Р Е Ш Е Н И Е № 261144
04.11.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19614/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Искове на Т.Д.П., ЕГН **********,***, против
„Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , район Средец, ЖК Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е вх.
В, и искане да се прогласи недействителност на договор за потребителски кредит
между страните под № ….. от 04.09.2018 година.
Според твърдяното в исковата молба, такъв бил
сключен между страните, и по него имало извършени от ищеца като длъжник
насрещни плащания на част от дължимите суми. Изложени са обаче доводи, че
договорът противоречи на закона или – алтернативно – на добрите нрави, поради
което бил нищожен. Релевират се доводи и за нищожност на част от отделните
клаузи в него, в частност - на клаузата,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги,
включващ възможност на ищеца да отлага
определен брой погасителни вноски или да ги намалява, да сменя датата на падеж
или да ползва улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Твърди се , че е нищожна клаузата, определяща размера на неустойката за забава,
тъй като договорения такъв е прекомерен. Има и твърдение, че целия договор е
недействителен на основанието чл. 22 от ЗПК, поради неспазени правила за
потребителска защита. Моли се да се обяви целият договор за нищожен или
недействителен, евентуално да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща
неустойка при непредставяне на обезпечение. Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът оспорва иска: отрича пороци на договора. Моли се искът да
бъде отхвърлен и да се присъдят сторените разноски.
Субективно съединени между същите страни установителни
искове с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и трето от ЗЗД, и искове по чл. 22 от ЗПК,
включително и по отношение на отделните
клаузи на същия договор.
Вещото лице
е дало заключение, че на П. е отпуснат кредит вразмер от 200 лева,
платим на четири равни месечни вноски, при лихвен процент от 41.17 %, изчислена
на годишна база , и годишен процент на разходите от 49.8881 % , който обаче не
включва дължимите по допълнителния пакет плащания. Ако те бъдат включени , кредитът се оскъпява с още 174.43
% .
Предвид изложеното от страните и ангажираните
от тях доказателства , съдът съобрази следното:
Сключването
на договора между страните не е спорно, представено и е копие от
същия на л. 12 от делото. Установява се
от същия ,че на П. е отпуснат кредит в размер на 200 лева, който той следвало
да върне заедно с възнаградителна лихва,
на четири ежемесечни вноски съобразно погасителен план, приложен към
договора ( л.10 ), с падеж на всяка
вноска на първо число на съответния месец, считано от 01.11.2018г. Съобразно същия план, общия размер на
договореното кредиторово възнаграждение е 17.44 лева. Договорено било между
страните и П. да ползва т.нар. „допълнителни услуги“, изразяващи се в
възможност на ищеца да отлага определен брой погасителни вноски или да ги
намалява, да сменя датата на падеж или да ползва улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, срещу насрещно възнаграждение от
общо 131.40 лева, разсрочени като част от всяка вноска ( по 32.85 лева ).
Съдът не намира общо основание да прогласи
договора за нищожен ,по смисъла на чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите. Сам по себе и разглеждан в цялост, договора за потребителски кредит
не нарушава императивна правна норма (той е изрично предвиден и дефиниран в
специален закон), няма и основание за противоречието му с понятието за „добри
нрави „
Клаузата за размера на договорената
възнаградителна лихва не може да бъде приета за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, макар размера на договореното кредиторово възнаграждение да
надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва към момента на
сключването на договора. В тази връзка, трябва да се каже следното:
Съдебната практика на българските съдилища
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ
г. о. и мн. др. ). Критерият
обаче не е и не може да бъде абсолютен, тъй като не държи сметка за абсолютната
стойност на лихвата, изразена в пари , а от друга страна, съдилищата са длъжни
да отчитат спецификите на всеки отделен
случай. В контекст, за ползване на сума от 200 лева, върната на части за срок от четири месеца , се дължи
възнаграждение на кредитора в размер от
общо 17.44 лева, или по – малко от една десета част от сумата на
главницата. При краткосрочните необезпечени кредити, отдавани от небанковите
финансови институции като ответното дружество, само по себе си незначителното
надвишаване на трикратния размер на законната лихва при изчисляване на
кредиторовото възнаграждание не може да релевира нищожност поради противоречие
с добрите нрави - това възнаграждение е
основанието, поради което кредиторът сключва договора.
Процесния договор има за предмет предоставяне на кредит на потребител,
при което попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
следва да се подчинява на закрепените там правила затребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК, обн., ДВ, бр. 51 от 19.06.2018г.,
в сила от 01.07. същата година.
Под страх от недействителност (чл. 22),
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания (
с посочване на отделните компоненти на вноската), както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има , в съответствие с чл. 11 ал. 1 т
. 11 от ЗПК, погасителен план.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Настоящият състав споделя обаче виждането,
че е нищожна договорката между страните
за заплащане на паричен еквивалент на договорените допълнителни услуги. Такава
договорка е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази
клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Договореното
за допълнителните услуги кредиторово възнаграждение е нееквивалентно, доколкото по делото
отсъстват данни ищецът да се възползвал
от каквито и да било допълнителни услуги. Възнаграждението за допълнителните
услуги е дължимо при всички положения,
независимо от забавата на длъжника да плати съществените елементи на договора –
главницата и възнаграждението на кредитора за отпускането й, нещо, което отрича
неустоечния му характер, а и така или иначе в общите условия е договорено изчисляемо
по различен начин обезщетение при забава, при което то се явява всъщност кредиторова
печалба на кредитора, която обаче не се отчита при формирането на годишния
процент на разходите и последващото му
посочване в договора.По този начин се заобикаля и императивното изискване на чл.
19 от ЗПК, тъй като при включването на
тези разходи в ГПР, той ще надхвърли 50.05 % на годишна база, според заключението
на вещото лице , което съдът кредитира.
В тази си част , иска е основателен.
Разноските се присъждат в зависимост от изхода на производството ,по всеки иск
поотделно. На П. се дължат разноски за такса – пропорционално на уважения иск ,
и сторените за експертизата такива, доколкото същата се ползва за уважения иск;
на адвоката му се присъжда минимален
хонорар от 300 лева за един иск , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не
може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства). Дължи се за
защита възнаграждание на юрисконсулт на ответника , в минимален размер от 150
лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля исковете на Т.Д.П.,
ЕГН **********,***, против „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София , район Средец, ЖК Мотописта, бул.
България № 49 бл. 53Е вх. В, да се
прогласи нищожност на договор за потребителски кредит между страните под № …., на основанието по чл. 26 ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите –
поради противоречие на императивна правна норма и добрите нрави , както и
нищожност на основанието по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, като неоснователни.
Отхвърля иска на Т.Д.П., ЕГН **********,***,
против „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , район Средец, ЖК Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е вх.
В, да се прогласи нищожност на клаузата за размера на кредиторовото
възнаграждение от 41.17 % на годишна база по
договор за потребителски кредит между страните под № …., чл. VІ от същия, на основанието по чл. 26 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите – поради противоречие
с добрите нрави , като неоснователен.
Прогласява,
по иск на Т.Д.П., ЕГН **********,***, за нищожно споразумението за допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит между него и „Профи Кредит България“
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район
Средец, ЖК Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е вх. В, под № …, като
неравноправна клауза в договора по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и поради противоречие с императивна законова норма ( чл. 19 ал.
4 от Закона за потребитеския
кредит).
Осъжда Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , район Средец, ЖК
Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е вх. В, да заплати на Т.Д.П., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер от 25 лева.
Осъжда Т.Д.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , район Средец, ЖК Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е
вх. В, разноски по делото в размер от
150 лева – възнаграждание на юрисконсулт
по отхвърлените искове.
Осъжда Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , район Средец, ЖК
Мотописта, бул. България № 49 бл. 53Е вх. В, да заплати на а. Е. Г. И. , личен
номер …, адрес на дейност …, сума от 300
лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ`:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП