РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. гр. Хасково, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640101560 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79
ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. ************, представлявано от А.С.А.; против Н. К. Г. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр. **************; както и с адрес в гр. *******************.
Ищецът твърди, че на 09.11.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК с вх. № 23064751 срещу ответника за сумата от общо 1 278,27 лв., от които 1
083,12 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ и дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането; 162,12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018
г. до 26.10.2020 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 27,35 лева - главница за
периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на
вземането; и 5,68 лева - мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 26.10.2020 г., като
претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане по гр. дело № 3058/2020 г. на ХРС било уважено искането му и
била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от ищеца на
09.06.2021 г., му било указано, да предяви иск относно вземането си в едномесечния срок по
чл.415 ал.1 от ГПК, което той правел с настоящия – относно консумирана и незаплатена ТЕ от
ответника за топлоснабден имот на адреса му в София. Ответникът, в качеството на собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, бил клиент на ТЕ за битови нужди, по смисъла на §
190 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. §1 т.2а. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” АД на клиенти за
1
битови нужди в гр. София, одобрени от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на клиентите. С тези ОУ се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и дружеството:правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и
др. Ответникът не упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ (чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него
влезли в сила посочените ОУ, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор", в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", в чл.31 ал.1, били определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, било в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите
ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 45- дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът изпадал в забава за тази
сума и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С
ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като
ищецът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ) дружеството
ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за
ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на ищеца на
посочен адрес. Ответникът, видно от приложено извлечение от сметки за абонатен № 448209,
използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период, като не погасил
задълженията си. На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на ТЕ между потребителите в
сграда - етажна собственост /ЕС/ се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а. В случая сградата - ЕС, в
която се намирал имотът на ответника, сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ищеца, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ.
Съгласно чл.155 ал.1 т.2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на
чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Така било сторено и в случая. Съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови
нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавяла
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като
се започне от най-старото.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
2
установено по отношение на ответника, че той му дължи подробно описаните по-горе суми, като
му присъди направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в допълнително
писмено становище по делото, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Преди всичко възразява, че претендираната сума от 1083,12 лева следвало да се
конкретизира, като се посочи, какви месечни периодични плащания включва; както и общата сума
от 1 278,27 лева следвало да се посочи, какви вземания включва, върху които да се внесе
следващата се държавна такса. Предявените искове били неоснователни. Ответникът възразява, че
не е ползвал услугите на ищцовото дружество за посочения период. Той не бил обвързан с ищеца с
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ТЕ, нито през процесния период
между страните бил налице договор, сключен при ОУ, по смисъла на чл.298 от ТЗ, т.к.
предпоставките по чл.150 от ЗЕ съществено се отклонявали от общите правила за търговските
сделки при ОУ и същите в случая не били спазени. Липсвало публично известяване на
потребителите на ТЕ за ОУ за продажба на ТЕ от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 2016 г. на ДКЕВР, и изтичането на
съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред водело до
извод за неоснователното позоваване на клаузи от ОУ като източник на претендираното вземане.
Това било достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищцовото дружество по претендираните
суми е изцяло недължимо, което водело до неоснователност на предявения по отношение на
същото установителен иск, който следвало да се отхвърли. На следващо място, нищожни били
клаузите на чл.31 ал.1 и следващите от ОУ от 2016 г., на основание чл.146 ал.1 пр. 1 от ЗЗП; като
неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен в чл.143 ал.1 от
ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца- търговец и тези
на потребителите- купувачи. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставяло в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Противно на общото разбиране за
справедливост и равнопоставеност на субектите в гражданското общество било, потребителят да
бъде задължаван да прави значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с
посочените технически средства и за достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията
си по евентуалния договор, чийто предмет нямал връзка с тези вложения. Поради това
неоснователни били и претенциите на ищеца за заплащане на мораторни лихви за този период,
както върху сумите за ТЕ, така и за дялово разпределение. Но дори и да се приемело, че тези
клаузи са действителни, по делото нямало доказателства за публикуването на посочените месечни
сметки в сайта на дружеството, за да се определи, кога длъжникът е изпаднал в забава, което било
още едно основание за отхвърлянето на претенцията за мораторни лихви, като неоснователна.
Действително, ответникът бил собственик на обекта, съгласно представения нотариален акт, но за
периода имотът не бил обитаван. Той възразява, че не били извършвани измервания по реда на
чл.49 и сл. от Наредба 16 -334; не било извършвано отчитане по реда на чл.53 и сл. от същата; не
било извършвано разпределение по реда на Глава Осма от същата и никога не му били
представяни отчети за доставена топлоенергия, главни отчети и/или изравнителни сметки за
каквито и да е периоди. Ищецът не представял и никакви документи, от които да е видно, по какъв
3
начин е разпределено количеството ТЕ за общите части - или така нареченото „дялово
разпределение". В представените от ищцовата страна документи, не била показана връзката и
зависимостта между идеалните части от общите части и количеството топлоенергия за ЕС, не бил
представен протокол от ОС на ЕС за взети решения, по какъв начин топлинният счетоводител /ако
въобще имало сключен договор с такъв/ бил правил дяловото разпределение. Така претендираните
от ищеца суми за дялово разпределение били без основание и без доказан размер. Не били
връчвани фактури за плащане на дължими суми, а ищецът бил регистриран в TP и било
задължително изготвяне на фактури за предоставени стоки и услуги на клиенти по реда на чл.4 - 6
от ЗСч.
Предвид изложеното, ответникът счита предявения иск за неоснователен по основание и
размер, а в случай, че съдът го счете за основателен – прави възражение за изтекла погасителна
давност, според чл.111 б."в" от ЗЗД, поради изтичането на 3-годишния давностен срок. Ето защо се
иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като на ответника се присъдят направените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие нотариален акт за продажба на
право на строеж върху недвижим имот № 62 том II рег.№ 2607 дело № 231/ 2012 г. от 11.07.2012 г.
на нотариус с рег. № 350. По силата му, ответникът е закупил правото на строеж на недвижим
имот – апартамент № **********; заедно с припадащите му се 0,017% ид.части от общите части
на сградата, равняващи се на 10,24 кв.м.; находящ се в описана новоизграждаща се жилищна
сграда в гр. ********. Той е подал до ищеца заявление- декларация от 26.09.2016 г. за откриване
на партида за топлоснабден имот на адрес ул. *******; съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови
нужди от ищцовото дружество на клиенти в гр. София, като е приложил документ, удостоверяващ
правото на собственост или вещното право на ползване. От същата дата - 26.09.2016 г. е
представеният по делото договор, сключен между „Топлофикация – София” ЕАД и Етажна
собственост на адрес: гр. *********, представлявана от Теодора Стефанова Петкова. Предмет на
договора е, извършването на услугата дялово разпределение на количеството ТЕ между отделните
клиенти в сграда – ЕС, съгласно протокол от ОС на ЕС за избор на лице по чл.139а от ЗЕ, с което
дружеството е избрано да извършва тази услуга – приложение № 1, неразделна част от договора;
със срок на договора, който се продължава автоматично, ако някоя от страните писмено не заяви
неговото прекратяване. В чл.2 от същия изрично е уговорено, че стойността на тази услуга се
заплаща от възложителя по цени, съгласно утвърден ценоразпис – приложение № 2, неразделна
част от договора – в 30-дневен срок, считано от датата на фактурирането й. При забава в това
плащане е уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането /чл.6/. От същата дата - 26.09.2016 г. е и акт за разпределение на
отопляемите обеми по проект в сградата ж.к. ********* от „Топлофикация София“ ЕАД, подписан
от ответника, а именно за общ обем от 82,5 куб.м. Посоченият в договора управител на ЕС е
подписал декларация с нотариална заверка рег.№ 18364/ 03.11.2016 г. на нотариус с рег. № 617; че
на 19.04.2016 г. е проведено ОС на собствениците, обитателите и ползвателите на самостоятелни
обекти в режим на ЕС на адрес в гр. ********* ****; като присъствали са собственици с общо
77,6% ид.ч. от общите части на сградата, за което съставен бил протокол № 2 от същата дата,
