Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 10.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на деветнадесети ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 3520 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ц.Н.Д. срещу Р.И.Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е приносител на два записа на заповед, издадени от ответника-първият за сумата от 21 000 лв., издаден на 18.02.2013 г. и с падеж-15.03.2013 г., а вторият-за сумата от 44 000 лв., издаден на 01.01.2013 г. и с падеж-01.10.2013 г. Твърди се, че ищецът е изгубил възможността да реализира правата си по реда на чл.531, ал.1 от ТЗ, поради изтекла погасителна давност по отношение и на двата записа на заповед, което е довело до неоснователно обогатяване на ответника, респ.обедняване на ищеца.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв., с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.03.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 44 000 лв., с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.03.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.

Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани с твърдението, че изложените факти не отговарят на действителната обстановка. Твърди се, че позоваването от страна на длъжника на изтекла погасителна давност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, а в случая липсват каквито и да било данни за направен от страна на ответника отказ да изпълни задължението си по двата броя запис на заповед, позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна давност, поради което ищецът не е доказал своята активна материално-правна легитимация по иска.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва твърденията и възраженията в отговора на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът чрез особения си представител адвокат О. депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения срещу иска. Заявява искане за допускане на ССчЕ.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.  

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

Софийският градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.01.2013 г. ответникът Р.И.Г. е издал запис на заповед, с който неотменно и безусловно се е задължил, без протест, да заплати на заповед на Ц.Н.Д. сумата от 44 000 лв. на падеж 01.10.2013 г.

 На 18.02.2013 г. ответникът Р.И.Г. е издал запис на заповед, с който неотменно и безусловно се е задължил, без протест, да заплати на заповед на Ц.Н.Д. сумата от 21 000 лв. на падеж 15.03.2013 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ.

Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност /прескрибиран менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия по запазване на правата по тях /преюдицирани менителнични ефекти/; приносителят на менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект.

Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 42 от 7.04.2009 г. по т. дело № 453/2008 г. на II т. о., решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК I т. о. и др.

Представените и приети като писмено доказателство по делото  записи на заповед от 01.01.2013 г. и от 18.02.2013 г. съдържат всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ с оглед на което следва да се приеме, че записите на заповед са действителни, респ. че е действителна и обективираната в съдържанието им менителнична сделка, както и че са настъпили техните падежи, съобразно  чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, съответно на 01.10.2013 г. и на 15.03.2013 г. по отношения на втория запис на заповед.

Следователно давността по чл.531 ТЗ е започнала да тече от 01.10.2013 г. и е изтекла съответно на 01.10.2016 г. по записа на заповед от 01.01.2013 г., съответно по втория запис на заповед от 18.02.2013 г. давността е започнала да тече от 15.03.2013 г. и е изтекла на 15.03.2016 г.

Следователно е налице и втората предпоставка на иска, а именно: менителничният иск да е погасен по давност /прескрибиран е менителничния ефект/ на 01.10.2016 г. и на 15.03.2016 г. След тези дати и по правилото на чл.534, ал.2 от ТЗ, е започнала да тече тригодишната давност за предявяване на настоящият иск и към датата на предявяването му-21.03.2017 г. същата не е била изтекла.

Според настоящия съдебен състав неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът не е доказал изгубването на преките менителнични искове, поради липса на изрично позоваване на изтекла погасителна давност от длъжника по процесния запис на заповед.

Съобразно съдебната практика, създадена по реда на чл.290 ГПК, включително Решение № 132/17.06.2010 г., т.д. № 161/2009 г., ВКС, второ отделение, погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ е онзи юридически факт, от които за последния възниква правото на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта. Следователно достатъчно е ищецът да докаже, че правото му на пряк иск е погасено по давност без да е необходимо да доказва, че длъжникът изрично се е позовал на изтеклата в негова полза погасителна давност, т.е. позоваването не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което ще следва да бъдат уважени в пълния им размер.

При това положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в общ размер 6 080 лв., от която: сума в размер на 2 600 лв.-платена държавна такса по сметка на СГС, 2480 лв.-депозит особен представител и 1000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 17.03.2017 г., удостоверяващ уговарянето и заплащане на част от уговореното възнаграждение.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ц.Н.Д., ЕГН **********,***  сумата от 21 000 лв. /двадесет и една хиляди лв./, с която неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед, издаден на 18.02.2013 г., платим на определен ден-15.03.2013 г.,  ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.03.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 44 000 лв. /четиридесет и четири хиляди лв./, с която неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед, издаден на 01.01.2013 г., платим на определен ден-01.10.2013 г.,   ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.03.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 6 080 лв. /шест хиляди и осемдесет лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: