Р Е Ш Е Н И Е
№ 1901
22.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети
граждански състав
На двадесети юни
през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от
съдия Маринова гражданско дело № 6775 по описа на Бургаски районен съд за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С., чрез процесуален представител, за приемане за
установено по отношение на ответника В.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, че
дължи на ищеца по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-12612527, сключен на 19.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и длъжника, което вземане е прехвърлено на цесионера “Агенция за събиране на
вземания” ООД (което дружество е преобразувано в “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********), с приложение № 1 от 23.10.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сумата
от 5111.32 лв. – главница, сумата от 4484.22 лв. – представляващи договорна
лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.02.2021г. сумата от 655.80 лв. -
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 06.10.2017 г. до датата
на подаване на заявлението, ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението –
30.04.2018 г. до пълното изплащане на задължението. Ищецът претендира и
присъждане но разноските, направени по водене на делото и в заповедното
производство.
Фактическите твърдения, изложени в
исковата молба са следните:
На 19.01.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и В.Г.Х., като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-12612527, за което ищецът
счита, че е направено при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предмет на договора е предоставяне на сума в
размер на 5300,00 лв. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
се е съгласил да заплати на кредитора и „такса ангажимент“, която е в размер на
132,50 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. По този начин общият размер на кредита е
5432,50 лв., който включва в себе си размера на кредита за потребителски цели и
размера на такса ангажимент, която сума кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитора на 60 броя равни части, които са включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска. В исковата молба е посочено още, че
предоставянето на посочената по-горе сума представлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да му плати погасителни вноски, указани по размер в поле
„месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 13765,20 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 8332,70 лв.. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 5.02.2021 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 229,42 лв., при първа погасителна вноска 05.03.2016 г.
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Поради това, че кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай,
поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
5.10.2017 г., която дата представлява падежа на двадесета погасителна вноска.
В исковата молба е изложено още, че
съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от
6.10.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 655,80
лева. На следващо място е посочено, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към кредитора. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на
4169,66 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 3848,48 лв.,
главница: 321,18 лв.
С Приложение №1 от 23.10.2017 година
към Рамков договор за цесия от 27.02.2017 година вземането по посочения договор
е прехвърлено на ищеца в настоящия процес. Писмото до ответната страна за
уведомяването за договора за цесия е върнато като непотърсено. В исковата молба
е изложено още към нея е приложено уведомление за ответната страна за
прехвърляне на вземанията с цесия.
Поради изложеното ищецът предявява
посочените искове.
Към исковата молба са приложени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба назначения особен представител на
ответната страна – адвокат И.С. дава писмен отговор на предявения иск, в който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че представения договор
не доказва предоставяне на паричен заем
в размер на 5 300 лева. На следващо
място посочва, че ответникът не е уведомен за договора за цесия. Излага довод,
че липсват доказателства за това, че кредиторът по договора се е обърнал към
застрахователя, предвид сключения договор за застраховка. Дори да се приеме, че
посочените до тук основания не са налице следва да се приеме, че искът е и
частично неоснователен по отношение на договорната лихва. Твърди, че е
неправилно определена и не се дължи от момента на обявяване на вземанията по
договора за предсрочно изискуеми.
Изваждането на „такса ангажимент“ от
ГПР също е неправилно. По изложените съображения от името на
ответната страна процесуалния представител е поискал искът да бъде отхвърлен.
Поискал е като доказателствата да бъдат представени оригиналите на договора за
кредит и договора за цесия.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. В писмена молба поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, не изпраща представител.
Исковете са предявени по реда на чл.
422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския
кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, предвид и
становището на ответната страна, изложено в писмения отговор, установява се и
от събраните по делото писмени доказателства, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна, и ответната
страна – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за
кредит за предоставяне на сумата
5 300 лева. Падежът на първата
погасителна вноска по договора е на 05.03.2016 година, а последната на
05.02.2021 година. Месечната погасителна вноска е в размер от 229,42 лева.
Страните са уговорили годишен процент на разходите 46,59 %, лихвен процент
37,45 %. Посочения е, че общият размер на плащанията е 13 765, 20 лева, включващи освен посочените вноски и
застрахователна премия в размер на 1 780 лева и такса ангажимент 132,50
лева. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задължения по договора
поради което е обявена предсрочна изискуемост на основание чл.5 от договора. От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото
съдебно–икономическа експертиза се установява, че заемодателят е предоставил на
заемополучателя сумата 5 167 лева, след като е приспадната сумата 132,50
лева такса за ангажимент, с нареждане с
кредитен превод с вальор от 16.01.2016 година. Експертът е посочил, че по договора е платена от страна на ответника
сума в размер 3 018, 46 лева, като
са погасени общо 14 вноски в периода от 05.03.2016 година до 18.04.2017 година.
По делото липсват твърдения и
доказателства, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
30.04.2018 година.
В тази насока настоящият
състав споделя и тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по
търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о.,
на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18
от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно
изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост
от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На следващо място следва да бъде посочено, че
длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде
поставян в по–неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от
Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора,
индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. В случая настоящият
състав приема, предвид и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение №
8 от 2017 година на ОСГТК, че задълженията следва да бъдат присъдени в
размерите до датата на приключване на устните състезания, съобразно чл.235 от ГПК, като в случая следва да бъдат
присъдени вноски до 05.06.2019 година или главница в размер на 2 696 лева,
след приспадане от общо дължимата главница от 5 300 лева на оставащата към
посочената дата главница в размер на 2 938, 63 лева, но следва да се
приеме, че със сумата платена по заема от 3 018, 46 лева са погасени
вноските относно главницата за посочения период.
Съображения
за това са следните:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „.годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по–горе, но не е
посочено как е формиран този размер. В
чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора като
не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 46,59 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца
връщане на главницата, която е получил
по договора.
В
допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 37,45 % -
фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което
представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за
допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
За
цесията между„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца в настоящото производство „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД от 23.10.2017 година ответника е уведомен с получаване на препис от исковата
молба по повод която е образувано настоящото производство, което следва да бъде
взето предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и съдебната
практика, която се споделя от настоящия състав - Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК..
По
изложените съображения за това, че договора е нищожен и поради това се дължи
връщане само на получената сума, но тя е погасена чрез плащане преди подаване
на заявлението, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Възражението на
ответника за това, че задължението е застраховано, който факт се установява от
приетите по делото писмени доказателства, е неоснователно, тъй като не се
установява наличие на покрит застрахователен риск.
При този изход от
спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът
не дължи разноски, направени по водене на делото.
Съгласно мотивите към
т.11г от ТР № съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изложеното относно изхода от спора следва и претенцията
за разноски, направени в заповедното производство да бъде отхвърлена.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение
на ответника В.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-12612527, сключен на 19.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
длъжника, което вземане е прехвърлено на цесионера “Агенция за събиране на
вземания” ООД (което дружество е преобразувано в “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********), с приложение № 1 от 23.10.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сумата
от 5111.32 лв. – главница, сумата от 4484.22 лв. – представляващи договорна
лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.02.2021г., сумата от 655.80 лв. -
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 06.10.2017 г. до датата
на подаване на заявлението, ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението –
30.04.2018 г. до пълното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., чрез процесуален представител, за осъждане на ответника В.Г.Х., с ЕГН
**********, с адрес ***, да плати на ищеца разноски, направени по водене на
настоящото дело и по частно гражданско дело № 3060 по описа на Бургаски районен
съд за 2018 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.