№ 1275
гр. Перник, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720103654 по описа за 2022 година
Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 във връзка с чл.3 ал.2
предл.първо от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
Производството по делото е образувано по искова молба от
Д. С. К. ЕГН ********** гр.П. ул.*********** ***
И чрез адв.пълн.Х. С. АК *******
срещу Териториално поделение на Национален Осигурителен институт с ЕИК
1210825210143 с адрес гр.Русе ул.Асен Златаров № 26
представлявано от И.Х.Д. –Директор
В исковата молба се твърди, че ищецът работил в ЕЪР Приста ООД БУЛСТАТ
********* гр.Русе, селскостопанско летище в местността Слатина, на длъжност“командир
на самолет“ за периода 01.08.1992-13.02.1994г.
През годините посоченото дружество е променяло правно-организационната си
форма и наименованието си.
През 1995г. от ООД дружеството вече е ЕООД, а през 1997г. е преименувано на „ЕР
Приста“.
Било е в процедура по несъстоятелност и ликвидация, като на 16.04.2009 е
прекратена търговската дейност, а на 19.06.2012г. е заличено от Търговския регистър.
В кач.на работодател на ищеца , след прекратяване на дейността е налице липсата на
правоприемник, което обстоятелство се доказва от Търговския регистър, и регистъра на ЮЛ
с нестопанска цел.
Ищецът посочва имената на свои колеги с които е работил през процесния период:
К.С.К. гр.София ул.Проф.Г.********* 37 ап.27 и Е.Г.Г. гр.*******, ул.**** *** ** *
ет.4 ап.18, които са изпълнявали длъжността“ летец пилот командир на самолет“
1
Посочените обстоятелства се доказват с доказателства :
Трудова книжка на ищеца №***
Трудова книжка № 960 на името на колегата / свидетел /К.С.К. и Трудова книжка №
745 на името на колегата / свидетел/Е.Г.Г..
В трудовата книжка на ищеца № *** е посочен негов трудов стаж в ЕЪР Приста ООД
гр.Русе за периода 01.08.1992-01.07.1993г., като за периода 01.07.1993 до постъпването му
на работа в Царамил АД на 14.02.1994г. липсват посочени данни.
Т.е. за периода 01.07.1993-14.02.1994г. няма никакви писмени доказателства за
положен труд при работодател.
В трудовата книжка е посочено правно основание чл.325 ал.1 но не и съответната
точка, както и съответния нормативен акт.
Не е посочена продължителността на трудовия стаж в дружеството.
При прекратяване на правоотношението му , в трудовата книжка, съгласно чл.6 ал.1
НТКТС действаща към момента на прекратяването, е следвало да се посочи :
продължителност на трудовия стаж, придобит при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, записан с цифри и думи, както и да са налице хподписи на
гл.счетоводител и работодател, както и печат на дружеството.
Тези данни липсват.
За процесния период ищецът е получавал трудово възнаграждение – работна заплата
– получавана от него лично, в брой, по ведомост.
При пожар в дружеството са били унищожени документите, удостоверяващи трудов
стаж.Това става в администрацията, архива в края на 90-те.
В тази връзка от ТП на НОИ Русе , на основание чл.5 ал.2 ЗУТОССР е издадено
удостоверение № Ц5511-17-2 / 29.10.2020
Съгласно същото, разплащателните ведомости и трудовоправните документи на Еър
Приста ООД Русе , не са приети в ТП на НОИ / сектор ОА/ гр.Русе.
Удостоверението отразява факта, че ведомостите за заплати и трудовоправните
документи на Еър Приста ООД гр.Русе не са приети в ТП на НОИ гр.Русе, и същото не
разполага с информация и доказателства за документите на осигурителя.
Поради това и се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът е работил в Еър Приста ООД гр.Русе, на длъжност „командир на
самолет“ за периода 01.08.1992-13.02.1994г. на пълен осем часов работен ден, което време да
му бъде зачетено за трудов стаж.
Претендира разноските.
Представя доказателства и води свидетели за спорните обстоятелства.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били връчени
редовно на ответника, който депозирал писмен отговор в срок.
В него се посочва, че искът е евентуално допустим, ако ищецът представи УП-17 по
смисъла на чл.5 ал.2 ЗУТОССР и частично основателен за периода 01.08.1992-01.07.1993
посочен в трудова книжка –№ *** и неоснователен за периода 01.07.1993-13.02.1994г. при
липса на доказателства от ищеца по чл.6ал.2 от Закона, които да удостоверят вероятността
на положения трудов/осигурителен стаж.
Що се касае до разноските – в това производство се прилага чл.9 ал.2 и 3 ЗУТОССР –
съдебните разноски са за сметка на ищеца, а по делата за установяване на турдов стаж не се
плащат такси и разноски от ищеца.
Ответното ТП на НОИ не било дало повод за разноски и те би следвало да са за
2
сметка на ищеца, като цитират съдебна практика.
В съдебно заседание ищеца не се явява, за него се явява адв. Х.С. АК *******, който
поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на
иска.
В съдебно заседание за ответника, не се явява представител, депозирали са писмено
становище.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и
гласни доказателства установи от фактическа страна следното:
По допустимостта на иска:
Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж.
Искът се явява допустим, поради факта, че ищецът е представил УП-17 - а именно
удостоверение № Ц5511-17-2 от 29.10.2020г.по смисъла на чл.5 ал.2 ЗУТОССР – лист № 17
от делото.
Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото
има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период
е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време и начина на заплащане на труда.
Искът се явява частично основателен : за периода 01.08.1992-01.07.1993г. и
неоснователен за периода 01.07.1993-13.02.1994г. поради следните причини:
Ищецът твърди, че е работил в ЕЪР Приста ООД БУЛСТАТ ********* гр.Русе,
селскостопанско летище в местността Слатина, на длъжност“командир на самолет“ за
периода 01.08.1992-13.02.1994г.
През годините посоченото дружество е променяло правно-организационната си
форма и наименованието си.
През 1995г. от ООД дружеството вече е ЕООД, а през 1997г. е преименувано на „ЕР
Приста“.
Било е в процедура по несъстоятелност и ликвидация, като на 16.04.2009 е
прекратена търговската дейност, а на 19.06.2012г. е заличено от Търговския регистър.
В качеството на работодател на ищеца , след прекратяване на дейността е налице
липсата на правоприемник, което обстоятелство се доказва от Търговския регистър, и
регистъра на ЮЛ с нестопанска цел.
Допуснати са до разпит в кач.на свидетели- колеги с които е работил през процесния
период:
К.С.К. гр.София ул.Проф.Г.********* 37 ап.27 и
Е.Г.Г. гр.*******, ул.**** *** ** * ет.4 ап.18, които са изпълнявали длъжността“
летец пилот командир на самолет“
Посочените обстоятелства се доказват с представени: трудова книжка № 960 на името
на К.С.К. и трудова книжка № 745 на името на Е.Г.Г..
Ищецът е представил като доказателство своята трудовата книжка на ищеца №
*** -с посочен трудов стаж в ЕЪР Приста ООД гр.Русе единствено за периода 01.08.1992-
3
01.07.1993г.
Това представлява начало на писмено доказателство само за този период.
За периода 01.07.1993 до постъпването му на работа в Царамил АД на 14.02.1994г.
липсват посочени данни.Т.е. има прекъсване, което не е обективирано в начало на
писмено доказателство.
В трудовата книжка е посочено правно основание чл.325 ал.1/ по взаимно съгласие /
но не и съответната точка, както и съответния нормативен акт.
Не е посочена продължителността на трудовия стаж в дружеството.
При прекратяване на правоотношението му , в трудовата книжка, съгласно чл.6 ал.1
НТКТС действаща към момента на прекратяването, е следвало да се посочи :
продължителност на трудовия стаж, придобит при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, записан с цифри и думи, както и да са налице подписи на
гл.счетоводител и работодател, както и печат на дружеството.
Тези данни липсват.
За процесния период ищецът твърди, че е получавал трудово възнаграждение –
работна заплата – получавана от него лично, в брой, по ведомост.В тази насока са налице
само твърдения, но не и писмени доказателства.
При пожар в дружеството са били унищожени документите, удостоверяващи трудов
стаж.Това става в администрацията, архива в края на 90-те.
В тази връзка от ТП на НОИ Русе , на основание чл.5 ал.2 ЗУТОССР е издадено
удостоверение № Ц5511-17-2 / 29.10.2020
Съгласно същото, разплащателните ведомости и трудовоправните документи на Еър
Приста ООД Русе , не са приети в ТП на НОИ / сектор ОА/ гр.Русе.
Удостоверението отразява факта, че ведомостите за заплати и трудовоправните
документи на Еър Приста ООД гр.Русе не са приети в ТП на НОИ гр.Русе, и същото не
разполага с информация и доказателства за документите на осигурителя.
По делото са разпитани свидетелите : Е.Г.Г.- който обяснява, че с ищеца са работили
от м.08.1992г. до м.02.1994г. заедно, че самият той не могъл да се снабди с документи за
неговото пенсиониране, като той е напуснал 1994г-, като помни, че ищецът е напуснал
средата на 02.1994г.Самият той е получил писмо през 1999г. да си търси трудовата книжка
при нотариус, откъдето я получава – приключена от ликвидатор.
Разпитан е свидетелят К.С.К.- също е бил колега на ищеца, самият той се
пенсионирал преди 8 години, като също се е пенсионирал без УП-та, само с трудовата
книжка, не е водил дела, защото при него в трудовата книжка е било записано
всичко.Ищецът е бил втори пилот на самолет, а свидетелят –командир на самолет в по-
ранния период.След това се отделят отряд Горна Оряховица и Еър Приста се отделят три
звена на 01.08.1992г. Еър Приста фалирали 1998г., като ищецът е работил там до 1994г.
месец февруари.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото по делото е удостоверено,
че в процесните периоди те са работили при същия работодател, видно от представените
писмени доказателства.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от
работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа.
От своя страна, изброяването на документите, които могат да послужат като начало
на писмено доказателства в ал.2 на чл. 6 от закона, не е изчерпателно.
Освен примерно изброените в ал.2 писмени доказателства, такива могат да бъдат и
други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от
4
време, за който се претендира като трудов стаж.
Следователно - законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски
показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на
писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.
В същото време - за тези писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал. 1 ЗУТОССР
законодателят е предвидил и кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ да се издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът
2/ да са издадени по време на полагане на стажа.
В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства.
В конкретния случай се представя Трудова книжка, която има характер на начало на
писмено доказателство само за периода 01.08.1992-01.07.1993г. по смисъла на чл.6, ал.1 от
ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж, тъй като този договор е безсрочен.
Предвид данни лицето да е с прекратен трудов договор към 01.07.1993г. по чл.325
ал.1 –взаимно съгласие,то по писмените доказателства се установява ПРЕКСВАНЕ от
01.07.1993 до 14.02.1994г. когато е започнал работа при друг работодател „ снабдяване“ , то
горното обуславя и допустимостта на събирането на гласни доказателствени средства
включително и за целия период.
Още повече, че в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния
съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при
действието на ЗУТОССР, е прието, че
писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото
правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се
претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените
писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се
изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания
стаж или не.
В случая съдът прави преценка, че предвид безсрочността на трудовия договор, той
представлява начало на писмено доказателства както беше посочено-само за първата част от
периода.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е
основателен за посочения период, за който са налице безспорни доказателства и следва да се
уважи изцяло. За втората част от периода следва да се отхвърли поради липса на безспорни
доказателства.
Разноски
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от
страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. №
2/2015г., съгласно което „в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими
общите правила на ГПК за присъждане на разноските“. В мотивите на същото Тълкувателно
решение е разяснено, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР установява специално правило,
което е в отклонение от общите правила на чл. 78 от ГПК, като то се отнася единствено за
исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР.
Ето защо, с оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответника следва да заплати разноски в размер 500 лв., представляващи заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по
отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ – гр.Русе с ЕИК 1210825210143 с адрес гр.Русе ул.Асен Златаров № 26
представлявано от И.Х.Д. –Директор
че Д. С. К. ЕГН ********** гр.П. ул.*********** ***
е работил по трудово правоотношение при работодател и осигурител Еър Приста
ООД БУЛСТАТ *********, гр.Русе,респективно Еър ПРИСТА ЕООД,
на длъжност „командир на самолет“ с положен трудов стаж в ЕЪР Приста ООД
гр.Русе за периода 01.08.1992-01.07.1993г. на пълен осем часов работен ден и пълна
работна седмица , което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан за периода 01.07.1993-
13.02.1994г.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.Русе с ЕИК 1210825210143 с адрес гр.Русе ул.Асен
Златаров № 26 представлявано от И.Х.Д. –Директор
ДА ЗАПЛАТИ НА Д. С. К. ЕГН ********** гр.П. ул.*********** ***- сумата 500
лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за адв.Х.С. АК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6