Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Пловдив, 14.07.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №163
по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Х. Г.Данов”№37, чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.С., твърди, че имал качеството на краен снабдител
по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката и продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. През процесния период
действащи били Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на “ЕВН България Електроснабдяване”АД, одобрени с решение на ДКЕВР от
10.05.2008г., които общи условия съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизали в сила за
потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. По силата на
общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия следния обект на ответника, находящ се в ************. За партидата на
ответника бил открит клиентски номер ************. Ответникът от своя страна
бил длъжен да заплаща задълженията, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в срокове и по начини, определени в общите условия. При неплащане в
срок на задълженията клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. За периода от 14.04.2010г. до
11.03.2011г. ищцовото дружество доставило до обекта на ответника електрическа енергия
на обща стойност 628,38 лв., която до момента не била заплатена. Издадени били
изброените в исковата молба фактури. Ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане на сумата, определено за периода 16.06.2010г. - 21.10.2012г. в
размер 123,94 лв. Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът възразил по реда на
чл.414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви
установителен иск относно вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства
е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16714/2012г.
по описа на ПРС, както следва: сумата 628,38 лв., представляваща стойност на
консумирана електрическа енергия за периода от 14.04.2010г. до 11.03.2011г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 22.10.2012г., до
окончателното изплащане, както и сумата 123,94 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 16.06.2010г. - 21.10.2012г. Претендират се направените в заповедното
и в рамките на настоящото производство разноски.
Ответникът Х.К.П., ЕГН **********,***,
представляван по реда на ЗПП от адв.П.Д., оспорва исковете. Възразява, че през
претендирания от ищеца период от време не е живял в обекта, както и, че в
средата на 2010г. електроснабдяването в обекта било прекъснато и след този
момент не било възстановявано и тъй като не е бил ползвател на услугите на
ищеца счита исковете за неоснователни.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните
по делото, че ответникът е собственик на имот, находящ се в ************ и
титуляр на партида с клиентски номер ************.
По делото са приети единадесет
на брой фактури, издадени от ищцовото дружество с получател ответника за доставена
ел.енергия в обект с ИТН ************в ************,
клиентски номер ************, за периода 14.04.2010г. – 11.03.2011г. на обща стойност
628,38 лв. Приети са и общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “ЕВН България Електроснабдяване”АД, одобрени с решение на ДКЕВР от
10.05.2008г. Съгласно чл.4 от ОУ “потребител” на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
ел.разпределителната мрежа. Според ОУ ЕВН ЕС се задължава да снабдява с
електрическа енергия всеки клиент, присъединен към мрежата, а клиентът от своя
страна се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия. Съгласно чл.17 и чл.18 отчетената ел.енергия се фактурира и заплаща
ежемесечно, като срокът за плащане е 10 дни от издаване на фактурата.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, според заключението на която през процесния период
електрозахранването на ищеца в измервателна точка ************е прекъсвано
поради неплатени задължения три пъти: на 20.07.2010г., на 17.11.2010г. и на
16.02.2011г. След всяко прекъсване на ел.захранването за неплатени задължения
се генерира такса, свързана с разходите по възстановяване на захранването, след
чието плащане и заплащане на задължението се възстановява захранването на
абоната. В случая възстановяване на ел.захранването на процесния обект от
страна на ЕВН не е имало, но е констатирано “самовъзстановяване” след първите
две прекъсвания. Така че през периода обектът е бил снабдяван с електрическа
енергия. Правени са периодични отчети на
показанията на електромера, като отчетените количества са посочени в нарочна
таблица от заключението. Тези показания отговарят на отразените в приложените
по делото фактури.
Приета е и съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението на която посочената във фактурите стойност на
електроенергията в общ размер 628,38 лв. е определена правилно в съответствие с
действащите прец процесния период крайни цени за битов потребител. Вещото лице
е направило и извод за редовно водено счетоводство от страна на ищцовото
дружество, отразяване на фактурите в съответните счетоводни регистри, в
дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС. Според заключението размерът
на обезщетението за забава е 124,13 лв.
Разпитан е като свидетел
Т. А., от показанията на който се установява, че ответникът стягал етаж от къща
на ул.”*********” в гр.П.. Жилището било необитаемо. Х. идвал да го ремонтира,
но не живеел там. Преди 4-5 години му отрязали тока, дошли с Л. Н. едно момче и
един по-възрастен мъж, нещо пипали по таблото и после си отишли. Свидетелят чул
единият да казва на другия: “пломби има, как стават тези работи?”
Видно от приложеното ч.гр.д.№16714/2012г. на ПРС, VІІ гр.с., в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В срока по
чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от
съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по
реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител
с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че
общите условия са били публикувани. По отношение второто условие спор между
страните не възниква. Според §1, т.42 от ДР ЗЕ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Няма спор за това, че
ответникът притежава жилището, посочено в исковата молба, за което се отнасят
процесните вземания. Спорно е дали през процесния период от време ответникът е
ползвал електрическа енергия в същия имот. Съдът намира, че на този спорен
въпрос следва да се отговори утвърдително. От събраните по делото
доказателства, в това число заключението на съдебно-техническата експертиза,
която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, се установява, че през периода в обекта е потребявана
електрическа енергия, която е отчитана чрез средство за търговско измерване –
електромер. Възраженията на ответника, че в средата на 2010г. захранването е
било прекъснато, след което не е възстановявано, се опровергават от същото
заключение, според което след трите дати, в които захранването е било
прекъсвано от ищеца, същото е било възстановявано неправомерно, като след
възстановяването отново е отчитана употреба на ел.енергия. Показанията на св.А.
не могат да опровергаят тези изводи, тъй като от тях се установява, че ищецът,
макар и да не е живял трайно в имота, го е посещавал, за да извършва ремонтни
дейности, които също са свързани с употреба на електричество. Следователно,
имотът е бил електроснабден през процесния период от време, като на същия е
монтиран електромер, показанията на който съответстват на отразените в
издадените фактури количества на доставената енергия. От заключението на
приетата счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от
страните и почиващо на знанията и опита на експерта, се установява, че
количествата доставена ел.енергия са остойностени правилно с оглед действащите
в периода цени на доставчика. Установява се още, че счетоводството на последния
е водено редовно, поради което и вписванията в издадените от същия счетоводни
книги се ползват с доказателствена сила в полза на страната. Същевременно,
доказателства от страна на ответника за изпълнение на насрещното задължение за
заплащане стойността на доставената енергия, не бяха ангажирани.
В аспекта на гореизложеното искът за признаване
съществуването на вземане за сумата 628,38 лв. – неплатена стойност на
доставена ел.енергия, е доказан и основателен и следва да се уважи.
След изтичане на сроковете, посочени в чл.18, ал.1
и 2 ОУ, ответникът е изпаднал в забава, следователно основателен е и искът за
признаване на вземане за мораторно обезщетение по реда на чл.86 ЗЗД за периода
от 16.06.2010г.
до 21.10.2012г. Според заключението на ССЕ обезщетението е в общ размер 124,13 лв.,
който е по-голям от претендирания от ищеца (123,94 лв.), за това и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес този иск трябва да се уважи изцяло.
Сумата 628,38 лв. е дължима ведно със законна лихва, считано от
датата на заявлението – 22.10.2012г., до окончателното й изплащане на основание
чл.86 ЗЗД.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лв., като е претендирал
и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., общо 125 лв. В исковото
производство ищецът е направил разноски за: държавна такса в размер 50 лв. и
възнаграждения за вещи лица в общ размер 240 лв., като на основание чл.78, ал.8
на същия се дължи и юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер 100
лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство, които се
следват на ищеца, е 515 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.К.П., ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.„Х. Г.Данов”№37, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16714/2012г.
на ПРС, VІІ гр.с., а именно: сумата 628,38 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и 38 ст.), представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена в периода от 14.04.2010г. до 11.03.2011г.
в обект на потребление, находящ се в ************, ИТН 1304435, клиентски номер
************, ведно със законна лихва от 22.10.2012г. до окончателното
изплащане; както и сумата 123,94
лв. (сто двадесет и три лева и 94 ст.) –
обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение за периода от 16.06.2010г. до 21.10.2012г.
ОСЪЖДА Х.К.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Х. Г.Данов”№37, сумата 515 лв. (петстотин и петнадесет лева) – деловодни разноски в
производството по ч.гр.д.№16714/2012г.
на ПРС, VІІ гр.с., и гр.д.№163/2013г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова
Вярно с оригинала!
ИТ