№ 890
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502725 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 2739 от
09.05.2024 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ ОСЪЖДА
„Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Ен Джи
Групс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата от
93 660.71 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от увреждане на 25.03.2021 г. на л.а. Мерцедес с ДК № *** при принудително
преместване, ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до изплащането, както
и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 12 903.50 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на стрА.та
на ответника ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А.
Подадена е въззивна жалба от „Център за градска мобилност“ ЕАД чрез
адв. А. В. и адв. Р. В. с доводи за нарушение на процесуалните правила,
необосновано кредитиране на заключението на АТЕ и некредитиране на
показанията на свидетелите на ответника. Евентуално се твърди, че дори и да
се приеме причиняване на щетите, твърдени от ищеца, размерът им не е
доказан.
Подаден е отговор от „Ен Джи Групс“ ЕООД чрез адв. Ц.в С., в който се
твърди неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд е констатирал наличие на противоречие между изводите
на вещото лице по основната АТЕ и допълнителната АТЕ, приети по гр.д.
19143/2021 г. на СРС, 166 състав поради което и при въззивни доводи за
необоснованост, съдът е назначил служебно повторна АТЕ, която като
съобрази снимките, представени с отговора на исковата молба, да отговори на
1
следните въпроси: 1. Може ли при механизма на вдигане и пренасяне на лекия
автомобил от репатриращия автомобил да се получат следните щети или
някои от тях: издрани и смачкани калници; перфорирани и издрани гуми;
издрани и криви джанти; издран таван на колата. 2. Да определи средния
пазарен разход към 25.03.2021 г. за възстановяване на лекия автомобил от
щетите, които могат да се получат при принудителното преместване, като
посочи стойността за всяка щета поотделно.
В съдебно заседание от 22.05.2025 г. е изслушано и прието заключение на
повторната АТЕ. Въззивният жалбоподател в заседание и в писмени бележки
от 28.05.2025 г. моли за отмяна на решението в частта над приетия от вещото
лице по повторната АТЕ размер на щетите. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника по жалбата моли за потвърждаване
на решението.
Третото лице-помагач на стрА.та на ответника „Лев инс“ АД в становище
за с.з. на 12.12.2024 г. поддържа основателност на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим.
В исковата молба са въведени твърдения, че ищецът е собственик на л.а.
„Мерцедес“ с ДК № ***, който на 25.03.2021 г. бил паркиран в гр.София,
ул.Лъчезар Станчев в района на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В
отсъствие на управителя на дружеството – Н. Р. Г., който го управлявал,
автомобилът бил принудително преместен от служители на ответника с
репатриращо МПС, тип „паяк“, на наказателен паркинг в гр.София, кв.
„Дружба“. Когато отишъл на паркинга, управителят установил, че
автомобилът е с нанесени щети-издрани и смачкани 4 бр. калници,
перфорирани и издрани 4 бр. гуми, издрани и криви 4 бр. джанти, издран
таван, за което бил съставен констативен протокол. В същия ден посетил
официалния сервиз на „Мерцедес“, където му казали, че за възстановяване на
щетите е необходима сумата 93 660.71 лв. В тази връзка представя проформа
фактура от „Силвър стар ритейл“ ЕАД. Твърди, че те се дължат на
неправилното поставяне от служители при ответника на въжетата и скобите за
повдигане и поставяне на автомобила върху репатриращото превозно
средство, поради което претендира заплащането на обезщетение за
причинените имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Отправя искане към съда да
осъди ответника да му заплати стойността, необходима за възстановяване на
автомобила по пазарни цени.
Възраженията на ответното дружество са, че уврежданията не са
причинени от негови служители при принудителното преместване на
автомобила, а приетата в производството по обезпечаване на доказателства
експертиза не доказва вида, разположението и степента на уврежданията,
липсва описание на увредените детайли и не дава еднозначно заключение за
причината за настъпването им. Същата била изготвена въз основа на
протокол, подписан от касиера на паркинга, който не разполага с
компетентност да констатира и признава щети по принудително преместване
на автомобили, за което действие бил дисциплинарно наказан.
Третото лице-помагач на стрА.та на ответника „Лев инс“ АД счита иска за
неоснователен.
