№ 153
гр. Харманли, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20255630100138 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. С. У.
с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.***, И. К. У. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, ж.к.**** и С. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.****,
чрез адв. С. М. от АК-Хасково против О. ЕИК***, гр.Харманли, пл. ***, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от К.И. У. с ЕГН
********** б.ж. на гр.Харманли починал на ***., който придобил по
давностно владение, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка №219, т.1, дело №463 от
04.12.1981г. на PC - Харманли следният недвижим имот: лозе с площ от 600
кв.м. и празно място /нива/ с площ от 400 кв.м. находящ се в местността
„Старите лоза“ землището на град Харманли, който имот се
индивидуализирал в момента като ПИ с идентификатор № 77181.21.292 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, общ.
Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК град София, няма извършено изменение на
КККР със заповед засягащо поземления имот с адрес на поземления имот:
гр.Харманли, местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 984
кв.м. с предназначение на територията:"земеделска", НТП: „за земеделски
труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 760457, ведно с построената в
имота вилна сграда - еднофамилна с идентификатор 77181.21.292.1 с площ от
25 кв.м. на един етаж, при граници на поземления имот: 77181.21.315,
77181.21.296, 77181.21.295, 77181.21.291, 77181.21.290 и 77181.21.285.
1
Вилната сграда в имота била построена през времето, когато бил в
граждански брак с Е. С. У.. В този смисъл ищците Е. С. У. била собственик на
4/6 идеални части, И. К. У. на 1/6 идеални части и С. К. У. на 1/6 идеални части
от гореописания имот.
Ищците посочват, че през тази година, като са се опитали да извадят
скица на имота установили, че по силата на закона, а именно, по реда на чл. 19
от ЗСПЗЗ, към настоящия момент поземления имот бил записан в регистрите
като собственост на О. по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на
новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Старите лозя"
одобрен със заповед №РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител -
гр.Хасково. Този факт породил в тях правния интерес от образуване на
настоящото дело. От момента на придобиване 1981г., до настоящия момент,
наследодателя и неговите наследници владели явно, спокойно, несъмнително
и непрекъснато имота. Нещо в повече дори наследодателя си построил вилна
сграда - еднофамилна. Никога не го били заявявали за възстановяване, тъй
като не им била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху
имота, построили си вилна сграда, като пълноправни собственици.
Ищците считат, че имота никога не бил отчуждаван, одържавяван
или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1
от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997г.
давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната
по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следвало спрямо него, да се прилага
разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в
чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не бил включен в ТКЗС и не подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото
на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В този смисъл посочва задължителна
практика на ВКС: Решение №197/10.05.2011г. по гр.д. №430/2010г. на ВКС,
Решение №883/14.12.2010г. по гр.д №1432/2009г. на ВКС, Решение
№380/04.08.2010г. по гр.д 110/2009г., Решение №249/ 04.07.2011г. по гр.д
621/2010г. на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д. № 3255/ 2008г. на
ВКС, II г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008г на ВКС, V г.о.;
Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д№ 3002/2008г. на ВКС, I г.о. / Решение
№124/08.04.2013г. по гр.д 123/2013г на ОС-Хасково.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на О., че ищците Е. С. У. е
собственик на 4/6 идеални части, И. К. У. на 1/6 идеални части и С. К. У. на 1/6
идеални части по наследство и давностно владение на следния поземлен имот,
а именно: ПИ с идентификатор №77181.21.292 по Кадастралната карта и
2
кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково,
одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор
на АК град София, няма извършено изменение на КККР със заповед засягащо
поземления имот с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност
„Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 984 кв.м. с предназначение
на територията:"земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно
пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план 760457, ведно с построената в имота Вилна сграда -
еднофамилна с идентификатор 77181.21.292.1 с площ от 25 кв.м. на един етаж,
при граници на поземления имот: 77181.21.315, 77181.21.296, 77181.21.295,
77181.21.291, 77181.21.290 и 77181.21.285.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по делото Община Харманли.
В съдебно заседание, ищецът Е. С. У., редовно призована, се явява
лично и с адв. С. М. АК – Хасково, с пълномощно по делото.
Ищецът И. К. У., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
С. М. АК – Хасково, с пълномощно по делото.
Ищецът С. К. У., редовно призован, се явява лично и с адв. С. М. АК
– Хасково, с пълномощно по делото, който поддържа исковата претенция,
излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което
да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за
основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен
списък.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява
от юрисконсулт В.Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като
счита същата за неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка №219, т.1, дело №463 от
04.12.1981г, на PC - Харманли се установява, че е признато правото на
собственост върху недвижим имот по извършена обстоятелствена проверка на
К.И. У. от гр. Харманли, а именно: лозе в землищато на гр. Харманли
местност „ Старите лозя“ с площ 600 кв.м. и празно място с пространство
/нива/ от 400,00 кв.м. в същото землище и същата местност.
Видно от представената Скица на поземления имот №15-30538-
07.01.2025г. издадена от СГКК - гр.Хасково на поземлен имот с
идентификатор 77181.21.292 с площ 984 кв.м., издадена от АГКК Хасково е
записан като собственост на ответника О..
3
Видно от представената скица на сграда №15-30539-07.01.2025г.
издадена от СГКК - гр.Хасково с идентификатор 77181.21.292.1 с площ 25
кв.м., издадена от АГКК Хасково не е записан собственик.
От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение
№2 от ЗМДТ, с изх. №308/31.01.2025г. на О.; Удостоверение за Данъчна
оценка №309/31.01.2024г. на О. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и
отдих/ниви“, с идентификатор 77181. 21.292 и 77181. 21.292.1, с данъчна
оценка 984,00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата
молба е напълно идентичен с дворно място с планоснимачен номер 457 по
неодобрения кадастрален план от 1986 година и е напълно идентичен с
поземлен имот с идентификатор 77181.21.292 по кадастралната карта на град
Харманли. Процесния имот е нанесен, както следва :на неодобрения
кадастрален план от 1986 година като дворно място с планоснимачен номер
457;в разписния лист към плана за това дворно място е записано „лозе“ и
името „К.И. У.“; на картата на възстановената собственост ( плана за земераз‐
деляне ) процесния имот не е нанесен; на планът на новообразуваните имоти (
ПНИ ) и регистъра към него, одобрени със Заповед No. РД-11-224 от
10.08.2004 година на Областен управител на област Хасково, като поземлен
имот с номер 760457, с площ 984 кв.м, с вид територия - селско стопанство,
начин на трайно ползване - вилна зона, местност „Старите лозя“, категория на
земята - 8, собственик - Стопанисвани от О.; на кадастралната карта на град
Харманли, одобрена със Заповед No. РД-18-9 / 23.03.2006 г. като поземлен
имот с идентификатор 77181.21.292 с площ 984 кв.м, трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и
отдих ( съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ ), категория на земята - 8. Номер по предходен
план 760457. За собственик е вписана О. с БУЛСТАТ ***.
Процесният имот не е включван в кооперативни блокове, няма
проведени реституционни процедури за него, не е бил отнеман, не е заявяван
за възстановяване, не е отчуждаван и не е възстановяван. Няма информация за
това дали е бил одържавяван.
От ПНИ и регистъра към него е видно, че : към процесния имот няма
реституционни претенции, той не е отнеман, не е отчуждаван и не е
възстановяван по силата на ЗСПЗЗ или други закони.
Няма информация да е актуван като държавна собственост или да е
съставен акт за общинска собственост.
Процесният имот с идентификатор 77181.21.292 по КККР е записан в
разписния лист към неодобрения кадастрален план от 1986 година на „К.И.
У.“, без нанесени промени; в регистъра към плана на новообразуваните имоти
от 2004 година, на „Стопанисвани от О.“, без нанесени промени; в
кадастралния регистър към кадастралната карта от 2006 година, на „*** О.“,
без нанесени промени.
4
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Ж.Д.Н. се установява, че познава ищците Е., И., С. У.и. Сочи, че
имотът в местността „Старите лозя“ е на баща им К., който го е купил, като
същият бил с площ около 1 дка и вътре има построена вила с една стая и
нещо, около 20 кв. м. Свидетелят описва, че от едната страна имотът граничил
с път, отгоре на високото пак имало път,като от едната страна съсед бил
Стефан,който гледал животни,а от другия край съсед бил Мандрата.
Процесният имот се намирал по пътя за местността Трифончето, като имало
ляв остър завой и веднага вдясно долу имало едно язовирче. Сочи, че У.и са
владели имота от преди 1980 г, още от времето на социализма.Сочената
година 1980 г, свидетеля свързва с факта, че се уволнил през 1976 г. Знае, че са
закупили празно място и тъй като К. работил в Ерозията, закарал булдозер да
подравни мястото, тъй като мястото било много криво. Отначало К. владеел
имота, а сега синът му С.,като свидетелят Н. е виждал Е., като не е виждал
там И..
Свидетелката Н.М.М. сочи, че познава Е., И. и С., тъй като били
съседи на имота в местността „Старите лозя“ от 55 години и ги деляла една
улица. Свидетелката сочи, че е ходила на тяхната вила и знае точното и
разположението. Мястото било около 1 дка, вътре имало построена вила,като
мястото било купено от преди 40-45 години, но не знае от кого е купено
мястото. Не зная кои са съседите на това място,но сочи, че имотът се намирал
по пътя за местността „Трифона” по стария път, като имало отбивка на
надясно, където имало малко язовирче, после пак вдясно и нагоре било
мястото. Не е чувала да има спорове за това място. Свидетелката е помагала
за гроздобера, събирали са се на тяхната вила по празници.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са
обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с
това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е
необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени
следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от
предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право
на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния
положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищците
твърдят, че са собственици на основание наследство и давностно владение ПИ
с идентификатор №77181.21.292 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед
5
№РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, няма
извършено изменение на КККР със заповед засягащо поземления имот с адрес
на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, застроен и
незастроен с площ от 984 кв.м. с предназначение на територията:
"земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от
ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план 760457, ведно с построената в имота Вилна сграда -
еднофамилна с идентификатор 77181.21.292.1 с площ от 25 кв.м. на един етаж,
при граници на поземления имот: 77181.21.315, 77181.21.296, 77181.21.295,
77181.21.291, 77181.21.290 и 77181.21.285.
По делото е безспорно установено, че К.И. У. с ЕГН ********** б.ж.
на гр.Харманли е починал на ***., като преди смъртта си е придобил по
давностно владение, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка №219, т.1, дело №463 от
04.12.1981г. на PC – Харманли, неоспорен от ответника, следният недвижим
имот: лозе с площ от 600 кв.м. и празно място /нива/ с площ от 400 кв.м.
находящ се в местността „Старите лоза“ землището на град Харманли, който
имот се индивидуализира в момента като ПИ с идентификатор №
77181.21.292. В този имот е построена вилна сграда - еднофамилна с
идентификатор 77181.21.292.1 с площ от 25 кв.м. на един етаж, при граници
на поземления имот: 77181.21.315, 77181.21.296, 77181.21.295, 77181.21.291,
77181.21.290 и 77181.21.285. Вилната сграда в имота била построена през
времето, когато е бил в граждански брак с Е. С. У., който факт не е спорен
между страните.
От удостоверение за наследници на К.И. У. с ЕГН ********** б.ж. на
гр.Харманли, починал на ***. се установява, че последният е оставил за
наследници Е. С. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, съпруга, И. К. У. с
ЕГН ********** от гр.Харманли, син и С. К. У. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, син, които са ищци в настоящото производство. Наследодателя
е придобил имота преди около 40г.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като
основателен.
Наследодателя на ищците се легитимира като собственик на
процесния поземлен имот въз основа на давностно владение, изтекла в негова
полза придобивна давност, като този факт е обективиран в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена
проверка №219, т.1, дело №463 от 04.12.1981г. на PC – Харманли, който не е
оспорен от ответната страна.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
6
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с
тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.)), а именно: да е
постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато –
в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81
ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и
за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено
с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за
друг държателят, който няма намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на
владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие
спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
несъмнен начин, че към настоящия момент наследодателя явно, спокойно,
несъмнително и непрекъснато е владял имота. Владението му е било
постоянно и не е било прекъсвано – имотът е обработван, както посочиха и
свидетелите, че ищеца е стопанисвал имота. Няма данни и не се установява
владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
7
След като се установява упражняването на фактическата власт върху
вещта от ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно
доказване по силата на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е
налице и намерението за своене, тоест доказано е наличието на двата елемента
на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на наследодателя и наследниците му е
възникнало правото на собственост въз основа на наследство и изтекла
придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на
законова забрана за придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или
общинска собственост. Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т. 4 от ЗСГ
(отм.), както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се
възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване
по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти
някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на
кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови
пречки за придобиването им по давностно владение. Няма никакви
доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на
чл. 12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че
имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно
образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест. Съгласно решение № 21 от 04.02.2011 г., постановено
по гр. д. № 1327 по описа за 2009 г. на ВКС, II г. о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки
се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното
решение № 798 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008
г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по
силата на членствено правоотношение, да са били одържавявани - например
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), да са били отнемани фактически, предвид
което същите са запазили статута си на частна собственост и са владени в
реални граници, поради което следва да се приеме, че такива имоти не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъдат включени във фонда на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и да се
8
считат за общинска собственост. В този смисъл е и заключението по приетата
по делото съдебнотехническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, разглеждана във връзка с § 4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира
прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно § 4к, ал. 1, вр. ал. 6 от
ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода
на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви
доказателства обосноваващи извода, че процесните имоти са били
предоставени за ползване и че същите попадат в приложното поле на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите попадат в приложното
поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да придобие правото на собственост
върху тях на това основание.
След смъртта на К.И. У. с ЕГН ********** б.ж. на гр.Харманли,
починал на ***. наследниците му Е. С. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли,
съпруга, И. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, син и С. К. У. с ЕГН
********** от гр.Харманли, син са присъединили към владението на
наследодателя и собственото си владение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че процесният
имот, макар и да попада в ПНИ няма характер на земеделска земя и не е част
от остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което и по отношение на него
няма пречки да бъде придобит по давност. Не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят земеделския си характер, да не бъдат включвани
в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както ида не бъдат отнемани
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със
запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са
били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, а оттук следва,че относно тях не се прилага чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, нито
чл.19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиване по
давност, вкл. и в редакцията преди изм. с ДВ бр.31/90 г., доколкото върху тях
не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени / Р №
118/09.01.2020 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4115/2018 г. II г.о/.
Процесният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на местността
„Старите лозя“ от 1986 г. На плана в западната част на дворното място са
нанесени две сгради : една със сигнатура „МЖ“ ( масивна, жилищна ) и втора
със сигнаура „кл“ ( клозет, външна тоалетна). В източната част на дворното
място с точкувана линия е означена с условен знак „$“ частта от поземления
имот, заета от лозовото насаждение. В разписния лист за дворно място 457 е
записано вид и назначение на имота „лозе“ и име „К.И. У.“. Процесният
поземлен имот с ид. 77181.21.292 е напълно идентичен с дворно място с
9
планоснимачен номер 457. Ето защо след като се установи,че процесният
имот няма земеделски характер и по отношение на него са неприложими
цитираните разпоредби, придобит е от наследодателя на ищците с около 40
години упражняване на спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение
върху имота, поради което и следва са се приеме, че той е придобил по
давност правото на собственост. Промяна в правния статут на имота и
претенции към него от страна на О. не са заявени и след одобряване на ПНИ
през 2004 г. и до настоящия момент, поради което отново следва да се приеме,
че в полза на ищците е изтекъл предвидения давностен срок, като последните
са присъединили към владението на наследодателя си и собственото си
владение. Формалното записване в ПНИ като имот, стопанисван от О. не е
действие, което да прекъсва давността.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в
полза на наследодателя и наследниците му, да е текла придобивна давност,
доколкото нито една от законовите забрани не е приложима за процесните
имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на
наследодателя на ищците и присъединеното собствено владение, продължило
повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на
фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота като
свой собствен съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да
приеме за доказано придобиването правото на собственост върху имотите на
основание давностно владение и наследство от страна на тримата ищци.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има
ищецът. Такива са били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на
1100.00 лева, представляващи сбор от 50,00 лева държавна такса, 650.00 лева
адвокатско възнаграждение, 400 лева възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.235,ал.5,вр. ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О., ЕИК:***, с
адрес гр.Харманли, пл. ***, че Е. С. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли е
собственик на 4/6 ид. части, И. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли на 1/6
ид. части и С. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли на 1/6 ид. части по
наследство и давностно владение на следния поземлен имот, а именно: ПИ с
идентификатор №77181.21.292 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед
№РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София,
находящ в гр.Харманли, местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с
площ от 984 кв.м. с предназначение на територията: "земеделска", НТП: „за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята:
10
8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760457, ведно с
построената в имота вилна сграда - еднофамилна с идентификатор
77181.21.292.1 с площ от 25 кв.м. на един етаж, при граници на поземления
имот: 77181.21.315, 77181.21.296, 77181.21.295, 77181.21.291, 77181.21.290 и
77181.21.285.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., ЕИК:***, с адрес
гр.Харманли, пл. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. У. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, ул.***, И. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ж.к.**** и С.
К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.**** сума в общ размер на
1100,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
11