за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалва се решение № 10/ 09.04.2009 г. по гр.д № 782/2008 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е признато за установено по отношение на Антония Пеева Маровска с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Републиканска N 22, че Пеньо Йорданов Витанов, с ЕГН **********, гр.Пловдив, ул."Полк.Сава Муткуров" N 87, ет.1, ап.1, с адрес за призоваване: гр.Кърджали, ул.Васил Левски N 4, Адвокатска кантора Наталия Пачилова е собственик на самостоятелен вход откъм северната страна на сграда с идентификатор 40909.106.32.1, с площ 13.685кв.м., представляващ дървено стълбище и подстълбищно пространство, за достъп до втори етаж /първи жилищен етаж/, представляващ самостоятелен обект 40909.106.32.1.3 в сграда 40909.106.32.1 по кадастралната карта на гр.Кърджали, одобрена със заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се на ул.Републиканска N 28, гр.Кърджали.Отхвърлен е предявеният от Пеньо Йорданов Витанов, с ЕГН **********, гр.Пловдив, ул."Полк.Сава Муткуров" N 87, ет.1, ап.1, с адрес за призоваване: гр.Кърджали, ул.Васил Левски N 4, Адвокатска кантора Наталия Пачилова срещу Антония Пеева Маровска с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Републиканска N 22 установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Пеньо Йорданов Витанов, с ЕГН ********** е собственик на 37.50/153 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.106.32 по кадастралната карта на гр.Кърджали, одобрена със заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се на ул.Републиканска N 28, гр. Кърджали. В тежест на Антония Пеева Маровска с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Републиканска N 22 са останали направените по делото разноски в размер на 304.54 лв. в полза на Пеньо Йорданов Витанов, с ЕГН **********, гр.Пловдив, ул."Полк.Сава Муткуров" N 87, ет.1, ап.1, с адрес за призоваване: гр.Кърджали, ул.Васил Левски N 4, Адвокатска кантора Наталия Пачилова сумата в размер на 304.54 лв., представляваща разноски по делото.В жалбата си Антония Пеева Маровска от г. кщърджали твърди, че в уважената част на иска решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като ищецът е собственик на втория етаж на двуетажна сграда със самостоятелен вход от северната страна на сградата , състоящо се от две стаи, кухня, салон отделно мивка и клозет, със застроена площ от 75 кв.м , ведно с отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо имот пл.сн. № 2468 в кв. 578 по плана на г. Кърджали. Обстоятелството , че в документа за собственост жилището е изписано , че е със самостоятелен вход от северната страна на сградата не означава, че този вход е бил продаден заедно със жилището. Ако волята на продавача е била такава , то квадратурата на жилището би следвало да бъде 88 кв.м , или 75 кв.м площ на отделните помещения плюс около 13 кв.м площ на стълбищната клетка. След като стълбищната клетка не е включена като площ и описание в продадения имот , същата не е била предмет на сделката. Съгласно чл.38 от ЗС стълбищната клетка е обща част. Ищецът притежава единствено това, което са му прехвърлили предишните собственици – жилище със застроена площ от 75 кв.м със следващите се общи части на сградата в това число и стълбищната клетка , а не е техен едноличен собственик , тъй като имота не е придобит чрез правна сделка или по давност. Моли съдът да постанови решение, с което решението на районния съд в уважената част да бъде отменено и постанови отхвърлянеуто му. По делото е постъпил писмен отговор на жалбата , в който въззиваемия твърди, че в обжалваната част решението на районния съд е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е приел , че е собственик на самостоятелен вход от към северната част на сграда с идентификатор 40909.106.32.1 с площ от 13,685 кв.м , представляващ дървено стълбище и подстълбищно пространство за достъп до втория етаж /първи жилищен етаж/ , представляващ самостоятелен обект 40909.106.32.1.3 в посочената сграда. Този обект по естеството си и по предназначение не представлява обща част на сградата. Стълбището, като самостоятелен обект, обслужва само втория етаж и до него нямат достъп собственици на други самостоятелни обекти в сградата. Счита доводът на жалбоподателя, че бил собственик само на 75 кв.м и в тази площ не било включено стълбището , за несъстоятелен . От държавата бил закупил жилището със самостоятелен вход , който представлява съставна част от жилището на втория етаж – единство от елементи – входна двукрила врата , площадка и подстълбищно пространство , обособено в изба , осигуряващо достъп до жилището. Експертизата установявала, че достъп до втория етаж имал само и единствено собственика на етажа , а между самостоятелния обект на партера, представляващ магазин с избено помещение и стълбището има зид , в който няма отвори за „вход- изход” към магазина , собственост на жалбоподателката. Моли съдът да потвърди решението на районния съд и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си , съответно в жалбата и писмения отговор. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Производството е по чл.124 от ГПК, установителен иск за собственост на недвижим имот. В исковата молба ищецът Пеньо Йорданов Витанов твърди, че е собственик по покупко-продажба от 1997г. на имот с идентификатор 40909.106.32.1.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.32.1, представляващ жилище със застроена площ от 75 кв.м. на втория етаж на масивна сграда, както и на самостоятелен вход откъм северната страна на първия етаж на сградата, представляващ дървено стълбище за достъп до описания обект и подстълбищно пространство, обособено в изба , ведно с 37.50 кв.м. застроено място от имот с пл.сн. № 2468 в кв.57 по плана на гр.Кърджали от 1997 г. и идентификатор 40909.106.32 от новия кадастрален план на старата част на гр.Кърджали. Твърди, че стълбището обслужвало само неговия имот и не било обща част от сградата. Иска да се установи със сила на присъдено нещо, че е собственик на 37.50/153 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.106.32 от новия кадастрален план на старата част на гр.Кърджали, представляващ бивш имот с пл.сн. № 2468 в кв.57 по плана на гр.Кърджали от 1997 г, целият с площ от 153 кв.м., които части се равняват на 37.35 кв.м., както и на 13.685 кв.м. от имота с идентификатор 40909.106.32.1.1 и 40909.106.32.1.3, която квадратура представлява самостоятелен вход откъм северната страна на сградата за втория жилищен етаж, представляващо дървено стълбище и подстълбищно пространство, обособено в изба.Прави искане за изменение на нотариални актове, издадени на ответника. Предмет на делото е жалба в уважената част на иска. В отхвърлителната част на решението не е постъпила жалба и в тази част е влезнало в законна сила. По делото не се спори, че през 1949г. с Акт N 20/22.11.1949г. с решение на комисия по ЗОЕГПНС е било одържавено едно жилище-втория етаж от три стаи с 1/2 идеална част от 75 кв.м. застроено място, находящо се на ул.Републиканска N 26 в гр.Кърджали, като останалата част от имота с 1/2 идеална част от мястото е останала собственост на Аргир Янев Маровски. На 21.12.1957г. комисия за оценка на жилища от Държавния жилищен фонд за продажба на основание т.4 от ПМС N 10/23.01.1957г. е оценила отчуждения имот за сумата от 34 821лв., представляващ втори етаж от масивна сграда, находяща се в имот пл.сн. N 876 и застроено място от 37.5 кв.м., което е било закупено за същата сума от праводателя на ищеца през 1958 г. С договор за продажба на държавен жилищен имот, предоставен на народните съвети, сключен на 17.01.1958 г. между праводателя на ищеца Пеньо Йорданов Витанов и председателя на ИК на ГНС-Кърджали, последния е закупил държавен жилищен имот, находящ се в гр.Кърджали, съставляващ парцел N 876 от 37.5 кв.м., от които застроена площ 75 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, салон, отделна мивка и клозет, на втория етаж на плоча без плочата, със самостоятелен вход откъм северната страна, съгласно решението на изпълнителния комитет на народния съвет. Впоследствие по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 30.12.1997 г. и с нотариален акт за поправка на посочения договор ищеца е придобил собствеността върху имота , като жилище находящо се в г. Кърджали, ул. „Републиканска” № 28 , разположено на втория етаж със самостоятелен вход от северната страна на сградата представляващ дървено стълбище за достъп до описвания обект и подстълбищно пространство, обособено в изба. Относно поправката на нотариалния акт съдът споделя изводите на районния съд. В охранителното производство за поправка на нотариалния акт искането не е отправено от страните по договор за продажба от 1997 г. , а освен това съдържанието на договора е изменено без участието на страните по сделката. Не се спори по делото и относно правото на собственост върху недвижимия имот след отчуждаването, че останалата част от имота е била собственост на праводателя на ответницата, за който на 04.06.1992 г. по реда на реституцията е бил извършен въвод във владение на имота, представляващ дюкян със застроена площ от 74 кв.м , находящ се в г. Кърджали, ул." Републиканска " № 28 с пл.сн. № 2468 в кв. 57 по плана на г.Кърджали, състоящ се от търговска зала, склад, санитарен възел, със застроена площ 61.55кв.м., ведно с разположеното под него избено помещение със застроена площ от 61.55кв.м., при граници: североизток-ул.Калоян и стълбище, югоизток-площад, ул.Републиканска, югозапад -магазин, северозапад-градско дере и стълбище. Собствеността върху имота е претърпяла промени и последния собственик е ответницата по делото, жалбоподател по настоящото дело. От Скица-проект към Акт N 12/27.08.2008г. на поземлен имот 40909.106.32 се установява, че поземленият имот с адрес ул.Републиканска N 28 е с площ 153 кв.м., със стар идентификатор N 2468, и собственици на същия са вписани ищеца с 37.5 кв.м. въз основа на описания по-горе нотариален акт за поправка и наследници на Аргир Янев Маровски на основание Заповед N 102, изд. на 11.03.1992г. от Община Кърджали. Или от изложеното следва, че през 1957 г. , чрез праводателя си , ищецът е закупил жилищен имот ведно със самостоятелен вход откъм северната страна на сградата и общите части на сградата, в които самостоятелния вход , представляващ дървено стълбище не служи за общо ползване с ответника по делото , а служи само на ищеца. В тази връзка вещото лице установява, че непосредствено до самостоятелния вход и претендираното пространство се намира обект на ответника на първия етаж, представляващ магазин и ги дели обща стена, която няма „вход-изход" или други ниши. Вещото лице установява още, че сградата, в която се намира жилището на ищеца представлява двуетажна масивна сграда с призем като достъпа до 2-ри жилищен етаж, собственост на ищеца, се осигурява от самостоятелен вход откъм североизточната страна на сградата, включващ входна двукрила врата, площадка пред врата, стълбище с 22 стъпала, долна стълбищна площадка и подстълбищно пространство, обособено в изба, с обща квадратура 13.685 кв.м. и входът заедно с посочените части от него обслужва ищеца и същият единствено има достъп до тях като стълбището води до имота на ищеца на втория етаж от сградата. Съгласно чл.38 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици , и всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. По делото не се установява обаче, че самостоятелният вход -предмет на спора по естеството си или по предназначението си да служи за общо ползване на страните. По предназначението си този самостоятелен вход, включващ съставните си части, обслужва само и единствено имота на ищеца и няма как същият да представлява обща част. От доказателствата по делото не може да се направи друг извод , който да обори договор за продажба от 1958 г. , сключен с праводателя на ищеца. С оглед на тези данни съдът намира становището на жалбоподателя, че ищецът не е придобил собствеността на стълбището и подстълбищното пространство, като съставна част от стълбището , за неоснователен. Самостоятелният вход се явява принадлежност на жилището на ищеца съгласно чл.98 от ЗС. С оглед на изложеното следва съдът да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен вход откъм северната страна на сграда с идентификатор 40909.106.32.1 с площ 13.685кв.м., представляващ дървено стълбище и подстълбищно пространство, за достъп до втори етаж /първи жилищен етаж/, представляващ самостоятелен обект 40909.106.32.1.3 в сграда 40909.106.32.1 по кадастралната карта на гр.Кърджали, одобрена със заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се на ул.Републиканска N 28, гр.Кърджали. Или решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено . При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва останат направените по делото разноски от въззиваемия в размер на 400 лв. Ето защо съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/ 09.04.2009 г. постановено по гр.д. № 782/2008 г. по описа на Районен съд – Кърджали. ОСЪЖДА Антония Пеева Маровска с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Републиканска N 22 да заплати на Пеньо Йорданов Витанов, с ЕГН **********, гр.Пловдив, ул."Полк.Сава Муткуров" N 87, ет.1, ап.1, с адрес за призоваване: гр.Кърджали, ул.Васил Левски N 4, Адвокатска кантора Наталия Пачилова разноски по делото в размер на 400 лв. Решението се обявява в регистъра за съдебните решение и подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1.
2. |