№ 807
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 28.03.2022 г., постановена по НОХД № 9708/2020 г., по описа на СРС,
НО, 114-ти състав, съдът е признал подсъдимия С. Д. Б. за невиновен в това, че на
03.04.2017 г., пред сградата на Б.Е., направил опит да принуди Г. Б. А. да извърши нещо
противно на волята му – да оттегли подаден сигнал до Главния прокурор на Република
България с вх. № 793/2017 г., като употребил за това заплашване, като изпълнителното
деяние било довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца
общественоопасни последици на това престъпление, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия С. Д. Б. за невиновен и в това, че
на 03.04.2017 г., пред сградата на Б.Е., направил опит да принуди А. И. И. да извърши нещо
противно на волята му – да оттегли подаден сигнал до Главния прокурор на Република
България с вх. № 793/2017 г., като употребил за това заплашване, като изпълнителното
деяние било довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца
общественоопасни последици на това престъпление, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частните обвинители А. И. и Г. А., чрез техния повереник – адв. Г.
Г., в които се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Сочат се
съображения за пристрастност на съдебния състав, който е демонстрирал недопустимо
усърдие в запазване на възможността на подсъдимия да дава обяснения по всяко време на
1
наказателното производство. Критикува се подходът на първия съд да отдаде
доказателствена тежест на обясненията на подсъдимия и на свидетели по делото, без да
съобрази тяхната служебна зависимост от Б.. Приема се, че видеозаписът, предмет на ВТЕ не
е бил предявен на страните, освен това се напомня, че именно подсъдимият е бил лицето,
отговарящо за монтирането на камерите за видеонаблюдение. Обръща се внимание, че
обвинителната теза се подкрепя не само от показанията на частните обвинители, но и от тези
на свидетелите Н., Х., В. и Я.. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната
присъда и на основание чл. 334, т. 2 НПК да постанови нова осъдителна такава.
В разпоредително заседание на 19.07.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането
на допълнителен разпит на подсъдимия или свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на частните
обвинители И. и А. в лицето на адв. Г. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея,
като пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова,
справедлива и съобразена с доказателствата по делото, такава. Подробно пресъздава
фактическата обстановка по извършената от страна на частните обвинители проверка на
гръцкия гражданин, разкриването на държания от последния наркотик в багажа му,
отстраняването на двамата от случая и последващото им поведение във връзка със
сезирането на компетентните органи. Поддържа становището, че първоинстанционният съд
е отдал преимуществено значение на обясненията на подсъдимото лице, като същевременно
едностранно били обсъждани доказателствата, касаещи приноса на частните обвинители за
разкриването на престъплението. Изтъква, че доверителите му са били понижени,
преместени на друга работа и към тях се отнасяли с пренебрежение. Счита, че районният
съд е допуснал груба грешка при преценката на доказателствата, и в частност свидетелските
показания. Неправилно, също така съдът е отдал приоритет на обясненията на подсъдимия,
тъй като неговото старание за самоизтъкване и принос за разкриване на случая с пренасяния
наркотик, са прекомерно завишени. Сочи, че подсъдимият е проявил лично отношение
спрямо частните обвинители, които се явяват негови подчинени. В заключение моли
въззивния съд да уважи депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда.
Частният обвинител А. И. се присъединява към развитите от повереника доводи, без
да излага своя самостоятелна аргументация.
Частният обвинител Г. А. пледира за осъдителна присъда, като подчертава
служебната зависимост на разпитаните по делото свидетели от подсъдимия.
При въззивните прения, представителят на Софийската градска прокуратура намира
депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава
моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и
законосъобразна. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал
на първостепенния съд, които са му дали основание да не гласува доверие на показанията на
частните обвинители, респ. да приеме, че инкриминираното деяние не е доказано по нужния
несъмнен и категоричен начин. Счита, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила с непредяваване на видеозаписите в съдебно заседание, поради
липса на съответно искане от страните и при наличие на изготвена видео-техническа
експертиза по делото. В заключение моли за потвърждаване на присъдата на
първостепенния съд.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Т. също намира депозираната жалба срещу
първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без
уважение и да потвърди присъдата на СРС. Обръща внимание, че правото на подсъдимият
да дава обяснения по повдигнатото му обвинение, е основно право на защита, поради което
с основание първият съд е позволил неговото упражняване. Счита, че в жалбата на частните
2
обвинители изобилства от превратно тълкуване на доказателствата и излагане на неверни
твърдения. Контрааргументира виждането, че камерите за видеонаблюдение са били
контролирани от подсъдимия. Заявява съгласие с анализа на доказателствата, извършен от
първия съд. Намира за неотговарящи на истината твърденията на частното обвинение за
служебна зависимост на свидетелите, тъй като подсъдимият от пет години работи в друга
служба. Фиксира вниманието на съда върху датата на подаване на процесната жалба –
12.04.2017 г., която не кореспондира с твърденията в обвинителния акт за осъществен на
03.04.2017г. опит за принуда към частните обвинители да оттеглят същата. В заключение
моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и
законосъобразна.
Повереникът на частните обвинители, при упражняване на правото си на реплика по
чл. 295, ал. 1 от НПК заявява, че инкриминираното деяние е осъществено пред сградата на
компания България Еър, докато записът, на който прокуратурата се позовава е от камера,
разположена пред служебния стол, където обядвали служителите на Терминал 2 на
„Митница София“.
Подсъдимият С. Б. в лична защита заявява, че поддържа становището на защитата
си, като подчертава липсата на служебна зависимост между него и частните обвинители.
Отбелязва и липсата на конфликтни отношения помежду им. Заявява, че разпитаните по
делото свидетели са колеги на частните обвинители, които работят в една и съща структура,
различна от структурата, в която подсъдимият работи, поради което определя като
неотговарящи на истината твърденията за служебна подчиненост на свидетелите.
В правото си на последна дума, подсъдимият С. Б. не се признава за виновен в
извършването на престъплението, за което е предаден на съд и моли за потвърждаване на
оправдателната присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени събраните пред СРС и
приобщени доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани всички необходими доказателства за изясняване на основния факт по
чл. 102 от НПК. Въззивният съд, след като подложи на собствен анализ доказателствената
съвкупност по делото, намира, че следва да допълни установеното откъм фактическа страна
от първостепенния съд. Допълнението на фактическата обстановка, обаче е от Т.а естество,
че не оказва влияние върху крайните изводи на първоинстанционния съд, свързани с
решаване на въпроса за вината, респективно - липсват основания въззивният съд да упражни
правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК.
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. Д. Б. е роден на ******* г., в гр. София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес в гр.
София, ул. *******, ЕГН **********.
Свидетелите А. И. И. и Г. Б. А. работели като митнически инспектори на Митница
Аерогара София. Подсъдимият заемал длъжността началник на отдела за борба с
наркотрафика на Митница Аерогара София.
Въззивният съд споделя изводите на СРС за това, че на 29.12.2016 г. свидетелите А.,
И. и Н. били на работа като митнически инспектори на митнически пункт Летище София
„пътници“. Изпълнявайки служебните си задължения, получили искане от колегите си от
гранична полиция за щателна митническа проверка на лице, гръцки гражданин, заминаващ
за Англия. При извършената му от А. и И. щателна митническа проверка в куфара на
3
гръцкия гражданин били открити пакети, увити с тиксо. Същевременно на място
пристигнали и служители на отдела за борба с наркотрафика при митницата, като
свидетелят Михайлов направил полеви тест на веществото от пакетите в куфара на гръцкия
гражданин, при което веществото реагирало на хероин. На място присъствали служители на
гранична полиция и Т.К. – началник на А., И. и Н.. По-късно на място дошли подсъдимият
Б. и свидетелката Т. /към онзи момент с фамилия У./, която в качеството си на разследващ
митнически инспектор следвало да извърши първоначалните процесуални действия. След
пристигането си на място, подсъдимият влязъл в помещението, в което се извършвала
поисканата от гранична полиция митническа проверка и наредил всички да излязат. Вътре
останали той, свидетелката Т. и неговите подчинени. Свидетелката Т. казала на свидетелите
А. и И., че е станало доста късно и че след празниците ще ги разпита по случая.
Софийският районен съд правилно е приел за установено и че в първия работен ден
на 2017 г. свидетелите А. и И. били преместени на работа в отдел „Архив“, намиращ се в
сградата на митница „Аерогара“-София. Техният началник Т.К. им обяснил, че ги местят на
ротационен принцип за известно време, след което отново ще бъдат върнати на старите си
работни места. Тъй като изминали два месеца, в които двамата не били повикани за разпит
от свидетелката Т. /У./ решили да изяснят за себе си какво се е случило с открития от тях
наркотик в куфара на гръцкия гражданин.
Софийският районен съд приел още, че свидетелите А. и И. депозирали сигнал до
прокурорската колегия на ВСС с рег. № ВСС-3004/27.02.2017 г., в който описали случилото
се и действията на подсъдимия Б. във връзка с проверката на гръцкия гражданин и открития
от тях хероин в неговия куфар. Мотивът на свидетелите А. и И. бил, че съвестно и
отговорно са изпълнили служебните си задължения, открили са наркотика в куфара на
гръцкия гражданин и затова е следвало да бъдат наградени, а вместо това били преместени
на работа в отдел „Архив“ на митницата. В сигнала двамата частни обвинители посочвали,
че намеса в тяхното отстраняване от случая имал подсъдимият Б. в качеството му на
началник отдел „Борба с наркотрафика“. Със сигнала свидетелите А. и И. отправят искане
да бъде извършена проверка на случая и да бъдат предприети мерки срещу Б., като на
същия бъдат изискани обяснения, защо са били отстранени от случая и по какви причини
той се покрива и не се разследва, както и защо след случая са им променени работните
места само с устно разпореждане без писмено уведомяване и нарочна заповед.
Същевременно и за разлика от първостепенния съд, въззивният съд прие за
установено, че сигналът до прокурорската колегия на ВСС с рег. № ВСС-3004/27.02.2017 г.,
не е единствения, който свидетелите А. и И. са депозирали на 27.02.2017 г. Всъщност, касае
се за единствената наложителна корекция по фактите. Въззивният съд прие за установено
още, че сигнал със същото съдържание като този до прокурорската колегия на ВСС, е бил
депозиран от свидетелите А. и И. до Прокуратурата на РБ с вх. №11081/27.02.2017 г., който
от своя страна е бил получен в администрацията на Главния прокурор на 01.03.2017 г., с вх.
№793/2017 г. (л. 52, т. 1 от ДП).
Съдът се съгласява с останалата част от фактите, описани в мотивите към
първоинстанционната присъда, а именно, че малко повече от месец по-късно, на
03.04.2017г., около 12.00 часа подсъдимият Б. и свидетелката А. Т. /към онзи момент с
фамилия У./ се отправили към административната сграда на „България Еър“, за да обядват в
намиращото се там заведение. Около 12.05 ч.-12.06 ч. двамата влезли в сградата на
„България Еър“. Пред входа на сградата не срещнали никого. Вътре във фоайето на
„България Еър“ се разминали със свидетелите А. и И.. Б. вървял от лявата страна, а Т. от
неговата дясна страна. След като се отворила вратата на сградата на фоайето на „България
Еър“, Б. продължил направо и минал от лявата страна на една колона, която се намирала на
около метър и половина, два от вратата на фоайето. Т. минала от дясната страна на колоната
4
като се разминала със свидетелите И. и А., залепила се с гръб към колоната и така им
направила път да минат. При разминаването не е имало вербален контакт и отправени
реплики между подсъдимия и свидетелите А. и И.. Б. и Т. продължили през фоайето към
заведението, където обядвали около половин час. След което около 12.30 часа Б. и Т.
излезли от сградата на „България Еър“ и се насочили към сградата на Митница „Аерогара“,
която се намира в близост до Терминал 1, на около 150 метра от сградата на „България Еър“.
По пътя двамата не са срещали А. и И.. Около 12.36 часа двамата преминали през паркинга,
който се намира между сградата на митницата и Терминал 1 на Летище София. След това
преминали през служебния вход на Терминал 1 и от там със служебен автомобил през
пистата на Летище София се отправили към Терминал 2. Около 12.40 часа пристигнали на
Терминал 2. Свидетелката Т. останала да си говори отвън с колеги, а Б. заедно със
свидетелката В. около 12.45 ч. влязъл в помещението на Терминал 2, а от там в стаята на
„Отдел борба с наркотрафика“. В тази стая провел обичайната оперативка за деня, която
била с начален час 13.00 часа. На оперативката присъствали свидетелите В., Т. и други
митнически служители. Свидетелката Т. напуснала помещението около 15.30-16.00 часа, а
подсъдимият Б. около 16.30 часа след края на оперативката.
На 12.04.2017 г. свидетелите А. и И. депозирали жалба в администрацията на
Главния прокурор на Република България с вх. № 793, в която посочили, че на 03.04.2017 г.,
около 12.00 часа пред сградата на „България Еър“, подсъдимият Б. отправил закани срещу
тях веднага да си оттеглят сигнала, защото архивът щял да им се стори песен, в сравнение с
това, което ще им се случи, както и че на тази заплаха А. и И. му отговорили, че няма да си
оттеглят сигнала и му пожелали лек ден. В жалбата било посочено още, че на същата дата,
но малко по-късно около 13.30 часа на паркинга между сградата на Митницата и
пристигащи на Терминал 1, свидетелят Г. А. се срещнал с подсъдимия Б. и при разминаване
със същия, Б. се спрял и започнал да отправя заплахи срещу него, като му казал „нали
знаеш, че след вашия сигнал до прокуратурата направо ще Ви приключа. От тук нататък,
като се прибирате се оглеждайте“. Въз основа на този сигнал било образувано настоящето
наказателно производство и проведено разследване срещу подсъдимия Б. за извършени от
него две престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство били назначени две видеотехнически
експертизи, изследвали записи за процесната дата на охранителни камери в района на
АЕРОГАРА София. От заключенията на двете експертизи е видно, че охранителни камери в
района на Аерогара София са заснели движението на подсъдимия и свидетелката Т. в района
на Митница Аерогара София за изследвания по делото период на дата 03.04.2017 г., също и
срещата, за която Т. дава показания на съдебното следствие. Установява се, че
видеофайловете върху дисковете обект на експертизите са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. От
заключението е видно, че по време на изследването не са се установили следи от
манипулация ,намеса върху записаната информация, както и че таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва. От заключенията на двете експертизи се установява, че
срещата между Т. и Б. от една страна и А. и И. от друга страна е заснета в 12.06 – 12.07 часа
според времето на камерата и е единствената заснета за този ден на горните лица. От
заключенията се установява, че подсъдимият се разминава с частните обвинители, без да
влиза във видим от записа на камерата вербален или физически контакт с тях. Свидетелят А.
казва нещо на свидетелката Т., която се усмихва, с което срещата приключва. Установява се
също така, че лице отговарящо по лицеви черти и облекло на С. Б. в интервала 12.34.30 -
12.35.55 часа на 03.04.2017 г. пресича паркинг, придружено от лице от видим женски пол,
като при преминаването им през полезрението на камерата не се установява физически или
вербален контакт на лицето от мъжки пол с други лица, пребиваващи в кадъра. Установява
се също така и движението на двете лица след влизането им на Терминал 1 до пристигането
5
им на Терминал 2 на Летище София.
Така възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка се установи
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: обясненията на подсъдимия
С. Д. Б.; показанията на свидетелката А. П. Т., дадени на съдебното следствие пред СРС,
включително и заявеното от нея по време на проведената очна ставка със свидетелката Е.;
показанията на свидетелката В..Д. Е. дадени на съдебното следствие пред СРС, включително
и заявеното от нея по време на проведената очна ставка със свидетелката Т.; показанията на
свидетеля А. И. И., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетеля Г. Б. А.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Д. Н. Н., включително и
тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетелката
Я.Р. Х., дадени на съдебното следствие, включително и тези дадени от нея на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетеля Л.М. Я., дадени на съдебното следствие,
включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията
на свидетеля Т.Ц.К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката
И.А.В., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Р.Х. В. дадени в
хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Н.М.М.; чрез способите на
доказване – заключението на изготвената на досъдебното производство видеотехническа
експертиза по протокол за извършена експертиза № 17/ ИДИ – 151 от 20.07.2017 г. на ЦЕКИ
към НИК- МВР; заключението по изготвената на досъдебното производство
видеотехническа експертиза по протокол за извършена експертиза № 17/ИДИ- 155 от
24.07.2017г. на НИК- МВР, ведно с разясненията на вещите лица, дадени в хода на
съдебното следствие; справка за съдимост на подс. Б., както и всички останали приети и
приложени по делото писмени доказателства.
При така събраната доказателствена съвкупност, районният съд е направил
законосъобразния правен извод, че на посочените в обвинителния акт дата, час и място
подсъдимият Б. не се е срещал и съответно не е отправял заплаха срещу частните
обвинители. Този извод се основава на верен доказателствен анализ, към който въззивната
инстанция изцяло се присъединява със следните уточнения:
На първо място, въззивният съд намира, че фактите и обстоятелствата, касателно
извършената на 29.12.2016 г. щателна митническа проверка на гръцкия гражданин,
установения в багажа на същия наркотик от частните обвинители, както и поведението на
подсъдимия Б. след пристигането му на мястото на проверката, се установяват по нужния
несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
А. И., Г. А., Д. Н., Т.К., А. Т., Н.М., И.В., които по отношение на обсъжданите факти и
обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви,
необорени от останалите, събрани по делото доказателствени източници, кореспондиращи и
с отразеното в протокол за извършена митническа проверка (л.63, т. 1 от ДП), а същите не са
и предмет на спор между страните, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 от НПК, не се налага подробното им обсъждане.
Обстоятелството, че в първия работен ден на 2017 г. частните обвинители И. и А. са
били преместени на работа в отдел „Архив“, намиращ се в сградата на митница „Аерогара“-
София, както и че двамата не са били разпитани като свидетели по случая за открития от тях
наркотик в куфара на гръцкия гражданин, се установява по категоричен начин отново от
показанията на свидетелите А., И., Н., Х., Я., Кунчев, Т. и обясненията на подсъдимия, на
които съдът се довери напълно и в тази им част.
Неспорно по делото е и обстоятелството, че след промяната на работните им места,
6
двамата частни обвинители по делото, подали сигнал срещу подсъдимия Б., като по
безпротиворечив начин е изяснен и мотивът на последните да сторят това. Тези
обстоятелства се установяват несъмнено от приложените писмени доказателства – два броя
писмени сигнали от А. И. и Г. А. (л. 52, т. 1 и л. 71, т. 1 от ДП), показанията на разпитаните
свидетели и не се отричат от нито една от страните.
По въпроса за депозираните от свидетелите И. и А. сигнали от 27.02.2017 г.,
въззивният съд за разлика от първостепенния такъв прие, че сигнал от тази дата срещу
подсъдимия Б. в качеството му на началник на отдел „Борба с наркотрафика“ при митница
„Аерогара“ София, е постъпил освен в прокурорската колегия на ВСС (л.71, т. 1 от ДП), но
също така и в Прокуратурата на БР с вх. № 11081, както и в администрацията на Главния
прокурор на РБ с вх. № 793/2017 г. (л. 52, т. 1 от ДП), което обстоятелство се установява
непротиворечиво, както от приложения по делото в качеството му на писмено доказателство
сигнал (л. 52, т. 1 от ДП), така и от показанията на частните обвинители А. и И., от които се
установяват институциите, в които двамата са входирали процесния сигнал, предмет на
делото. В този смисъл, въззивният съд не може да се съгласи с изводите на първата
инстанция, че към датата на инкриминираното деяние 03.04.2017 г., сигналът на частните
обвинители до Главния прокурор на РБ не е съществувал в правния мир, тъй като е бил
депозиран едва на 12.04.2017 г.
Горното обстоятелство, обаче, не води до коренно различна фактическа обстановка
от възприетата от първостепенния съд, нито разколебава изводите на същия относно
съществените и значими за правилния изход на делото факти, а именно, че на посочените в
обвинителния акт дата, час и място, подсъдимият Б. не е упражнил неправомерно
психическо въздействие по отношение на частните обвинители А. и И., изразено чрез
отправяне на заплаха с цел двамата да извършат нещо противно на действителната им воля -
да оттеглят сигнала, подаден до Главния прокурор на РБ с вх. № 793/2017 г. Тези
фактически изводи на съда са следствие от доказателствените такива за недостоверност на
застъпената от частните обвинители А. и И. версия за станалото на 03.04.2017 г. пред
сградата на „България Еър“, респективно за достоверност на разказа на подсъдимия Б. и
свидетелката Т..
В тази връзка въззивният съд не може да се съгласи с отправения упрек към
проверяваната първоинстанционна присъда, свързан с претендирани пороци в оценъчната
дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното
убеждение и извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Настоящият въззивен съд констатира точно обратното, а именно, че обективно, всестранно и
в необходимата пълнота, районният съд е обсъдил всички относими към предмета на делото
доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
Контролираният съд е изложил убедителни аргументи при оценката на доказателствата,
поради което не може да бъде упрекнат в недооценяване, подценяване или невярна оценка,
на което и да било доказателство. Противно на възраженията на частното обвинение,
въззивният съд намира, че в случая е направен обстоен анализ на всички доказателствени
източници и е демонстрирана волята на първостепенния съд да кредитира определени от тях
– обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелката Т.. Убедителни са
съображенията на районния съд защо именно тези гласни доказателствени средства следва
да бъдат кредитирани, при това в цялост, а не както е отправен упрек с въззивната жалба, че
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Т. не следва да бъдат
кредитирани в частта им, в която се отрича отправянето на заплахи от страна на подсъдимия
спрямо частните обвинители. Аргументирано, първият съд е приел, че обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката Т. се намират в синхрон помежду си, че
останалите събрани по делото доказателства не внасят съмнение в тяхната достоверност,
като е мотивирал този свой извод и с опората, която обясненията и свидетелските показания
7
са намерили в данните, съдържащи се в заключенията на изготвените и назначени по делото
видео-технически експертизи. Обстоятелството, че този анализ не се харесва, не се споделя
и не се възприема от частното обвинение, понеже не обслужва поддържаната обвинителна
теза, съвсем не означава, че първоинстанционният съд е сбъркал в преценката си относно
достоверността на тези доказателствени средства, и че по този начин е допуснал съществено
процесуално нарушение.
Неоснователни са и доводите за предубеденост на районния съд поради това, че е
осигурил възможност на подсъдимия да дава обяснения по всяко време на наказателното
производство. Съгласно разпоредбите на чл. 276, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК, задължение
на председателя на съдебния състав е, да запита подсъдимия дали е разбрал в какво е
обвинен, както и да го подкани да даде обяснения по повдигнатото му обвинение.
Законодателят е категоричен в разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от НПК, че подсъдимият може,
съответно има право да даде обяснения по повдигнатото му обвинение във всеки момент на
съдебно следствие. Правото на защита на подсъдимия е едно от основните начала на
наказателния процес и е уредено в чл. 15 от НПК. С него на подсъдимия, респективно на
обвиняемия се гарантира процесуалната възможност да участва активно в процеса и да
защитава своите права и законни интереси. Процесуалните гаранции, включват система от
процесуални правила, които гарантират на подсъдимия, ефективно и в пълен обем
организиране и осъществяване на защитата във всеки стадий на процеса срещу обвинението.
Основно място в системата на процесуалните гаранции за правото на защита, заема
разпоредбата на чл. 51 от НПК, според която подсъдимият, освен да научи в какво се
обвинява, има право да даде обяснения по обвинението. След като подсъдимият има право
да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие, съдът е длъжен да осигури
реализирането на това право, съгласно разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от НПК. Ето защо,
когато подсъдимият е направил искане пред районния съд да даде обяснения за
обстоятелствата, които касаят предмета на доказване, съдът не може да откаже да му
осигури тази възможност. В този смисъл, районният съд е бил безусловно задължен при
съдебното дирене да изслуша обясненията на подсъдимия, които са основно средство за
упражняване правото му на защита, тъй като лишаването на подсъдимия от това право би
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 1 от НПК, защото ограничава правото му на защита. Друг е въпросът за оценката на
обясненията и обстоятелствата, които ще установи. Съдът решава въпросите за тяхната
правдивост и убедителност в съответствие с изискванията на чл. 16, чл. 86, чл. 114, ал. 3 от
НПК при спазване на изискванията на чл. 303 от НПК и в тази насока, районният съд отново
не може да бъде упрекнат. Именно в изпълнение на своите задължения и при гарантиране
правото на защита на подсъдимия, първоинстанционният съд е подложил на задълбочен
анализ обясненията на подсъдимия Б. в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, в резултат на което обосновано ги е кредитирал в тяхната цялост.
При така констатираното, възраженията на повереника се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
В продължение на горното, настоящата съдебна инстанция споделя извода на
районния съд, че в настоящия случай обясненията на подсъдимия Б. не представляват
единствено средство за защита, а следва да бъдат ценени като годно доказателствено
средство, тъй като са в съзвучие с показанията на свидетелката Т. и намират пълна опора в
обективния доказателствен източник – заключенията на приетите по делото видео-
технически експертизи, които възпроизвеждат записите от охранителните камери,
инсталирани пред и в сградата на „Б.Е.“, където се твърди, че са отправени процесните
заплахи и които несъмнено не биха могли да бъдат повлияни от интересите на различните
участници в наказателното производство.
Въззивната инстанция, аналогично на контролирания съд не установи опровергаване
8
на твърденията на подсъдимия Б. и свидетелката Т. за това, че на инкриминираната по
делото дата 03.04.2017 г. среща между тях и частните обвинители И. и А. пред сградата на
„Б.Е.“, не е била реализирана. В тази насока, съвсем правилно се явява решението на
първоинстанционния съд да използва като контролен способ за преценка на достоверността
на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Т., един независим способ за
събиране и проверка на доказателства, а именно заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство видео-техническа експертиза по Протокол № 17/ИДИ-155 от
24.07.2017 г. на НИК-МВР. В своето експертно заключение вещите лица Й. и Д., изготвили
видео-техническата експертиза, са посочили, че в изследваните видеозаписи е установено,
че подсъдимият Б. е бил заснет последователно от камера № 03, разположена пред входа на
административната сграда на „Б.Е.“ и камера № 08, насочена към фоайе, намиращо се във
вътрешността на сградата. Видно от експертното заключение е, че в 12:05ч. на 03.04.2017 г.,
в обсега на заснемане на камера № 03 на посоченото в обвинителния акт място – пред
сградата на „Б.Е.“, се появява подсъдимият Б., придружен от свидетелката Т.. Заключението
на видео-техническата експертиза онагледява насочеността на движението на подсъдимия Б.
и свидетелката Т. към сградата на „Б.Е.“ и тяхното преминаване през автоматичната врата
на сградата. Не се установява, обаче, в посочения интервал от време – от момента, в който
подсъдимият и свидетелката Т. се приближават до сградата на „Б.Е.“ до момента, в който
двамата влизат във вътрешността на сградата, други лица, освен тях и в частност – частните
обвинители А. и И., да са се намирали пред същата тази сграда и да са влизали в контакт с
подсъдимото лице. Съобразявайки онагледеното в експертното заключение движение на
лицата, заснети от камера № 03, разположена пред сградата на „Б.Е.“ и обстоятелството, че
на кадрите, изведени от вещите лица при изследване на записите ясно се вижда, че
подсъдимия Б. и свидетелката Т. са сами пред входа на сградата на „Б.Е.“, и не са се
срещали с други лица, въззивният съд не намира основания за различен подход от проявения
при оценката на показанията на частните обвинители А. и И., които на свой ред настоящият
състав също не кредитира в частта, в която двамата твърдят, че са се срещнали с подсъдимия
пред сградата на „Б.Е.“ и че при тази среща, последният отправил към тях заплаха и поискал
да оттеглят сигнала, подаден от тях до прокуратурата, като оценява изнесените от тях
обстоятелства за недостоверни, опровергани по категоричен начин от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелката Т. и най-вече от заключението на видео-
техническата експертиза.
Правилно съставът на районния съд е обърнал сериозно внимание на обясненията
на подсъдимия Б. и подкрепящите ги показания на свидетелката Т., като ги е съпоставил
отново със заключението на видео-техническата експертиза и така е придобил увереност да
ги кредитира и в частта, в която се твърди, че след влизането им в сградата на „Б.Е.“, във
фоайето на същата двамата са се разминали с частните обвинители А. и И., без при това
разминаване да е бил осъществен словесен контакт помежду им. Несъмнено, така
съобщеното от подсъдимия и свидетелката Т., касателно тяхното поведение и действия при
разминаването им с частните обвинители във фоайето на сградата, съвпадат с описаните
такива от вещите лица във видео-техническата експертиза по Протокол № 17/ИДИ-155 от
24.07.2017 г. на НИК-МВР. В изследваните видеозаписи, експертите са установили
влизането на подсъдимия Б. и свидетелката Т. в 12:06:59 ч. във фоайето на сградата на
„Б.Е.“, както и че в същия този момент срещу тях са вървели двамата частни обвинители.
При извършеното от тях обследване и направените извадки от файловете ясно и
безпротиворечиво се вижда как четирите лица се разминават от двете страни на колона,
разположена във фоайето на сградата, като подсъдимият Б. преминава зад колона, а
частните обвинители А. и И. и свидетелката Т. преминават пред колоната, като при това
разминаване подсъдимият и частните обвинители се движат в противоположни посоки, без
да е установена словесна комуникация или жестикулация между Б. от една страна и А. и И.
от друга. Тези обективни обстоятелства, възприети и съхранени по абсолютно
9
безпристрастен и обективен начин - видеозаснемане от статично разположена охранителна
камера, категорично подкрепя достоверността на обясненията на подсъдимия Б. и
показанията на свидетелката Т..
Същият задълбочен подход е демонстриран и досежно последващото развитие на
събитията, за които частните обвинители А. и И. дават показания. Правилна е преценката на
контролирания съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на частните обвинители
и в частта, в която същите изнасят твърдения за отправена от страна на подсъдимия по
техен адрес втора заплаха пред сградата на митницата, като опровергани от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелката Т. и записите от охранителните камери, в които не
се наблюдават действията на подсъдимия Б., за които те свидетелстват. Първостепенният
съд е обсъдил обстойно, както обясненията на подсъдимия Б., така и показанията на
свидетелката Т., която е придружавала подсъдимия през цялото време – от момента на
влизането им в сградата на „Б.Е.“ до завръщането им в служебното помещение на отдел
„Борба с наркотрафика“ за оперативка, като по този начин е стигнал до правилния извод, че
обясненията на подсъдимия са съответни на показанията на Т. и в онези им части, в които
двамата са отрекли да са се срещали отново с частните обвинители А. и И., след като са
напуснали сградата на „Б.Е.“, а даденото от тях подробно и хронологически последователно
описание на маршрута, през който са преминали напълно кореспондира на заключението на
видео-техническата експертиза. Движението на подсъдимия Б. и свидетелката Т. от момента
на излизането им от сградата на „Б.Е.“ в 12:30 ч. до влизането им в служебното помещение
на отдела за „Борба с наркотрафика“ в 12:44:29ч. е подробно изследвано в заключението на
експертизата, като не е установено през този период, подсъдимият Б. да е имал физически
или вербален контакт с други лица, нито е установено присъствието на частния обвинител
А. пред сградата на митницата в момента, в който подсъдимият и свидетелката Т.
преминават покрай същата. Единственият вербален контакт на подсъдимия, който е бил
заснет от камерите за видеонаблюдение и констатиран от вещите лица в експертното
заключение, е осъществен в интервала 12:35:31 ч. – 12:35:42 ч. и е насочен към
длъжностното лице, проверяващо подсъдимия при преминаването му през служебния вход
на „Терминал 1“. От видеозаписите, обсъдени подробно в заключението на видео-
техническата експертиза е видно, че подсъдимият Б. е влязъл в служебното помещение на
отдела в 12:44:29 ч., а последващото му излизане от помещението е регистрирано в
16:32:13ч. Онагледеното в експертното заключение движение на подсъдимия е напълно
съответно на дадените от Б. обяснения, както и на показанията на свидетелката Т., а също и
на показанията на свидетелките Е. и В. в смисъл, че подсъдимият е пристигнал на
„Терминал 2“ около 12:45 ч., след което е проведена оперативка с негово участие, която е
приключила около 16:00 ч.
Именно тази пълна съответност на обясненията на подсъдимия Б. с показанията на
свидетелката Т. и със заключението на видео-техническите експертизи, дадоха основание и
на въззивния съд да прецени обясненията на подсъдимия като годно гласно доказателствено
средство, а не като негова защитна позиция.
На следващо място, при обсъждане на заключението на изготвените по делото
видео-технически експертизи, въззивният съд счита за необходимо да коментира
възраженията на защитата, касателно достоверността на изследваните записи от камерите за
видеонаблюдение и истинността на съдържащата се в тях информация. Така, на първо място
следва да се отбележи, че по делото не са налице доказателства подсъдимият Б. в качеството
му на началник на отдел „Борба с наркотрафика“ при митница „Аерогара“ София да е
„отговарял за монтираните камери“. Такива обстоятелства нито се твърдят от разпитаните
по делото свидетели, нито могат да бъдат извлечени от длъжностната характеристика на
подсъдимото лице (л. 13, т. 2 от ДП). На следващо място, не отговаря на действителното
положение и твърдението на повереника в смисъл, че компания „Б.Е.“ АД „не борави със
10
записваща техника и пред това място (пред сградата на компанията) няма монтирани
камери“. В кориците на делото не се съдържа писмо от „Б.Е.“ АД, в което да се сочат
подобни обстоятелства, противно на заявеното във въззивната жалба. Напротив, наличието
на камера (№ 03), разположена пред сградата на „Б.Е.“ АД се установява по несъмнен и
категоричен начин от заключението на видео-техническите експертизи. На следващо място,
не може да бъде споделено и възражението на повереника, че процесните записи са били
използвани „сполучливо“, като се твърди, че мястото на престъплението в същите е било
преместено. В протоколите на извършените по делото експертизи е установено, че върху
изследваните записи от оптичните носители, не е налице констатирана манипулация или
намеса върху записаната информация. Снимковите кадри, извлечени от видеозаписите, са
подредени в хронологичен ред в изследователската част на протоколите, като не е отчетена
нито времева промяна, нито каквито и да било признаци за интервенции в тях. Поради така
установеното, настоящият съдебен състав намира, че доколкото процесните видеозаписи са
били експертно проверени, при което е отречена тяхната манипулация от вещите лица, то не
са налице основания за съмнение в заснетото, респ. основания за съмнение в идентичността
на обследваните записи с тези, съхранявани в хард дисковете на системите за
видеонаблюдение.
В заключение, въззивният съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира
заключенията на изготвените по делото видео-технически експертизи, като ги намира за
обосновани и мотивирани, счита същите за компетентно изготвени, въз основа на научен
подход, от вещи лица в съответната област на науката, защитени по убедителен начин от
вещите лица пред съда. По делото не са налице каквито и да е обстоятелства, които да
провокират в настоящият съдебен състав съмнение в обективността и професионализма на
съдебните експерти, изготвили заключенията, тяхната безпристрастност и обективност.
С оглед на гореизложеното, правилен и обоснован се явява изводът на районния съд
да приеме като достоверни обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелката Т.,
както и да дискредитира показанията на частните обвинители А. и И. в частта им, в която
твърдят подсъдимият да е отправял заплахи и да е искал от тях да оттеглят сигнала, подаден
до Главния прокурор на РБ, като недостоверни.
Не могат да бъдат споделени възраженията на повереникът в смисъл, че показанията
на частните обвинители се потвърждават от показанията на свидетелите Н., Х., В. и Я.,
които лично са възприели отправената от подсъдимия заплаха и доказват обвинителната
теза. Напротив, показанията на всички тези свидетели пресъздават разказа на частните
обвинители А. и И. за инкриминираните събития, т.е. в конкретния случай се явяват
производни гласни доказателства. А след като достоверността на показанията,
възпроизвеждащи първични данни (на частните обвинители А. и И.) е категорично
опровергана от останалия доказателствен материал, то показанията на горепосочените
свидетели, също не могат да послужат за установяване на конкретните обстоятелства.
По отношение показанията на останалите свидетели, правилно СРС е отбелязал, че
посредством тях не се установяват факти от главния предмет на доказване, с оглед на което
и настоящият състав не намира за нужно да ги коментира.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са
обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им
тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
На основата на вярно изяснената фактология обосновано и в съгласие с материалния
закон районният съд е приел, че подсъдимият С. Б. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и
11
спрямо него следва да бъдат приложени последиците на чл. 304 от НПК. Изложените
материалноправни доводи в тази насока са правилни и не изискват коригиране от въззивния
съд.
В процесния случай в основата на обвинителната теза е залегнало твърдението, че
на 03.04.2017 г., пред сградата на „Б.Е.“ подсъдимият Б. се е опитал посредством заплаха да
принуди Г. А. и А. И. да оттеглят подаден сигнал до Главния прокурор на РБ с вх. №
793/2017 г. От анализа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
инкриминираната дата 03.04.2017г., подсъдимият Б. изобщо не се е срещал със свидетелите
А. и И. пред сградата на „Б.Е.“ и съответно не е отправял заплаха срещу тях. Установи се, че
единствената среща помежду им през този ден се е състояла във фоайето на сградата на
„Б.Е.“, като от заключението на ВТЕ е видно, че подсъдимият Б. и свидетелите А. и И. се
разминават, без да влизат в словесен или физически контакт помежду си. При отсъствието
на среща между подсъдимия и частните обвинители А. и И. пред сградата на „Б.Е.“ и на
вербална комуникация между тях при разминаването им във фоайето на последната, то
оправдаването на подсъдимия Б. по повдигнатото обвинение се явява законна последица.
По изложените съображения, законосъобразно и обосновано с присъдата си,
Софийски районен съд е признал подсъдимия Б. за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а настоящата въззивна съдебна
инстанция не намери основания за изменяване или за отмяна на постановения съдебен акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.03.2022 г. по НОХД № 9708/2020 г. по
описа на СРС , НО, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12