О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С., 26 ноември 2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – четвърти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н.д. № 453/2020
г. по описа на СОС, постановление на прокурор от ОП – гр.С. за прекратяване на
наказателно производство от 26.08.2020 г., постановено по пр. пр. № 4307/2014
г., както и досъдебно производство № 83/2014 г. по описа на ОД на МВР С., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат А.Б.
– повереник на М.В.И. /наследник на пострадалото лице – В. И. В./ срещу постановление
на Окръжна прокуратура – гр.С. от 26.08.2020 г. по пр. пр. № 4307/2014 г. по
описа на Окръжна прокуратура – гр.С., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 83/2014 г. по описа на ОД на МВР - гр.С.,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1,
бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че
атакуваното постановление на прокурор от СОП, с което е прекратено
наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излага се несъгласие
с решаващите изводи на прокурора, че смъртта на пострадалия В. И. не е
причинена вследствие на виновно поведение на пътя на други участници в движението,
а единствено е резултат на случайно деяние. В тази насока се изтъква, че
неправилно такава вина, прокурорът не е съзрял и в действията на водача на
микробус „Форд Транзит”, управляван от свидетеля Ю. А., въпреки че е приел
същият да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, довело до предизвикването
на верижната пътна катастрофа. Прави се и оплакване за необоснованост на извода
на прокурора, че настъпилото автопроизшествие в случая е било непредотвратимо
за водачите на всички участвали в него превозни средства, доколкото от
изготвените по делото автотехнически експертизи се установявало, че „за двама
от водачите на МПС е съществувала техническа възможност да не допускат
настъпването на пътно-транспортното произшествие”. Оспорват се и оневиняващите
водача на товарния автомобил „Волво” – свидетеля Ж. К., доводи на прокурора. В
тази насока се сочи, че несъмнено по делото, по експертен път е установено, че
този свидетел е допуснал нарушения на правилата за движение на пътя, пряко причинили
настъпилия престъпен резултат – спирането и установяването на управлявания от
свидетеля К. товарен автомобил в дясната пътна лента, а не в аварийната такава;
пребиваването му на това място, без да сигнализира превозното средство с
авариен триъгълник; преустановяване на движението му. С оглед на това се твърди
в жалбата, че по делото са събрани достатъчно доказателства за допуснати
нарушения на правилата за движение от страна на водачите на два от участвалите
в пътната катастрофа автомобили – свидетелите Ю. А. и Ж. К., които се намират в
причинна връзка с реализираното автопроизшествие, но въпреки това, същите не са
били привлечени към наказателна отговорност. Релевира се и твърдение, че
формираните в атакуваното постановление изводи са противоречиви и
взаимоизключващи се, тъй като от една страна се възприемат експертните
заключения, относно предотвратимостта на възникналото ПТП за свидетеля К., а от
друга – се прави извод за наличие на основанията за прекратяване на наказателното
производство, поради липса на извършено престъпление. С
оглед на всички тези съображения, с жалбата се отправя искане да бъде отменено прекратителното
постановление на СОП и делото върнато на прокурора, с указания относно прилагането на закона.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във
връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:
При
условията на чл.212 ал.2 от
НПК е било образувано досъдебно производство № 83/2014 г. по описа на ОД на МВР
– гр.С., срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.343 ал.1,
бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.09.2014 г.,
около 13,30 часа, в тунел „Витиня” на АМ „Хемус”, в района на 24+400 км., с
посока на движение от гр.С. към гр.В., при управление на МПС, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В.
В. И., от гр.С. З., с ЕГН **********. Впоследствие и самото разследване по така
образуваното наказателно производство е водено срещу неизвестен извършител,
като в хода на това разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено
като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
След извършеното разследване и на
основание чл.235 от НПК разследващият орган от ОД на МВР гр.С. е изпратил
досъдебно производство № 83/2014 г. по описа на ОД на МВР - гр.С. на
наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното
производство по делото, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1, т.1
от НПК.
С
постановление на СОП от 26.08.2020 г. по пр. пр. № 4307/2014 г., предмет на
съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във
вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 83/2014 г. по описа на ОД на МВР – гр.С., водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342
ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
атакуаното постановление на прокурора от СОП за прекратяване на наказателното производство, счита, че
същото е незаконосъобразно – постановено в несъотвествие с процесуалния закон –
при допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с ограничаване на процесуалните
права на пострадало от процесното престъпление лице.
Съгласно разпоредбите на гл.8 от
НПК, пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението -
чл.74 от НПК. Именно той е лицето, което може да участва като частен обвинител,
а след смъртта му неговите наследници /нормата на чл.76 от НПК/, а като
граждански ищец може да се установи в процеса и съответно да предяви граждански
иск - пострадалия или неговите наследници, както и юридическото лице претърпяло
вреди от престъплението - чл.84, ал.1 от НПК. В посочените разпоредби не са изчерпателно
определени лицата - наследници на
пострадалото лице, с право да участват в наказателния процес като частни
обвинители и съответно с право на обезщетение, поради което тълкуването на тези
приложими разпоредби се осъществява на плоскостта на националното ни право. В
тази насока съдебната практика, установена с Постановление № 4/25.05.1961 г.,
допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и Постановление № 2 от
30.11.1984 г., всички на Пленума на Върховния
съд, до момента беше последователна и неизменна. Очертаният кръг лица с
право на обезщетение за неимуществени вреди в наказателния процес, съобразно цитираните Постановления на Пленума
на Върховния съд, включваше деца, съпруг и родители на пострадали от
престъплението, като с Постановление на Пленума на Върховния съд № 5/1969 г.
беше допълнен и с отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го и лицето
съжителствувало на съпружески начала с починалия. С Постановление на Пленума на
Върховния съд № 2 от 1984 г. изрично са дадени указания, че кръгът на лицата
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в Постановления на Пленума на Върховния съд № 4 от 1961 г. и № 5
от 1969 г. и няма основание за разширяването им, включително и по отношение на
братята, сестрите, възходящи и низходящите от втора степен на починалия. С
приетото обаче ново Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на Общо събрание
на наказателната, гражданска и търговска колегия на ВКС е обявено, че
Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1984 г. е изгубило сила и е
предоставена материална легитимация да получат обезщетение за моралните вреди
от престъплението в наказателния процес, на лицата изброени в Постановление № 4
от 1961 г. и Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и
на братята и сестрите на починалия и на неговите възходящи от втора степен и
низходящи също от втора степен /внуци, баба/дядо/.
Именно тези задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона, не са били съобразени от прокурора в
хода на развитието на досъдебната фаза на настоящия процес и същият е
постановил процесуалния си акт за прекратяване на производството. За правото да
участват като пострадали в наказателния процес са уведомени единствено
наследниците на жертвата от процесното транспортно престъпление – низходящи и
възхоядщи от първа степен /М.И. – л.131,т.1 ДП, В. И. – л.134, т.1; В. И. –
л.178, т.1 и М. Х. – л.147, т.2, впоследствие починала/. Видно, обаче от
приложеното по досъдебното производство /л.97, т.2 от същото/ удостоверение за
родствени връзки на пострадалия В. В. И., същият има и брат – И. В. И., който
също е материално легитимирани да участват като постарадал в наказателното
производство, за което си право същия дори не е бил уведомен. По този начин е
препятствана възможността на това лице да упражни правата си по чл.75 от НПК, а
именно – да бъде информиран за образуваното досъдебно поризводство и за
неговото процесуално развитие; да участва в същото; да прави искания, бележки и
възражения; да му бъде предявено разследването, в случай че поиска това; да бъде
уведомен за прекратяващото наказателното производство постановление на
прокурора. В частност – в случая прокурорът от СОП не е изпълнил и
процесуалното си задължение по чл.243 ал.4 от НПК да уведоми и съответно да
изпрати препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
на посоченото лице, което също има качеството на пострадал. Неуведомяването на
заинтересованите лица за прекратяването на наказателното производство е
отрицателна предпоставка за произнасянето на съда по същество и е винаги
съществено процесуално нарушение /в този смисъл Опр.83-2012-1 н.о., Р-277-2012 -
2 н.о. ВКС/. Наличието на низходящи от втора степен на пострадалия,
също не е изследвано по делото, предвид обстоятелството, че данните за
родствените връзки на същия се извеждат от издадено на 02.02.2015 г.
удостоверение, т.е. преди повече от пет години от постановяване на атакуваното
прекратително постановление от прокурора.
Посоченото нарушение, свързано с
неосигуряване на процесуалните права на пострадало от престъплението лице,
указва на незаконосъобразност на
атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство
/неправилно приложение на процесуалния закон/ и е основание за връщане на
делото на прокурора, след отмяна на това постановление. В съответствие с
изискванията на чл.11 ал.2 и чл.15 ал.3 и ал.4 от НПК при връщането на делото
на Окръжна прокуратура – гр.С. допуснатото нарушение следва да бъде отстранено
от нея, която при постановяване евентуално на акт по чл.243 ал.1 НПК, следва да
го съобрази с дадените указания в изложените по-горе мотиви на съда.
Воден от
горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК, С. окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна
прокуратура – гр.С. от 26.08.2020 г. по
пр. пр. № 4307/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.С., за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 83/2014 г. по описа
на ОД на МВР - гр.С., образувано и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343 ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията по
прилагането на закона, изложени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр.С. в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Председател: