№ 13223
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110147738 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. Е. Ж. за сумата от 494,05 лева, от която
458,57 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.11.2019 г. в имот, находящ се в гр. АДРЕС с абонатен №96065,
сумата 14,42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022 г., сумата 19,89 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.11.2019 г. и сумата 1,17 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 01.09.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че е
единствен собственик на процесния имот. Поддържа, че исковата молба е нередовна поради
непосочването на претендираната сума по пера, както и напосочването на периода, за който
1
се твърди доставката на топлинна енергия до имота. Оспорва предявените искове по размер,
тъй като редовно са погасявани задължения за потребена топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че ответникът е единствен собственик на процесния недвижим
имот, представляващ апартамент №14, находящ се в АДРЕС, с предишен адрес АДРЕС
което се установява и от приобщения по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №51, том II, рег. №13207, дело 216 от 2016 г. от 21.07.2016 г. на нотариус
Снежанка Стоянова с рег. №107 в регистъра на НК. Предвид притежаваното право на
собственост върху имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през
процесния период съдът счита, че се установява ответникът да е потребител на топлинна
енергия, с който е възникнало облигационното отношение с предмет продажбата на
топлинна енергия. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
(ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през
процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от
страна на потребителите, противно на възраженията на ответника. Общите условия го
обвързват дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през процесния период
е ползвана топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот и такава е била начислявана от
ищеца, като е начислявана и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. През периода до имота
не е доставяна и ползвана ТЕ за битово горещо водоснабдяване. За периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. ТЕ за отопление на имот е определяна на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп, а за периода м.05.2019 г. – м.11.2019 г. е определяна въз основата на
реален отчет по показанията на 3 броя ИРРО монтирани на 3 броя радиатори в имота.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния
отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че за периода
м.05.2018 г. – м.11.2019 г. стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 695,44
лева.
2
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към
05.05.2023 г. са извършвани плащания в общ размер 196,99 лева, от които 188,77 лева за
главница и 8,22 лева за лихва. Вещото лице е констатирало, че сумата 176,76 лева е
заплатена по фактури за прогнозни стойности за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и с тази
сума е намалена реално потребената топлинна енергия за този период като е останала
дължима сумата 366,55 лева. През периода м.05.2019 г. – м.11.2019 г. ищецът е издал
фактури по прогнозни стойности за сумата 104,03 лева, от които са заплатени 12,01 лева
като е останала дължима сумата 92,02 лева. Вещото лице е посочило, че главницата за
дялово разпределение възлиза на 19,89 лева, а лихвите за забава върху задължението за
топлинна енергия на 14,42 лева след прихващане на платените лихви в размер на 8,22 лева и
годишното известие с кредитни известия, а върху това за дялово разпределение – 1,17 лева.
Според заключението главницата за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.11.2019 г.
възлиза на 458,57 лева.
По делото са приети като доказателства копия на 4 броя фискални бонове от 08.02.2019
г. за заплатени суми за топлинна енергия в общ размер от 158,87 лева полза на ищеца, които
съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза заедно с направени плащания
на 22.08.2019 г., 06.11.2019 г. и 16.11.2019 г., са били съобразени от ищеца като заплатени
преди депозиране на исковата молба в съда и не са включени в исковата му претенция за
главница за топлинна енергия. Представени на са и 12 копия на разписки за заплатени суми
в полза на ищеца за топлинна енергия от дати 29.06.2020 г., 10.08.2020 г., 06.10.2020 г.,
09.11.2020 г., 09.12.2020 г., 12.01.2021 г., 13.02.2021 г., 02.04.2021 г. 19.04.2021 г. 26.05.2021
г., 30.07.2021 г. и 22.04.2022,с които са погасявани дължими сума извън процесния период,
поради което не следва да бъдат съобразявани. Видно от приобщените копия на фискални
бонове от 08.02.2019 г. е заплатена сума в общ размер 15,47 лева за период м.05.2018 г. –
м.12.2018 г. вкл., а останалите като отнасящи се до период предхождащ процесния не следва
да бъдат съобразявани.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца за главница за
топлинна енергия се явява основателна в претендирания размер от 457,57 лева, в който
смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
3
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. Съгласно издадената от ищеца за този отоплителен сезон обща фактура
стойността на топлинната енергия възлиза на 543,31 лева, от които ответникът е заплатил
176,76 лева преди депозиране на исковата молба в съда, поради което възражението на
ответника се явява основателно до сумата 366,55 лева за която искът следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.03.2019 г. до м.11.2019 г., възлизащи на 19,89 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. По делото са
приобщени копия на фискални бонове от 08.02.2019 г. е заплатени суми за дялово
разпределение за периода м.11.2017 г. – м.02.2019 г. вкл., което е преди претендирания от
ищеца период, поради което тези плащания не следва да бъдат съобразявани, а исковата
претенция на ищеца следва да се уважи в цялост.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 13,37 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 14,42 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 1,17
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството,. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от
4
исковете в общ размер 177,50 лева за държавна такса, депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП.
Ответникът претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да му се присъди сумата 298,57 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. Ж. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 92,02 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. в имот, находящ се в гр. АДРЕС с абонатен
№96065, сумата 13,37 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2022 г., сумата 19,89
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.11.2019 г., сумата 1,17 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 01.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 177,50 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 366,55 лева до предявения размер
458,57 лева и за периода м.05.2018г. – м.04.2019 г. вкл. като погасен по давност, исковете по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над 13,37 лева до предявения размер
14,42 лева и за периода 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и иска за сумата и сумата 1,17 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2022 г., като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5