Решение по дело №948/2021 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   261008                                    21.07.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на тринадесети юли                                                    две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 948 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.. Б.. Ц.., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 36,19 лева, представляваща дължима сума за електронни съобщителни услуги за периода 15.07.2017 г. – 14.11.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер …/10.06.2015 г., , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260669/05.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6966/2020 г. на БРС.

Твърди се, че К. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги на 10.06.2015 г. Издадени са фактури, по които задълженията са останали незаплатени. На 16.10.2018 г. е сключен договор за цесия между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, като процесното вземане е прехвърлено изцяло, а на 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.

Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите. Посочено е, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесиите, поради което договорите не са произвели действие спрямо К..

Посочено е, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приложен е договор за мобилни услуги между К. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, подписан на 10.06.2015 г. за предпочетен номер **********. Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на 9,80 лева.

По делото са представени фактури от 15.08.2017 г. с краен срок на плащане 01.09.2017 г. г. на стойност 9,80 лева; фактура от 15.09.2017 г. с падеж 02.10.2017 г. на стойност 11,70 лева; фактура от 15.10.2017 г. с падеж 01.11.2017 г. на стойност 9,80 лева; фактура от 15.11.2017 г. с падеж 02.12.2017 г. на стойност 9,80 лева.

Представен е договор от 16.10.2018 г. за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД, като е прехвърлено вземането срещу Д.К..

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.  

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.

За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.

Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представеният по делото договор за мобилни услуги, подписан от страните по него, установява наличието на облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като е налице валидно сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочен в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то К. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.

В месечните извлечения към приложените по делото фактури са включени месечни абонаментни такси, уговорени с договора за мобилни услуги, и за използвани услуги за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената и уговорена между страните в договора месечна такса от 9,80 лева. Няма данни по делото К. да е заплатил на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, ответникът не е установил плащане на процесните задължения.

Частично основателно обаче е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване по давност на претенциите. Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените по делото фактури крайният срок за плащането им е съответно 01.09.2017 г., 02.10.2017 г., 01.11.2017 г., 02.12.2017 г. От посочените дати вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.11.2020 г. (по пощата), като са погасени по давност всички вземания с падеж преди 03.11.2017 г. Вземанията по първите три фактури са с падежи преди тази дата, поради което са погасени по давност. Не е погасено единствено вземането по фактурата от 15.11.2017 г. с падеж 02.12.2017 г. на стойност 9,80 лева.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил  валидно. Следва да се отбележи още, че ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.

На ищеца се дължи заплащане на сторените разноски в размер на общо 151,64 лева за настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.. Б.. Ц.., сумата от 9,80 лева, представляваща дължима сума по фактура от 15.11.2017 г. с падеж 02.12.2017 г., издадена по договор за предоставяне на мобилни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер 15877214001/10.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260669/05.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6966/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния претендиран от 36,19 лева като погасен по давност.

ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.. Б.. Ц.., сума в размер на 151,64 лева (сто петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