Решение по дело №1617/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1830
Дата: 20 април 2023 г. (в сила от 20 април 2023 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110201617
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1830
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110201617 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление (НП) № 23-2200726 от 05.01.2023
г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на „Ф.-Д.“ ООД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3
000 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
Недоволно от НП е останало санкционираното дружество, което го обжалва в срок. В
жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се съображения за постановяване на процесното НП при
неизяснена фактическа обстановка, а така също при липса на компетентност. Инвокират се
доводи за незачитане разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, както и за липсата на нарушение на
материалноправната разпоредбата на чл. 152 КТ. В условията на евентуалност се излагат
аргументи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, а така също и за необосновано завишения
размер на наказанието.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.
И. и адв. Узунова с пълномощни по делото. И двамата процесуални представители
изразяват доводи по същество и молят наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител в съдебно заседание –
юрисконсулт Н.. В пледоарията си същата моли НП да бъде потвърдено, като изтъква, че
допълнителни съображения ще изложи в писмени бележки. Претендира присъждане на
1
разноски и прави възражение за прекомерност в случай на уважаване на жалбата и
претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение над минималния размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По отношение на „Ф.-Д.“ ООД с ЕИК *********, е извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект на контрол Англо-американско училище - гр. София. В
резултат от извършената проверка служителите на Инспекцията по труда направили
констатация, че „Ф.-Д.“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1
от ДР на КТ, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на
лицето Х.Р.К., ЕГН **********, на длъжност "охранител" на 31-ви август срещу 01-ви
септември 2022 г.
Констатацията на проверяващите била направена на база на представени
графици/присъствени форми за работа за периода от месец август до месец септември 2022
г., според които лицето Х.Р.К., ЕГН **********, следвало да работи на 31.08.2022 г. втора
смяна от 19:30 часа до 07:30 часа, а на 01.09.2022 г. - първа смяна от 07: 30 часа до 19:30
часа, като бил направен извод от извършилите проверката служители, че по този начин не
му е осигурена непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа.
За констатираното нарушение старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ А. З. съставил АУАН номер 23-2200726 от 25.11.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 23-
2200726 от 05.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на „Ф.-Д.“ ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация, дадена в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Съдът обаче намира за недоказана по несъмнен начин описаната фактическа обстановка в
Наказателното постановление и АУАН.
От показанията на разпитания по делото допуснат свидетел Х.Р.К. се установява, че същият
бил в трудово правоотношение със санкционираното дружество от април месец 2022 г., като
не е имало случаи, в които да работи без прекъсване в две последователни смени. На
31.08.2022 г. действително Х.К. бил на работа, като застъпил втора смяна /от 19:30 часа до
07:30 часа на другия ден – 01.09.2022 г./. На 01.09.2022 г. Х.К. не бил на работа, а почивал
през целия ден. В съдебно заседание потвърждава депозираните от него и приобщени по
делото писмени обяснения, като изтъква, че поради допуснато объркване в месечния график,
се наложило да даде обяснения в писмен вид. От съдържанието на тези обяснения се
установява, че на 31.08.2022 г. лицето застъпило втора /нощна/ смяна, обхващаща времевия
интервал от 19:30 ч. до 07:30 ч. на 01.09.2022 г., а на 01.09.2022 г. лицето не било на работа.
2
В писмено изложените обяснения до работодателя Х.К. заявява, че колегите, с които е бил
нощна смяна на 31.08.2022 г., както и колегите, които застъпили дневна смяна на следващия
ден /01.09.2022 г./ щели да потвърдят твърдяното от него. В подкрепа на посоченото от
лицето са и направените в книгата за приемане и сдаване на обект вписвания за посочените
две дати – 31.08.2022 г. и 01.09.2022 г., като видно от същата за датата 01.09.2022 г. липсва
подпис на лицето Х.К..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Х.Р.К., които съдът кредитира като последователни, лишени
от вътрешни противоречия и кореспондиращи с представените по делото документи. Съдът
кредитира и показанията на актосъставителя А. И. З. по отношение на показанията и
относно извършената проверка и документите, на които е базирал своите констатации.
Съдът обаче намира последните за недоказани по несъмнен начин, тъй като същите се
оборват от показанията на свидетеля Х.К. и от приложените по делото протоколна тетрадка
за приемане/ сдаване на обект Англо-американско училище, графици за работното време и
местонахождението на обектите през месец август и септември 2022 г., както и от
изхождащите от г-н Касапски писмени обяснения. Съдът базира изводите си за
фактическата обстановка и на останалите представени по делото писмени доказателства -
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен административен орган, спазена е и формата за съставяне на
АУАН и НП.
С оглед изложеното по-горе по отношение на установената фактическа обстановка, която не
съответства на фактическите констатации, направени от административнонаказващия орган
в НП, съдът намира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като в случая остава
недоказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение.
Съдът намира за необходимо да припомни, че доказателствената тежест в
административнонаказателното производство принадлежи на административнонаказаващия
орган. Следователно при липса на доказаност по несъмнен начин на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, същият не следва да бъде санкциониран.
Отделно от това съдът счита за необходимо да отбележи, че с оглед мястото на
осъществяване на нарушението, на основание чл.48, ал.1 от ЗАНН, териториално
компетентен орган се явява директор на Дирекция „Инспекция по труда – гр. София“ към
Главна Дирекция Инспектиране на труда, а не посоченият в НП директор на Дирекция
3
„Инспекция по труда Софийска област“, чието правомощие се свежда до това да
осъществява своите функции само на територията на областта.
Следва да се отбележи, че към момента на осъществяване на деянието /01.09.2022 г./ е бил в
сила Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(отменен към 05.10.2022 г.), според който изпълнителният директор на ИА „ГИТ“, определя
обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда – видно от разпоредбата на
чл. 6, ал. 2, т. 15 от посочения Правилник. Цитираната разпоредба предвижда възможност за
изпълнителния директор да определя само материалната компетентност на инспекторите по
труда. Извън този вид компетентност обаче остава възможността за определяне
пространствените граници за редовно действие на инспекторите по труда, т.е. тяхната
териториална компетентност / в тази насока Решение №3624 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм.
д. №11698/2021 г., VI о./. По настоящото дело е приложена Заповед №3-0683/11.08.2022 г.,
издадена на основание чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ /отм./, издадена от изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, с която същият, е разширил териториалната компетентност на изрично изброени
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да извършват контрол по
спазване на трудовото законодателство и на територията на Столична община.
С оглед гореизложеното следва, че изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е надхвърлил
своите правомощия без изрично да е овластен за това, като е разширил териториалната
компетентност на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, без
надлежно да са му делегирани подобни правомощия. С приемането на нов устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /в сила от 11.10.2022 г. /
обективираното в т.14 на чл.6, ал.2 съдържание, отнасящо се за компетентността на
изпълнителния директор на агенцията, се материализира и допълва в сегашната точка т.10
на чл. 5, ал. 2, съгласно която изпълнителният директор ръководи агенцията като „определя
и променя териториалната компетентност на териториалните дирекции "Инспекция по
труда", която промяна вече надлежно оправомощава издаването на заповеди, със
съдържанието на посочената по-горе. Като взе предвид изложеното съдът намери, че двата
процесуални акта /АУАН и НП/ са съставени при допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон – съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН, което на още едно
основание обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като съобразно
представените по делото договор за правна помощ и съдействие, пълномощни и
удостоверение за платено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че претенцията на
същия следва да бъде уважена. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждение в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Следователно
съобразно размера на наложената на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“,
адвокатското възнаграждение, което съдът счита, че следва да се присъди в полза на
4
жалбоподателя възлиза на 600 лева.
Воден от така изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2200726 от 05.01.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на „Ф.-Д.“ ООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл. 152 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област на основание чл. 63д, ал. 2 и
ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения да заплати на „Ф.-Д.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 600
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София -
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5