РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330100018 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. С., ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск срещу Л. М. К., ЕГН **********, /починал в хода на
делото на дата **** г./, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2100 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване от Л. М.
К. за периода 06.11.2019 г. – 30.12.2020 г. на притежаваните от ищеца В. Г. С.
идеални части от недвижим имот – 3/8 ид.ч. от приземен етаж с пристройка,
представляващи съответно СОС с идентификатор *** с площ от 39 кв.м. и
СОС с идентификатор **** с площ от 25 кв.м., разположени в сграда с
идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, и 1/8
ид.ч. от дворно място, в което се намира приземния етаж с пристройка и
което дворно място представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 272
кв.м., всичките имоти описани с идентификатор по КККР на гр. ***, общ. П.,
обл. П., одобрени със Заповед № ****на *** на АГКК, и с административен
адрес гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
С определение № 6438 от 24.08.2021 г. като ответник по делото, в
качеството й на наследник на Л. М. К. /починал/, е конституирана неговата
дъщеря В. Л. Х., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че по силата на Нот.акт за дарение на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, нот.дело № *** от *** г. на ***,
1
ищецът понастоящем е съсобственик в приземен етаж с пристройка, който
приземен етаж представлява СОС с идентификатор ***с площ от 39 кв.м., а
пристройката - СОС с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., както и в
дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** с площ от 272 кв.м.,
всичките по КККР на гр. ***. Ищецът притежавал 3/8 ид.ч. от приземния
етаж с пристройката и 1/8 ид.ч. от дворното място. Останалите части от
имотите се притежавали от М. Л. С. – съпруга на ищеца, и В. Л. Х. –
ответницата. Първата от двете по силата на дарение, обективирано в Нот.акт
№ ***, том *, дело № *** от *** г., и след разпореждане в полза на ищеца,
притежавала 1/8 ид.ч. от приземния етаж и пристройката и 1/24 ид.ч. от
дворното място, а втората – по силата на Нот.акт за дарение № **, том **,
дело № *** г. притежавала 1/2 ид.ч. от приземния етаж и пристройката и 1/6
ид.ч. от двора. С посочения нот. акт от *** г. В. Х. била придобила „гола
собственост“ върху посочените идеални части, тъй като дарителите – нейните
родители Т. Ж. К. и Л. М. К. си били запазили право на ползване върху
дарените идеални части. Поддържа се, че въпреки това, че двамата родители
си били запазили право на ползване само на определени идеални части, те
ползвали целия имот, като по този начин лишавали ищеца от възможността да
извлича плодове от вещта, което водело до обедняването му за сметка на
обогатяване на родителите, в частност на Л. К., който се бил обогатил за
сметка на ищеца, като не заплащал за ползването на чуждите идеални части.
Сочи се, че това неоснователно ползване на притежаваните от ищеца идеални
части било продължило в период от 14 месеца от 06.11.2019 г. до 30.12.2020
г. За начало на периода се сочи придобиването на собствеността от ищеца с
Нот.акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, нот.дело №
*** от *** г. Твърди се, че е налице обедняване, тъй като ищецът не бил
реализирал граждански плодове от имота, както и че в случая не съществува
правно основание за Л. К. да ползва имота. Поради това се дължало
обезщетение от последния на основание чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането
било станало изискуемо, без да е необходима покана. Посочва се, че на дата
*** г. Л. К. бил поканен от ищеца с нотариална покана да заплаща дължимия
наем, но отговор не последвал. Развити са принципни съображения и е
цитирана съдебна практика във връзка с характера на претенцията по чл. 59
ЗЗД и фактическия състав за нейното уважаване. В тази насока поддържа, че е
налице обогатяване на Л. К., който е спестил разходи за ползване на чуждата
идеална част, за сметка на обедняването на ищеца, който не е реализирал
доходи от своята собственост. По изложените аргументи се моли за
уважаване на предявения иск за обезщетение, ведно със законната лихва.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Л. Х., конституирана в качеството й на наследник на Л. К., с възражения за
недопустимост и неоснователност на иска. Искът по чл. 59 ЗЗД бил
недопустим, тъй като ищецът не разполагал с правен интерес за неговото
предявяване, предвид наличието на друг ред за защита – чл. 31, ал. 2 ЗС.
Искът бил и неоснователен, доколкото първоначалният ответник Л. К. не бил
ползва част от имота, надхвърляща неговото право на ползване. Същият,
2
заедно със съпругата си, още от ***г. бил ползвал само една стая от
жилището, без останалите площи и без допълващата сграда, а дворното място
се ползвало по решение на всички съсобственици, като Л. К. единствено
преминавал през него и бил поставил кучешка колибка в него. Твърди се, че
ищецът си е ползвал своите идеални части, когато е идвал и пребивавал в П..
В този смисъл нямало лишаване от ползване. Сочи се още, че ищецът не бил
отправял претенции за освобождаване на площи или за заплащане на
обезщетение. Единствено била връчена нотариална покана от съпругата на
ищеца в края на ***г. Оспорва се исковата претенция и по размер, като се
твърди същият да е определен голословно и без обосновка. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
като в тази насока е съобразено приетото в съдебната практика на ВКС -
Решение № 49 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2019 г., II г. о., ГК,
Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК,
Решение № 69 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 159/2009 г., III г. о., ГК.
Съгласно мотивите на посочените решения обезщетението за лишаване от
ползването на правата на друг съсобственик се дължи от ползващия
съсобственик при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС, а от носителя на ограниченото
вещно право на ползване върху идеална част от имота при условията на чл. 59
ЗЗД. Настояща хипотеза е втората, поради което и ищецът не разполага с друг
ред на защита, доколкото той – като съсобственик, предявява иск за лишаване
от ползване на имота срещу лице, притежаващо право на ползване, но не и
срещу друг съсобственик.
В тази насока следва да се отбележи, че в доказателствена тежест на
ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване
обогатяването на ответника /в случая на първоначалния ответника Л. К. / – че
същият е ползвал имота за процесния период и в обем, надхвърлящ неговите
права, в резултат на което се е обогатил със спестени разходи за ползването;
да докаже своето обедняване – че е бил лишен от възможността да ползва
имота, съобразно припадащата му се идеална част, от Л. К. за процесния
период; както и да докаже връзката между обедняването на ищцата и
обогатяването на ответника. Ищецът следваше да докаже иска си и по
размер.
За доказване основателността на исковата си претенция В. С. е
ангажирал писмени доказателства. Съгласно Нотариален акт за дарение №
***, том *, дело № *** от *** г. на *** при ПРС, Т. К. и Л. К. са дарили на
дъщеря си М. С. – съпруга на ищеца, притежаваните от тях 1/2 ид.ч. от
следния имот: приземен етаж с пристройка в северозападната част, състоящи
се от преддверие, салон, две стаи и кухня с ниша, ведно с 1/3 ид.ч. дворното
място, в което е разположен приземния етаж с пристройката, с площ на двора
3
от 250 кв.м. и с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, съставляващо имот с
планоснимачен № ***, включен в парцел * от кв. *** на гр. ***.
Впоследствие Т. и Л. К. са дарили останалите притежавани от тях 1/2 ид.ч. от
приземния етаж с пристройката и вече 1/6 ид.ч. от дворното място на другата
своя дъщеря В. Х.. Последното е видно от Нотариален акт за дарение № **,
том **, дело № *** г., представен с исковата молба. Със същия този
нотариален акт Т. и Л. К. са си запазили пожизненото прано на ползване на
дарените идеални части от призема с пристройката и дворното място.
Легитимацията си като собственици на дарените имоти Т. и Л. К. са извели от
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том *,
дело № *** г., с който Т. К. по време на брака си с Л. К. е закупила тези
имоти. Видно от Нот.акт за дарение на недвижим имот № , том *, рег. № ***,
нот.дело № *** от *** г., приложен към исковата молба, М. С. е дарила на В.
С. 3/4 ид.ч. от притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от призема с пристройка и 1/6
ид.ч. от дворното място.
Ищецът по делото е ангажирал и други писмени доказателства –
Договор за делба на съсобствен недвижим имот от *** г. и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от *** г., които обаче по същество се намират за
неотносими към предмета на настоящото дело, тъй като страни по тези
сделки са трети за спора лица.
Следователно и с оглед на събраните писмени доказателства се
установява, че през процесния период от 06.11.2019 г. до 30.12.2020 г.
собственици на процесните приземен етаж с пристройка и 1/3 ид.ч. от
поземления имот, в който те се намират, са били В. Х. с 1/2 ид.ч., М. С. с 1/4
ид.ч. и В. С. с 3/4 ид.ч. Касателно Т. и Л. К., то те са имали запазено право на
ползване върху 1/2 ид.ч. от имотите. При това положение по делото следваше
да се установи дали Л. К. е ползвал целия имот лично и само за себе си, т.е. в
обем, надхвърлящ неговите права, и дали по този начин е пречил на В. С. сам
той да ползва имота, респ. припадащата му се част от него. Аргумент в тази
насока се извежда и от правилата за ползване на съсобствена вещ – чл. 31, ал.
1 ЗС, приложими по аналогия в случая по силата на чл. 111, ал. 1 ЗС.
При доказателствена тежест за ищеца В. С., същият не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че Л. К. е ползвал лично за себе си
целия приземен етаж с пристройката и съответната част от дворното място.
Това обстоятелство изрично се оспорва от ответната страна В. Х., която
твърди баща й, заедно със съпругата си и нейна майка Т. К., още от ***г. да е
ползвал само една стая от жилището, без останалите площи и без
допълващата сграда, а относно дворното място единствено преминавал през
него. Ответницата също така възразява ищецът да е бил препятстван да
ползва имота и поддържа, че В. С. е ползвал своите идеални части, когато е
идвал и пребивавал в гр. ***.
За опровергаване на тези възражение на ответната страна, ищецът е
ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на своята съпруга - М. С..
Показанията на свидетелката обаче, преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, предвид близката родствена връзка между нея и ищеца и с оглед
4
наличието на висока вероятност от заинтересованост у нея от изхода на спора
в полза на ищеца, не са кредитирани от настоящия съдебен състав. В тази
насока е съобразено, че свидетелката е съпруга на ищеца С. и тя лично е в
трайно влошени отношения със своята сестра - ответницата, а приживе и с
баща си Л. К., първоначалния ответник. За това свидетелства и наличието на
висящо съдебно дело между М. С., като ищца, и В. Х., като ответница, по
аналогичен на настоящия казус. Самият ищец в исковата си молба и в
последващи молби по настоящото дело заявява, че са налице конфликти и са
водени други съдебни спорове между М. С. и нейните родители, вкл. и
наказателни дела от частен характер. По време пък на разпита й в открито
съдебно заседание свидетелката ползва предварително подготвени бележки, а
на зададените въпросите от ответната страна, на няколко пъти се консултира
или прави опити за консултация с ищеца преди да отговори. Освен това в
основната част на своите показания, предвид и отправените й от ищеца
въпроси, свидетелката говори за правоотношенията между страните по повод
на съсобствеността върху имота и как в принципен план би се осъществявало
ползването на призема с пристройката, но не и относно обстоятелствата по
фактическото им ползване през конкретния процесен период. Налице са
показания относно ползването на имота от свидетелката и ищеца през
годините, които съответстват на показанията на свидетелят на ответната
страна. Те обаче не се отнасят до релевантния период от 06.11.2019 г. до
30.12.2020 г.
В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят А. Х. – съпруг на
ответницата В. Х.. Неговите показания съща са ценени по реда на чл. 172 ГПК
предвид близката му родствена връзка с ответницата. Изложеното от
свидетеля Х. обаче по никакъв начин не подкрепя исковата претенция и не
може да се установи, че Л. К. е ползвал такава част от имота, надхвърляща
неговите права. Не се установява и ищецът да е бил препятстван да ползва
имота.
Други допустими и относими доказателства не са ангажирани от
страните.
С оглед на гореизложеното исковата претенция се намира за недоказана
по своето основание. Ищецът не успя да проведе успешно пълно и главно
доказване на своите твърдения, че първоначалният ответник Л. К.
неоснователно е ползвал процесните приземен етаж с пристройка и 1/3 ид.ч.
от дворно място. Напротив, по делото се доказа, че Л. К. е имал основание да
ползва имота – в полза на същия и неговата съпруга е имало учредено
пожизнено право на ползва още от *** г. върху 1/2 ид.ч. от имота. Не се
доказа и той да е ползвал лично и само за себе си целия имот през
съществения за делото период от 06.11.2019 г. до 30.12.2020 г. Следователно
липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно
обогатяването на ответника чрез спестени разходи за дължимо обезщетение
на собственика. Такова обезщетение не е дължимо от Л. К. за ползваната от
него част от имота, тъй като същият разполага с право на ползване върху нея.
Не се установи и ищецът да бил обективно препятстван от Л. К. да ползва
призема с пристройката, съобразно своите права. Предвид това
5
неупражняването на фактическа власт върху имота, произтичаща от
притежаваните от ищеца 3/4 ид.ч. от правото на собственост, е в резултат на
волята на ищеца да не посещава имота, като липсват други обективни факти,
подкрепящи различен извод. В тази насока не може да се обсъжда и наличие
на причинна връзка между обогатяване на ответника и обедняването на
ищеца, тъй като такива обстоятелства отсъстват. За пълнота следва да се
посочи, че твърдението в исковата молба, че ищецът е могъл да реализира
доходи от наем от процесния имот, респ. че са налице пропуснати ползи за
него, е голословно и неподкрепено от никакви доказателства, като в този
смисъл следва за се съобрази и приетото с ТР № 3 от 12.12.2012 г. по т.д. №
3/2012 г. и ТР № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г. и двете на ОСГТК на
ВКС, с които е приет висок стандарт на доказване на пропуснатите ползи.
Касателно размера на исковата претенция, то следва да се отбележи, че
с исковата молба същият е фиксиран в размер от 2100 лв., какъвто е
докладван и от съда с определението по чл. 140 ГПК. Впоследствие ищецът е
депозирал становище по същество, с което е извършвал преизчисляване на
размера на своята претенция на база съдебна експертиза, изготвена по друго
дело, копие от която е представено от ищеца, но не прието от съда по
настоящото делото. В друго становище по същество е изтъкнал, че
претенцията му следва да се актуализира с „инфлационна надбавка“ предвид
икономическата обстановка в страна. С писмената защита за пръв път пък е
посочил друг размер на исковата си претенция. В тази насока и доколкото
липсва нарочно и изрично отправено искане до съда за изменение на исковата
претенция по размер, то липсва обвързаност за съда да се произнася по
извършените от ищеца неколкократни преизчислявания на следващото му се
според него обезщетение по настоящия иск, част от които са дори след
приключването на съдебното дирене, като размерът на иска остава
непроменен – за сумата от 2100 лв., и съдът дължи произнасяне именно по
него. Допълнително, по делото не са представени годни и допустими
доказателства или направени доказателствени искания от ищеца за
установяване на претенцията му по размер.
За пръв път с писмената си защита ищецът навежда възражение за
нищожност на договор, обективиран в представен по делото нотариален акт.
Тъй като същите са несвоевременно заявени, нито са ангажирани
доказателства във връзка с тези твърдения, то това възражение не следва да се
обсъжда.
С оглед на гореизложеното искът ще се отхвърли изцяло като недоказан
по основание и размер.
При този изход на спора в полза на ищеца няма да се присъждат
разноски. На основание чл. 78, ал. ГПК в полза на ответницата ще се
присъди сумата от 370 лв., сторени разноски за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“
№ **, срещу В. Л. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *,
конституирана по делото в качеството й на наследник на първоначалния
ответник Л. М. К., ЕГН **********, /починал в хода на делото на дата ***
г./, за осъждане на В. Л. Х., ЕГН **********, като наследник на Л. М. К.,
ЕГН **********, починал на *** г., да заплати на В. Г. С., ЕГН **********,
сумата от 2100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от Л. М. К. за периода 06.11.2019 г. – 30.12.2020 г. на
притежаваните от ищеца В. Г. С. идеални части от недвижим имот – 3/8 ид.ч.
от приземен етаж с пристройка, представляващи съответно Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** с площ от 39 кв.м. и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., разположени в сграда с
идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, и 1/8
ид.ч. от дворно място, в което се намира приземния етаж с пристройката и
което дворно място представлява Поземлен имот с идентификатор *** с площ
от 272 кв.м., всичките имоти описани с идентификатор по КККР на гр. ***,
общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № *** г. на *** на АГКК, и с
административен адрес гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № ***, да
заплати на В. Л. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, сумата
от 370 лв. (триста и седемдесет лева), сторени разноски за един адвокат по
настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
7