представен и по делото. Видно от последния, взети са били следните решения: за запознаването на
собствениците с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, за присъединяването към
4
ищцовата топлопреносна мрежа, за упълномощаването на представител, да подпише с ищеца
договор за това, за избор на „Топлофикация” АД за извършва услугата дялово разпределение на
ТЕ. Неразделна част от протокола е списък на присъствалите собственици, притежаващи поне 2/3
от собствеността на сградата – ЕС с тяхното съгласие по взетите на ОС решения. На ред – ап.№
В304 е вписан ответникът в настоящото производство, положил своя подпис, като са отразени 1
брой разпределители/ топломери и 2 броя водомери топла вода, 46,7, при 1,7% ид.части. Ищецът
представи по делото още окончателен договор № ОДБ 428 от 27.12.2016 г. за присъединяване на
битов клиент към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД; сключен с изброени
собственици на имоти в жилищна сграда в гр. ********* вх.1 и вх.2; сред които и ответникът под
№ 33, подписал се в приложен списък. Във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г. са публикувани
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР; като съответно
необходимите части от тях за разрешаването на настоящия правен спор, съдът ще коментира по-
долу в настоящите си мотиви.
Относно конкретните процесни задължения на ответника, ищецът представи по делото две
съобщения към фактура. Първото е към фактура № ********** с дата на издаване/ дата на данъчно
събитие – 31.07.2018 г. за обща дължима сума от 474,65 лева, представляваща окончателно
дължима сума за реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., с ДДС;
включваща описани суми за отопление и подгряване на вода; с посочен срок на плащане –
14.09.2018 г. В съобщението са описани и издадените кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена топлинна енергия за същия период, както и изравнение, подадено от ФДР.
Второто съобщение е към фактура № ********** с дата на издаване/ дата на данъчно събитие –
31.07.2019 г. за обща дължима сума от 608,47 лева, представляваща окончателно дължима сума за
реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., с ДДС; включваща описани суми
за отопление и подгряване на вода; с посочен срок на плащане – 14.09.2019 г. В съобщението са
описани и издадените кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за
същия период, както и изравнение, подадено от ФДР. Цитираните по-горе две суми пари се сочат
и в представена от ищеца справка за абонат: ********** за периода от 31.10.2017 г. до 31.07.2019
г., като дължими по съответните две фактури. Така главниците от 474,65 лв. и от 608,47 лв., се
включват в сбора на общо 21 главници в общ размер от 1 110,47 лв. Останалите 19 главници са на
основание издадени ежемесечни документи в периода 31.10.2017 г. – 30.04.2019 г., в размери от по
1,37 лв. в периода 31.10.2017 г. - 31.05.2018 г. /общо 8 главници/ и от по 1,49 лв. в периода
30.06.2018 г. - 30.04.2019 г. /общо 11 главници/. В документа за всяка от 21-те главници се сочи
дължима лихва, всичко общо размер на 167,80 лв., без посочени периоди; или всичко общо
задължение за главници и за лихви в размер на 1 278,27 лв.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, чиито заключения
приема като компетентно и безпристрастно дадени. Съответно необходимите части от тях за
разрешаването на настоящия правен спор, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 23064751/ 09.11.2020 г.
по описа на РС-София, въз основа на което и изпратено по подсъдност е образувано производство
по ч.гр.дело № 3058/2020 г. на ХРС. По това дело със заповед № 260553/ 22.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено, ответникът да заплати на
5
ищеца сумите както следва: 1 083,12 лв. главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена ТЕ, с 162,12 лв. лихва за забава от 15.09.2018 г. до 26.10.2020 г., 27,35 лв. главница –
дялово разпределение, с 5,68 лв. лихва за забава от 01.12.2017 г. до 26.10.2020 г., и законната лихва
върху главниците от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 25,57 лв.
заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото; като
вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане стойността на доставена ТЕ за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр.
*********************; както и изравнителни сметки и дължими суми за дялово разпределение.
В заявлението до съда заявителят е обосновал вземането си на фактите и обстоятелствата,
посочени и в настоящата му искова молба. В законоустановения срок длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. На 09.06.2021 г. на заявителя е указано, да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата си искова молба, изпратена по пощата на 08.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140
ал.1 т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3. Според чл.150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти на такава енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). ОУ влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от клиентите. Легална дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в §
1, т.2а (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ, според който текст, това е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно правото на собственост или на ползване върху имота води до създаване на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до
възникване на задължението да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
Така, съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещно право на собственост по
отношение на процесния топлоснабден имот – апартамент, което не е спорно и се установява по
делото от представения титул за собственост; ответникът е клиент за топлинна енергия на
ищцовото дружество и съгласно чл.12 т.1 от ОУ е бил длъжен, да заплаща дължимите суми за ТЕ
и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Същевременно, с ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/ 2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото ТР е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
6
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Собственикът, какъвто е ответникът, или титулярът на вещно право
на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. От представения по делото нотариален акт от 11.07.2012 г. се установява, че ответникът е
закупил правото на строеж на процесния топлоснабден имот, което право не се спори, че е било
реализирано, а именно – за апартамент № **********; заедно с припадащите му се 0,017%
ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 10,24 кв.м.; находящ се в описана
новоизграждаща се жилищна сграда в гр. София, кв.15в, *********. Самият ответник е подал до
ищеца заявление- декларация от 26.09.2016 г. за откриване на партида за топлоснабден имот на
адрес *********; съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от ищцовото дружество на
клиенти в гр. София, като е приложил документ, удостоверяващ правото му на собственост. От
същата дата - 26.09.2016 г. е и акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата
ж.к. *********, от „Топлофикация София“ ЕАД, подписан от ответника, а именно за общ обем от
82,5 куб.м. Лично ответникът е присъствал и на проведеното на 19.04.2016 г. ОС на собствениците,
обитателите и ползвателите на самостоятелни обекти в режим на ЕС на адрес в гр. ********* ****;
като присъствали са собственици с общо 77,6% ид.ч. от общите части на сградата; като в
приложения към протокола от ОС списък - на ред – ап.№ В304 е вписан ответникът, положил своя
подпис, като са отразени 1 брой разпределители/ топломери и 2 броя водомери топла вода, 46,7,
при 1,7% ид.части. На това ОС са били взети следните решения: за запознаването на
собствениците с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, за присъединяването към
ищцовата топлопреносна мрежа, за упълномощаването на представител, да подпише с ищеца
договор за това, за избор на „Топлофикация” АД за извършва услугата дялово разпределение на
ТЕ. Сключен е бил и окончателен договор на 27.12.2016 г. за присъединяване на битов клиент към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД; сключен с изброени собственици на
имоти в жилищната сграда на посочения адрес, сред които и ответникът под № 33, подписал се в
приложен списък. По делото нито се възразява, нито се доказва, ответникът да се е разпоредил с
процесния си топлоснабден имот преди исковия период м.05.2017 г. - м.04.2019 г. Ето защо и
според цитираната норма на чл.150 ал.1 от ЗЕ, следва да се приеме, че между страните по делото и
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ за продажба, каквито са ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с решение по протокол №
7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г. Разпоредбата на чл.150 ал.3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в ОУ клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
7
в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
ответникът не възразява и не установява да е упражнил това право срещу цитираните ОУ, поради
което следва да се приеме, че ги е приел. Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при ОУ възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата
на закона – чл.150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. В този смисъл е и решение № 35/ 21.02.2014 г. по гр.дело № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО. Ето защо цитираните ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение. По
изложените съображения, налага се изводът, че за исковия период между страните в процеса е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот; като ответните възражения за обратното са
неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и в действалата през процесния период
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., отменена с
§ 5 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20.03.2020
г., в сила от 24.03.2020 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищцовото
дружество, осъществявало и услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период – обстоятелство, което се установява, както от събраните по делото писмени доказателства,
така и от изслушаните по делото съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. В
нормата на чл.156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и
съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Същевременно, решение № 5/ 22.04.2010 г. по конст.дело № 15/2009 г. на Конституционния съд
определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост
(чл.140 ал.3 от ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд, при
съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите
им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи
се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и
сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ,
включително и сградната инсталация. Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д.
№ 2/2016 г., ОСГК на ВКС; за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, вр. § 1 от ДР ЗЗП. Доколкото последните правила
са въведени в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския
8
парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице
противоречие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите, досежно
дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на потребената енергия
– с прогнозни суми и изравнителни сметки.
При изготвянето на заключението си, съдебно- техническата експертиза е ползвала,
освен материалите по делото, и предоставените й от ищеца - допълнителни данни за отчетените
показания на общия топломер в СЕС и приспаданото количество ТЕ за технологични разходи
ежемесечно; както и данни за дялово разпределение на ТЕ за разпределение и за изравнителните
сметки, изготвяни за ответника и процесния имот. Вещото лице сочи, че за процесния период
количествата ТЕ за технологични разходи на абонатната станция се приспадали за сметка на
„Топлофикация София" ЕАД. Дяловото разпределение на ТЕ за имота на ответника било
извършено в съответствие с „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост" Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 - таблица 1 към
заключението. Изготвяните изравнителни сметки за отделните отоплителни сезони е посочил в
таблица 3, а фактурираните суми за ТЕ за процесния период по месеци и по отделни пера - в
таблица 2. Вещото лице сочи, че количествата ТЕ, определени за имота на ответника, били
остойностявани в съответствие с одобрените цени на ТЕ от КЕВР. Топломерът в абонатната
станция подлежал на последваща периодична проверка на всеки 2 години, като преминал
първоначална и последваща през 2016 г. и 2018 г. Така, във връзка с констатациите на съдебно-
техническата експертиза, установява се, че ищецът е изпълнил насрещните си задължения по
договора за доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, както и задълженията
си по договора за дялово разпределение на ТЕ. Ответните възражения за обратното са
неоснователни, в т.ч. и тези, че през процесния период той не е ползвал услугите на ищцовото
дружество, а имотът му бил необитаем. Именно за реално консумирана ТЕ през периода в
ответния имот са представените по делото две съобщения към фактури и справка, които писмени
доказателства не се оспориха от ответната страна. Назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза установи, а и не се спори, че фактурираните задължения за топлинна енергия за имота
на ответника за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г. са непогасени, като изравнителните сметки за
същия период са включени в два броя фактури, като съдържащата се в тях информацията за
консумирана ТЕ касаела единствено процесния период. Вещото лице констатира, че за посочения
исков период ответникът не е направил плащания по задължението си в общ размер от 1 110,47 лв.,
включващо за ползвана топлоенергия за отопление - 132,36 лв., за доставена топла вода - 950,76
лв. и задължения за такса дялово разпределение - 27,35 лв. Тези изводи се подкрепят и от
представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства- две съобщения към
фактури и справка за задължението на ответника.
