№ 14337
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110100474 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД срещу ЗК „Лев
Инс“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове - иск с правно основание чл.
411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 6050.17 лева, с
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № 21-31-663/269936-Х, образувана за вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № HN-OO 2018, причинени при ПТП, настъпило на 02.12.2020г., около 12:00 часа в гр.
Велико Търново, в района на старата болница, причинено виновно от водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № СН 7346 АС, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.01.2025г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск с правно
основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) за заплащане на сумата от
2342.70 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното вземане в
размер на законната лихва за периода 18.10.2021г. – 05.01.2025г.
Ищецът твърди, че на 02.12.2020г., около 12:00 часа в гр. Велико Търново, в района на
старата болница, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СН
7346 АС, който при опит да напусне паркинга на болницата и потегляйки на заден ход не
съобразил поведението си със създалата се ситуация, изгубил контрол на управляваното от
него МПС и неправомерно ударил в задната част паркирания там л.а. „Фолксваген Пасат“, с
рег. № HN-OO 2018. Сочи, че виновното МПС е застраховано при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на
произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO 2018, е претърпял имуществени вреди. Твърди, че
пострадалото МПС е било застраховано при ищеца по валидно сключена застраховка „Каско
на МПС“ по полица № 663/269936-Х, със срок на покритие към датата на инцидента.
Заявява, че към него било отправено искане за обезщетяване на вредите от произшествието
от собственика на уведения лек автомобил, по което била образувана преписка по щета №
21-31-663/269936-Х, а вредите били описани и остойностени на 3622.88 евро, от които
разходи за ремонт в размер на 3597.88 евро и обща сума разходи 25.00 евро. Навежда, че в
изпълнение на задължението си по договора заплатил на застрахования следните суми като
обезщетение: на 17.03.2021г. сума в размер на 3447.88 евро, представляващо разликата
между стойността на ремонта – 3597.88 евро, и договореното самоучастие на застрахования
от 150 евро, и на 22.03.2021г. сумата от 25 евро. Пояснява, че чрез своя пълномощник в
1
страната – дружеството „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, е поканил ответника
да репарира вредите, които възлизали в общ размер на 7085.74 лева, по повод на която била
образувана преписка при ответника по щета с № 0000-2045-21-607015-01. Поканата била
получена и в отговор ответникът на 19.04.2022г. признал дължимостта на част от дължимата
според ищеца сума, а именно сума в размер на 1035.57 лева, а за разликата над тази сума –
отказал плащане. Заявява, че останал непогасен остатъка от дължимото регресно
обезщетение в размер на 6050.17 лева, който претендира в настоящото производство.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.10.2021г. след изтичане на срока по
чл. 413, ал. 3 КЗ, поради което и търси обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-
автотехническа експертиза и по чл. 190 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът признава сключването и действието на договор за застраховка на двете
МПС, участващи в произшествието, получаването на покана за плащане и признаването на
сумата от 1035.58 лева. Заявява, че ищецът не е посочил точното място на настъпване на
произшествието и в какво се състои нарушението, както и че не е ясно дали увреденият
автомобил е бил паркиран правилно. Твърди, че няма доказателства ищецът да е платил
обезщетението на застрахования, ерго да е встъпил в правата му срещу ответника.
Обосновава, че претендираните суми следва да бъдат изчислени съгласно законодателството
на Република България по арг. от чл. 105, ал. 1 КМЧП и след като няма твърдения от ищеца
за прилагане на правилото на чл. 105, ал. 3 КМЧП. Сочи, че в този смисъл са приложими и
разпоредбите на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 864/2007г. на СП и Съвета относно
приложимото право към извъндоговорни задължения, което не противоречи на
компетентността на българския съд съгласно раздел 3, чл. 11, пар. 1, б. ‚а“ от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 на ЕП и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела и на чл. 2, т. 6 от Вътрешните правила на
съвета на бюрата, публикувани на сайта на НББАЗ. Прави извод, че въз основа на
цитираните разпоредби е приложимо българското право, според чл. 499, ал. 2 КЗ от което
отговорността му се простира до платеното обезщетение и обичайните разноски, което
обезщетение не следва да надвишава действителната стойност на вредите, която според чл.
402, ал. 1 и ал. 2 КЗ е възстановителната стойност /тази за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и друг, без прилагане на обезценка. Позовава се на съдебна практика,
като отрича приложението и в настоящия казус, с довод, че няма доказателства ремонтът да
е осъществен в Република Германия. Оспорва размер на обезщетението с довод, че не може
да надвишава действителната стойност на възстановяване на вредите и определянето му
следва да бъде по Наредба № 24/2006г. за методиката за уреждане на претенции за
обезщетяване на вреди, причинени на МПС. С оглед изложеното счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му за разликата над вече платеното, както и
защото няма доказателства за вината на водача на застрахованото при него МПС. Оспорва
иска за лихва като обусловен от неоснователността на главния иск. Прави искане за
допускане до разпит на един свидетел, на съдебно-автотехническа експертиза и по чл. 190
ГПК.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си, включително,
че е налице договор за застраховка "Каско на МПС" между него и собственика на увреденото
МПС, валиден към датата на ПТП; че увреждащото МПС има договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е
настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба начин, време и
място, включително, че на 02.12.2020г., около 12:00 часа в гр. Велико Търново, в района на
старата болница, водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СН 7346 АС, при опит да
напусне паркинга на болницата и потегляйки на заден ход не съобразил поведението си със
създалата се ситуация, изгубил контрол на управляваното от него МПС и неправомерно
ударил в задната част паркирания там л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO 2018, както
и че произшествието представлява покрит застрахователен риск; че са причинени
имуществени вреди от деликта на пострадалото МПС, техният вид и стойност, както и
причинно - следствената връзка между деянието и вредите, в това число, че резултат от
2
произшествието са вреди по задна броня. Ищецът трябва да докаже, че е изплатил
застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди в посочения размер. В негова
тежест е и да докаже изискуемост на главното вземане (изпадането на ответника в забава),
чрез изпращането на покана и изтичането на срока за плащане.
В тежест на ответника е да докаже плащане на предявеното регресно вземане, както и
направените от него възражения, вкл. че л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO 2018 е бил
паркиран неправилно и че действителната стойност на вредите е в по-малък от
търсения/действителния размер.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед възраженията на ответника в отговора на
исковата молба съдът отделя за безспорни между страните следните обстоятелства: че между
ответника и собственика на „Фолксваген Голф“, с рег. № СН 7346 АС, е налице валидна към
датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; че между ищеца и собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO
2018, е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за застраховка
„Каско на МПС“ по полица № 663/269936-Х; че ищецът е поканил ответника да репарира
вредите по л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO 2018 от ПТП, случило се на
02.12.2020г., получена от последния на 17,09,2020г., в отговор на която покана ответникът
заплатил обезщетение в размер на 1035.57 лева.
Указва, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
заплащането на обезщетение на застрахования в сочения размер, че процесното събитие
представлява покрит застрахователен риск.
Приложените към исковата писмени документи са допустими, относими и необходими
за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Обстоятелството дали за процесния казус се прилага българското
или немското законодателство е въпрос по същество на спора, по която причина няма пречка
да бъдат приети всички документ, представени с исковата молба.
Направеното от ищеца и ответника искане да бъде допусната автотехническа
експертиза следва да се уважи, тъй като с нея се цели изясняване на спорни обстоятелства
по делото. По същото съображение, посочено в предходния параграф, експертизата следва
да се допусне по формулираните в исковата молба въпроси.
Искането на ответника за разпит на свидетели следва да се допусне с оглед изясняване
на механизма на произшествието и релевираните от последния възражения. Искането на
страните по чл. 190 ГПК касае релевантни за спора документи, поради което следва да се
уважи, с изключение на полицата по застраховка Гражданска отговорност, тъй като
обстоятелството не е спорно.
Съдебният състав приема, че следва да отправи указания към ищеца да посочи мястото
на произшествието, тъй като същото е общо означено и не става ясно къде точно се намира
паркинга на старата болница в гр. Велико Търново, както и вредите, които твърди, че са
получени от застрахованото при него МПС. За процесуална икономия следва да се насрочи
о.с.з. за разглеждане на претенцията.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис
за насрещната страна, да уточни мястото, където твърди, че е настъпило произшествието с
посочване на улица и местонахождение на двата автомобила, както и вредите, които твърди,
че са настъпили в резултат на твърдяното произшествие.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, исковата молба ще бъде
върната – чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
3
ОПРЕДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства:
че между ответника и собственика на „Фолксваген Голф“, с рег. № СН 7346 АС, е
налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“;
че между ищеца и собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № HN-OO 2018, е
налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за застраховка „Каско
на МПС“ по полица № 663/269936-Х;
че ищецът е поканил ответника да репарира вредите по л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ HN-OO 2018 от ПТП, случило се на 02.12.2020г., получена от последния на
17,09,2020г., в отговор на която покана ответникът заплатил обезщетение в размер на
1035.57 лева
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищецът в едноседмичен срок от
уведомяването да представи намиращите се у него документи от значение за спора –
заверено копие в превод на български език на застраховка „Каско на МПС“ по полица №
663/269936-Х с приложимите към нея Общи условия и приложения.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответникът в едноседмичен срок от
уведомяването да представи намиращите се у него документи от значение за спора –
заверено копие на преписка по щета № 000-2045-21-607015-01, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част – за задължаване на
ответника да представи полица по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № СН 7346 АС като ненеобходимо.
УКАЗВА на страните, че непредставянето на посочените документи ще се цени по
реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на ответника до разпит на един свидетел при режим на призоваване –
Д.Ж.В., роден на 16.07.1995г., който да бъде призован на следния адрес гр. Сливен, ж.к.
България, блок 12, ап. 20, както и по телефон, посочен в отговора на исковата молба -
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля Д.Ж.В., роден на 16.07.1995г., в
размер на 150.00 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
УКАЗВА на ответника, че при невнасяне на указания депозит, свидетеля няма да бъде
разпитан и ще бъдат заличен.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ адресна справка за свидетеля Д.Ж.В., роден на 16.07.1995г., и ако
посочените в нея адреси са различни от известния по делото – свидетелят да се призове
на всеки от тях.
УКАЗВА, че когато свидетелят в продължение на един месец не може да бъде намерен
на всеки от посочените адреси и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят следва залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Ако се
съберат данни, че свидетелят не живее на някой от адресите, да се посочи в съобщението кой
е дал тези сведения и да се залепи уведомление веднага.
След залепване на уведомлението, незабавно да се извърши справка за Работодател и
да се връчи на всички работодатели в справката.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба и отговора на исковата молба задачи след изслушване на
свидетеля.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.К.Д. телефон ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00 лева, от
вносими едноседмичен срок от съобщението, както следва: 300.00 лева, вносими от ищеца и
300.00 лева, вносими от ответника.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
4
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не подаде отговор в указания срок, не се яви в
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
ищецът има право да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ответника, че, ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че, ако отсъства повече от един месец от адреса, на който
веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от отговора на ответника.
Препис от уточнителната молба на ищеца да се изпрати на ответника за сведение и
становище в открито съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5