РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120104836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 251, ГПК.
Разглеждането на спора от БсРС, по който е образувано настоящото дело, е
приключило с постановяване на краен съдебен акт – Решение № 1369/15.11.2021 год., –
което към настоящия момент не е влязло в законна сила, тъй като е предмет на въззивно
обжалване. С този акт съдът е уважил молбата по чл. 127, ал. 2, СК, определил е режим на
лични отношения между ответника и детето на страните и е определил дължимата издръжка.
С писмена молба от 01.12.2021 год. ответникът Х.Л. претендира тълкуване на
постановеното решение в частите за определените от съда личните отношения между
бащата и детето – за първите 10 срещи между двамата, както и за правото на преспиване на
детето в дома на бащата.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна.
ДСП-Бургас не изразява становище по молбата.
Съдът намира молбата за допустима – подадена от активно легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити.
Съдът, след запознаване с молбата и данните по делото, намира, че не са налице
условията за тълкуване на решението по чл. 251, ГПК, тъй като то не е неясно или
недвусмислено. Според константната практика на ВКС – Решение № 769/17.01.2011 год. по
гр. д. № 236/2010 год. на III ГО и Решение № 81/08.03.2010 год. по гр. д. № 175/2003 год. на
I ГО, производството по чл. 251, ГПК е форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат
влезлите във формална законна сила решения – неясни и, или двусмислени, а този им порок
1
е обективиран в постановения диспозитив. Порокът следва да води до невъзможност да се
установи действителната воля на съда, който е постановил решението, и да поражда
съмнения за надлежното му изпълнение. В настоящия казус, според първоинстанционния
съд, тези предпоставки не са налице. Постановеното от БсРС решение не е неясно или
недвусмислено и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда, обективирана в диспозитива, е
ясна и в двете й части, които са предмет на молбата на ответника по чл. 251, ГПК. По
отношение въведените от съда 10 срещи, логично и смислено е последващият режим на
лични отношения да се приложи след фактическото провеждане на тези 10 срещи (същото
обстоятелство е ясно изразено и в мотивите на съдебния акт (л. 82 по описа на делото, ред.
трети-пети отгоре надолу), поради което не може да се приеме, че волята на съда в тази част
е неясна, подвеждаща или двусмислена.
На второ място, определеният от съда режим на лични отношения ясно посочва
дните и часовете – начални и крайни – за контактите между детето и баща му. Липсата на
изрично изключено право на преспиване поражда логичния (и според настоящия съд,
единствения възможен) извод, че правото на преспиване е включено във всеки от
посочените периоди.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 251, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 01.12.2021 год. на ответника Х. АК. Л., за
тълкуване на постановеното по настоящото дело Решение № 1369/15.11.2021 год., в частта
му за определения режим на лични отношения между бащата и детето на страните.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2