Ето защо, следва да се приеме, че в тежест на ответника надлежно е възникнало
задължението му, да заплати на ищеца горепосочените суми за главница. Тук на коментар подлежи
ответното възражение за погасяването на това му задължение по давност. Според Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл.111 б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
9
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества за потребена топлинна
енергия са периодични плащания, тъй като са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
произтичат от единен правопораждащ факт - договор за доставяне на топлинна енергия, падежът
им настъпва през предварително определени интервали от време и размерите на плащанията са
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в случая – 09.11.2020 г., на основание чл.422
ал.1 от ГПК; към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 09.11.2017г. Същевременно, релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната
енергия, за който се отнася съответната фактура, а не датата на издаването й и посоченият в нея
срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не установява
нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне
окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага изводът, че периодът
на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена: 01.05.2017 г. – 08.11.2017 г.,
включително, е покрит от изтеклата погасителна давност, т.к. приложима за тези вземания е
кратката 3-годишна погасителна давност - чл.111 б.“в“ пр.посл. от ЗЗД. По отношение на
вземанията за този период приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г. Съгласно чл.33
ал.1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения са срочни, като по
силата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността за тях започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Относно размера на погасената по давност
част от вземането за главница, съдът взема предвид засключението на съдебно– счетоводната
експертиза. Вещото лице сочи, че общата погасена по давност сума възлиза на 73,65 лв.,
включваща: 68,09 лв. за май и юни 2017 г. за консумирана топла вода, включени във фактура №
96907377/ 31.07.2018 г.; 4,19 лв. сума за прогнозни количества за м.10.2017 г. по фактура №
88319443/ 31.10.2017 г.; както и 1,37 лв. за дялово разпределение по фактура № **********/
31.10.2017 г. Ответникът не оспори това заключение, нито ангажира доказателства,размерът на
погасените му по давност задължения да е в размер по- висок от изчисления от вещото лице. Ето
защо, съдът приема, че погасената по давност главница е в размер именно на посочения от общо
73,65 лв., включваща описаните по-горе пера. Така, искът за главниците следва да се уважи
частично, а именно: за сумата от 1 010,84 лв. /1 083,12 лв. - 68,09 лв. - 4,19 лв./, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.,
включително; и за сумата от 25,98 лв. /27,35 лв. – 1,37 лв./ за дялово разпределение за периода от
м.11.2017 г. до м.04.2019 г., включително; ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ върху всяка от сумите до окончателното им изплащане;
като искът за разликата до пълния предявен размер на тези две суми, съответно от 1 083,12 лв. за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и от 27,35 лева за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. –
като неоснователен и недоказан, респ. като погасен по давност, следва да се отхвърли.
Доколкото задълженията за заплащане на горепосочените главници са срочни, то с
неплащането им на уговорените падежи, ответникът е изпаднал в забава и дължи на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. Според чл.33 ал.2 от приложимите
10
горецитирани ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32 ал.2 и 3 за
потребеното количество ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След
изтичането на този срок и на основание чл.33 ал.4 и 5 от ОУ, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тези задължения, а купувачът го заплаща от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.Неоснователни са ответните
възражения за нищожност на тези клаузи, на основание чл.146 ал.1 пр.1 от ЗЗП, като
неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен в чл.143 ал.1 от
ЗЗП, и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца- търговец и тези
на потребителите- купувачи; т.к. настъпването на падежа на задължението за плащане било
обвързано с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя, което да
му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставяло в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Напротив, подобна обвързаност не се
констатира от текста на цитираните клаузи и същите са валидни и обвързващи страните. Предвид
тези разпоредби, следва да се определят преди всичко периодите на дължимите обезщетения за
забава. Първата от уважените главници е за сумата от 1 010,84 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., включително.
В тази сума, според заключението на вещото лице – счетоводител се включват сумите, както
следва:
- 48,31 лв. за отопление и 358,25 лв. за топла вода за периода 01.07.2017г. - 30.04.2018 г., всичко
общо 406,56 лв., намалено със сумата от 4,19 лв. за прогнозни количества за м.10.2017 г. по
фактура № 88319443/ 31.10.2017 г. /погасена по давност по изложените по- горе съображения/, или
с дължим остатък от 402,37 лв.;
79,92 лв. за топла вода за периода 01.05.2018 г. - 30.06.2018 г.,
110,65 лв. за топла вода за периода 01.07.2018 г. - 30.09.2018 г. и
84,05 лв. за отопление и 333,85 лв. за топла вода за периода 01.10.2018 г.- 30.04.2019 г.,
общо 417,90 лв.
Според цитираните клаузи от ОУ, забавата в плащането на тези четири суми започва от 46-я ден
след изтичане на периода, за който се отнасят, а именно съответно на: 15.06.2018 г., 15.08.2018 г.,
15.11.2018 г. и 15.06.2019 г.; и продължава до датата, предхождаща подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 08.11.2020 г., включително. Тук обаче следва да се съобрази ищцовото искане,
обезщетението за забава върху първата от главниците от 1 010,84 лв., да се уважи за по-краткия
период 15.09.2018 г. - 26.10.2020 г. Така обезщетението в случая следва да се присъди върху
главници и за периоди, както следва:
върху главница от 402,37 лв. за периода 15.09.2018 г. - 26.10.2020 г.,
върху главница от 79,92 лв. за периода 15.09.2018 г. - 26.10.2020 г.,
върху главница от 110,65 лв. за периода 15.11.2018 г. - 26.10.2020 г. и
- върху главница от 417,90 лв. за периода 15.06.2019 г. - 26.10.2020 г.; като за последните две
началните дати са обоснованите по-горе, следващи претендираната от ищеца такава. По делото не
се събраха достатъчно данни за размерите на тези обезщетения за забава, в т.ч. и от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, предвид на което и на основание чл.162 от ГПК съдът ги
определя по своя преценка и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html , както
следва:
- върху главница от 402,37 лв. за периода 15.09.2018 г.- 26.10.2020 г. в размер на 86,40 лв.,
- върху главница от 79,92 лв. за периода 15.09.2018 г.- 26.10.2020 г. в размер на 17,16 лв.,
- върху главница от 110,65 лв. за периода 15.11.2018 г.- 26.10.2020 г. в размер на 21,88 лв.,
- върху главница от 417,90 лв. за периода 15.06.2019 г. - 26.10.2020 г. в размер на 58,04 лв.; всичко
общо 183,48 лв. Доколкото обаче този акцесорен иск е предявен за по-малката сума от 162,12 лева,
същият следва да се уважи изцяло в този размер.
Втората от уважените главници по главния иск е за сумата от 25,98 лв. за дялово
11
разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., включително. В тази сума, според
заключението на вещото лице – счетоводител и представените писмени доказателства се включват
сумите, както следва: на основание издадени ежемесечни фактури в периода 30.11.2017 г. –
30.04.2019 г., в размери от по 1,37 лв. в периода 30.11.2017 г. - 31.05.2018 г. /общо 7 главници/ и от
по 1,49 лв. в периода 30.06.2018 г. - 30.04.2019 г. /общо 11 главници/. Настъпването на забавата в
плащането на тези суми следва да се преценя, според клаузите на договора от 26.09.2016 г.,
сключен между „Топлофикация – София” ЕАД и Етажна собственост на адрес: гр. *********, част
от която е и процесният имот на ответника; с предмет на договора - извършването на услугата
дялово разпределение на количеството ТЕ между отделните клиенти в сграда – ЕС. В чл.2 от
същия изрично е уговорено, че стойността на тази услуга се заплаща от възложителя по цени,
съгласно утвърден ценоразпис – приложение № 2, неразделна част от договора – в 30-дневен срок,
считано от датата на фактурирането й. При забава в това плащане е уговорена неустойка за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането /чл.6/. Според
цитираните клаузи, забавата в плащането на тези 18 броя суми започва от 31-я ден след датата на
фактурирането им и продължава до датата, предхождаща подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 08.11.2020 г., включително. Тук отново следва да се съобрази ищцовото искане,
обезщетението за забава да се уважи за по-кратък период – до 26.10.2020 г. По делото не се
събраха достатъчно данни за размерите на тези обезщетения за забава, в т.ч. и от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, в което не е ясно, за какви именно периоди са изчислявани
дължимите обезщетения. Затова и на основание чл.162 от ГПК съдът ги определя по своя преценка
и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html , както следва:
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 30.11.2017 г. за периода 31.12.2017 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,39 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 30.12.2017 г. за периода 30.01.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,38 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 31.01.2018 г. за периода 03.03.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,37 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 28.02.2018 г. за периода 31.03.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,36 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 31.03.2018 г. за периода 01.05.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,34 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 30.04.2018 г. за периода 31.05.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,33 лв.,
върху главница от 1,37 лв. по фактура от 31.05.2018 г. за периода 01.07.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,32 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 30.06.2018 г. за периода 31.07.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,34 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.07.2018 г. за периода 31.08.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,33 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.08.2018 г. за периода 01.10.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,32 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 30.09.2018 г. за периода 31.10.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,31 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.10.2018 г. за периода 01.12.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,29 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 30.11.2018 г. за периода 31.12.2018 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,28 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.12.2018 г. за периода 31.01.2019 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,26 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.01.2019 г. за периода 03.03.2019 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,25 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 28.02.2019 г. за периода 31.03.2019 г.- 26.10.2020 г.
12
в размер на 0,24 лв.,
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 31.03.2019 г. за периода 01.05.2019 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,23 лв. и
върху главница от 1,49 лв. по фактура от 30.04.2019 г. за периода 31.05.2019 г.- 26.10.2020 г.
в размер на 0,21 лв.; всичко общо 5,55 лв. До посочения общ размер и за периода 31.12.2017
г.- 26.10.2020 г. този акцесорен иск следва да се уважи, а за разликата до пълния му
предявен размер от 5,68 лева и за период, считано от 01.12.2017 г. – като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Ответното възражение, че погасени по давност са и вземанията за обезщетения за забава,
така както са обосновани по-горе по периоди и размери; е неоснователно, предвид изложените
вече съображения за приложимата в случая кратка давност и обстоятелството, че искът за тях е
предявен на 09.11.2020 г., преди да е изтекла 3-годишната давност, считано съответно от
15.09.2018 г. и 31.12.2017 г. /началните моменти на уважените два акцесорни иска/.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността
на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производства
следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8 от
ГПК. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер от 1 091,63 лева, включващи съразмерни части от тези по
заповедното производство от 25,57 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; както и тези по настоящото от 174,43 лв. за държавна такса, общо 808,50 лв. за
възнаграждения на вещи лица и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 ал.1 от ЗПрП,
вр. чл.78 ал.8 от ГПК. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът не следва да бъде
осъждан да заплаща на ответника деловодни разноски, доколкото разходването на такива не се
установява по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. К. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в гр. **************; както и с адрес в гр. *******************; ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
************, представлявано от А.С.А.; за топлоснабден имот на посочения адрес на
ответника в гр. *******************; инсталация **********, аб. 448209; СУМИТЕ,
както следва:
- 1 010,84 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., включително; ведно със законната лихва от
09.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
- 162,12 лв. обезщетение за забава върху горната главница за периода 15.09.2018 г.-
26.10.2020 г.;
- 25,98 лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.,
включително; ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане; и
- 5,55 лв. обезщетение за забава върху горната главница за периода 31.12.2017 г.-
13
26.10.2020 г.; като последният акцесорен иск за разликата до пълния му предявен размер от
5,68 лева и за периода 01.12.2017 г. - 26.10.2020 г.; както и искът за двете главници за
разликите до пълните им предявени размери съответно от 1 083,12 лв. за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и от 27,35 лева за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ;
за всички които суми е издадена заповед № 260553 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.12.2020 г. по ч.гр.дело № 3058/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Н. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София”
ЕАД с ЕИК ********* СУМАТА от общо 1 091,63 лева за деловодни разноски, в т.ч. и за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – на ел.адреси от л.6 и л.87, като им се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригигнала!
Секретар: Ц.С.
14