По повод предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД
ищецът следва да докаже противоправно поведение на служител на ответното
2
дружество, претърпените вреди, както и обстоятелството, че това
противоправно поведение е решаващо за настъпване на вредите.
Не е спорно по делото, че на 25.03.2021 г. л.а.Мерцедес с ДК № ***,
собственост на ищеца, е бил паркиран на ул. „Лъчезар Станчев“ в гр.София на
забранено за това място, поради което бил принудително преместен със
специализиран автомобил тип „паяк“ от служители на ответника на
наказателен паркинг в ж.к. „Дружба“.
За нарушението на Закона за движението по пътищата е съставен
констативен протокол на 25.03.2021 г. от С. К., длъжностно лице „инспектор
контрол паркиране“, а видно от представения протокол № 9823/25.03.2021 г.
принудителното преместване е осъществено от екип при ответното дружество
Г. Ц.-*** и К. И.-**. Постъпването на автомобила на паркинга в ж.к. „Дружба“
е удостоверено в отчет за принудително преместени ППС на същата дата, към
който момент на смяна бил касиерът П. И..
Със заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на СО за реда и
условията за контрол на неправилно паркирани пътни превозни средства
(ППС) са одобрени реда и условията за контрол на неправилно паркирани
пътни превозни средства, издадена в съответствие с чл.120 и чл.121 от
Наредба на СОС за организация на движението на територията на Столична
община. Според тази заповед оперативната дейност по принудителното
преместване на неправилно паркирани превозни средства е възложена на
общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез Дирекция
„Паркиране и мобилност“, определена за служба за контрол по чл.167, ал.2
ЗДвП. Екипите по принудителното преместване се състоят от двама
служители на дружеството-*** и **, които осъществяват тази дейност с
оборудван специализиран автомобил, пригоден да отстранява пътното
превозно средство от пътните платна и други площи и имоти. Процесът на
принудително преместване включва натоварване /или прикачване/ на
превозното средство, транспортиране и разтоварване на специализиран
паркинг с денонощен режим на работа, на който се осъществява отговорно
пазене. Веднага след установяване на нарушението се изготвя снимков
материал, съдържащ най-малко четири снимки на превозното средство,
доказващи нарушението, както и такива констатиращи налични щети по него,
след което служителят се свързва с координатора „Транспортни средства“ и
съобщава данните на превозното средство, времето и мястото на нарушението
и наименованието на специализирания паркинг, до който ще се транспортира.
След влизането на превозното средство в специализирания паркинг
посочените данни се записват в базата данни на „Центъра за градска
мобилност“ ЕАД.
С отговора на исковата молба са представени четири снимки /стр.72-75 от
първоинстанционната преписка/, за които не е спорно и се потвърждава от
показанията на св. Г. Ц., че са направени от колегата му от екипа преди
натоварването на автомобила в изпълнение изискването по т.9 от Заповед №
СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на Столична община. Две от снимките
са на задната част на автомобила от по-голямо разстояние, а другите две в
близък план от двете страни на гумите без видими увреждания. Представени
са и 6 снимки /стр.76-81 от първоинстанционната преписка / в близък план на
автомобилните гуми и един от калниците, по данни на ответника, направени
от касиера на наказателния паркинг П. И. на 25.03.2021 г.
От първата инстанция са разпитани свидетели. Св. Г. В., приятел на Н. Р.
Г., разказва, че автомобилът е управляван от Г., считано от 2017 г. В деня
преди репатрирането на автомобила били заедно и на колата й нямало нищо.
3
На следващия ден огледал автомобила заедно с Г. и имало вреди по калниците,
гумите, джантите и на покрива над вратите, които по негово мнение били
причинени от коланите на паяка.
Г. Ц., служител на ответника, разказва, че след като било констатирано
нарушението на Закона за движение по пътищата по съответния ред и
собственикът не се появил на мястото, с колегата му направили снимки и
предприели принудително преместване. Въпреки големината на автомобила
го натоварили на платформата безопасно, по обичайния начин и го закарали
на паркинга в ж.к. „Дружба“, като предвид височината на автомобила не
минали под моста на „Дружба“, а заобиколили край езерото, където няма
мостове. Когато стигнали паркинга, там вече бил собственикът, който докато
свидетелят и колегата му сваляли автомобила, оглеждал за следи, говорел им
колко е скъп и твърдял, че са нанесени вреди, които те не могат да платят.
Според свидетеля по веждите, които били карбонови, имало прах и там,
където е опирало, имало забърсване. Свидетелят не може да си обясни как
може да е бил увреден при натоварването или транспортирането до паркинга.
Той лично сложил скобите на гумите, а при повдигането нямало проблеми с
тази особеност, че било под наклон, защото поради спецификите на
автомобила тежестта се измества на една стрА. и поради височината му
ползвали допълнителни колани. По време на свалянето на паркинга не
забелязал по него да има увреждания, а само следи от търкане от кичето на
коланите в калниците, наслоени с прах, което било в рамките на нормалното.
Надрасквания не биха могли да се получат от кичето или коланите, които са
твърди, но не метални, нито вреди по тавА. от кръстачката, която стои по-
високо.
Свидетелят А. Г., служител на ответника, на длъжност „инспектор
контрол и паркиране“ не е присъствал на докарването на автомобила на
25.03.2021 г. Спомня си, че един ден, когато бил на смяна на паркинга дошъл
господин, който говорил с касиера П. И.. Свидетелят попитал касиера за какво
става въпрос и разбрал, че преди няколко дни автомобилът бил докаран, а при
освобождаването му собственикът претендирал за щети по него с направени
от касиера снимки, които изпратил в централата. Касиерът показал лист с
описани щети, с който се чудел какво да прави. Свидетелят посъветвал
касиера да се свърже с някой от началниците. П. И. отишъл в едно от
помещенията и след като се върнал, започнал да пише на листа. Свидетелят не
знае откога са тези щети.
Свидетелят В. Д. работи при ответното дружество и в служебните му
задължения е да съблюдава законността на принудителното преместване на
автомобили. След като му бъдат изпратени снимки от нарушението,
разпорежда репатрирането на специализиран паркинг. Съгласно процедурата
служителите нямат задължение да оглеждат автомобила, но преди
натоварването на паяка, го снимат на място и после, ако има претенции за
щети, се правят снимки на паркинга, които се изпращат в управлението за
съпоставка състоянието преди и след принудителното преместване. Няма
практика и не е в задълженията им да съставят констативни протоколи, а
снимането на паркинга се прави от касиера. На 25.03.2021 г. бил на работа на
паркинга в ж.к.Дружба, където бил докаран процесният автомобил. Спомня
си, че по повод претенциите на управителя на ищеца за повреди, отишъл и
огледал автомобила, но не забелязал да има щети.
Свидетелят И. С., също служител при ответника, знае за репатрирането на
автомобила на 25.03.2021 г., но за претенциите за вреди разбрал в края на март
или началото на април по повод подадена жалба. Известно му е, че няколко
дни след освобождаването собственикът поискал да се подпише протокол.
4
Свидетелят участвал в проверката по случая, разгледал снимки и
видеоматериал и според него описаните от ищеца вреди не са причинени от
служители на дружеството.
Ищецът е провел производство по обезпечение на доказателства по
чл.207 ГПК - гр.д.№ 19143/2021 г. по описа на СРС, 166 състав, по което е
изготвено основно и допълнително заключение на САТЕ, приложено към
настоящото дело.
Към исковата молба е приложен констативен протокол с посочена дата
25.03.2021 г. и съдържащ описание на щети по л.а. Мерцедес с ДК № ***-4бр.
издрани и смачкани калници, 4 бр. перфорирани и издрани гуми, 4 бр. издрани
и криви джанти, издран таван с посочването да са причинени от въжетата и
при повдигането върху репатриращото превозно средство. Първите две щети
са отпечатани на принтер, остА.лите щети са описани ръкописно. Протоколът
е подписан от управителя на ищцовото дружество инж. Н. Г., отбелязан като
„потърпевш“ и П. И.. Във връзка с посочения констативен протокол срещу П.
И. е проведено дисциплинарно производство по КТ от „Център за градска
мобилност“ ЕАД. В дадените писмени обяснения служителят посочил, че при
репатрирането на автомобила на наказателния паркинг в ж.к. Дружба на
25.03.2021 г. собственикът дошъл да си го вземе и след като го огледал,
заявил, че има щети по него. Служителят не видял някакви повреди, а само
миниатюрни драскотини по четирите вежди на калниците, но направил
снимки по настояване на собственика. След няколко дни, на 29.03.2021 г.
последният дошъл отново с подготвен документ, който поискал от служителя
да подпише. П. И. се обадил на прекия си ръководител и след даденото от него
съгласие, дал данните си и го подписал. Със заповед от 12.07.2021 г. на
представляващия „Център за градска мобилност“ ЕАД служителят П. И. е
наказан с „предупреждение за уволнение“ по КТ за това, че в нарушение на
задълженията по длъжностна характеристика като „касиер[1]охранител на
специализиран паркинг“ да уведоми незабавно прекия си ръководител за
претенции от лица за нанесени вреди от принудително преместване, подписал,
без да има компетентност за това предварително подготвен от собственика и
антидатиран констативен протокол за такива вреди по процесния автомобил.
От доказателствата по делото се установява, че констативният протокол с
вписА. дата 25.03.2021 г. е бил предварително съставен от Н. Г., като на
29.03.2021 г. е занесен при и подписан от касиера П. И., за което си действие
последният бил дисциплинарно наказан по Кодекса на труда. В представената
Заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на СО за реда и условията за
контрол на неправилно паркирани ППС не се съдържат правила за
документиране на факти и обстоятелства във връзка с принудително
преместване на автомобили в случай на претенции за вреди, а в показанията
си разпитаните служители на ответника са категорични, че няма създадена
практика и никой от тях няма право и задължение да подписва констативни
протоколи. Изясняват, че в случай на претенции за вреди се правят снимки на
автомобила на паркинга от касиера /св. Д./, които се изпращат в управлението
за съпоставка с направените снимки за състоянието преди репатрирането. Ето
защо, макар представеният от ищеца констативен протокол да не е с оспорена
автентичност, съдържащото се в него удостоверително изявление е
непротивопоставимо на ответника и няма естеството на извънсъдебно
признание за причиняването на вреди по автомобила при принудителното
преместване, защото, макар и подписан от служителя П. И., той не е
притежавал компетентност за това. Няма и доказателства дали служителят е
подписал документа преди дописването на ръка на някои от щетите.
Неверни са твърденията на ищеца, че на наказателния паркинг в деня на
5
репатрирането, след като е констатирал щетите по автомобила, управителят на
ищеца е разговарял с П. И., представител на ответника, двамата са направили
оглед на автомобила и са описали щетите по него в констативен протокол.
Срещата между управителя на ищеца и П. И. не е била на 25.03.2021 г., а
няколко дни по-късно, те не са правили съвместен оглед, резултатът от който е
обективиран в констативен протокол, а г-н Г. е отишъл с предварително
подготвен протокол и касиерът не е представител на ответника, оправомощен
да подписва протокол за нанесени от служители на дружеството щети. Вярно
е твърдението, че касиерът е направил снимки, които е изпратил в
„управлението“ на дружеството.
На 26.03.2021 г. Н. Г. подал възражение до „Центъра за градска
мобилност“ ЕАД, с което предявил претенция за обезщетяване на нанесените
щети.
Искането в исковата молба е за заплащане на стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил по пазарни цени към датата на ПТП –
25.03.2021 г., като изразът ПТП съдът тълкува като вдигането и
преместването на автомобила. Ищецът не е направил разходи за
възстановяване на щетите, но няма пречка да му бъде присъдена стойността,
нужна за отстраняването им по пазарни цени към 25.03.2021 г. За уважаване
на иска ищецът следва да докаже механизма на получаване на вредите и
пазарната им стойност. Не се доказва твърдението за неправилно поставени
колани на репатриращия автомобил, но ответникът следва да носи
отговорност за нанесени щети и при правилно поставени въжета, тъй като при
вдигане и репатриране на автомобила служителите на ответника дължат да
положат грижа, която изключва нА.сянето на щети по него. При А.лиз
показанията на Г. В., двете заключения на АТЕ в производството по
обезпечение на бъдещ иск и от заключението на АТЕ пред въззивната
инстанция съдът стига до извод, че са нанесени щети на автомобила на ищеца
при вдигането и пренасянето му на наказателен паркинг на 25.03.2021 г.
