№ 245
гр. Дупница, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510101966 по описа за 2021 година
АТ. ТР. К., ЕГН: **********, е предявила срещу Р. ЯНК. Ч., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от парцел ІХ-3602, кв. 270 по
плана на гр. Дупница, с площ от 377 кв. м., който парцел, съгласно КККР, одобрени със
заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, представлява Поземлен имот с
идентификатор 68789.604.140, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил,
с адрес на поземления имот: ***, с площ от 406 кв.м., трайно предназначение:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи:
ПИ с идент. № 68789.604.139; ПИ с идент. 68789.604.142; ПИ с идент. № 68789.604.141; ПИ
с идент. № 68789.604.85; ПИ с идент. № 68789.604.129, ведно с построените в имота:
сграда с идентификатор номер 68789.604.140.1, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи
2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификационен номер
68789.604.140.3, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена
сграда.
Твърди, че правото й на собственост произтича от сключен между нея-като купувач и
Я. В. Ч.-като продавач, договор за покупко-продажба на описания по-горе имот,
обективиран в Нотариален акт № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.11.1998г. по описа на
нотариус С. С., с рег. № 293, район на д-вие ДРС. Твърди, че от датата на сключване на
договора за покупко-продажба упражнява владение върху построената в поземления имот
сграда с идентификатор 68789.604.140.3, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1,
1
предназначение: промишлена сграда, както и правото си на собственост върху описаните
недвижими имоти чрез своята майка АНК. ХР. Ч.-техен държател.
С оглед изложеното, ищцата иска съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на гореописаните
имоти, на основание покупко-продажба, а при условията на евентуалност-на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност, за 1/4 ид.ч. от поземления имот и сграда с
идентификатор 68789.604.140.1, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност-за построената в поземления имот сграда с идентификационен номер
68789.604.140.3, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена
сграда. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Ответницата твърди, че е
собственик на описания в исковата молба имот на основание Протокол за съдебна делба по
гр.д.№ 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съгласно който баща й Я. В. Ч. е имал учредено
пожизнено право на ползване върху същия имот, в който е живял със съпругата си А.Ч..
След смъртта на баща си Я. Ч. (починал на 28.08.2018г.), ответницата поканила с
нотариална покана А.Ч. да напусне имота и след нейния отказ предявила иск по чл. 108 от
ЗС, по който било образувано гр.д.№ 802/2019г. по описа на РС-Дупница. С решение от
10.12.2019г. по гр.д.№ 802/2019г. на РС-Дупница бил уважен предявеният ревандикационен
иск, като било признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р. ЯНК. Ч.
(ответница в настоящия процес) е собственик на процесния имот и е осъдена Ч. да й предаде
владението върху същия. Ответницата твърди, че понеже Я. Ч. никога не е бил собственик
на процесния имот, не би могъл да прехвърли върху А.К. собствеността върху същия.
Ответницата оспорва и предявеното в условията на евентуалност основание
придобивна давност. Твърди, че ищцата никога не е владяла процесния имот. В него са
живели бащата на ответницата Я. Ч., на основание учреденото му от Р.Ч. право на ползване,
и неговата съпруга А.Ч.. След смъртта на баща си ответницата поканила А.Ч. да напусне
имота и след нейния отказ предявила срещу нея ревандикационен иск, прекъсващ давността.
Отделно от това, ищцата никога не е манифестирала пред ответницата владение върху
имота. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства,
че Я. В. Ч., ЕГН: **********, е починал на 28.08.2018г., за което е съставен акт за смърт №
0392/28.08.2018г. в гр. Дупница, като след смъртта си е оставил следните наследници по
закон: АНК. ХР. Ч.-съпруга, Р. ЯНК. Ч.-дъщеря и В. Я.ва И.-дъщеря. Не е спорно, че Я. В. Ч.
и АНК. ХР. Ч. са сключили граждански брак на 08.08.1998г., за който е съставен акт за
граждански брак № 157/08.08.1998г. Не е спорно между страните и че АНК. ХР. Ч. е майка
2
на ищцата АТ. ТР. К., ЕГН: **********.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по покупко-продажба с № 130, том Х, дело № 3901/28.05.1975г.
по описа на РС-Станке Димитров (понастоящем гр. Дупница), Я. В. Ч. е признат за
собственик „по покупко-продажба и давностно владение“ на „жилищна сграда от етаж и
мазета, застроена върху 50 кв.м., ведно с една четвърт от дворно място върху което е
застроена жилищната сграда, съставляващо парцел Х (десети), пл. № 5179, в кв. 18 по плана
на гр. Станке Димитров, с урегулирано пространство от 377 кв. м.“.
Видно от приетата като доказателство по делото справка с изх. № 94-Н-228-
(1)/09.05.2022г. от общ. Дупница, както и от Удостоверение за наследници на Д. Б. Ч., ЕГН:
**********, починала на 21.05.1982г., акт за смърт № 671/22.05.1982г., съставен в гр.
София, Я. Ч. и Д. Б. С. са сключили граждански брак на 19.04.1966г., който е прекратен с
развод по силата на решение № 95/30.03.1967г. по гр.д.№1039/1966г. на РС-Станке
Димитров. На 19.03.1970г. двамата повторно сключват граждански брак, за който е съставен
Акт за граждански брак № 98/19.03.1970г.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол от проведено на
22.11.1996г. съдебно заседание по гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съдът е
одобрил постигнатата между ответницата Р. ЯНК. Ч., сестра й В. Я.ва И. и баща й Я. В. Ч.
съдебна спогодба, съгласно която съделителката Р. ЯНК. Ч. получава в дял и става
изключителен собственик на процесния недвижим имот, допуснат до делба между тях с
решение по същото дело, като вместо дял съделителката В. Я.ва И. е получила за уравнение
на дела си от Р.Ч. сума в размер на 8000.00 лв., а вместо дял в имот, на съделителят Я. В. Ч.
е учредено пожизнено правото на ползване върху процесния имот и е получил за уравнение
на дела си от Р.Ч. сума в размер на 15 000.00 лв.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот с № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус
С. С., с район на действие ДРС, Я. В. Ч. е продал на АТ. ТР. К. процесния недвижим имот,
като е запазил за себе си и за съпругата си АНК. ХР. Ч. правото на ползване върху същия.
Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 29.10.2018г.,
ответницата е поканила А.Ч.-майка на ищцата да й предаде процесния недвижим имот в
тридневен срок от получаване на поканата или да й заплаща месечен наем в размер на
300.00 лв. Поканата е получена лично от А.Ч. на 03.12.2018г.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че му е служебно известно гр.д.№
802/2019г. на РС-Дупница и постановеното по него решение от 10.12.2019г. (влязло в сила
на 09.03.2021г.), с което е признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р. ЯНК.
Ч. е собственик на процесния недвижим имот и е осъдена А.Ч. да предаде на Р.Ч.
владението върху същия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Ц. Илиева И., Б. В. Ч. и Б. В. Ш..
3
Доведените от ищцата свидетели Ц. И. и Б. Ш. дават показания, че познават ищцата и
Я. Ч. от много години, а свидетелката И. редовно им е ходила на гости в къщата, в която са
живели Я. Ч., съпругата му А. и нейната дъщеря А.К.. Според свидетелите къщата била на
Я., който, след като се оженил за А., „прехвърлил“ имота на дъщеря й А., която имал като
своя дъщеря. Я. Ч. е споделял на свидетелката И., че дъщеря му Р. знае, че къщата е
прехвърлена на А.К., но дъщерите на Я. не поддържали отношения с него, защото били
против брака му с А.Ч.. Свидетелите дава показания, че ищцата редовно е посещавала
къщата и е живяла там предимно през зимата, въпреки, че си има друг дом. В момента в
къщата живее майката на ищцата-А.Ч.. Двете са извършвали ремонтни работи в имота.
Свидетелят Б. Ч.-брат на починалия Я. Ч., респ. чичо на ответницата, дава показания,
че къщата, в която е живял брат му Я., заедно със съпругата си А., е била собственост на
родителите на Я. и свидетеля (бабата и дядото на Р. и В.), които го „преписали“ на Я. и на
предишната му съпруга Д.. Впоследствие е имало дело за делба, при което имотът е станал
собственост на Р.Ч., но тя го предоставила за ползване на баща си. Свидетелят е
категоричен, че освен Я. Ч. и съпругата му А., никой не е живял в процесната къща, в това
число и ищцата, която си имала друго жилище. След смъртта на Я. Ч., дъщеря му Р.
поканила съпругата му А. да напусне къщата, а при отказа й предявила срещу нея иск, който
бил уважен.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните
правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато
правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. В случая
предявеният иск е допустим, тъй като между страните е налице спор относно собствеността
върху процесния имот.
С решение от 10.12.2019г. (влязло в сила на 09.03.2021г.), постановено по гр.д.№
802/2019г. на РС-Дупница, е признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р.
ЯНК. Ч. е собственик на процесния недвижим имот и е осъдена А.Ч. да предаде на Р.Ч.
владението върху същия. Това решение, обаче, не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на ищцата по настоящия иск АТ. ТР. К., която се легитимира като собственик на
процесния имот на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №
104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус С. С., с район на
действие ДРС.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по покупко-продажба с № 130, том Х, дело № 3901/28.05.1975г.
по описа на РС-Станке Димитров, Я. В. Ч. е станал собственик на процесния недвижим
имот, който е придобил по време на брака му с Д. Б. Ч. (починала на 21.05.1982г.) майка на
ответницата Р.Ч., който брак е сключен на 19.03.1970г., видно от приетата като
4
доказателство по делото справка от общ. Дупница, както и от Удостоверение за наследници.
След смъртта на Д. Б. Ч., съсобственици на процесния имот са били Я. Ч. и двете му дъщери
Р.Ч. и В. И..
По силата на постигнатата между Р.Ч., В. И. и Я. Ч. и одобрена от съда спогодба по
гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, Р.Ч. е придобила в изключителна собственост
процесния недвижим имот, предмет на делба по същото дело, като е учредила в полза на
баща си пожизнено право на ползване върху същия, както и му е заплатила за уравнение на
дела сума в размер на 15 000 лв., .а на сестра си В. И. е заплатила сумата от 8000.00 лв. за
уравняване на дела й. Със смъртта на Я. Ч. през 2018г., правото му на ползване върху имота
се е прекратило, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС.
Докато Я. Ч. е упражнявал правото си на ползване върху процесния имот, учредено
му по силата на описаната съдебна спогодба, ищцата не е преставала да бъде собственик
върху процесния имот, независимо от сключения между Я. В. Ч. и АТ. ТР. К. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, изповядан с нотариален акт № 104, том І, рег. № 959,
дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус С. С.. Така сключеният договор за покупко-
продажба не е бил в състояние да прехвърли на А.К. собствеността върху процесния имот,
тъй като Я. Ч. не е бил собственик на същия, а никой не може да прехвърли права, които не
притежава. Безпротиворечива е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е
нищожна, тъй като не попада в хипотезата на чл. 26 ЗЗД, но не прехвърля собственост.
Извършената продажба на чужд недвижим имот няма вещно-транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не
е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик (в този смисъл са
Решение №483 от 15.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №991/2009 год., І г.о., ГК, Решение
№661 от 28.07.1987 год. по гр.дело №454/1987 год., ІІ г.о., ГК, Решение №15 от 15.01.1980
год. по гр.дело №2571/79 год., І г.о., ГК, Решение №577 от 05.11.2008 год. на ВКС по т.д.
№331/2008 год., І о. ТК и редица други). Следователно собственик на процесния недвижим
имот и към настоящия момент е ищцата Р. ЯНК. Ч..
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата А.К. за изтекла в нейна полза
придобивна давност. По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило през определен
от закона срок, след изтичането на който се придобива право на собственост или друго
вещно право, на което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен – упражняване на фактическа
власт върху вещта – лично или чрез другиго – за съответния период от време, и субективен –
намерение да се свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени кумулативно. Според
чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното
доказване, което следва да бъде главно, пълно и пряко, осъществено по начин, че да създаде
абсолютна увереност у решаващия съд относно осъществяване на твърдяното придобивно
основание. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
5
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността
(отм.), но по отношение на които няма спор, че са приложими и при действието на Закона за
собствеността, а именно: непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца, съгласно
чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено
по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
За да се признае на едно лице право на собственост по отношение на чужд имот,
нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период, по-дълъг от 10 години, фактическа власт по отношение на недвижим
имот, без противопоставяне от страна на невладеещия собственик на вещта, с поведение на
пълноправен собственик, т. е. поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически
правомощия в пълен обем за себе си. Владеещият несобственик трябва да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В
случая, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установи, а не се и
излагат подобни твърдения в исковата молба, А.К. да е обективирала спрямо действителния
собственик на имота-ответницата Р.Ч., поведение на пълноправен собственик на процесния
имот. Напротив, още след като е придобила собствеността върху процесния имот по силата
на съдебната спогодба по гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, ответницата
постоянно и несъмнено е упражнявала правото си на собственост върху същия, чрез
учреденото в полза на своя баща вещно право на ползване. Не се установи ответницата да е
знаела за сключения между нейния баща и ищцата договор за покупко-продажба на
процесния имот. След смъртта на баща си, тоест след като учреденото в негова полза
вещното право на ползване е прекратено, с нотариална покана от 29.10.2018г., ответницата е
поканила А.Ч.-майка на ищцата да й предаде процесния недвижим имот, както и е
предявила срещу нея ревандикационен иск.
С оглед на всичко гореизложено, не се установи ищцата да е демонстрирала, по
отношение на действителния собственик на процесния имот-ответницата Ч., поведение,
безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си,
поради което не е придобила процесния имот по давност. С оглед на това, предявеният
положителен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата сторените разноски в производството в размер на 700.00
лв.-платен адвокатски хонорар на упълномощения адвокат.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от АТ. ТР. К., ЕГН: **********, чрез
пълномощника й адв. Н.Х., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 163, ет.
6
5, ап. 14, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК, за признаване за установено по
отношение на Р. ЯНК. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищцата е собственик на 1/4
идеална част от парцел ІХ-3602, кв. 270 по плана на гр. Дупница, с площ от 377 кв. м., който
парцел, съгласно КККР, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК,
представлява Поземлен имот с идентификатор 68789.604.140, находящ се в гр.Дупница,
общ. Дупница, област Кюстендил, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 406 кв.м.,
трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX,
при съседи: ПИ с идент. № 68789.604.139; ПИ с идент. 68789.604.142; ПИ с идент. №
68789.604.141; ПИ с идент. № 68789.604.85; ПИ с идент. № 68789.604.129, ведно с
построените в имота: сграда с идентификатор номер 68789.604.140.1, със застроена площ
от 50 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификационен номер 68789.604.140.3, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: промишлена сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, АТ. ТР. К. , ЕГН: **********, да
заплати на Р. ЯНК. Ч., ЕГН: **********, сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7