Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и осми март
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г.а, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 255
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Д.А.А., ЕГН **********, адрес-***, подадена чрез адв. А. против Заповед №
22-0460-000013/09.01.2022г. на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни
пясъци, с която на основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован. Твърди,
че е предоставил автомобила на А. С.К., която е дъщеря на кумовете му, като му
е издадена заповед за налагане на ПАМ като собственик на автомобила, но не му е
съставян АУАН за това, че е предоставил МПС за управление на неправоспособен
водач. Цитираният в заповедта АУАН „GA” №550710/09.01.2022г. е съставен на Г.А.В.за
това, че управлява МПС като неправоспособен, а въз основа на този АУАН е
издадена заповедта, по силата на която е прекратена регистрацията на МПС за 6
месеца. Твърди, случаите, в които може да се приложи тази ПАМ са изрично
изброени и едната от хипотезите е налагане на мярката на собственик, чието МПС
е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Нарушението следва да бъде констатирано с АУАН,
който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила
за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В случая няма
издаден АУАН, който да удостовери, че на посочената в заповедта дата
жалбоподателят е предоставил управлението на собствения си автомобил на лице,
което не е правоспособен водач, за да се наложи извода, че за АНО са възникнали
предпоставките за налагане на атакуваната ПАМ. Счита, че налагането на мярката
по чл.171. т.2а, буква „а“ от ЗДвП спрямо собственика би било оправдано ако той
наруши забраната и „предостави“ МПС на лице, което не е правоспособен водач.
Такова противоправно поведение от негова страна не е налице, тъй като нито той,
нито съпругата му са предоставяли собственият им автомобил на водача В., за
което да е бил съставен АУАН. С наложената ПАМ по никакъв начин не би могла да
се постигне целта на закона по чл.1 ал.2 ЗДвП, тъй като не е извършил
нарушение, не е наказан за извършено нарушение, за което да му е бил съставен
АУАН. В този смисъл наложената ПАМ е незаконосъобразно наложена. Твърди и че възпроизвеждането
на съдържанието на съставения АУАН срещу водача В. не покрива изискването за
мотивираност на заповедта като административен акт, тъй като липсват каквито и
да било изложени съображения за основанието за ангажиране на отговорността му,
т.е. заповедта е постановена при неспазване на императивното законово изискване
за посочване на фактическите основания за упражненото административно
правомощие от гледна точка на обуславящото прилагането на мярката противоправно
поведение - какво е направил собственика, за да му бъде наложена ПАМ -
предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н. управлението на
притежавания от него автомобил, за което са налице визираните в закона
обстоятелства. Твърди и че не е спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК.
Административнонаказателната отговорност е лична, а с нея се обвързват и
принудителните административни мерки, определени от законодателя и прилагани от
компетентните органи. Затова в основата на приложимостта на принудителната
административна мярка следва да бъде неправомерното поведение на лицето, което
я налага. В случая автомобилът, на който са отнети регистрационните табели, се
управлява от съпругата му, имат две деца, които са ученици и посещават и редица
занимания в извънучебно време и в този смисъл неудобствата, които търпи
семейството „без вина виновен“ действително са неоснователни. Счита за недопустимо
да носи отговорност за чужди неправомерни действия. Моли да бъде отменена
оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – началник
група към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, чрез процесуалния си
представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните
предпоставки за издаването на заповедта. Моли съда да отхвърли жалбата, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед №
22-0460-000013/09.01.2022г. на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни
пясъци, с която на основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП на жалбопоадтеля е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
От представеният по делото АУАН „GA”
№550710/09.01.2022г. се установява, че е съставен на Г.А.В.за това, че на 09.01.2022г., в 03.55 часа в
гр.Варна, на път граница Румъния- Дуранколак- Балчик- Варна- Сл.бряг- Бургас-
Малко Търново- граница Турция, по ГП I 9 от гр.Варна в посока КК Златни пясъци, до спирка Д.Т.управлява лек
автомобил *****с рег.№ *****, собственост на Д.А.А., без СУМПС, на 17г. е и е
непълнолетен, с което е нарушил чл.150-управлява ППС без да е правоспособен
водач, като с АУАН са иззети СРМПС № ********* и два броя табели. Отразено е в
акта, че В.няма възражения и акта му е връчен, като е посочен и преводача. Представен
е и АУАН „GA”
№550709/09.01.2022г., съставен на В.за това, че е управлявал автомобила след
употреба на алкохол, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП. На В.е
съставен и АУАН „GA” №550708/09.01.2022г. за това, че е спрял
на подаден сигнал със стоп палка. От представените часови график, ежедневна
форма на отчет, месечен график се установява, че компетентността на органа,
съставил АУАН. Видно от представената справка, автомобилът, чиято регистрация е
прекратена с оспорената ЗППАМ, е собственост на жалбоподателя.
От заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0460-000013/09.01.2022г. на началник група към ОД на
МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, се установявава, че като е взел предвид, че
видно от съставения АУАН „GA”
№550710/09.01.2022г. против Г.В. за това, че на 09.01.2022г., в 03.55 часа по главен път I- 9 от гр.Варна в посока КК Златни пясъци, до
спирка Д.Т.управлява лек автомобил *****с рег.№ *****, собственост на Д.А.А., като
при извършена проверка е установено, че водача не притежава СУМПС/неправоспособен/
и е непълнолетен е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка
по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
От заповед №365з-8226/30.12.21г. на Директора
на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна,
посочени в т.1 от заповедта, сред които е и началник група „Охранителна
полиция“ към V РУ-Златни пясъци при ОД на МВР-Варна/т.1.7/,
каквато длъжност заема издателя на ЗППАМ, съгласно представеното удостоверение.
По делото са представени копие от паспорт и свидетелство за управление
на МПС на А.К.
От показанията на св.А., съпруга на жалбоподателя, се установява, че
автомобилът ****с рег. № ****, е придобит след като със съпруга й са сключили брак
и го управлява предимно тя, като на 09.01. са снети регистрационните му табели,
т.к. е бил управляван от лице, което е малолетно и неправоспособно. Твърди, че
на 02.01. А.К., която е дъщеря на кумовете им, е пристигнала в България и по
молба на нейния баща й предоставили автомобила, т.к. тя е пълнолетна и има
шофьорска книжка. Когато отишли в РУ“Златни пясъци“, след като били уведомени
за ситуацията, там разбрала, че К.е предоставила автомобила на някакво момче,
което е непълнолетно и е нямало книжка, и което момче не познава. Не й е
известно на съпруга й да е издаван писмен акт за установяване на нарушение.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая видно от представената по делото заповед за определяне на
компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът
издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че със Заповед №
22-0460-000013/09.01.2022г.
на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП предвид
установеното, че на 09.01.22г. собственото му МПС е управлявано от лице, което
не притежава СУМПС/неправоспособен/ и е непълнолетен.
Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая безспорно е установено, че МПС- лек автомобил с рег. № ***** е
собственост на жалбоподателя, което и не се оспорва от него, както и че на 09.01.22г.
собственият му автомобил е управляван от Г.В., който не притежава
СУМПС/неправоспособен/ и е непълнолетен.
Съгласно текста на чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат посочените в разпоредбата принудителни административни мерки, като по
т.2а- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. От текста на
разпоредбата се установява, че се налагат принудителни административни мерки –
ПАМ, които съгласно чл.22 от ЗАНН се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици. ПАМ следва да бъдат наложени със заповед на
съответното длъжностно лице.
Налице са предпоставките на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за прилагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС на
собственика, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС
/неправоспособно/. Издадената заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и
правни основания за издаването й.
Приложената мярка за срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона
размер. Същата е и с оглед целите на закона, а именно за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения.
В случая от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че оспорената заповед е издадена от изрично оправомощен орган. В нея са
описани фактическите и правни основания за издаването й, а именно, че безспорно
е установено, че на посочената дата автомобилът, собственост на жалбоподателя е
управляван от лице, което не притежава СУМПС, неправоспособно е и непълнолетно.
Налице са предпоставките на чл.171 т.2а ЗДвП за прилагане на мярката. Наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от събраните по делото
доказателства. Твърденията на жалбоподателя, че автомобилът му е бил
предоставен и управляван на посочената дата от правоспособен водач не се
доказаха по делото.
Разпоредбата предвижда прилагане на принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, чийто автомобил от
управляван от лице, за което са налице обстоятелствата по чл.171 т.2а б.“а“,
сред които обстоятелства е да е лице без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, какъвто е именно е случаят. Достатъчно е за
прилагане на ПАМ да бъде установено, че автомобилът на собственика е управляван
от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства, а в случая това
безспорно е установено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.А., ЕГН **********,
адрес-***, подадена чрез адв. А. против Заповед № 22-0460-000013/09.01.2022г.
на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на
основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********,
адрес-*** да заплати на
ОД на МВР гр.Варна сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: