,
сумата от 8685,90 - главница, претендирана на основание Договор потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS- 17294456/10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които суми са
предмет на издадената по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС, заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 4827,02 лв. – главница, над уважения
размер от 8685,90 лв. до пълния претендиран такъв от 13512,92 лв., 136 лв. -
възнаградителна лихва за периода 05.03.2023г.-11.05.2023г. и 1215,06 лв. - мораторна лихва
за периода 05.04.2023г. – 19.12.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. С. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България”
АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д.
– изпълнителни директори, сумата от 3312,75 лева - разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
6