Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                    № 61, 13.02.2020 год., гр.Търговище

 

                                               В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

             Търговищкият районен съд, шести състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година,в състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар: Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1807 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ за сумата от 884.84 лв. 

           Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.08.2016 год. в гр.Търговище, на бул.“Митрополит Андрей“, на паркинг на магазин „Тобо“ е настъпило ПТП с участието на МПС „Пежо 206“, с ДК № Т7227 СТ, собственост на ответника и управляван от него и МПС „БМВ 318И“, с ДК № Т3102 ТН, управлявано от собственика М.С., като в протокола на КАТ било отбелязано, че ПТП е настъпило по вина и противоправно поведение на ответника, който при движения на заден ход, не се е убедил, че пътя е свободен и удря лекия автомобил „БМВ“, след което е напуснал мястото на ПТП. Ищеца твърди, че лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № Т 7227 СТ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност, при ищцовото дружество, която е била валидна към момента на настъпване на ПТП и след заведена щета и направена оценка на собственика на увредения автомобил „БМВ“ е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 869.84 лв. Ищеца счита, че изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения, съгласно разпоредбата на чл.500 от КЗ срещу причинителя на вредите, поради това, че последния е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В молбата се твърди, че ищеца е поканил ответника да възстанови на дружеството платеното застрахователно обезщетение, но плащане не последвало, поради което е предявен и настоящия иск за заплащане на застрахователното обезщетение в размер на 869.84 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Постъпило е писмено становище с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като е заявено, че иска се поддържа изцяло. 

          В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора предявения иск не е оспорен по размер, но е оспорен по основание, като ответника е изложил доводи, че не са на лице основанията на чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, доколкото ответника не е напуснал умишлено мястото на настъпване на ПТП, още по малко за да избегне проверка за алкохол, като твърди, че такава проверка е била направена от органите на КАТ и резултата е бил отрицателен, както и че в конкретния случай не е било задължително посещаването на местопроизшествието от органите на КАТ. По изложените съображения ответника счита, че в полза на ищеца не е възникнало право на регрес и това води до неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли същия, като претендира за разноски. В съдебно заседание поддържа доводите наведени в отговора.

        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: По делото не е спорно обстоятелството, че на 02.08.2016 год. в гр.Търговище, на бул.“Митрополит Андрей“, на паркинг на магазин „Тобо“ е настъпило ПТП с участието на МПС „Пежо 206“, с ДК № Т7227 СТ, собственост на ответника и управляван от него и МПС „БМВ 318И“, с ДК № Т3102 ТН, управлявано от собственика М.С., като при движение на заден ход автомобила на ответника удря паркирания автомобил на М.С.. От представения по делото Протокол за ПТП № 1553182 от 02.08.2016г., съставен от служител в Отдел „Пътна полиция” при ОД МВР Търговище се установява, че ответникът е предприел маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, при която със задна броня  блъсва автомобил „БМВ 318И“, с ДК № Т3102 ТН на М.С., причинявайки вреди на автомобила на последния, изразяващи се в повреди на предна броня, преден калник, преден ляв фар и преден ляв мигач. В протокола е отразено, че ответника не е спрял на мястото на ПТП за да установи последиците от произшествието, отразено е също така, че водачите и на двата автомобила не са употребили алкохол. Протоколът е подписан от собствениците на двата автомобила. От приложеното Наказателно постановление № 16-1292-001199 от 30.12.2016 год. се установява, че при процесното ПТП ответникът е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като за виновно извършените нарушения са му наложени адм. наказания глоба съответно в размер на 20лв. и 50 лв.,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Безспорно е по делото също така, че автомобила на ответника е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество, както и че застраховката е била валидна към момента на настъпване на ПТП на 02.08.2016 год. Видно от приложените писмени доказателства – искане за оценка, доклад за щета, опис заключение, документ за банков превод и др., приложени по делото ищеца е изплатил причинените в следствие на ПТП, настъпило по вина на ответника щетите на увредения автомобил в размер на 869.84 лв. С регресна покана от 15.11.2016 год. ищецът е поканил ответника, съобр. разпоредбата на чл. 500 от КЗ да му възстанови платената на увредения сума и ликвидационни разноски, като поканата е фингирано връчена, но ответника не оспорва уведомяването. Безспорно е по делото, че и до момента плащане от ответника към ищеца не е извършено. От регресната покана, изходяща от ищеца е видно, че същия основава възникването на регреса на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като е посочил, че ответника е напуснал ПТП. Следва да се отбележи , че ответната страна не оспорва механизма на настъпване на ПТП, не оспорва вида и размера на причинените щети на автомобил „БМВ 318И“, с ДК № Т3102 ТН, не оспорва и факта, че неговото поведение е довело до настъпване на ПТП.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че като застраховател на ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на увредено лице, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС при наличие на предпоставките за това.  Безспорно се установи по делото, че ответникът е причинил процесното ПТП и вредите върху автомобил „БМВ 318И“, с ДК № Т3102 ТН , собственост на М.С., както и е безспорно извършеното плащане на щетите на увреденото лице от ищеца, като застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ . Няма спор и по отношение размера на изплатеното. 

        Спорът по делото е за това, дали са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на делинквента на посоченото от ищеца основание – напускане на мястото на ПТП от ответника, а в следствие на това същия виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като в тази връзка съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 500,ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Безспорно е, че ответника е напуснал мястото на ПТП, което обстоятелство е отразено и в Протокола на органите на КАТ, видно от който, същия е съставен близо час след настъпване на произшествието, което се дължи на необходимостта да бъде издирен ответника. В случая, обаче, не е налице хипотезата, при която делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач, поради следното: Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент- 02.08.2016г. редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети – арг. от чл. 125, т. 7 (ред., ДВ, бр. 50 от 01.07.2016 г.) от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че за надлежното ангажиране на регресната отговорност на делинквента е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, визирани в чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно – разногласия между двамата водачи за механизма на ПТП, както и невъзможност поне на едното МПС за придвижване на собствен ход, които предпоставки в случая не са налице, доколкото от събраните доказателства по делото се установява, че не е на лице разногласие между водачите, участвали в ПТП, а и не е установено единият от автомобилите да е бил в състояние, препятстващо движението му на собствен ход. Предвид всичко това в настоящия случай не е било задължително по закон, идването на органите за контрол на движение по пътищата, което прави без основание обстоятелството, дали ответника, като водач, виновен за ПТП е напусна местопроизшествието или не. При преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че не е на лице и другата хипотеза на чл.500, ал.1, т.1, пр.трето от КЗ, обуславяща отговорност на ответника и право на регрес за ищеца – ответника виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.  В Протокола за ПТП, съставен от служителите на КАТ и приложен по делото не е отразено ответника да  е оказал или да се е отклонил от проверка за алкохол. Нещо повече в същия е отразено от служителя на КАт, че ответника не е употребил алкохол, обстоятелство, което може да бъде отразено само след извършване на проверка.

           Предвид изложеното съдът счита, че след като не са налице условията, при които платилият застраховател има право на регресен иск срещу причинителя на щетата, то  предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, на осн. чл. 500, ал.1,т.1 и т.3 от КЗ.

         Ответника е направил искане за присъждане на разноски, като предвид  изхода от спора такива му се дължат, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

                                                    Водим от горното, съдът

 

                                                          Р     Е     Ш     И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П.и К.К., действащи чрез пълномощник юрк.Ц. Д., със съдебен адрес *** против Я.П. С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Г.Ц. от ТАК, със съдебен адрес *** иск  за сумата от  884.84 лв., регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни разходи, причинени от ПТП, настъпило на 02.08.2016г. в гр.Търговище, по вина от ответника, като неоснователен, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ.

 

          ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П.и К.К., действащи чрез пълномощник юрк.Ц. Д., със съдебен адрес *** да заплати на Я.П. С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Г.Ц. от ТАК, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 600 лв.- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :