№ 18421
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110137657 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Й. Г. Д., К. Р. Д. и В. Р. Д., искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми:
1. Й. Г. Д. - сумата в размер на 626,07 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, аб. № 253737,
ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
119,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер на 18,51 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
3,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение;
2. К. Р. Д. - сумата в размер на 626,08 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, аб. № 253737,
ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
119,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер на 18,52 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
3,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение;
3. В. Р. Д. - сумата в размер на 626,08 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, аб. № 253737,
1
ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
119,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер на 18,52 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
3,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Й. Г. Д., с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия. Сочи, че не е
собственик на имота, тъй като се е отказал от наследството на майка си к Г.а м, като отказът
бил вписан в специалната книга на съда под № 763/16.06.2020 г. По така изложените
съображения счита предявените срещу него искове за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от ответниците К.
Р. Д. и В. Р. Д., с които оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да се
намират в твърдяното облигационно правоотношение с ищеца, респ. да са собственици на
процесния имот, както и в имота да е доставена топлинна енергия на претендираната
стойност. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията
по давност. По така изложените доводи считат предявените искове за неоснователни и молят
да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
2
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155 от 13.06.1997 г., том LXXII, дело №
14057/1997 г., както и приетото удостоверение за наследници на к Г.а м, се установява, че
процесният имот е бил придобит от к Г.а м, която е починала на 19.07.2019 г. Установява се,
че единствени наследници по закон на к Г.а м са трите й деца – ответниците по делото Й. Г.
Д., К. Р. Д. и В. Р. Д.. Следователно с оглед правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН всеки наследява по
1/3 ид.ч. от процесния имот. По делото обаче е представен вписан в особената книга на СРС
отказ на ответника Й. Г. Д. от наследството на майка му к Г.а м, поради което с оглед
правилото на чл. 53 ЗН с неговата част се уголемява делът на останалите наследници или
ответниците К. Р. Д. и В. Р. Д. наследяват процесния имот при равни квоти – от по ½ ид.ч. В
обобщение при така установените обстоятелства се налага извод, че собственици на
процесния имот през исковия период са ответниците К. Р. Д. и В. Р. Д., поради което следва
да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба същите са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период, т.е. налице е договорна връзка между страните за
доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал –
доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят
дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.
Доколкото обаче ищецът твърди задълженията К. Р. Д. и В. Р. Д. да са възникнали въз основа
на притежавана от тях по-малка квота от съсобствеността, то исковете следва да бъдат
разгледани до предявените размери, а имено до по 1/3 от общия размер на предявените
вземания.
По делото обаче не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване
наличието на облигационна връзка за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника Й. Г. Д.. Не са ангажирани доказателства, установяващи същият да е собственик
на имота, нещо повече с оглед неоспореното и прието по делото удостоверение от 16.06.2020
г. за вписан отказ на Й. Г. Д. от наследството на к Г.а м, се налага извод в обратен смисъл.
При това положение предявените спрямо него искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Установява се,
че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно
заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление, отдадена от 3 бр. радиатори и от щранг лирата в
банята и топлинна енергия за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за
исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 2175,59 лева, изчислена при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Следователно задължението за
главница за стойност на доставена топлинна енергия на всеки от двамата ответници К. Р. Д.
и В. Р. Д. съобразно претендираната квота от съсобствеността им възлиза на сумата в размер
на по 725,20 лева. Претенциите спрямо всеки от тях са в по-малък размер, поради което
предявените срещу двамата ответници искове за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия се явяват основателни в пълните им предявени размери.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
3
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на 55,55 лева. Доколкото в посочената
по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за
същата се явява основателна. Следователно съобразно претендираната от всеки от двамата
ответници част, задължението на всеки от ответниците К. Р. Д. и В. Р. Д. възлиза на сумата в
размер на по 18,52 лева, в какъвто размер са и претенциите на ищеца, поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери.
С оглед основателността на исковете за главница срещу двамата ответници К. Р. Д. и В.
Р. Д., следва да бъде разгледано и релевираното от тях възражение за погасяване по давност
на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
06.07.2023 г., когато е подадена исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 06.07.2020 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са
погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва да
тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следователно
погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., тъй
като давността за задължението за месец май 2020 г. изтича на 15.07.2023 г., а същата се
счита прекъсната с подаване на исковата молба на 06.07.2023 г.
Съгласно посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза,
начислените погасени по давност вземания за главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 1059,01 лева, а дължимата стойност на
доставената в процесния имот топлинна енергия за непогасения по давност период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ размер на 1116,58 лева. Следователно
задължението на всеки от двамата ответници за потребена топлинна енергия за непогасения
по давност период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в размер на по 372,19
лева (съобразно претендираната по 1/3 част от дълга спрямо всеки от тях), до който размер и
период предявените спрямо тях искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните
предявени размери от по 626,08 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. исковете
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
4
задължението. При това положение частично погасено се явява и задължението и за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 4,56 лева. За периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на
сумата в общ размер на 50,99 лева или задължението на всеки от ответниците К. Р. Д. и В. Р.
Д. възлиза на сумата в размер на по 17 лева, до който размер и период исковете следва да
бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери от по 18,52 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Следователно за непогасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. се дължи обезщетение за забава считано
от 15.09.2021 г., а за вземанията за главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. се
дължи обезщетение за забава считано от 15.09.2022 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за дължимия период от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г. върху
непогасения по давност дължим размер на главницата за стойност на потребена топлинна
енергия в общ размер на 1116,58 лева възлиза на сумата в размер на 134,56 лева. При това
положение задължението на всеки от посочените двама ответници за обезщетение за забава
върху дължимите главници за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.
(съобразно претендираните спрямо тях части от общия дълг) възлиза на сумата в размер на
по 44,85 лева, до който размер и период акцесорните претенции се явяват основателни и
следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери от по 119,01 лева и за
периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба която да е получена от ответниците, поради което акцесорните
претенции в размер на по 3,76 лева, спрямо всеки от двамата ответници за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г. се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 572,08 лева, от
които 92,08 лева за платена държавна такса, 380 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение или претендираните спрямо всеки от тримата
ответници разноски са в размер на по 190,69 лева. Към претендираните такива спрямо
ответниците К. Р. Д. и В. Р. Д. следва да бъдат добавени и претендираните разноски за
платен депозит за особен представител на двамата ответници в размер на 400 лева. Така
5
определени съразмерно на уважената част от исковете, дължимите разноски от всеки от
посочените двама ответници възлизат на сумата в размер на по 220,98 лева. Ответникът Й.
Г. Д. не дължи разноски в полза на ищеца предвид отхвърлянето на предявените срещу него
искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Такива се претендират единствено от ответника Й. Г. Д. за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба, съдът намира, че претеднираните от ответника Й. Д.
разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до сумата в
размер на 400 лева.
Разноски в полза на другите двамата ответници не следва да бъдат присъждани
предвид липсата на претенция и данни за такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А,
вх. А, ет. 6, ап. 22 и В. Р. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.
13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, да заплатят на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД всеки от тях сумата в размер на по 372,19 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, аб. № 253737,
ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по
44,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и сумата в размер на по 17 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над
уважените размери от по 372,19 лева до пълните предявени размери от по 626,08 лева и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., исковете за обезщетение за забава върху главниците
за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважените размери от по 44,85 лева
до пълните предявени размери от по 119,01 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021
г., исковете за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над
уважените размери от по 17 лева до пълните предявени размер от по 18,52 лева и за периода
от 01.05.2020 до 30.06.2020 г., както и исковете за сумата в размер на по 3,76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2020
г. до 30.05.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Й. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. Кърджали, ж.к.
„Възрожденци“ 35, вх. Б, ет. 1, ап. 22, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 626,07 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, аб. № 253737,
ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
119,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
6
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер на 18,51 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата в
размер на 3,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Р. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 13А,
вх. А, ет. 6, ап. 22 и В. Р. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.
13А, вх. А, ет. 6, ап. 22, да заплатят на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на
по 220,98 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Й. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. Кърджали, ж.к. „Възрожденци“
35, вх. Б, ет. 1, ап. 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7