На въпроса може ли при механизма на вдигане и пренасяне на лекия
автомобил от репатриращия автомобил да се получат следните щети или
някои от тях: издрани и смачкани калници; перфорирани и издрани гуми;
издрани и криви джанти; издран таван на колата, вещото лице, изслушано от
САС, отговаря следното. Механизмът на повдигане на лек автомобил от
репатриращ автомобил включва поставяне на специални метални скоби към
четирите колела. Тези метални скоби се захващат посредством ремъци към
четирите края на метална носеща рамка. Така закачен, автомобилът бива
повдигнат, като точките на контакт са между колелата и металните скоби.
Като е съобразило процесите на вдигане и пренасяне на МПС, свързани от
една стрА. със самия механизъм на повдигане и възможните зони на контакт, а
от друга с интензитета на претендираните щети, вещото лице е приело по
отношение на издрани и смачкани калници следното: в зоните където има
констатирани щети по веждите на калниците е технически възможно да е
имало и контакт с ремъците на повдигащия апарат. Видно от снимката,
предоставена от ищеца в СРС (стр. 19 от гр.д.№ 19143/2021 г.), при
повдигането процесното МПС е било наклонено наляво, което видно е довело
и до съприкосновение между коланите на повдигащия механизъм и
карбоновите вежди на калниците. Веждите на калниците на л.а. „Мерцедес,
Г500 4х4 2“ са силно изнесени встрани и биха били първа зона на контакт с
коланите. Трудно е да се определи еднозначно от приложения снимков
материал дали претендираните щети са възникнали изцяло вследствие на
процесното събитие. Според вещото лице технически е е имало такава
възможност. По повод интензитета на щетите по карбоновите вежди - от
6
предоставените по делото снимки се виждат леки надирания без нарушаване
на целостта на детайлите. Подобни надирания се възстановяват с леко
шлифоване и последващо лакиране, а не с подмяна на целите детайли.
По повод перфорирани и издрани гуми автоекспертът казва следното: гумите
на репатрираното МПС са се намирали в контакт единствено с металните
скоби, чрез които, то е било повдигнато. Всяка метална скоба, в долната си
част завършва с два свободни, хоризонтално разположени метални шиша,
завършващи с ограничителни планки, които служат да възпрепятстват
изпадането на скобата от гумата. Тези ограничителни планки се изработват със
заоблени ръбове и по правило не би трябвало да попадат в носеща зона, но
дори и да попадне под гумата, не би трябвало да може да предизвика
перфорация. Твърде малко вероятно към невъзможно е при правилен
механизъм на поставяне на скобите и повдигане, да се получат перфорации по
гумите. Дори и при допусната грешка с механизма, то отново е много малко
вероятно да с получи перфорация още повече че МПС се е придвижило от
наказателния паркинг с перфорирани гуми. Перфорирани означава пробити.
По повод издирането на гумите - от снимките се вижда леко повърхностно
нараняване на страничния борд на една от гумите. Подобно нараняване не
води до функционална промяна на гумата и най-вероятно ще изчезне без
следа след известно време. По делото не са предоставени снимки или
доказателства, от които да са видни щети по гумите, които да налагат тяхната
подмяна. Перфорации не са показани. Поради това, за експертизата е
невъзможно да определи наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените щети по гумите и процесното събитие. Няма доказателства за това,
че е наложителна подмяна на гумите
Във връзка с издрани и криви джанти заключението е следното: джантите
на процесното МПС са се намирали в контакт с металните скоби. В зоната на
контакт с джантите, металните скоби са били съоръжени с гумени тампони,
които служат за предпазване на джантите от евентуални наранявания. Цялото
тегло на повдиганото МПС се поема от гумите, а контакта с джантите е само
за ограничаване на евентуално хоризонтално преместване. Дори и при
евентуален контакт, няма сили, които да могат да предизвикат деформации.
Твърде малко вероятно към невъзможно е при правилен механизъм на
поставяне на скобите и повдигане, да се получат щети по джантите. Ако все
пак се получат някакви щети, то те биха се изразявали в леки към почти
незабележими надирания, а изкривяване на джантите е почти невъзможно.
Надирания биха били възможни единствено при техническа неизправност на
някоя от скобите. По делото няма данни за подобно обстоятелство. Друга
възможност за получаване на надиране по джантите е при фиксиране на
процесния автомобил към каросерията на репатриращия автомобил. Това се
случва посредством колани, които могат да бъдат захвА.ти или към гумите,
или към джантите. При втория вариант е възможно триенето на тези колани да
предизвика леки повърхностни наранявания, които по никакъв начин не биха
променили функционалната цялост на джантите, а най-много биха довели до
леки козметични следи.
По повод твърдението за издран таван на колата вещото лице прави
следните изводи: при правилен механизъм на репатриране, не би трябвало да
има какъвто и да е контакт между елементи на повдигащия механизъм и тавА.
на репатрираното МПС. Въпреки това видно от снимката приложена в СРС
(стр. 19 и 64 от обезпечителното производство) има констатирани лекo
нараняване на тавА. и водосборната лайстна. Нараняването на водосборната
лайстна е възможно да се случило при съприкосновение с ремъка, а
нараняването на тавА. може да се е получило от механизмите, за които се
7
захваща ремъкът. И двете щети има голяма вероятност да са в причинно-
следствена връзка с процесното събитие. Доколкото се вижда от снимките,
ремонтът и на двата елемента, предполага по-скоро козметична корекция, а не
подмяна на детайли.
В отговора на въпрос втори вещото лице е изчислило пазарната цена към
25.03.2021 г. на ремонта на автомобила, необходим за отстраняване на щетите,
причинени от вдигането и придвижването с репатриращия автомобил – общо
1528, 86 лева с включен ДДС. За да стигне до този резултат, вещото лице е
приело 18 лева на час за труд и е съобразило необходимостта от нови части,
демонтаж и монтаж на увредени детайли, ремонт и възстановяване на
увредени детайли, боядисване и тониране 1 ч., боя - основни и допълнителни
материали и камера. Частите, които според заключението се нуждаят от
корекция, са веждите на всички четири калника, четирите джанти, таван, две
водосборни лайстни на тавА. и защитно фолио.
При разпита си в с.з. вещото лице е обяснило, че веждите на този
автомобил са изработени от карбон и са силно изнесени встрани. Определено
биха били първа зона на контакт при преминаване покрай пътна растителност
и определено биха били една от първите зони, която би се издрала,
включително и при нормална употреба на автомобила. Щетите, които са
посочени на снимковия материал, показват издирания върху едни относително
замърсени зацапани калници. Калникът не е почистен добре, така че да може
от снимките да се види еднозначно посока на надиранията и цялостно
състояние на калника. Просто е забърсан с ръка в зоната, в която има
надиране, а остА.лата част от калника, видно от снимките, е силно замърсена.
Тоест, не може да се направи ясно разграничение. Според вещото лице има
по-голяма вероятност някои от щетите да са причинени от коланите, тъй като
при тях има видима вертикална посока на развитие на самото надиране. По
делото навсякъде се говори за надирания, няма счупвания, което предполага
нужда от козметични ремонти – ремонти на лаковото покритие, което е върху
карбона. Дори и счупен карбон също подлежи на ремонт по същия начин, на
който подлежи на ремонт и счупен пластмасов детайл. Ремонтът е по-
различен, по-специфичен, но такъв има и се прави. Във връзка с работата си
по делото вещото лице се е свързало с фирми, специализирани във
възстановяване на карбонови детайли: прави се повторно поставяне
единствено на тънък карбонов слой, който дори на счупен детайл, който се
начина карбонов плат възстановява текстурата, който се залепя буквално
върху веждата или върху карбоновия детайл, след което с няколко слоя лак и
смола, той се привежда във вид почти неразличим от нов. Дори и силно
повредени детайли могат да бъдат ремонтирани. Ремонтът не е много по-
различен от ремонт на нормален автомобилен детайл от гледна точка на цена.
В случая абсолютно никъде не става въпрос за „счупвания“, веднъж по делото
е спомената думата „смачкване“, което е невъзможно да се случи при карбон.
Карбоновите нишки са изключително твърди, трудно се деформират, но
когато се деформират при тях настъпва „счупване“, а не „смачкване“.
Съдът кредитира заключението, изслушано от САС, по следните
съображения. Вещото лице е работило по снимките, представени и от двете
страни, като е взело предвид и заключението, изготвено от инж. Й. Й. в
рамките на производството по обезпечение на доказателствата. На всички
въпроси в с.з. на ищеца, сега ответник по жалбата, вещото лице е отговорило
категорично и аргументирано, като в писмената част и при изслушването си е
изложило кои елементи от автомобила имат съприкосновение с части от
репатриращия автомобил включително коланите му и предвид механизма на
повдигане е посочило кои щети биха могли да са причинени при вдигането и
8
пренасянето на автомобила. Твърдението за перфорирани гуми се опровергава
от факта, че автомобилът се е придвижил сам, управляван от г-н Г. при
напускане на паркинга в „Дружба“. Изводите на вещото лице за наличието на
едва доловими промени по автомобила, нуждаещи се от ремонт, а не подмяна,
се потвърждават и от показанията на св. Г. Ц., участвал във вдигането и
свалянето на автомобила, св. В. Д., огледал автомобила, както и св. И. С.,
възприел снимките непосредствено след деня на събитието – първият от тях е
забелязал забърсване на прахта, а остА.лите не са забелязали щети. Фактът, че
тримата са служители на ответника, не води до автоматично изключване на
показанията им от доказателствата по делото. Съобразявайки
непротиворечието помежду им, синхрона със заключението на вещото лице
пред САС и липсата на конкретика в показанията на св. Г. В., съдът счита, че
следва да кредитира показанията на служителите на ответника.
Съдът не възприема размера на щетите, определен от вещото лице,
работило в делото пред СРС, тъй като е основано на „констативния“ протокол
с дата 25.03.2021 г. с описание на щетите. В отговора си на първа задача за
причинната връзка между описаните щети и описания от ищеца механизъм на
причиняване вещото лице инж. Й. е посочил, че за причинените увреждания е
съставен констативен протокол от 25.03.2021 г. от представител на „Център за
градска мобилност“ ЕАД, а впоследствие изрично се позовава на протокола, за
да стигне до извода, че щетите са в резултат на настъпилото произшествие на
25.03.2021 г. По делото не се твърди да има произшествие, но вещото лице
вероятно има предвид вдигането на автомобила. В отговора на втора задача
какви са уврежданията вещото лице е приело, че описаните от представителя
на „Център за градска мобилност“ ЕАД съвпадат с уврежданията към момента
на огледа. За вида и степента на щетите вещото лице отново е реферирало към
констативния протокол, както и към становище от „Силвър стар ритейл“ ЕАД.
За констативния протокол съдът прие, че не може да се противопостави на
ответника, а писмото на „Силвър стар ритейл“ ЕАД не е подписано и също не
може да се използва като източник на информация. В допълнителната
експертиза инж. Й. на въпроса съответства ли отразеното на снимките,
направени от касиера П. И. в присъствие на управителя Г., на претенциите към
деня на огледа, е отговорил, че уврежданията, констатирани при
непосредствения оглед, се различават от нараняванията, отразени в снимките.
Именно противоречието между двете експертизи е мотивирало настоящата
инстанция да назначи СТЕ. Ето защо изводите на вещото лице инж. Й., че
всички твърдени от ищеца щети са причинени от служителите на ответника
съобразно констативния протокол, подписан от двете страни, не могат да
бъдат кредитирани от съда.
Съдът възприема заключението на инж. Й. относно пазарната цена на час
труд към март 2021 г., която съвпада със заключението на инж. И. - 18 лева на
час. В с.з. пред САС инж. И. е обяснил, че средната цена на труда се калкулира
от почти всички автоексперти по А.логичен начин, като отправят запитвания
към различни сервизи и получават обратна информация за средната цена, на
която те работят за подобни щети.
Във връзка с довода в отговора на въззивната жалба, че размерът на
вредите е търсеният от ищеца заради нуждата от смяна на точно тези части
единствено в сервиза на Мерцедес от значение е следното. Представеното с
исковата молба писмо от „Силвър стар ритейл“ ЕАД до „Център за градска
мобилност“ ЕАД не е подписано, поради което не представлява документ по
ГПК. Независимо от горното, ако се съобрази написаното в него, то не дава
отговор на въпроса как е констатирА. нуждата от подмяна на четири броя
джанти, нито каква е степента на уврежданията по тавА. и прилежащите на
9
тавА. лайстни. В приложената към исковата молба проформа фактура са
описани дейности, за които обаче по делото от остА.лите доказателства не
може да се направи извод, че са необходими.
Ответникът не може да бъде натоварен да заплати подмяна на
функционално незасегнати гуми, джанти, калници, таван в сервиза на
официалния вносител на Мерцедес. Неговата отговорност се простира до
пазарната стойност на възстановяването на щетите, за които е доказано, че са
във връзка с вдигането и пренасянето от репатриращ автомобил, каквото е
искането в исковата молба. Няма пречка да бъде заплатена пазарната стойност
на доказаните щети, дори и да не са направени разходи, но фактът, че ремонт
не е направен от ищеца означава, че описаните от него щети не препятстват
ползването на автомобила. Дължимата от ответника стойност, необходима за
възстановяване на автомобила по пазарни цени към 25.03.2021 г., е 1528, 86
лв. (хиляда петстотин двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) и
искът е основателен за тази сума. За разликата от 1528, 86 лева до 93 660, 71
лв. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това искът за
92131,85 лева да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде потвърдено в
осъдителната част до 1528,86 лева.
При този изход от спора следва да се променят разноските за първата
инстанция и да се присъдят за настоящата инстанция съобразно
уважената/отхвърлената част от жалбaта спрямо обжалваемия интерес.
Дължимите разноски в полза на ищеца са 210 лева и решението следва да се
отмени за разликата до 12 903,50 лева (12903,50х1528,86/93660,71). В полза на
ответника се дължат 4345 лева (4418х92131,85/93660,71). За въззивната
инстанция на жалбоподателя се дължат разноски за платена държавна такса в
размер на 1842,90 лева (1873,50х92131,85/93660,71). Адвокатският хонорар,
претендиран от ответника по жалбата, е в размер на 5000 лева. Възражението
за прекомерност е неоснователно предвид броя на заседанията и събирането
на доказателства пред настоящата инстанция. На ответника по жалбата се
дължат 81 лева (5000х1528,86/93660,71).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 2739 от 09.05.2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ в частта, в която „Център за градска мобилност“ ЕАД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Ен Джи Групс“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД разликата от дължимите
1528, 86 лв. (хиляда петстотин двадесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки) до присъдените 93 660.71 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от увреждане на 25.03.2021 г. на л.а.
Мерцедес с ДК № *** при принудително преместване, ведно със законната
лихва от 07.09.2021 г. до изплащането, както и в частта, в която „Център за
градска мобилност“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Ен Джи
Групс“ ЕООД, ЕИК 175350567разноски по делото на основание чл.78, ал.1
ГПК за разликата от 210 лева до 12 903.50 лв., като вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ен Джи Групс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК
********* за сумата от 92131,85 лв. (деветдесет и две хиляди сто тридесет и
един лева и осемдесет и пет стотинки) обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждане на 25.03.2021 г. на л.а. Мерцедес с ДК №
*** при принудително преместване, ведно със законната лихва от 07.09.2021 г.
10
до изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в остА.лата обжалвА. част.
ОСЪЖДА „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Ен Джи Групс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 81 лева.
ОСЪЖДА „Ен Джи Групс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК *********
разноски за първата инстанция в размер на 4345 лева и за въззивната
инстанция в размер на 1842, 90 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на стрА.та
на ответника ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11