Решение по дело №417/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 105
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Сливница, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. АЛ. ИВ., с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 4078-4/20.07.2021 г.,
издадено от Г.П. Г. – директор на РДГП – Драгоман, с което на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 6,
ал. 1 от ЗБЛД.
В жалбата се посочва, че в наказателното постановление не е описано
нарушението достатъчно ясно. Освен това наложеното наказание е
незконосъобразно, тъй като жалбоподателят е непълнолетен.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява. Не изпраща представител.
Въззиваемата страна- РДГП-Драгоман, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- гр.
Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът
да потвърди обжалваният акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 07.07.2021 г., около 03:30 часа, жалбоподателят Б. АЛ. ИВ. се
намирал в гр. Драгоман когато бил спрян за проверка от полицейския
служител – свидетеля Г. ИВ. Г.. При извършената проверка било установено,
че жалбоподателят не носи в себе си лична карта или друг документ за
1
самоличност.
За констатираното нарушение свидетелят Г.Г., в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението – П.П. Г., издал на
жалбоподателя АУАН серия Д, № 4078а-4 от 07.07.2021 г., за това че на
07.07.2021 г., около около 03:30 часа в гр. Драгоман РДГП-Драгоман, при
извършена полицейска проверка и личен обиск жалбоподателят не представя
лична карта или друг документ, с който да удостовери самоличността си, с
което виновно е нарушил чл. 6 от Закона за българските лични документи.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, посочено, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят виновно е
нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
80, т. 5 от ЗБЛД му било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия Д, № 4078а-4 от 07.07.2021 г.,
заповед № 4078зк-1363/12.11.2021 г. на директора на РДГП-Драгоман;
заповед № 4078з-1081/11.11.2021 г. на директора на РДГП-Драгоман; заповед
№ 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
3282-2302/19.07.2021 г. на директора на ГД Гранична полиция, както и
гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля Г.. Съдебният
състав извърши преценка на показанията на свидетеля Г. (служител при
РДГП-Драгоман, съставил АУАН) като счита, че същите не са особено
детайлни и подробни, но съдържат фактически данни за случая. Показанията
на свидетеля са източник на доказателствена информация, тъй като е бил
очевидец и показанията му кореспондират на останалите писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на
05.08.2021 г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 11.08.2021
г./, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити, обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
2
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът прие, че при
ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателката са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
извършено и деецът е установен в деня на съставяне на Акта – 07.07.2021 г., а
наказателното постановление е издадено след по-малко от месец от датата на
съставяне на АУАН.
Съдът приема, че наказателното постановление и АУАН са били
издадени от компетентни длъжностни лица по чл. 84, ал. 1 и 2, вр. чл. 1, ал. 2
от ЗБЛД, което се установява от представените по делото заповеди и актове
за назначаване.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и санкционираното лице.
Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на
актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото
НП също е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата
инстанция счита, че в процесното НП формално се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; дата на
АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен – чл. 6, ал. 1 от Закона за българските лични документи, както и вида
на наложеното наказание и неговият размер.
Жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, като не се е
възползвал от възможността по чл. 44, ал .1 от ЗАНН и да подаде писмени
възражения в тридневен срок.
По съществото на нарушението: както беше отбелязано в НП е посочено
като нарушена разпоредба чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. В нея е предвидено
задължението за гражданите, при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Законодателят е предвидил и съответна санкция за неизпълнението на това
задължение, а именно – глоба в размер от 50 до 300 лева. В разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 от ЗМВР са посочени хипотезите, при които полицейските органи
могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: /1. за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване
3
на престъпления и при образувано административнонаказателно
производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на
документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт,
организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон/. В случая
нито в АУАН, нито в НП е посочено законното основание, на което е била
извършена проверка на самоличността на жалбоподателя.
На следващо място нито в АУАН, нито в НП е отразено
обстоятелството пред кого лицето не е представило лична карта и кое е
компетентното по закон длъжностно лице, което е извършило проверката.
Обстоятелството, че в АУАН е посочено името на актосъставителя, което е
част от съдържанието му по силата на чл. 42, т. 1 от ЗАНН, не предполага, а и
съда не може да предполага, че това е компетентното длъжностно лице, пред
което жалбоподателят не е удостоверил своята самоличност, като не е
представил лична карта /в този смисъл и решение № 28 от 12.01.2021 г. по
к.а.н.д. №1133/2020 г./. Както беше посочено от обективна страна,
административното нарушение се характеризира с време на извършването си,
обстоятелствата, при които е извършено, с формите на изпълнителното
деяние на същото, както и с предмета на нарушение, така, както изисква чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочването на всички тези обективни критерии за
извършването на административното нарушение е от значение не само за
защитата на санкционираното лице, което има право да научи в цялост какво
точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност. В случая непосочването
изрично на законното основание, на което е била извършена проверката,
както и на лицето, пред което не са представени документите съставлява
съществено нарушение, което води до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло
отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 4078-4/20.07.2021 г.,
издадено от Г.П. Г. – директор на РДГП – Драгоман, с което на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на жалбоподателя Б. АЛ. ИВ., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5