№ 466
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200421 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на КР. СТ. КР., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ****, против Наказателно постановление № НП-864/01.04.2021г., издадено от
Димитър Николов Николов - кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. Решение
№72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел I т.11а от Заповед №РД-01-52/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания и на чл.209а, ал.4, във вр. с чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна
инстанция съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Същият се представлява от
адв.Д.К., поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в последното по делото
съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.03.2021г. в 12.10 часа в гр.Бургас, при проверка извършена на обект Бързо
хранене „Апетит“, находящ се в ж.к.„Меден рудник“ бл.118, е установено лицето КР. СТ.
КР., ЕГН: **********. Същият се е намирал в обекта за хранене, представляващ обществено
място на закрито, без да е поставил предпазна маска за лице, покриваща носа и устата му.
Констатираната проява и първа такава за жалбоподателя.
Актосъставителят възприел горната фактическа обстановка, във връзка с което издал
1
на жалбоподателя АУАН № 0102132/16.03.2021 г., в който квалифицирал деянието като
нарушение по чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр.Решение
№72/26.01.2021 г. на МС, във вр. с Заповед №РД-01-52/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, вр. Решение №72/26.01.2021г. на МС, във вр. с т.11а от Заповед №РД-01-
52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от
Закона за административните нарушения и наказания и на чл.209а, ал.4, във вр. с чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Настоящият състав на БРС приема, че процесната жалба е депозирана в срок,
тъй като НП е връчено с обратна разписка на 24.01.2022г. /л.5 от делото/, а процесната
жалба е депозирана на 25.01.2022г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със
законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити
за редовността им.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв. В ал.1 на същата разпоредба е предвидено, че когато
нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до
5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗЗ (прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. Видно от съставения АУАН и в НП е посочена като нарушена т.11а от
Заповед №РД-01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването. Съобразно същата: „От
2
01.03.2021г. се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на
чл.124 от Закона за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-
вариете и нощни барове, при използване на не повече от 50% от капацитета им,
отстояние от 1,5 м. между облегалките на столове на две съседни маси и носене на
защитни маски за лице от персонала.“.
При прочита на нормата е видно, че то има конкретни адресати - персонала в
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма.
Следователно, за да осъществи едно лице това нарушение, е необходимо същото да е част от
персонала на съответното заведение. Това означава, че качеството на субекта е част от
признаците от обективната страна на нарушението и като такова следва да бъде посочено в
АУАН и НП. Видно е обаче, че в нито един от двата акта не е посочено в какво качество
жалбоподателят е бил в заведението.
По мнение на настоящия състав, неминуемо пропускът да бъде описано качеството
на лицето, когато същото е елемент от състава на нарушението, представлява нарушение на
чл.57 от ЗАНН, което влече след себе си отмяна на постановлението.
На следващо място, при това положение, на практика описаното в постановлението
деяние се явява и несъставомерно, тъй като по никакъв начин не е посочено жалбоподателят
да е лице, за което съответната забрана важи, което води и до материална
незаконосъобразност на същото.
Настоящият състав счита, че самият жалбоподател, така или иначе не попада в кръга
субекти, за които се отнася задължението за носене на маска. В заповедта е записано, че тя е
задължителна за персонала, но не става ясно какво се включва в това понятие. Логиката на
въвежданите мерки със заповедта е да се ограничи разпространението на съответното
заболяване, което би трябвало да означава, че под персонал се разбира служителите, които
директно влизат в контакт с посетителите на заведението при изпълнение на задълженията
си. Включването на съдружниците /собствениците на капитала/ в правните субекти,
стопанисващи заведенията, би се явило разширително тълкуване на тази поначало неясна
разпоредба, поради което и жалбоподателят не следва да се счита за адресат на вмененото
там задължение.
Накрая, съдът счита, че в случая е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като от свидетелските показания стана ясно, че в момента на проверката в заведението са се
намирали единствено жалбоподателят и съпругата му /съдружници в дружеството,
стопанисващо обекта/. Свидетелят Е. посочи, че може и да е имало клиент в заведението, но
не беше сигурен относно този факт. Както бе посочено вече, целта на мерките е да се
ограничи разпространението на заболяването при контакта между персонала и клиентите,
поради което след като в заведението не е имало клиенти, то липсва обществена опасност,
която да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна услуга
(л. 16), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
3
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Община-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски, намалени по съображенията, изложени по-горе.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-864 /01.04.2021г., издадено от Димитър
Николов Николов - кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя - КР. СТ. КР., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.****1, за нарушение на чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4
от Закона за здравето, вр. Решение №72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел I т.11а от
Заповед №РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.53,
във връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.209а,
ал.4, във вр. с чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Община-Бургас, БУЛСТАТ: *********, да заплати на КР. СТ. КР., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4