Решение по дело №10354/2010 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 25.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 10 354 по описа за 2010 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА П.наР.Б., с адрес в гр. С., бул „В.” 2, да заплати следните суми:

1. на  Н.М.Н.,***:

 - 2 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК по сл. д. No. 255/1996 г. първоначално по описа на Окръжна следствена служба (ОСС) -гр. С., а по-късно по описа на ОСС – гр. Я. плюс законната лихва от 19.04.1996 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ на Н.Н. срещу П.наР.Б. за разликата над 2 000,00 лева до пълния предявен размер.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

            [4] Н.Н. заявява в искова молба от 14.09.2010 г., че през 1996 г. срещу него е било образувано следствено дело 225 по описа на Окръжна следствена служба (ОСС) – гр. С. Следственото дело е било образувано за престъпление по чл. 339 от Наказателния кодекс (НК). По това следствено дело е било постановявано принудителното довеждане и задържането под стража на Н.Н.. Производството по следственото дело е било прекратено с постановление от 09.05.2006 г. поради недоказаност на обвинението.

 

[5] Междувременно, образуването на следственото дело е било широко разгласено. От това е пострадала репутацията и професионалната реализация на Н.Н.. Вследствие на това се е влошило здравословното състояние на Н.Н., като е отслабнала имунната му система. Тези вреди Н.Н. оценява на 2 000 000,00 лева.

 

[6] Ответникът П.наР.Б. (П.) не е изплатила обезщетение на Н.Н. от 2 000 000,00 лева. Затова ищецът моли съда да осъди П. да му изплати обезщетение от 2 000 000,00 лева за претърпените неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от 09.05.2006 г. до окончателното изплащане (вж. исковата молба, л. 1-4 от делото, както и уточнителнити молби, л. 9 и л. 92).

 

2. На ответника

 

[7] Ответникът П. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че срещу Н.Н. не е било образувано следствено дело. Дори такова да е било образувано, Н.Н. не е претърпял вреди, в твърдения от него размер. П. също е заявила, че искът е погасен по давност. Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 18-20).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] Н.Н. е бил Районен прокурор на гр. С. до 08.02.1995 г., когато с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) е бил освободен от тази длъжност поради трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година (вж. извлечението от протокола от заседанието на ВСС, л. 36 от досъдебното производство, и решението на ВКС, л. 141-142 от делото). След малко повече от половин година Н.Н. е бил вписан като адвокат в Адвокатска колегия Шумен (вж. удостоверението, л. 71).

 

[9] Повече от една година след уволнението на Н.Н. от Районна прокуратура (РП) – гр. С., на 19.04.1996 г., е било образувано предварително следствие срещу Н.Н. за това, че от февруари 1995 г. в гр. С. по какъвто и да е начин е държал огнестрелно оръжие без да има надлежно разрешение (вж. постановлението, л. 2 от досъдебното производство). Следственото дело е било под номер 255/1996 г. на ОСС - гр. С. (вж. пак там). Дотогава Н.Н. се е ползвал с името на честен и почтен прокурор (вж. публикациите, л. 43-58 от делото, декларацията, л. 60, както и показанията на свидетелите Г., Р. и С., л. 151-156).

 

[10] Няколко месеца по-късно, на 07.06.1996 г., без да е бил редовно уведомен за това, Н.Н. е бил привлечен като обвиняем и срещу него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” (вж. постановлението, л. 13, както и призовките, л. 9 и 11 от досъдебното производство). На 10.06.1996 г. Ръководителят на ОСС - гр. С. е изпратил на Регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР) – гр. С. постановлението за привличането на Н.Н. като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, като е поискал обявяването му за национално издирване (вж. л. 14 от досъдебното производство). С постановление от 02.07.1996 г. следовател от ОСС С. е постановил обвиняемият Н.Н. да бъде принудително доведен на 15.07.1996 г. в ОСС - гр. С. (вж. постановлението, л. 16 от досъдебното производство).

 

[11] Липсват доказателства постановлението за вземане спрямо Н.Н. на мярка за неотклонение „задържане под стража” да е било изпълнено. Затова съдът приема, че то не е било изпълнено и Н.Н. не бил задържан под стража.

 

[12] На 19.07.1996 г. Н.Н. е подал жалби пред Главна прокуратура срещу постановленията за образуване на предварително производство срещу него и срещу постановлението за привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража” (вж. молбата, л. 49-50 от досъдебното производство). С постановление от 24.07.1996 г. на прокурор от отдел „Следствен” на Главна прокуратура е било потвърдено постановлението за образуване на предварително производство срещу Н.Н., но е било отменено постановлението за привличането му като обвиняем и вземането срещу него на мярка за неотклонение „задържане под стража” (вж. постановлението, л. 22-24 от досъдебното производство).

 

[13] С постановление от  20.08.1996 г. завеждащият отдел „Следствен” на Главна прокуратура е постановил следственото дело срещу Н.Н. да се изпрати на РП - гр. Я., където да се проведе разследването (вж. постановлението, л. 25-26 от досъдебното производство). На 15.12.1997 г. следовател от ОСС - гр. Я. е постановил принудителното довеждане на заподозрения Н.Н. и с писмо от същата дата е поискал от Директора на РДВР – Шумен Н.Н. да бъде обявен за местно, а при необходимост за общодържавно издирване и след установяването му да бъде принудително доведен в ОСС – гр. Я. (вж. постановлението, л. 56, писмото, л. 55 от досъдебното производство).

 

[14] След проведени по делото четири разпита, очна ставка и изискване на няколко справки, на 26.04.2006 г. прокурор от РП – гр. Я. е прекратил наказателното производство по следственото дело, водено срещу Н.Н.. Наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението (вж. постановлението, л. 120-121 от досъдебното производство).

 

[15] Протеклото почти 10 години наказателното производство срещу Н.Н. го е направило мнителен и потиснат, както и депресиран (вж. показанията на свидетеля Г., л. 151-153 от делото, както и показанията на свидетеля С., л. 155 от делото). В медиите Н.Н. е бил представян като скандално известен (вж. показанията на свидетеля С.). Част от клиентите му като адвокат са престанали да го посещават поради образуваното срещу него наказателно производство (вж. показанията на свидетеля Р., л. 154-155 от делото).[1]  Не се спори, че П. не му е изплащала обезщетение.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[16] Н.Н. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ

 

[17] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано.

 

[18] Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини; 3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[20] Съдът установи, че:

1.                      на 19.04.1996 г. Н.Н. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК;

2.                      от 07.06.1996 г. до 24.07.1996 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която не е била изпълнена;

3.                      наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението на 26.04.2006 г.  Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.

 

[21] Съдът установи, че вследствие на образуваното наказателно производство срещу Н.Н. е пострадало доброто му име в обществото. Част от клиентите му са се отдръпнали. Той се е чувствал депресиран, станал е мнителен и потиснат. Следователно Н.Н. е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство.

 

[22] Съдът установи, че П. не е изплатила обезщетение на Н.Н. за претърпените от него вреди от образуваното срещу него наказателно производство.

 

[23] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в две групи. Първата група е свързана със самото обвинение и включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[24] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.      има ли разгласяване чрез медиите;

2.      има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.                      конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[25] Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е от общ характер.  За него се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. В случая наказателното производство срещу Н.Н. е приключило в досъдебната фаза, но е продължило 10 години, като по него макар и да не е била ефективно изпълнена е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за около месец и половина.

 

[26] Образуването на досъдебно производство срещу Н.Н. е станало достояние на обществото. От това той е станал мнителен и потиснат. Засегнато е било доброто му име в обществото. Като отчита всички тези обстоятелства съдът приема, че справедливото обезщетение за вредите, претърпени от Н.Н., е 2 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда П. да заплати на Н.Н. 2 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

 

[27] П. е възразила, че искът е погасен по давност. Възражението е неоснователно.

 

[28] Давността е пет годишна (вж. чл. 110 от Закона за задълженията и договорите). Тя започва да тече от възникването на правото на иска, в случая най-рано от влизането в сила на постановлението на прокурора от РП - гр. Я. за прекратяването на наказателното производство срещу Н.Н. от 26.04.2006 г. Исковата молба е била подадена на 14.09.2010 г. – повече от половин година преди издаването на постановлението. Следователно искът не е погасен по давност, а възражението на П. е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[29] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива за 10,00 лева за държавна такса.

 

[30] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда П. да заплати на Н.Н. 10,00 лева държавна такса.

 

Съдия: