РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Перник, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. К.а
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. К.а Гражданско дело №
20231720100258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. П. Л. и А. А. Л. срещу С. Н. Н. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – *************, изложени в Жалба от 22.10.2021 г.,
депозирана от ответницата до РП-Перник.
В исковата молба се твърди, че в хода на производство по съдебна делба с трето
лице през 2018 г. ответницата С. Н. започнала да разпространява в обществото – между
съседи в квартала, кварталните магазини и др., обидни и клеветнически твърдения по
отношение на ищците и неколкократно подавала неоснователни жалби и сигнали срещу тях
в полицията и прокуратурата. До ищеца А. Л. достигала информация, че ответницата го
нарича „******“, „*******“, че искала да го изгони от наследствената му къща. Конкретно
се твърди, че през м. ноември 2021 г. пред правоохранителните органи ответницата
депозирала жалба, в която твърди, че на ****** А. Л. заплашвал сина – М.Н., докато
паркирал колата си. Ответницата твърдяла, че А. Л. заплашвал и нея с *******, наричал я
„********“, „******“ и псувал „*****“, нанесъл побой над съпруга през 2018 г., бил
прибиран за принудително лечение в ******** за 1 месец, „тормозел и други комшии“ . В
жалбата били изложени твърдения: „Преди много години родителите на лицето А. Л.
създали фирма за работници в ***. Излъгаха ********, че ще ги наемат на работа в ***.
Фирмата се казваше „*****“. За постъпката им, доколкото знам, майката на лицето А.
Л. е *********, както и „За мен тези хора са без морални и други ценности“.
Поддържа се, че всички твърдения, заявявани от С. Н. в жалбата от м. 11.2021 г., са
неверни и съдържат обидни квалификации спрямо ответниците, доколкото същите
притежавали високи морални и нравствени качества. В резултат на обидите и клеветите
ищците претърпели стрес и психически дискомфорт по отношение на публично засегнатата
им чест и достойнство, тъй като хората променили отношението си към тях.
При изложените твърдения и уточнения се иска С. Н. Н. да бъде осъдена да заплати
на ищеца А. П. Л. сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – стрес и психически дискомфорт, засягане на честта и
1
достойнството, претърпени в следствие на обективирани в жалба от 22.10.2021 г. до РП-
Перник клеветнически твърдения – че А. Л. е заплашвал с ******* С. Н. и сина М.Н.Н.
на ******, че наричал С. Н. „********“, „******“ и псувал „*****“; че А. Л. бил прибиран
за принудително лечение за срок от 1 месец, както и на обидно твърдение спрямо А. Л. (и
майка му А. Л.): „За мен тези хора са без морални и други ценности“.
Иска се С. Н. Н. да бъде осъдена да заплати на ищцата А. А. Л. сумата в размер на
2500 лева – обезщетение за неимуществени вреди – стрес и психически дискомфорт,
засягане на честта и достойнството, претърпени в следствие на обективирани в жалба от
22.10.2021 г. до РП-Перник клеветнически твърдения – че „Преди много години
родителите на лицето А. Л. създали фирма за работници в ***. Излъгаха ********, че ще
ги наемат на работа в ***. Фирмата се казваше „*****“. За постъпката им, доколкото
знам, майката на лицето А. Л. е лежала в затвора“, както и на обидно твърдение спрямо
А. Л. (и сина ѝ А. Л.: „За мен тези хора са без морални и други ценности“.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за недопустимост на исковете, с оглед наличието на друг ред за
защита – чрез частна тъжба. Оспорена е представителната власт, учредена от ищцата А. Л.,
за което са развити съображения, че ищцата е в чужбина.
По съществото на спора са изложени съображения, че прокурорската преписка,
образувана по жалбата на ответницата срещу ищците, е приключила не поради недоказаност
извършването на съставомерни деяния, а поради реда за реализирането на наказателната
отговорност за същите – чрез частна тъжба. Наведени са доводи за недоказаност на
твърденията, посочени в исковата молба и че същите не отговарят на истината. Уточнява се,
че страните са роднини и от продължително време отношенията им са влошени – след
заминаването на ищцата А. Л. в ****** А.Л. непрекъснато посещавал дома на ответницата и
създавал проблеми на нея и сина й, като няколкократно проблемите им ставали достояние
на полиция и прокуратура. Посочено е, че през 2022 г. е образувано досъдебно производство
за отправяни от А.Л. заплахи за *******, когато същият бил въоръжен с нож и нападнал
полицейските служители, отзовали се на сигнала.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а от приобщеното копие на жалба, както и пр.пр. № 2903/2021 г., се
установява, че на 22.10.2021 г. С.Н.Н. е депозирала в РП-Перник жалба срещу А. Л., с
твърдения, че на ****** същият заплашвал сина й М.Н., а след това – и нея и съпруга й, с
*******. В жалбата е посочено, че М.Н. извикал полиция, но докато чакали полицията, А. Л.
продължил със заплахите за *******, наричал ответницата „********“, „******“, псувал я
„*****“, като обидите продължили и в присъствие на полицаите, които съставили
предупредителен протокол на ищеца. В жалбата са развити подробни съображения, че
конфликтите продължавали от много време, но институциите не реагирали. Посочено е, че
ищецът нанесъл побой над съпруга на ответницата през 2018 г., бил прибиран за
принудително лечение в ******** за 1 месец, „тормозел и други комшии“. В жалбата още са
изложени твърдения: „Преди много години родителите на лицето А. Л. създали фирма за
работници в ***. Излъгаха ********, че ще ги наемат на работа в ***. Фирмата се
казваше „*****“. За постъпката им, доколкото знам, майката на лицето А. Л. е
*********, както и изявление „За мен тези хора са без морални и други ценности“.
Във връзка с жалбата по преписката е извършена обстойна проверка, снети са
сведения от С. Н., от сина й и от съпруга й, както и от А. Л., изискани са служебни справки,
от които се установява подаването на множество сигнали до 112, за подавани сигнали и
образувани проверки в прокуратурата, както и че А. Л. е осъждан през 2018 г. за повреждане
на имущество в Спешното отделение, на *********, гр. Перник, и еднократно е бил лекуван
в ******** при ********* през 2021 г. с диагноза „**************“ /л. 26, пр.пр./.
Идентично, в хода на проверката са били снети сведения на С. Н., в които същата е заявила,
че конфликтите са от няколко години, но агресията на А. Л. ескалирала и семейството й се
чувствало заплашено и живеели в непрекъснато притеснение. Преписката е приключила с
отказ от образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради
2
констатация на прокурора, че използваните от ищеца изрази съставлявали негодно средство
за заплаха с оглед отношенията на страните и обичайния речников запас, а отправянето на
обидни изрази не съставлява престъпление от общ, а от частен характер.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение № *******, от което се
установява, че съпругът на С. Н. – Н.Н., е претърпял побой – удари в областта на лицето на
******, около 22,30 ч. Съдебният лекар е констатирал *************, със съмнение за
********, получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети.
Представена е подписка, без дата, подписана от 18 души, вкл. ответницата, за
„желание за принудително лечение и изселване на лицето А. П. Л.“, поради „системен
психически и физически тормоз“. В с.з. са разпитани част от лицата, за които се сочи, че са
подписали т.нар. „подписка“ – П.И.Н., С.В.Л. и К. М. С.. От техния разпит съвкупно се
изяснява, че семействата на ищците и ответницата имат дългогодишни проблеми помежду
си, С. е била заплашвана и обиждана, като много пъти по различни поводи са били подавани
жалби, а в къщата на А. е идвала полиция. Свидетелите изясняват, че много от съседите като
цяло имали проблеми с А. Л., били притеснени от поведението му, поради което всички
заедно решили да съберат подписи и да ги изпратят до Прокуратурата. Част от свидетелите
възпроизвеждат данни, че в миналото родителите на А. Л. имали фирма „*****“, която
трябвало да изпраща работници в ***, но след това Л.и се преместили да живеят в друг град,
в крайна сметка никой от Перник не отишъл да работи в *** чрез фирмата. От разпита на
тримата свидетели не се извличат данни С. Н. да е разпространявала слухове за А. Л. и
семейството му (свидетелите посочват, че нямат такава информация), като единствено свид.
С. посочва абстрактно и по производен начин, че е чувал като слух, че С. твърдяла, че
родителите на А. дължали пари на някого.
Видно от материалите, след разпитите на С.Л. и П.Н. в настоящото производство,
ищецът А. Л. е депозирал срещу С.Л. и С. Н. сигнали в Районна прокуратура-Перник за
престъпления по чл. 286 и 290 НК, които са на етап прокурорска проверка.
Разпитан в с.з., свидетелят К.С.Б., приятел на ищеца, посочва, че в края на август
2021 г. в кварталния магазин „*******“ А. Л. и С. Н. пазарували един след друг. След като
А. излязъл от магазина, С. започнала да обяснява на продавачката, че А. бил луд, наркоман,
че от него се пазели всички „и да направят подписка“ той да бъде премахнат от квартал.
Накрая С. Н. казала на продавачката, че майката на А. била измамничка, дължала пари на
цял Перник и лежала в ******** затвор. На опашката имало още няколко човека. След този
случай А. се затворил вкъщи и се депресирал, споделил на свидетеля, че го било срам да
излезе в квартала.
При установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран със субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Възражението за недопустимост на исковите претенции е неоснователно, доколкото
релевираната от ответната страна възможност за наказателноправна защита чрез частна
тъжба съставлява различен вид отговорност и дава друг вид защита на пострадалите лица.
Публично значимите ценности са защитени в правовия ред чрез определянето на
накърняващото ги деяние като престъпление. Престъплението е това общественоопасно
деяние, което формално осъществява признаците на предвиден в закона конкретен
престъпен състав и което е наказуемо според правилата на Наказателния кодекс. Деликтът
пък представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес,
правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия
състав на наказателноправна норма. Не всеки деликт съставлява престъпление. При деликта
съставомерно е виновно противоправно деяние на дееца по отношение на пострадалото
лице, на което е причинена вреда, която подлежи на пълно обезщетяване, като не е
необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се
ангажира деликтната отговорност за обезвреда. Следователно предявените искове са
допустими, тъй като не е задължително пострадалият от обидни или клеветнически
твърдения да реализира правата си по наказателен ред за извършено престъпление по см. на
НК. Негово право е да избере пътя си на защита – наказателно и/или гражданскоправен, като
в настоящия случай се търси гражданскоправна защита.
3
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1/ противоправно поведение на ответницата, изразяващо
се в отправяне на обиди към ищците (че е казала/извършила нещо обективно унизително за
тяхната чест и достойнство и те непосредствено са възприели това), и клеветнически
твърдения (че е разгласила описаните в исковата молба факти с конкретно съдържание,
които носят информация за обстоятелства и поведения на ищците, предизвикващи от
гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на
обществото, или им е приписала извършването на престъпление); 2/ претърпяване на
описаните в ИМ неимуществени вреди (стрес и психически дискомфорт) и техния размер, 3/
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента), като това противонормено поведение
да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената
отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В случая, с оглед заявения обем на защита, конкретизиран по реда на чл. 129 ГПК и
очертан в приетия без възражения и обявен за окончателен доклад, съдът е сезиран с искове
за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от обидни и клеветнически
твърдения, изложени в Жалба от 22.10.2021 г., депозирана от ответницата до РП-Перник.
Ето защо, доводите дали С. Н. е разпространявала в квартала клеветнически и обидни
твърдения спрямо ищците, са ирелевантни за настоящия спор, като съдът обсъжда
събраните по настоящото дело доказателства по отношение на тези обстоятелства в
контекста на депозираната Жалба от 22.10.2021 г., във връзка с изявленията в която жалба
се твърди да са произтекли процесните вреди.
В тази връзка съдът не кредитира като доказателствено средство т.нар.
„становища“, депозирани в хода на процеса във всяко заседание от ищците, доколкото
същите възпроизвеждат писмено твърденията на ищците относно правния спор, поради
което и имат характера именно на твърдения, но не съставляват доказателства по смисъла
на ГПК. Още повече, че същите са представени по недопустим за това процесуален ред и в
недопустима писмена форма, доколкото страната би могла да даде устно обяснения по реда
на чл. 176 ГПК, по искане на насрещната страна, но не би могла да поставя въпроси сама на
себе си и да им отговаря, още по-малко – в писмен вид и извън установената процедура. Ето
защо данните, изложени в становищата, съдът цени именно по реда на чл. 175 ГПК.
В останалата част доказателствената съвкупност еднопосочно установява
обстоятелството, че отношенията между страните са трайно влошени, като в годините е
имало множество конфликти и неразбирателства – обстоятелство, което на практика е
провокирало и депозирането на жалбата от 2021 г. Като е сигнализирала прокуратурата,
ответницата е поискала да предприемат съответни мерки, в кръга на нейните правомощия, за
да не се достигне до задълбочаване и ескалиране на възникналия междуличностен конфликт.
От събраните по делото доказателства обаче не се установиха пораждащите спорното
право юридически факти, в частност – противоправно поведение, причинно-следствена
връзка и настъпването на вреди, а фактът на настъпване на вредата и интензитета на
увреждането винаги следва да бъдат установени, като в този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. и
Решение № 263 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2011 г., III г. о.
