Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
К., 16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично
заседание на пети
февруари
две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретаря Д. М. и в
присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията Атанасова
гр. д. № 447 по описа
за 2017 година, за
да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Р.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. К. – АК – П.е предявил против „Ф. К. и К.” ООД, ЕИК : ********, със седалище
и адрес на управление : с. П., община К., ул. „О. п.” № 1, представлявано от Д. П. И.– управител обективно съединени иска с правно
основание чл. 200 ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, ведно с лихва за забава
върху претендираната сума от датата на трудовата
злополука – 07.11.2016 г. до завеждане на исковата молба – 06.06.2017 г. в размер на 570.00 / петстотин и седемдесет /
лева, заедно със законна лихва от завеждане на исковата молба – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът в обстоятелствената част на
исковата молба твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като
работел на длъжност „общ работник” по силата на срочен трудов договор № 34 от
01.08.2014 г. за срок от 6 / шест / месеца. Сочи още, че на 07.11.2016 г. в
12.50 ч. при изпълнение на вменените му в длъжностната характеристика задачи и при занятия свързани с работата му, като общ
работник в с. П., ул. „О. п.“ № 1 в производствения цех за коване на палети,
при коване с пирони и изработване и сглобяване на дървени палети, при работа с
пневматичен пистолет и при опит да прикове сандъка, се препънал и пневматичният
пистолет забил гвоздей в долния му ляв крак, над коляното, което е довело до
временната му нетрудоспособност. След което е постъпил в УМБАЛСМ „П.“ – С.,
където му е направена хирургическа интервенция, достигаща до лява колянна става, направен му е кожен шеф и дренаж и е изписан
с препоръка за домашно лечение.
Ищецът твърди още, че след
злополуката е претърпял силни болки и страдания, трудно се е предвижвал и не е
успявал да ползва нормално крака си. Същият сочи, че симптомите свързани с
увреждането продължават и до днес и той продължава да ходи с бастун.
Злополуката му се е отразила и на финансовото му положение, намаляли
са доходите му, направил е разходи за лечение, рехабилитация и лекарства.
В исковата молба ищецът е помолил съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника
да му заплати
неимуществени вреди вследствие на претърпяната
от него трудова
злополука, изразяваща се в болки и страдания
в размер на 10 000.00
/ десет хиляди / лева, считано от
07.11.2016 г. до завеждане на исковата молба,
както и лихва за забава върху
претендираната сума от датата на
трудовата злополука –
07.11.2016 г. до завеждане на исковата молба
в размер на 570.00 / петстотин и седемдесет / лева, ведно със
законна лихва от завеждане на
исковата молба – 06.06.2017
г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и направените от ищеца разноски.
В съдебно заседание искът се
поддържа от процесуалния представител на ищеца – адв. К. – АК – П., който
излага подробно и пълно своето становище.
Ответната страна редовно
призована пред настоящата инстанция се представлява от адв.
Д. – САК и адв. Т. - САК, които заявяват, че още с
отговора са признали иска, т. е., че се касае за трудова злополука и на ищеца
следва да му се заплати обезщетение в размер на 500.00 / петстотин / лева, като
в останалата част искът следва да бъде отхвърлен. Същите сочат, че не са се
събрали доказателства в процеса, че вредите са в такъв обем, в който се сочи в
исковата молба. Също така твърдят, че са се събрали доказателства, че ищецът е
продължил да работи в ответното дружество, дори с по – високо възнаграждение. Впоследствие
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 от КТ. Представителите
на ответната страна заявяват, че е имало съпричиняване
за което са се събрали доказателства, включително и от обясненията дадени от
ищеца веднага след трудовата злополука, за технологията и начина за причиняване
на вредата.
С определение на съда от 11.09.2017 г. на
основание чл.219, ал.1 от ГПК е привлечено в качеството
на трето лице – помагач на страната на
ответника ЗАД „А.“,
ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „С. К.“ № 2, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изпълнителни
директори.
В съдебно
заседание от 02.10.2017 г ищецът на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е направил
изменение на своя иск по размер, като го увеличава с 5 000.00 / пет хиляди
/ лева, т.е. същият да се смята предявен в размер на 15 000.00 / петнадесет
хиляди / лева. Ответната страна оспорва иска по размер, счита, че е прекомерно
завишен. С молба вх. № 4131 / 02.11.2017 г. / л. 30 / третото лице – помагач
заявява, че не оспорва увеличението на иска.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и на
основание чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна :
Не се спори от
страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
същите са били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор
№ 34 от
01.08.2014 г. за срок от 6 / шест / месеца, като ищецът е назначен на
длъжност „общ работник“.
Не се спори също
така, между страните, че на
07.11.2016 г. ищецът е претърпял трудова злополука при работата
си при ответника. На същата дата в с. П., ул. „О.
п.“ № 1 в производствения цех
за коване на палети, при
коване с пирони и изработване и сглобяване на дървени палети,
при работа с пневматичен пистолет и при опит да
прикове сандъка, ищецът се препънал и пневматичният пистолет забил гвоздей в долния му ляв
крак, над коляното, което е довело до временната
му нетрудоспособност.
Горното
се установява от декларация за трудова злополука вх. № 5101 – 22 – 82 /
18.11.2016 г. подадена от представителят на ответната страна – Д. И.С
разпореждане № 5104 – 22 - 79 от 22.11.2016 г. НОИ, териториално поделение – С.
област приема злополуката за трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. Увреждането /
открита рана на коляното – S 81.0 / е настъпило по време и във връзка с извършваната
работа / приковаване на сандък с пневматичен пистолет / и е довело до временна
нетрудоспособност на пострадалия.
Видно
от приложената като доказателство служебна бележка № 40 / 04.08.2014 г. ищецът
е бил инструктиран за правилата за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана.
Като
доказателства по делото са приложени 4 / четири / броя допълнителни
споразумения от които е видно, че ответникът е увеличавал трудовото
възнаграждение на ищеца, като последното е било в размер на 460.00 /
четиристотин и шестдесет / лева.
На
20.04.2017 г. на ищеца е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия
му договор и със Заповед от 28.04.2017 г. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ,
трудовото правоотношение между страните е прекратено.
От
приложените като доказателства по делото обяснения на ищеца, самият той сочи,
че при опит да заобиколи един кош, за да го закове от
другата страна си е опрял пистолета и се прострелял в коляното.
Като
доказателство по делото е приложена застрахователна полица и сметка серия В №
757635 / 20.01.2016 г. за начислена сума по полица № 109С / ********** в размер
на 807.28 / осемстотин и седем лева и двадесет и осем стотинки / лева.
От
приложената като доказателство към делото Епикриза от
УМБАЛСМ „П.”, при постъпване на ищеца на 07.11.2016 г. е констатирано открита
рана на коляното S 81.0 и че същият е пострадал по
време на работа. Същият е останал за лечение и е изписан на 15.11.2016 г., като
му е указано да продължи лечението още 30 / тридесет / дни. Приложен е болничен
лист № Е20167316541 съгласно който лицето е отпуск по болест от 07.11.2016 г.
до 15.12.2016 г.
Ищецът
не ангажира други доказателства относно характера, степента и продължителността
на болките и страданията, претърпени в резултат на трудовата злополука. Същият
не представи и годни доказателства относно претърпените имуществени вреди от
трудовата злополука.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно - медицинска експертиза, се установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил рана с наличието на
чуждо тяло в областта на лявата колянна става, което
е усложнено с излив на кръв в колянната
става, доказана чрез пункция по време на болничния престой. Увреждането е
причинило на М. трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
по – голям от 30 / тридесет / дни. Нараняването
е свързано със значителни по интезитет болки и
страдания, които в първите дни са имали спонтанен характер, а с напредване на
процеса на възстановяване болката е била при допир и движение до пълното й
отзвучаване за период от около 1,5 – 2 месеца. Вещото лице сочи още, че от
приложената медицинска документация от
проведения клиничен преглед една година след инцидента показва пълно
възстановяване на обема на движения в ставата, т. е. функцията на крайника е
възстановена в пълен обем, като не са налице остатъчни прояви от преживяната
травма.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля И. Р. М., от които се установява, че след инцидента
ищецът почти не е излизал, бил е отслабнал, а след около два месеца е започнал
да се предвижва с нещо, като проходилка, а след това
с бастунче. Твърди,
че е виждал раната на ищеца и че в сравнение с другия му крак, раненият е поотекъл. Но същият не е пряк свидетел на злополуката.
Така установените обстоятелства
водят до следните правни изводи :
За да бъде ангажирана обективната
имуществена отговорност на работодателя на основание чл. 200 ал. 1 от КТ, са
необходими няколко кумулативно, законово определени предпоставки. На първо
място следва да е налице трудово правоотношение между ищеца и ответника в
съотношение – работник / служител / – работодател. Тоест само лице имащо
качеството на работник, или служител има право да претендира спрямо
работодателят си ангажиране на отговорността му по този текст. На второ място е
необходимо да е налице увреждане на живота, или здравето на ищеца – физическо
лице, което да е причинило на същия имуществени, или неимуществени вреди. На
следващо място е нужно да се докаже по безспорен и несъмнен начин, че
установените увреждания, или заболявания се намират в пряка и непосредствена
последица от осъществяваната от увреденото лице трудова дейност. Тоест
необходимо е да е налице причинна връзка между уврежданията на здравето, или
живота на работника, или служителя от една страна и изпълняваната от него
трудова дейност, при работодателя – ответник. Единствено при наличието на тези
три предпоставки, би могла да бъде ангажирана ефективно отговорността на
работодателя по реда на чл. 200 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 200 ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено пред
работника за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност
или смърт на работника или служителя, независимо дали
има вина за настъпването
им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. По общото
определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните
увреждания, станали през време и във
връзка или по повод на извършената
работа, т. е. такива, които
се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и
са обусловили временна или трайна
загуба на трудоспособност /
инвалидност /, както е и в настоящия случай. Настъпването на
трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил задължението си по
чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, така
че всяка опасност за живота и здравето
на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди,
независимо от вината му. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ може да бъде изключена
или намалена само в хипотезата
и при доказване на предпоставките
по чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ.
За да се уважи претенцията по чл.
200 от КТ е необходимо наличие на трудово – правни отношения между работника,
претърпял трудова злополука и ответното дружество. Съдът приема, че тази комулативно дадена предпоставка е налице в случая. Безспорно
е установено, че ищецът е работил в ответното дружество и във връзка с работата
си там същият е претърпял трудова злополука, констатирана със съответния акт.
Установено и безспорно също така е и обстоятелството, че претърпяната трудова злополука е причинила на ищеца трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок по – голям от 30 / тридесет / дни.
Трудова злополука по смисъла на
закона е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа. Безспорно е налице внезапно увреждане,
което се намира в причинна връзка с изпълнението на задълженията по трудовата
функция и е станало през работно време, на работно място. Наличието на трудова
злополука не се оспорва от ответника и се потвърждава от приетите по делото
доказателства. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на
работодателя. Отговорността е договорна, тъй като произхожда от трудовия
договор, но чл. 200 ал. 3 от КТ изрично предвижда обезщетяване както на
имуществените, така и на неимуществените вреди. Нещо повече – съгласно
препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за деликтната
отговорност / чл. 51 ал. 1 и чл. 52 ЗЗД / намират приложение и при
отговорността по чл. 200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществени
/ морални / вреди.
Съгласно посочените правни норми на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Обезщетението репарира накърняването на лични права и интереси.
Без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг
негов работник имат вина за настъпването на вредите. Разпоредбата на закона
визира преди всичко безвиновна отговорност, като
закона дава възможност да се намали имуществената отговорност на предприятието,
ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите с груба небрежност по
смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ, която груба
небрежност обикновено се свързва с тежко дисциплинарно от негова страна или на
виновно неизпълнение на конкретно трудово правоотношение. Правнорелевантна
е не всяка форма на вина, а само грубата небрежност. В КТ не е дадено
определение на „груба небрежност”, нито пък някакви признаци за определянето му
като вид непредпазливост. Грубата небрежност – определение за непредпазливостта
е дадено в НК. Съгласно чл. 11 ал. 3 от НК непредпазливостта е съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост и то от категорията на
съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато работникът е
съзнавал / предвиждал / настъпването на вредоносните последици – увреждането на
здравето си, но е мислил да ги предотврати – чл. 11 ал. 3 предл.
посл. от НК. Когато увреждането и вредите от него са
резултата и на съзнавана непредпазливост
/ по израза на КТ на груба небрежност /, отговорността на предприятието
задължително се намалява.
При приемане наличието на чл. 201
ал. 1 от КТ, отговорността може да се намали, но не изцяло да отпадне. Следва
да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването
на вредата. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който следва да се прилага при
липсата на изрична законова уредба в този смисъл в КТ, предвижда критерий за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди „по справедливост”.
С оглед на събраните по делото
доказателства и след като се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав приема, че обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания причинени от трудовата злополука следва
да бъде определено в размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 07.11.2016 г. до изплащане на
присъдената сума. Искът в частта му до
пълния предявен размер – 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане от страна
на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи,
поради което„Ф. К. и К.”
ООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : с. П., община К., ул. „О. п.” № 1, представлявано от Д. П. И.– управител следва да му заплати
сумата в размер на 500.00 / петстотин / лева - адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. К. сумата от
200.00 / двеста / лева - представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете, както и сумата от 200.00 / двеста / лева, представляваща направени
разноски за вещо лице.
Мотивиран от
изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф. К. и К.”
ООД, ЕИК : **********, със седалище и адрес на управление : с. П., община К., ул. „О. п.” № 1, представлявано от Д. П. И.– управител да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********
*** сумата от 5 000.00 / пет хиляди
/ лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 200 ал. 1 от КТ за претърпени
неимуществени вреди, вследствие трудова злополука, ведно със законната лихва
считано от датата на злополуката – 07.11.2016 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ, като недоказан иска до пълния предявен размер от 15 000.00
/ петнадесет хиляди / лева.
ОСЪЖДА „Ф. К. и К.” ООД, ЕИК : **********,
със седалище и адрес на управление
: с. П., община К., ул. „О.
п.” № 1, представлявано от Д.
П. И.– управител да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на Р.Н.М., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 500.00 / петстотин / лева - адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК „Ф. К. и К.” ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : с. П., община К., ул. „О. п.” № 1, представлявано от Д. П. И.– управител да заплати по сметка на РС - гр. К. сумата от 200.00 / двеста / лева
- представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата от 200.00 / двеста / лева, представляваща направени разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :