РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав на
двадесети октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 1978/2020 година по описа на Плевенския
районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № *** от
***. издадено от *** сектор „***“ при ***-Плевен на К.И.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени следните
наказания глоба:
1/ По чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 20 /двадесет/ лева – за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 50/петдесето/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва
в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. ***,
който поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното постановление е издадено за
това, че на ***. в ***. в град Плевен,
на ул. „***“, до *** парк, като водач управлява л.а. „***“, с рег.№ ***, като
предприемайки маневра „движение назад“, не се убеждава, че пътят зад МПС е
свободен, като удря преминаващият отзад л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ***. Настъпва ПТП с материални щети. Спира,
за да установи последствията, но напуска местопроизшествието, без да уведоми и
изчака компетентните органи от съответната служба на МВР. Така изложените в акта фактически
констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът
възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител М.С.М.
и свидетеля, присъствал на ПТП Т.В.М., чиито показания съдът кредитира изцяло с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените
по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на
извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя. Безспорно не
бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН. Твърденията на жалбоподателя, че не е усетил удара между
двата л.а., според съда представляват една негова защитна теза, която не се
подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по
безспорен и категоричен начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител и свидетеля.
Затова съдът приема, че К.И.П. безспорно виновно е осъществила с деянието си признаците
на състава на административните нарушения по смисъла на чл. 40, АЛ.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, се констатираха нарушения на процесуалния
закон, които водят до отмяна на НП. Видно от събраните по делото доказателства
е, че при съставяне на АУАН е нарушена императивната разпоредба на чл. 40 ал.3
от ЗАНН. Безспорно се доказа, че актосъставителят и
свидетелят по делото не са очевидци на нарушението, въпреки наличието на
очевидци в случая, те не са включени в производството, а освен това липсва
втори свидетел по АУАН, каквото е изискването на чл. 40 ал.3 от ЗАНН, когато в
АУАН не са включени очевидци на нарушението. Посочената разпоредба е
императивна и не търпи нито отклонения, нито изключения от предписанието й.
Така констатираните нарушения в хода на административно наказателното производство
са от категорията на съществените, с оглед на което настоящият наказателен
състав счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение
на закона и като такова следва да бъде отменено изцяло. В този смисъл е и
константната практика на РАС-Плевен в такива случаи.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № *** от ***.
издадено от *** сектор „***“ при ***-Плевен, с което на К.И.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени следните
наказания глоба:
1/ По чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 20 /двадесет/ лева – за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 50/петдесето/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: