О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №13
гр.Кюстендил,14.01.2019г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Татяна Костадинова Членове: Веселина Джонева
мл.с.Симона Навущанова
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№7/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с
Глава Тридесет и четвърта „Допускане на
обезпечението“, чл.396 „Обжалване“
от ГПК.
Делото е
образувано по частни жалби на „*********“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в **********************, представлявано от изп.директор СТ.Г., подадени
чрез пълномощника адв.Кр.Руев от АК-Кюстендил, същият и като съдебен адресат, с
адрес: гр.Кюстендил, ул.„Неофит Рилски“ №4, ет.2, против:
1/
определение от 19.12.2018г. на РС-Дупница, постановено по гр.д.№2556/2018г. по
описа на този съд, с което е оставена без уважение молба на „*********“ АД,
съдържаща искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правна
квалификация чл.439 ал.1 от ГПК срещу „*******“ ООД – в несъстоятелност, „*****“
ООД и „******************“ ООД, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№2012742040017 и изп.д.№20127440400311,
двете по описа на Милена Джоргова, с рег.№744 на
КЧСИ, с район на действие: ОС-Кюстендил, и
2/
определение от 02.01.2019г. на РС-Дупница, постановено по същото дело, с което
е допълнено определението от 19.12.2018г. по гр.д.№2556/2018г. по описа на
РС-Дупница, като е оставена без уважение молбата на „*********“ АД, съдържаща
искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правна квалификация чл.439
ал.1 от ГПК срещу Българската държава за сумата от 21 007.66 лева –
публични задължения, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№2012742040017
и изп.д.№20127440400311, двете по описа на Милена Джоргова, с рег.№744 на КЧСИ, с район на действие:
ОС-Кюстендил.
Жалбоподателят
счита обжалваните определения за неправилни, като подробно аргументира
разбиране, че водещите мотиви на съда – за недопустимост на бъдещите искове, предявими срещу дружество, по отношение на което е открито
производство по несъстоятелност – „*******“ ООД-в несъстоятелност (чл.637 ал.6
от ТЗ), и за недопустимост на института за обезпечаване на иск, предявим срещу
държавата за парично вземане (чл.393 ал.1 от ГПК) – са несъстоятелни, доколкото
не държат сметка за естеството на исковете, които молителят възнамерява да
предяви, а именно – такива, които нямат за предмет парично притезание
– нито срещу дружеството в несъстоятелност, нито срещу държавата. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваните определения и
допускане на моленото обезпечение на исковете.
На основание
чл.396 ал.2 изр.2 от ГПК, не са връчвани преписи на насрещните страни.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени твърденията
и исканията в молбата по чл.390 от ГПК, както и данните, установими
от приложенията към нея, приема за установено следното:
Частните
жалби са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване
актове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите
са неоснователни, поради следното:
„*********“
АД е поискало от РС-Дупница да допусне обезпечение на бъдещи искове на това
дружество, предявими, както следва: 1/ срещу „*****“
ООД, с ЕИК *********, „*******“ ООД-в несъстоятелност с ЕИК ******* и „******************“ ООД с ЕИК ********, за
признаване за установено, че бъдещият ищец не дължи на „******************“ ООД
суми (конкретно посочени) по издадени изпълнителни листове, въз основа на
заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№16757/2011г., ч.гр.д.№22052/2011г.,
ч.гр.д.№29793/2011г. и ч.гр.д.№24858/2011г., всички по описа на РС-София; 2/
срещу „*****“ ООД, с ЕИК *********, „*******“ ООД-в несъстоятелност с ЕИК
********* и „******************“ ООД с ЕИК ********, за признаване за
установено, че бъдещият ищец не дължи на „*******“ ООД-в несъстоятелност суми
(конкретно посочени) по издадени изпълнителни листове, въз основа на заповеди
за изпълнение по ч.гр.д.№28392/2011г. и ч.гр.д.№25231/2011г., двете по описа на
РС-София, и 3/ срещу Българската държава в лицето на НАП за установяване недължимост на сума в размер на 21 007.66 лева.
По отношение
на исковите претенции, предявими срещу търговските
дружества в молбата са изложени твърдения в посока, че въпросните задължения не
съществуват; че неправилно и без да са били представени доказателства, срещу „*********“
АД са били издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК по посочените
граждански дела, които заповеди са влезли в сила и въз основа на тях са били
издадени изпълнителни листове; че срещу молителя са били образувани
производства за принудително събиране на недължимите суми, по които се правят
разпределения. Счита се, че исковете, които молителят възнамерява да предяви,
за да установи, че задължение към „*****“ ООД за него никога не е възниквало,
съответно такова не е могло да бъде и цедирано на
другите бъдещи ответници, следва да бъдат обезпечени
чрез спиране на изпълнението по посочените в молбата съединени изпълнителни
производства по описа на ЧСИ Милена Джоргова, с район
на действие ОС-Кюстендил. Относими към тези твърдения
са част от приложените към молбата документи за извършвани през 2006г. и 2007г.
плащания в полза на „*********“ АД, решение на Арбитражни съд към БТПП от
21.02.2011г., издаден в полза на „*********“ АД изпълнителен лист за суми срещу
„*******“ ООД, заявления за издаване на заповеди за изпълнение по дела на СРС,
заповеди за изпълнение, възражения, частни жалби, определения на въззивен съд, изпълнителни листове, договори за цесия,
документи от изпълнителни производства и други.
По отношение
на исковата претенция спрямо държавата са изложени твърдения, в посока, че
държавата е служебно присъединен взискател по
изпълнителните дела, чието спиране се иска, както и, че в хода на
изпълнителното производство задълженията на „*********“ АД към държавата са
били погасени. В т.7.3 от молбата е посочено буквално, че сумата от
10 204.36 лева, разпределена на НАП поради публични задължения на „*********“
АД не се дължи с оглед на погасяването на всички задължения на дружеството към
държавата - разпореждания с
№24-04-38-1/29.04.2015г., с №53-00-1800-1/19.06.2015г. и с
№С180022-035-0045041/12.01.2018г., издадени от ТД на НАП, гр.София, поради
което остава вън от предмета на бъдещите искове. Същите, според т.7 от раздел
11.Петитум на молбата, ще бъдат предявени от
дружеството спрямо Държавата за установяване недължимост
на сумата от 21 007.66 лева за публични задължения, от които 19 029.53
лева главница за данъци, а останалите 1 978.13 лева – за законна лихва
върху главницата, набрана до 01.02.2012г., както и за текуща лихва върху
главницата. В тази връзка молителят е приложил удостоверение с
изх.№220371200550271/01.02.2012г., издадено от НАП, ТД-София за наличие или
липса на задължения и посочените по-горе три броя разпореждания за прекратяване
на производство по събиране на публични вземания, поради изтекла погасителна
давност.
С
обжалваните определения – основно и допълващо - първоинстанционният
съд е приел, че бъдещите искове, предявими при
условията на пасивно субективно съединяване срещу търговските дружества са
недопустими, с оглед обстоятелството, че едно от тях – „*******“ ООД, е в
несъстоятелност, а нормата на чл.637 ал.6 от ТЗ изключва допустимостта на нови
съдебни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника, след откриване на производството по несъстоятелност, както и, че
бъдещият иск срещу Българската държава не може да бъде обезпечен, тъй като
разпоредбата на чл.393 ал.1 от ГПК изрично забранява допускането на обезпечение
на иск за парично вземане срещу държавата.
Изводът на
РС-Дупница за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на
посочените от „*********“ АД бъдещи искове, като краен резултат е правилен,
макар и не по съображенията, изтъкнати от първостепенния съд.
За да бъде
уважено едно искане за допускане на обезпечение, включително и на бъдещ иск, е
необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/
предявеният иск да бъде допустим; 2/ същият да се явява вероятно основателен
(или да бъде представена гаранция) и 3/ за молителя да съществува интерес от
обезпечението (обезпечителна нужда).
Исковете към
търговските дружества, предявими при условията на
пасивно субективно съединяване, които молителят е заявил, че възнамерява да
предяви под формата на отрицателни установителни
искове, не попадат в приложното поле на чл.637 ал.6 от ТЗ, който въвежда
императивна забрана за предявяване на искове за вземания, предмет на
имуществени граждански или търговски дела срещу несъстоятелния длъжник, които
биха могли и би следвало да се предявят в производството по несъстоятелност, с
цел установяване на всички имуществени притезания срещу
длъжника в рамките на това специално производство и при прилагане на
действащите за него правила. Забраната не важи за онези искове – не само
посочените като изключения в т.1-т.3 на нормата – които имат за предмет права,
които не биха могли да бъдат предявени като вземания в производството по
несъстоятелност. Несъмнено, правата, които молителят заявява, че възнамерява да
предяви съдебно, нямат за предмет вземане срещу дружеството, по отношение на
което е открито производство по несъстоятелност и за тях не може да се приложи
реда за предявяване на вземания, поради което забраната на чл.637 ал.6 от ТЗ не
намира приложение.
При все
това, при твърденията, които молителят излага може да се заключи, че
отрицателните установителни искове срещу търговските
дружества биха били недопустими. ГПК
предвижда два вида защита, която длъжникът по влязла в сила, по смисъла на
чл.416 от ГПК, заповед за изпълнение, може да предприеме.
Единият ред
е този по чл.424 от ГПК – при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, в тримесечния
срок по ал.2, длъжникът може да оспори вземането по искове ред. В конкретния
случай не би могло да се приеме, че исковете биха били предявени по този ред,
тъй като не само, че не са заявени в преклузивния
срок по чл.424 ал.2 от ГПК, но и не са изложени твърдения за наличието на
новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Според
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.,
ОСГТК, преценката дали в исковата молба по чл.424 от ГПК се твърдят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане
на въпроса за дължимостта на вземането, е от
обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
След като такива твърдения липсват, то бъдещите искове на това основание биха
били недопустими.
Другият ред
е този по чл.439 от ГПК, който дава право на длъжника в изпълнителното
производство да оспорва чрез иск вземането, което се изпълнява. В този случай,
за разлика от хипотезата на чл.424 от ГПК, длъжникът може да основе исковата си
претенция само на новонастъпили
факти, т.е. такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. В молбата на
„*********“ АД по чл.390 от ГПК, съдържаща изложение и на фактите, които стоят
в основата на бъдещите искови претенции, липсват твърдения за наличие на
обстоятелства, от значение за съществуване на вземанията, настъпили след
приключване на съдебното дирене, което в случая на заповедно производство ще
рече – след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е провеждано (в
т.см.вж. определение №956 от 22.12.2010г. на
ВКС по ч.т.д.№886/2010г., I т.о., ТК). И в този случай, при липсата на
твърдения за новонастъпили факти, исковата защита е
недопустима.
При липса на
някоя от двете специални хипотези – по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК –
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира.
При твърденията, които молителят навежда като основания за бъдещите си
претенции спрямо търговските дружества, се налага извод, че същите не биха
попаднали в приложното поле на нито една от двете разгледани по-горе хипотези,
което очертава недопустимост на исковете, които дружеството възнамерява да предяви.
Недопустимостта на бъдещите искове по дефиниция изключва тяхното обезпечаване.
Спрямо
Държавата, в лицето на НАП, молителят, настоящ жалбоподател, заявява, че
възнамерява да предяви иск за установяване, че вземането на държавата не
съществува, тъй като с три конкретно цитирани разпореждания на публични
изпълнители към НАП са прекратени изпълнителни производства, поради изтекла
давност, в това число и за конкретното вземане. Без да е потребно да се обсъжда
дали бъдещият отрицателен установителен иск срещу
Държавата попада в приложното поле на нормата на чл.393 ал.1 от ГПК, може да се
отбележи само, че исканото обезпечение не следва да се допуска, най-малкото
поради факта, че този иск отново би бил недопустим, поради липса на правен
интерес у молителя от неговото предявяване. В молбата за допускане на
обезпечение въобще не се излагат твърдения за съществуване на извънсъдебен спор
между бъдещите страни – Държавата и „*********“ АД относно съществуването на
вземането, който да е необходимо да бъде съдебно разрешен. Напротив, твърди се,
че Държавата в приложените разпореждания, чрез свои органи, е признала недължимост на суми, в това число и посочената като предмет
на бъдещия иск. При липсата на спор, че сумата не се дължи, бъдещ иск за
установяване несъществуването на вземане за същата, би се явил недопустим.
При така
изложените съображения, въззивният съд достига до
аналогичен на направения от РС-Дупница извод за липсва на предпоставки за
допускане на поисканото обезпечение, поради което обжалваните определения
следва да се потвърдят.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.12.2018г. на РС-Дупница, постановено
по гр.д.№2556/2018г. по описа на този съд и определение от 02.01.2019г.,
постановено по същото дело, с което е допълнено определението от 19.12.2018г.
по гр.д.№2556/2018г. по описа на РС-Дупница.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.