Определение по дело №2157/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2015 г.
Съдия: Георги Георгиев Йовчев
Дело: 20143100902157
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

           

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 21.01.2015 г., в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

            като разгледа докладваното от съдията т.д.2157 по описа за 2014 г., взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Ивона” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий” № 11, представлявано от управителя Димитър Иванов Ненчев срещу „Бяла Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя Валентина Йорданова Галева, за заплащане на сумата от 55 000 лева, претендирана като обезщетение, изразяващо се в претърпяна загуба, поради неизпълнение от ответника на поети договорни задължения - дисковане и дълбока оран за стопанската 2013 г. -2014 г. - на 2 000 дка земя, собственост на „Ивона” ООД, по сключен между страните консенсуален договор, както и сумата от 5232.11 лева, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение, за периода от падежа на неизпълнените задължения за дисковане и дълбока оран за стопанската 2013 г. - 2014 г. до датата на подаване на исковата молба.

В молбата се излага, че между страните е сключен договор,  с който „Бяла Агро” ООД се задължило да извърши дисковане до 30.11.2013 г. и дълбока оран до 31.01.2014 г. на 2 000 дка земя, собственост на ищеца за стопанската 2013 г. - 2014 г., а последният се е задължил да му заплати за извършеното 50 000 лева без ДДС. Страните се споразумели сумата да бъде платена по банков път от „Ивона” ООД, както следва 50 000 лева до 20.11.2013 г., 5 000 лева до 15.12.2013 г. и остатъкът от 5 000 лева след извършване на дълбоката оран. В молбата се сочи, че във връзка с договора, на 19.11.2013 г. е издадена и осчетоводена от ищеца фактура № **********/19.11.2013 г. на стойност 50 000 лева без ДДС (60 000 лева с ДДС), която сума била преведена на ответника с преводно нареждане на същата дата, както и че на 10.12.2013 г. е заплатил по сметка на ответника още 5 000 лева. В молбата се излага, че спецификата на самият предмет на договора предполага извършването на същия в рамките на определените за това срокове – дисковане – до края на месец ноември 2013 г. и дълбока оран – до края на месец януари 2014 г, както и че неизвършването на същите в предвидените за това срокове възпрепятства извършването на последващите мероприятия по отношение на земята и би довело до пълна загуба на цялата земеделска продукция. В молбата се излага още, че ответникът не е изпълнил задължението по дисковане и дълбока оран на 2 000 дка земя, собственост на „Ивона” ООД.

Ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на исковете, чрез налагане на запор върху вземанията на ответника в Държавен фонд „Земеделие”.

За кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презумира обезпечителна нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия по намаляване на имуществото си, чрез разпореждане с наличните си активи.

Поисканата обезпечителна мярка запор на вземане, кореспондира на изпълнителен способ за принудително изпълнение при евентуално уважаване на осъдителния иск, след снабдяване с изпълнителен титул за твърдяното вземане в полза на ищеца. В този смисъл поисканата мярка за обезпечаване на първия иск е адекватна.

Съдът намира, че по правилата на чл. 391, ал. 2 от ГПК, обезпечителната мярка следва да бъде наложена при условията на предварително внесена парична гаранция, тъй като към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства за вероятната основателност на исковете.

При съобразяване баланса между интересите на двете страни в производството и предвид разпоредбите на чл. 391, ал. 3 от ГПК, съдът прецени, че парична гаранция в размер на 10 000 лв., справедливо би осъществила целта на закона.

Воден от горното и на основание чл.389, ал.1 във вр. чл. 391, ал. 2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените по т.д.2157/2014 г. по описа на ВОС, искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ивона” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий” № 11, представлявано от управителя Димитър Иванов Ненчев срещу „Бяла Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 40, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя Валентина Йорданова Галева, за заплащане на сумата от 55 000 лева, претендирана като обезщетение, изразяващо се в претърпяна загуба, поради неизпълнение от ответника на поети договорни задължения - дисковане и дълбока оран за стопанската 2013 г. -2014 г. - на 2 000 дка земя, собственост на „Ивона” ООД, по сключен между страните консенсуален договор, както и сумата от 5232.11 лева, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение, за периода от падежа на неизпълнените задължения за дисковане и дълбока оран за стопанската 2013 г. - 2014 г. до датата на подаване на исковата молба, чрез налагане на ЗАПОР върху вземанията на „Бяла Агро” ООД в Държавен фонд „Земеделие” до размера на 60 232.11 лева, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГАРАНЦИЯ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, вносими по сметката за гаранции на ВОС по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, на осн. чл.389 вр. чл.391, ал.2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  на ищеца обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за внесена гаранция.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба  пред АС - Варна в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчване на съобщението, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщението от съдебен изпълнител.

 

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: