№ 4148
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110111445 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищецът „Фишер Енерджи“ ООД твърди, че е собственик на
поземлени имоти с идентификатори 16050.501.700 и 16050.501.183 по КККР на с. Горен
чифлик, като собствеността е придобило въз основа на договори за покупко-продажба,
оформени в акт № 36/2015г. на Служба по вписванията – Варна. Твърди се, че въз основа на
разрешение за строеж № 20/08.06.2016г. на главния архитект Долни чифлик в имот, ищецът
е изградил обект „Къща за гости“ в имот с идентификатор 16050.501.700, въведена в
експлоатация на 01.02.2018г. Твърди се, че ответницата ползва имота без основание, поради
което и сезира съда с искане за осъждане на А. А. да предаде владението на следните
недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор 16050.501.700 по КККР на с. Горен чифлик, с
площ от 816 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори 16050.501.183,
16050.501.701, 16050.501.965 и 16050.501.960, ведно с изградената в имота сграда „Къща
за гости“ на два етажа с идентификатор 16050.501.700.1, със застроена площ от 95 кв.м.,
състоящ се на първи етаж от антре, дневна, кухня, баня с тоалет, изба, гараж и стълбище към
втори етаж и на втори етаж – две спални, кабинет, баня с тоалет и тераса;
- поземлен имот с идентификатор 16050.501.183 по КККР на с. Горен чифлик, с
площ от 773 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори 16050.501.699,
16050.501.701, 16050.501.960 и 16050.501.700.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна А. А. депозира отговор на исковата молба,
1
в който не оспорва правото на собственост на ищцовото дружество върху имотите, предмет
на иска. Излага обаче, че през 2015г., тя и съпругът й създали „Фишър Енерджи“ ООД.
Твърди, че макар и сградата да построена от дружеството, страните никога не са имали
намерение да развиват туристическа дейност, а преназначението й било за задоволяване на
жилищните нужди на семейството и в този смисъл твърди, че сградата представлява
семейно жилище на страните. Поддържайки, че сградата се ползва за жилищно обитаване на
съдружниците, тя като съдружник също има право да я ползва и в този смисъл моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателното провеждане на предявения ревандикационен иск възлага в тежест на
ищеца да докаже пълно и главно твърденията си, че е собственик на процесните недвижими
имоти на въведеното придобивно основание.
В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че въз основа на договор за
покупко-продажба е придобило собствеността върху процесните поземлени имоти, като въз
основа на разрешение за строеж от 2015г. е изградена сграда в имот с идентификатор №
16050.501.700. Тези твърдения не се оспорват от ответната страна, а и се установят от
представените по делото нотариален акт № 155, том I, рег. № 1953, дело № 120/2015г. на
нотариус Ана Пачолова, както и от издаденото разрешение за строеж № 20 от 08.06.2016г. и
удостоверение № 1/01.02.2018г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Къща за гости“,
находяща се в УПИ V-183, кв. 65 по плана на с. Горен чифлик, с възложител ищцовото
дружество „Фишър енерджи“ ООД.
Безспорно е между страните и че фактическата власт върху имота се упражнява от
управителя на дружеството и ответницата. Спорния по делото въпрос има ли правно
основание А. А. да упражнява такава върху имота. В случая А. поддържа, че като
съдружник във „Фишър енерджи“ ООД има основание да ползва имота. Подобен извод
обаче не може да бъде направен доколкото съгласно нормата на чл. 123 ТЗ правата на
съдружника се свеждат до право да участва в управлението на дружеството, в
разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да
преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. Такова право не
произтича и от обявения в ТР по партида на дружеството дружествен договор. Вярно е, че
страните не спорят, че изградената къща за гости е ползвана от двамата съдружници за
задоволяване на семейните им нужди, но въпросите относно ползването на семейното
жилище са извън предмета на настоящото произнасяне, като същите следва да намерят
разрешение във висящия между Егон Фишер и А. А. бракоразводен процес.
С оглед горното се налага извода, че ответницата не съумя да установи наличието на
годно правно основание за осъществяваната от нея фактическа власт върху имотите, поради
което и предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в тежест на ответната страна следва да
2
бъдат възложени сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на
157.03 лева, такса за вписване на исковата молба в размер на 36.48 лева и адвокатско
възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 4800 лева с ДДС. С оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към датата на издаване на фактура № **********/28.11.2022г. – ДВ, бр. 88 от
4.11.2022г.) минимален размер на възнаграждението от 1513.92 лева без ДДС (при
материален интерес от 12376.90 лева), съдът намира, че хонорарът следва да бъде редуциран
до сумата от 1850 лева с ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Фишър Енерджи“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** и ответника А. А., ЛНЧ
**********, от ****, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
16050.501.700 по КККР на с. Горен чифлик, с площ от 816 кв.м., при граници и съседи:
имоти с идентификатори 16050.501.183, 16050.501.701, 16050.501.965 и 16050.501.960,
ведно с изградената в имота въз основа на разрешение за строеж № 20/08.06.2016г. на
община Долни чифлик сграда „Къща за гости“ на два етажа с идентификатор
16050.501.700.1, със застроена площ от 95 кв.м., състоящ се на първи етаж от антре, дневна,
кухня, баня с тоалет, изба, гараж и стълбище към втори етаж и на втори етаж – две спални,
кабинет, баня с тоалет и тераса, въведена в експлоатация с удостоверение № 1/01.02.2018г.
на община Долни чифлик и поземлен имот с идентификатор 16050.501.183 по КККР на с.
Горен чифлик, с площ от 773 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори
16050.501.699, 16050.501.701, 16050.501.960 и 16050.501.700, на основание договор за
покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 155, том I, рег. № 1953, дело № 120/2015г.
на нотариус Ана Пачолова, КАТО ОСЪЖДА ответниците А. А., ЛНЧ **********, от ****
да предаде на „Фишър Енерджи“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
****, владението върху горните недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА А. А., ЛНЧ **********, от ****, да заплатят на „Фишър Енерджи“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 2043.51 лева (две хиляди
четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща сторените по делото
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4