Твърдяната противоправност на поведението на ответницата се изразява в
отправяне на обидни и клеветнически твърдения в депозирана жалба до прокуратурата.
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по
делото и анализирани от съда доказателства се установява, че ответницата е действала
правомерно, като, чувствайки се притеснена от непрекъснатите конфликти с ищеца,
4
живеещ в съседство, е уведомила компетентния държавен орган с искане да упражни своите
правомощия, за да не се стигне до ескалация на напрежението в отношенията между
страните и семействата им. От друга страна, дори и да не се преценява истинността на
фактическите твърдения на ответницата, релевирани пред органите на РП и ОДМВР,
нейното право да сигнализира надлежните органи за извършвани противоправни действия
е конституционно закрепено.
Процесната жалба е подадена в упражняване на конституционно признатото право на
ответницата да подава жалби, предложения и петиции до държавните органи – чл. 45 КРБ.
Самото подаване на жалба не може да се квалифицира като неправомерно поведение, след
като Конституцията изрично го признава, освен това под страх от подвеждане под
отговорност при неговото упражняване, упражняването на правото би могло неоснователно
да се ограничи. Действието по подаване на жалба не е виновно и противоправно действие –
в този смисъл и Решение № 242/20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК.
Върховният касационен съд прима, че жалба до държавен орган, дори ако в крайна сметка се
окаже основана на неверни факти, не представлява закононарушение, тъй като се основава
на правото по чл. 45 КРБ на подаване на жалби и петиции, както и на правото по чл. 56 КРБ
за водене на защита без страх от репресия – така Решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д.
№ 5006/2007 г., ВКС, II г. о.; Решение. № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ВКС,
II г. о.; Решение. № 245 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., ВКС, III г. о., Определение
№ 42 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2021 г. Същото е свързано със
законоустановена възможност на всяко едно лице да сигнализира органите на досъдебното
производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват преценка дали
това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 НПК за образуване
на досъдебното производство. Действието по подаване на жалба не е виновно – да се приеме
обратното, би означавало да се санкционира всяко уведомяване на компетентните органи
във връзка с потенциални престъпни действия, което при разглеждане се оказва невярно,
което би било в противоречие с гражданския дълг да се уведомяват органите при извършено
престъпление
Действията на въззиваемата биха могли да бъдат квалифицирани като виновни само
при доказана злоупотреба с правото на жалба, каквато ищците дори не твърдят че е налице,
същевременно такава не би могла да се извлече и от събраните по делото доказателства.
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни, а жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и
подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този
смисъл са и мотивите към Определение № 957 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 57/2011
г., IV г. о. и Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г.
Не може да се приеме, че обстоятелствата, посочени в отправена до прокуратурата
жалба, обективно са обидни и клеветнически.
За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани
думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са
неприлични, цинични или вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от
обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на
извършителя на обидата за личността на пострадалия – при нея деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и
пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството му. Унизителният характер
на казаното или извършеното винаги се преценява на основата на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
всекиго. Оценъчните съждения, съставляващи коментар на факти и изказването на мнение с
негативна оценка за определена личност, не съставляват противоправно поведение, ако
обективно не засягат достойнството на личността (дори субективно да са възприети като
такива от пострадалия) – така Решение № 50038 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1608/2022 г., Решение № 249 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2019 г.
Твърдението в жалбата „За мен тези хора са без морални и други ценности“,
5
съставлява именно изказване на собствено мнение, което макар да съдържа негативната
оценка на ответницата за личността на ищеца, обективно не е от такова естество и с такова
съдържание, че реално да е в състояние да засегне чест и достойнство, не съдържа
вулгарни, неприлични изрази, обективно унизителни епитети или разсъждения за
качествата и личността на ищците. Още повече, изявлението не е направено в присъствие на
ищците или опосредствено чрез трето лице, а е формулирано в сезиращ прокуратурата
документ.
Не са налице и данни за разглА.и чрез жалбата клеветнически твърдения. От една
страна, в жалбата ответницата описва събития, косвено установими от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – че семействата имат дългогодишни конфликти, че и други
съседи в квартала имат неразбирателства с ищеца, че родителите на А. Л. са имали фирма,
която да изпраща работници в ***, което не се осъществило, данни, изводими от пр.пр. №
2903/2021 г., че ищецът е бил лекуван в ******** в гр. Перник, и др. Още повече, както бе
изяснено, жалбоподателят е добросъвестен дори когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени в хода на проверката, в противен случай неоправдано би се ограничило
упражняването на конституционно закрепеното право на жалба.
От друга страна, не е налице поведението разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство. Съдържащите се в една жалба обстоятелства за другиго не се разгласяват,
ако жалбата е подадена до надлежен орган – какъвто е процесният случай; те се разгласяват,
ако копие от жалбата е подадена до друго лице. Дори да бяха налице опозоряващи за ищците
обстоятелства, те не са „разглА.и“ от ответницата, защото жалбата е подадена от нея до
надлежен орган, а не е станала достояние на трети лица. В този смисъл и Решение № 758
от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г. Аналогично, в съдебната практика по
наказателни дела също се приема, че изявления направени в писма, жалби или показания до
властите, не могат да се считат за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК защото
техните автори не възнамеряват да навредят на личните права, на репутацията на лицата, за
които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности
или да търсят помощ от властите (Решение № 209 от 18.05.1982 г. по н. д. № 209/1982 г. ВС,
Решение № 347 от 25.09.2009 г. по н. д. № 372/2009 г. ВКС, Решение № 418 от 12.11.2009 г.
по н. д. № 458/2009 г., ВКС, и Решение № 452 от 12.10.2010 г. по н. д. № 411/2010 г., ВКС).
Не е налице и причинно-следствена връзка между подадената жалба и
последвалите твърдени от ищеца А. Л. вреди, тъй като единствените косвени данни за
възникнали у него неблагоприятни преживявания – срам и депресивност, се извличат от
показанията на свид. Б., от които се изяснява, че това състояние у ищеца Л. на практика е
настъпило след друго различно събитие, а именно – случката в кварталния магазин
„*******“. Не се установява релевираното твърдение, че именно в резултат на жалбата от
22.10.2021 г. околните са променили отношението си към ищците.
Същевременно не са събрани каквито и да е доказателства за конкретно
неблагоприятно засягане на правната сфера на ищцата А. Л. – нито конкретно от Жалбата,
нито от други действия на С. Н., още повече наред с данните, че от дълго време ищцата
пребивава в чужбина. Депозираните „становища“, както бе посочено, не съставляват
доказателствено средство, предвидено в процесуалния закон. А в тежест именно на ищците
в настоящото производство е да установят, че въз основа на неправомерно поведение на
ответницата (каквото в случая се твърди, че е отправянето на визираните изявления в
депозираната жалба от 22.10.2021 г. до РП-Перник) са произтекли вреди за тях, като тези
вреди да са в причинно-следствена връзка с поведението на ответницата и са оценими в
размера, заявен от ищците в исковата молба.
Следователно, с оглед липсата на успешно проведено от ищците пълно и главно
доказване на обстоятелствата, за които им е разпределена доказателствена тежест –
осъществено от ответницата противоправно поведение, причинно-следствена връзка и
настъпването на вреди, респ. техния интензитет, исковете и на двамата ищци следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна – 600 лв.
платен адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита (л. 39).
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. П. Л., ЕГН********** чрез адв.
С. В., срещу С. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Р. К. иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – стрес и психически дискомфорт, засягане на честта и
достойнството, претърпени в следствие на обективирани в Жалба от 22.10.2021 г. до РП-
Перник клеветнически твърдения – че А. Л. е заплашвал с ******* С. Н. и сина М.Н.Н.
на ******, че наричал С. Н. „********“, „******“ и псувал „*****“; че А. Л. бил прибиран
за принудително лечение за срок от 1 месец, както и на обидно твърдение спрямо А. Л. (и
майка му А. Л.): „За мен тези хора са без морални и други ценности“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. А. Л., ЕГН********** чрез адв.
С. В., срещу С. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Р. К. иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2500 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
стрес и психически дискомфорт, засягане на честта и достойнството, претърпени в
следствие на обективирани в Жалба от 22.10.2021 г. до РП-Перник клеветнически
твърдения – че „Преди много години родителите на лицето А. Л. създали фирма за
работници в ***. Излъгаха ********, че ще ги наемат на работа в ***. Фирмата се
казваше „*****“. За постъпката им, доколкото знам, майката на лицето А. Л. е лежала в
затвора“, както и на обидно твърдение спрямо А. Л. (и сина А. Л.: „ За мен тези хора са
без морални и други ценности“.
ОСЪЖДА А. П. Л., ЕГН********** и А. А. Л., ЕГН********** да заплатят на С.
Н. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7