№ 10615
гр. София, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110165661 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „МП“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Е-г“ АД,
ЕИК *** осъдителни искове с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
сумата от 2733,97 лв., представляваща плащания по чл. 16 и чл. 40 от договора, от които:
263,34 лева - дължим данък превозно средство за 2015 г. съгласно фактура №
**********/12.02.2015г., 263,34 лева - дължим данък превозно средство за 2016 г. съгласно
фактура № **********/03.02.2016г., 263,34 лева - дължим данък превозно средство за 2017
г. съгласно фактура № **********/09.02.2017г., 175,56 лева - дължим данък превозно
средство за 2018 г. съгласно фактура № **********/30.01.2018г., 140,22 лева - дължим
данък превозно средство за 2019 г. съгласно фактура № **********/23.04.2019г., 178,07
лева-дължим данък превозно средство за 2020 г. съгласно фактура №
**********/02.03.2020г., 178,07 лева - дължим данък превозно средство за 2021 г. съгласно
фактура № **********/28.01.2021г., както и 193.60 лева – застрахователна премия съгласно
фактура № **********/15.01.2015г., 211.34 лева – застрахователна премия съгласно фактура
№ **********/26.01.2016г., 197.87 лева – застрахователна премия 1 съгласно фактура №
**********/26.01.2017г., 320.48 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/25.01.2018г и 348.74 лева – застрахователна премия съгласно фактура №
**********/23.01.2019г., както и иск с правно основание чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8163.24 лева – неустойка по чл. 66 от договора за предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноскизаплатена по банков път сума на
1
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 17.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника били в договорни отношения по договор за отдаване на
автомобили при условията на финансово обвързан лизинг, сключен на 22.07.2004г. с
предмет – автомобил марка „VOLVO“, модел „ C40”, шаси № YV1MS684142004856, рег. №
С5029XA. Ищецът изпълнил задължението си да предаде лизингованата вещ, но ответникът
не изпълнил договорното си задължение да заплаща лизинговите вноски съгласно
уговореното, считано от м.01.2015 г. когато последният преустановил плащанията. Заявява,
че исковата молба има характера на покана за доброволно заплащане на сумите в срока за
отговор, след което договорът се счита за развален. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът и ответникът са били в договорни отношения по договор за отдаване на
автомобили при условията на финансово обвързан лизинг, сключен на 22.07.2004г. с
предмет – автомобил марка „VOLVO“, модел „ C40”, шаси № YV1MS684142004856, рег. №
С5029XA. Ищецът изпълнил задължението си да предаде лизингованата вещ, но ответникът
не изпълнил договорното си задължение да заплаща лизинговите вноски съгласно
уговореното, считано от м.01.2015 г. когато последният преустановил плащанията, което се
установява от доказателствата по делото. От установеното съдът приема, че за ищеца е
възникнало право да развали процесния договор, което е упражнил с превяване на исковата
молба.
Договорът за лизинг е с периодично и продължително изпълнение и се разваля за
напред. Дължимите вноски до мамената на развалянето следва ад се изпълнят от длъжника.
Развалянето настъпва с връчване на исковата молба на ответника, като неговото отсъствие
от седалището посочено в ТР не е пречка да настъпят последиците на развалянето, тъй като
никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл
съдът приема, че фикцията по чл. 50 ГПК макар и уредена процесуалниа норма следва да се
приложи и за материалното волеизявление за разваляне, което импилцто се съдържа в
исковата молба.
По изложените причини предявения иск за реално изпълнение е основателни.
Предявения иска за неустойка също е основателно е видно е, че има изискуеми
вземания с настъпил падеж, за които длъжника не представи доказателства да е погасил.
Срокът кани вместо кредитора, поради което длъжника изпада в забава и лизингодателят
има право да развали договор и едновременно с това да претендира неустойка в размер на 5
лизингови вноски. Неустойката е между търговци по дългосрочен договор и при наличие на
определен таван същите в рамката на закона и добрите нрави
По тези причини и иска за неустойка следва да се уважи.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Е-г“ АД, ЕИК *** да плати на , „МП“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл.
345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата от общо 2733,97 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, както на основание чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 8163.24 лева – неустойка по
чл. 66 от договора за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
размер на 5 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 17.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ Е-г“ АД, ЕИК *** да плати на „МП“ ЕООД, ЕИК *** , сумата от
1095,88 лв.,представляваща разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3