РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Силистра, 26.03.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 13 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Н.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, обл. Силистра, ***, сезира съда с искане за отмяна на заповед № 20-0362- 000303 / 12.10.2020 г., издадена от полицейски инспектор от Районно управление (РУ) – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът – полицейски инспектор от РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Със споразумение, одобрено на 08.08.2019 г. по НОХД № 262 / 2019 г. от Районен съд – Девня, е установено, че подсъдимият О.Е.М., ЕГН **********, виновно е извършил престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, изразяващо се в следното: на 15.09.2016 г., в с. Червенци, обл. Варна, подсъдимият съзнателно се е ползвал пред директора на ОУ „Св. Иван Рилски“ – с. Ч. от неистински официален документ – дубликат на удостоверение № 47 / 05.06.2000 г. за завършен 7-ми клас, издадено на името на О.Е.М. от директора на ОУ „Йордан Йовков“ – с. Б., обл. Ш., в уверение на това, че същият е завършил 7-ми клас през учебната 1999 / 2000 г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, изпълнението на което отлага с изпитателен срок от 3 години.
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д № 407103 / 12.10.2020 г., съставен от служител на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, е констатирано, че на 12.10.2020 г., в 12,10 ч., в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Христо Ботев“, в близост до СОУ „Христо Ботев“, О.Е.М., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Форд Транзит“, рег.№ ***, собственост на жалбоподателката, след като свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* е обявено за изземване/отнемане от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен на 04.05.2020 г.
Видно от справката, изготвена на 14.01.2021 г. от служител на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, свидетелството за управление на моторно превозно средство на О.Е.М., ЕГН **********, е със статус в „БДС: отнет/иззет“, а в „АНД: отнето“.
С обжалваната по настоящото дело заповед № 20-0362- 000303 / 12.10.2020 г. ответникът е приложил спрямо жалбоподателката принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 12.10.2020 г. В мотивите на заповедта е отразено следното: „[...] прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лицето О.Е.М., ЕГН **********, което е неправоспособен водач; притежаваното от него СУМПС № ********* е обявено за невалидно – обявено за изземване от дата 04.09.2020 г. във връзка с протокол № 66 / 08.08.2019 г. на Девненски районен съд, с което О.Е.М. е признат за виновен по НОХД № 262 / 2019 г. за извършено деяние по чл. 316, пр. 1 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Доказателство: АУАН серия Д № 407103 / 12.10.2020 г. на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Видно от гореизложеното е, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП. Предвид това на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, се прилага настоящата принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях“.
Авторът на оспорения административен акт е компетентен орган, надлежно овластен по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 16 – 20 от делото. Не е спазена обаче установената от закона форма, тъй като липсват съществени реквизити (по чл. 59, ал. 2 АПК) от съдържанието на обжалваната заповед. В мотивите на заповедта е отразено, че се прекратява „[...] регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лицето О.Е.М. [...]“, но не е уточнено времето и мястото, на което е извършено нарушението. Освен това нито в мотивите, нито в разпоредителната част на заповедта е индивидуализирано самото моторно превозно средство. Записано е само, че са отнети 2 бр. регистрационни табели № ***, но това е част от съдържанието на заповедта, а отбелязване, удостоверяващо нейното изпълнение, т.е. фактическото прилагане на принудителната административна мярка (арг. чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП). Вследствие на това фактическото основание на заповедта е непълно, а разпоредителната част се оказва лишена от конкретизиран предмет.
Гореописаните пропуски във формата на административния акт не биха могли да считат за попълнени посредством съдържанието на споменатият в мотивите на оспорената заповед АУАН серия Д № 407103 / 12.10.2020 г., защото, от една страна, въпросният АУАН е посочен само като доказателство, не и като попълващ съдържанието на административния акт документ, а, от друга страна, АУАН не изхожда от ответника, поради което не би могъл да се третира като част от мотивите на обжалваната заповед. В тази насока е и тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г., ОСГК на ВС: „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта“. Вярно е, че цитираното тълкувателно решение е постановено при режима на ЗАП (отм.), но тълкуваните от решението процесуални разпоредби са запазили своя общ смисъл и при действието на АПК. Ето защо в съдебната практика на ВАС подчертава, че „[...] Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК, [...] не е изгубило своето значение и е задължително за съда“ (решение № 15328 / 12.11.2019 г. на ВАС по адм.д. № 3129 / 2018 г., V о.; вж. също решение № 12540 / 22.10.2014 г. на ВАС по адм.д. № 6227 / 2014 г., V о., и др.).
Налага се изводът, че обжалваната заповед е засегната от порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК (с оглед на това, наличието на пороците по чл. 146, т. 3 – 5 АПК не следва да се преценява, тъй като тяхната преценка предпоставя не само надлежен автор на административния акт, но и надлежна форма на акта). Ето защо трябва да бъде постановена отмяна на заповедта. Естеството на последната обаче не позволява решаването на правния спор по същество, поради което преписката следва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателката направените по делото разноски по заплащането на държавна такса в размер на 10,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 20-0362- 000303 / 12.10.2020 г., издадена от полицейски инспектор от Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Н.Х.М., ЕГН **********, сумата 10,00 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ИЗПРАЩА преписката на полицейски инспектор от Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ: