Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово /ОДМВР/, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение №66 от 22.04.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД № 206 по описа за 2024 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил ЕФ серия К 88566138, издаден от ОД на МВР Габрово, с което на М. К. Ф. от гр. Габрово за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин / лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на материалния закон, като се развиват доводи, че управляваното от М. Ф. не е със специален режим на движение съгласно разпоредбите на чл. 91 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, като се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Касационният жалбоподател ОДМВР Габрово се представлява в открито съдебно заседание от упълномощен пр. представител- юрисконсулт.

Ответната по жалбата страна М. Ф. К., редовно призована не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат, който оспорва подадената касационна жалба. Излагат се мотиви за правилност на постановения съдебен акт на РС Габрово, поради което жалбата да бъде отхвърлена, като не претендира присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното решение, като бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че движението с превишена скорост на процесния автомобил е поради крайна необходимост по смисъла на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН.

Съгласно чл. 13 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. С тези аргументи въззивният съд е приел, че осъществяването на процесното нарушение макар и доказано, не следва да бъде санкционирано.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи поради неправилна интерпретация на фактите, посочени в представените в административната преписка писмени доказателства, вследствие на което неправилно е приложил и материалния закон.

При преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав установява следната фактическа обстановка:

На 05.08.2023 година автомобил, управляван от М. К. Ф., се е движел в гр. Габрово в посока [улица], като в 10:18 часа с АТСС е било регистрирано превишаване на скоростта от 50 км/ч в населено място– управляваният от М. Ф. автомобил е бил регистриран да се движи със скорост от 87 км/ч, или превишаването е с 37 км/ч., след приспаднат толеранс от 3км./ч. Нарушението е извършено в условията на повторност, като е посочен влязъл в сила ЕФ К/6858929 от 20.07.2023г.

Безспорно установено по делото е, че процесното МПС е собственост на ЮЛ- „*******************“ЕООД гр. Габрово. Видно от представени по делото писмени доказателства- Допълнително споразумение към Трудов договор №722/04.04.2023г. М. К. Ф. към датата на цитираното нарушение е служител на въпросното Дружество, извършващо като предмет на дейност- частна охранителна дейност, като по тази причина същият е посочен по предвидения в ЗДвП ред като водач на автомобила по време на установяване на нарушението.

Не се оспорва и факта, че е налице движение в населено място на посочения в ЕФ автомобил със скорост над допустимата от 50км./ч., а именно 87км./ч.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на АдС Габрово намира, че вмененото на касационния ответник нарушение е надлежно установено и е законосъобразно санкционирано, като наложеното наказание глоба от 800 лева съответства на нормативно предвидените в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП вид и размер на наказанията за констатираното превишение на скоростта за движение в населено място.

При безспорни факти за извършено нарушение са налице твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно факта, че деянието е извършено при условията на крайна необходимост предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН.

Така изложените от санкционирания твърдения са възприети от състава на РС Габрово и са основания за отмяна на процесния ЕФ. Настоящият съдебен състав на АдС Габрово намира, че твърденията на М. Ф. не са подкрепени с писмени доказателства, което е в разрез от приетото от първоинстанционния съд.

Състава на РС Габрово е приел, че от приложена по делото справка става ясно, че са получени сигнали от СОТ на „*****************“ЕООД на 05.08.2023г. в 10.11ч. за взлом в обект на [улица]и отбелязан сигнал за взлом на обект „Сметище“, приет на 05.08.2023г. в 10.14ч. В тази насока са ценени и показанията на св. Е. Д., който в качеството си на служител на Дружеството посочва, че автомобилът е следвало да посети двете места, от които е получен сигнал от СОТ и при движението е била превишена допустимата скорост в населено място.

Не се оспорва факта, че управляваното от М. Ф. МПС не е със специален режим на движение съгласно разпоредбата на чл. 91 от ЗДвП.

Приетите факти от РС Габрово не се споделят от настоящия съдебен състав. Липсват данни „**************“ЕООД да има сключен договор за охрана със СОТ по отношение на първия отразен в Справката обект- Районна пътна служба. Липсват данни и представени доказателства след сигнала, обекта посетен ли е от екип на „****************“ЕООД. Не са представени доказателства и по отношение на втория обект- на [улица]има ли сключен договор за охрана с този обект, на коя дата е сигнала за взлом в обекта, в колко часа е постъпил и посетен ли е от екип на Дружеството. Съставът на РС Габрово безкритично се е доверил на тезата на защитата на санкционирания, без да прецени че не са налице достатъчно доказателства които да я подкрепят. Представени са единствено доказателства за това, че е постъпил сигнал на процесната дата в 10.11 часа в обект Районна пътна служба и сигнал за взлом в обект на [улица], като същите не могат да обосноват крайния извод, че екип на Дружеството, в който като водач на процесното МПС е бил санкционирания М. Ф. е действал при условията на крайна необходимост, която изключва наказуемостта по отношение на посоченото в ЕФ нарушение. За да се приеме подобна теза следва да се представят достатъчно убедителни доказателства, че водачът управлявал посоченото МПС, упражнявайки дейността си като охрана в цитираното Дружество е действал при условията на крайна необходимост и реагирайки на конкретен сигнал за извършено противоправно деяние е предотвратил извършването му. Такива доказателства не са представени от защитата на санкционирания Ф., а районния съд неправилно е възприел наличните такива по делото като достатъчни и доказващи твърдението в жалбата, че извършвайки нарушението, описано в ЕФ водачът е действал при условията на крайна необходимост. В тежест на санкционираното лице е да представи убедителни доказателства за това, че извършвайки нарушението за което е наложена санкция, е действал при условията на крайна необходимост и поради което не следва да бъде наказван.

С оглед описаната фактическа обстановка и събраните в хода на административно наказателното производство и на фазата на съдебното оспорване пред районния съд писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав намира, че неправилно е възприета тезата на защитата на М. Ф., че извършвайки процесното нарушение за което е наложена санкция с оспорения ЕФ, същият е действал при условията на крайна необходимост.

Института на крайната необходимост предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН не следва да се прилага безусловно. Съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата и непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Характерът на извършеното виновно деяние, представляващо административно нарушение отпада, при положение че са налице посочените в закона предпоставки. За същите следва да са налични доказателства, установяващи ги, което в случая не е сторено от санкционирания.

Процесния ЕФ следва да бъде потвърден, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение поради постановяването при неправилно приложение на материалния закон и преценка на събраните доказателства, и постановяване на друго по същество.

Изложените по- горе мотиви водят до извод за правилност на оспорения ЕФ, поради което същият неправилно е отменен от състава на РС Габрово.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №66 от 22.04.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №206 по описа за 2024 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер. К № 8566138 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР Габрово чрез който за осъществено на 05.08.2023г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на М. К. Ф. от гр. Габрово на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА М. К. Ф. от гр. Габрово с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.